Кухулин написа
Но по-важно, за мен, е друго. Когато гледам или чета НФ аз не търся някаква строга научност. То и би било смешно - аз не съм никакъв учен, каквито жалки познания в областта на точните науки имам, те са предимно позабравени школски постановки. Въпросът е в друго: да не чувствам фалш, нереалистичност или липса на вътрешна логика в някакъв елемент на този свят. Когато нямам това усещане светът може да оживее за мен и съответно да го почувствам като част от себе си (или обратното, да си представя себе си в него).
Това усещане определено допуска много неточности и странности, стига те да не са самоцелни украшения, а да имат някаква роля в цялата работа. Мога да дам много примери, но едва ли е чак толкова нужно. Въпросът е, че тази граница е тънка.
Но по-важното е, че вътрешната "логика" е общо условие - всеки свят, независимо дали е приказен или НФ (или има претенциите да е реалистичен) трябва да има определена доза от тази свързаност, за да бъде убедителен. Поне за мен това е нужно - да не абсолютизирам. Същото се отнася и до историята, и до героите и тяхната мотивация. Ако някъде е нарушен балансът или връзката, нещата започват да куцат и това се усеща - колкото и да е красива "картинката", не може изцяло да премахне този привкус.
Ще се съглася с Кало, че дребните неточности са такива - дразнят, но можеш да ги преглътнеш, може дори да не търсиш обяснения за всяко по-очевидно нещо, ако има нещо друго, което да те грабне. Някаква интересна история, интересен драматичен конфликт между героите, интересни герои, в крайна сметка. Всичко това, за съжаление липсва - има само един великолепен декор, много прецизно изработен с внимание към всеки детайл, внимание, което, за съжаление, е отминало вътрешната свързаност. Като художник, който се опитва да нарисува някаква сцена, чиято вътрешна логика и цялост не разбира, но въпреки това успява да пресъздаде реалистично всяка гънка на облеклата и бръчица или пора на кожата.
За да дам някакъв пример: да вземе последните два филма на Тери Гилиъм. И двата са фантастични, на практика приказки, има много "шареност" от определен тип (приказен). Обаче има герои, чиято съдба ми е интересна и история, която искам да разбера как точно ще се развие и какво ще се получи от цялата работа. Има и някакъв реален избор и конфликт. Докато тук имаме едно клише, което е съвсем банално, облечено в пъстроцветна шарена дреха. ТЯ е красива, можеш да се загледаш в шевицата й и дори да се възхитиш "как е направено всичко". И дотам - тялото, облечено в дрехата няма да те развълнува никак. По-точно, мен не ме заинтригува.
Може би ако това бе първата такава история, на която попадах, можеше и да ме заинтригува, но до някакво съпреживяване с главния герой и неговата съдба не виждам как може да се стигне. И то не защото е "предател" или нещо подобно (имаше такива гласове в началото на темата), т.е. заради морално отхвърляне - просто липсва реален конфликт, а главният герой е твърде плосък (за което актьорът няма никаква вина, според мен - всъщност никой от актьорите не е виновен за едноизмерността на героя си).
Обаче да приключвам, че вече изписах много думи, а съвсем без полза.
)), вероятно на доста ниско ниво, и представите им са били такива. А решаващо значение за облика на едно или друго създание са имали дизайнерите, които от логика въобще не се интересуват - на тях им дай впечатляваща визия (това виж малко или много го познавам и професионално).
Comment