Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Какво четеш в момента

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    не смея да препоръчвам )
    харуки е специален случай. хваща пулса на времето, а това не се отнася за голяма част от авторите в момента. някак свързвам книгите му /предимно последната/ с жорк перек и мисля да зачета последния сериозно. харуки заслужава една сериозна статия, но условието е да познавам романите му по-добре и вероятно да си пиша с него. по обективни причини това е невъзможно.

    многопластов е. пъзелът /а хроника на птицата с пружината несъмнено е пъзел, дори може би два-три пъзела/ е пръснат и ми се струва, че литературата на 21 ще става все по-пъзеловидна. четеш книга, 500-600 страници, която хем е роман, хем не е. не е онзи роман от 18 в. романът на 21 в. е фрагментарен и предлага възможност на професионалните изследователи /ония кибици и алиенисти, които не правят нищо друго освен да търсят под вола теле/ да откриват пласт след пласт, но предлага и на всички нормални хора да прекарат няколкодесетки часа в четене на една приятна книга. всеки намира каквото иска без книгата да се превръща в проститутка /срв. паулу коелю и прочие/ не препоръчвам мураками на никой. изборът на книги е едно от нещата, в които мисля, че никой нормален човек няма нужда от съвет, освен ако не държи да получи информация за свежите неща на пазара.

    Comment


      Док Холидей написа
      книгите му вече са под сто страници, героят е един и същ и всичко ми изглежда като "на час по лъжичка".
      Хана, иде реч за роман N1 (като време, 1990 г.) на Бегбеде - Мемоари на един откачен младеж, който не е под сто страници...

      Литературата си има свои "моди" и Харуки е доволно ясен пример. Говоря за чисто книжарския аспект на неговото присъствие на български. За достойнствата на текста не мога да кажа нищо - тепърва ще гледам да прочета някой от романите.

      Comment


        бегбеде е на 42. /възраст, която при него е поставена под въпрос, достоен за пътеводител на галактическия стопаджия/ всяка следваща година го прави по-дърт и зъл като пръч. пожелавам му дълъг и здрав живот изпълнен с екзистенциални терзания, подобно на сартр и чоран.
        бегбеде трябва да се чете в ученическите години, ако въобще някога трябва да се чете. Аз го четох на 16 или 17 /вече не помня/ когато започна да излиза и хайде стига толкова. Поза на един пръч в критическата /той винаги е бил в нея/, ненапил се, ненадрусал се, неначукал се и неначел се французин. Едното остроумие не е достатъчно, за да си забавен. Или по-скоро е достатъчно, особено ако пиеш и очите ти са като спестовни касички и това е.

        Ако правя секс с автора, бих искал и да си говоря с него.

        Comment


          Когато аз бях на 16-17, Бегбеде изобщо не е бил превеждан на български, но пък явно не съм била достатъчно пораснала, когато го четох. 9.99 ми хареса, това беше първото, което прочетох, без да е гениално. Вярно, че следващите му неща (не знам в каква последователност са писани) са все под един калъп, но като ги четеш по едно на 2 години - става, забавно е, афоистично, приятно. Не го вземам насериозно, за да му се ядосвам, че се е изчерпал или че се повтаря. Според мен се вписва на френски в тази говорилня от 1-во лице за чукане-пиене/друсане-смисъла на живота, в която са на английски Милър и Буковски (подчертавам според мен, знам че Док поставя Буковски доста над останалите). Наскоро прочетох и един подобен немец, единствената разлика беше в силно левия му политически уклон.

          бтв, с този автор секс не трябва да се прави. С Буковски също

          Comment


            Явно много съм се повредил - от години практически не чета художествена литература. Само от време на време по някоя фантастика за развлечение, но гледам и тя да е на по прилично ниво - примерно Дан Симънс.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              Тъкмо си мислех същото, като гледам тази тема се чувствам направо варварин.
              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                Док Холидей написа
                ...пожелавам му дълъг и здрав живот изпълнен с екзистенциални терзания, подобно на сартр и чоран.
                бегбеде трябва да се чете в ученическите години, ако въобще някога трябва да се чете. Аз го четох на 16 или 17 /вече не помня/ когато започна да излиза и хайде стига толкова.
                Наскоро написах/преразказах един обзор за младите френски "литературни дарования", та в този кръг Бегбеде си е жив класик - литература винаги ще има нужда от непораснали и пропили се "ужасни деца" (преведи си го в оригинал), но тук ясно осъзнавам разликата и значението за величието на световната литературно , което има един Бегбеде и едни Рембо, Верлен или Бодлер. Нямам навика да чета нещо, което не вземам навътре, а времето навън и точно факта, че вече не съм на 16 или 17 ме карат да си чета Разкази под екстази или Любовта трае три години и да си спомням за миговете на първия прочит. Колкото и това да е в стил Сартр или Чоран, което ми звучи като комплимент. Шаблонът за авторите и годините - и досега Буковски или Гинсбърг са ми далечни, а някои ги четат и над 18 представи си; та нима за тях не мога да кажа същото, което си написал за Бегбеде? Вярно, предполагам (само и единствено), че тяхното драйфане и надрусване е по-велико от това на този беден французин, или мескалин звучи по-екзотично от екстази...

                Comment


                  Все пак книгите му не са само за друсане и секс, това малко шокира, защото не е прието да се говори за такива теми. Просто е средство за привличане на вниманието, но ако освен това в кнагата няма нищо друго - никой няма да я чете. Но и никой няма да обърне внимание на книга на начинаещ автор, ако няма нещо "жълтичко". Все пак и Набоков е прибягвал до подобен трик, и Джойс, така че няма какво да ги виним. Има някаква подобна тенденция в съвременната литература: на повърхнастта е или криминале, или секс история, а под нея има доста други по-дълбоки пластове. Напълно си представям как някой ще види в "Името на розата" подобие на "Шифъра на Леонардо", т.е. средновековно криминале. При Бегбеде под тази купонджийска повърхност има един оригинално афористично мислене, което на мен ми допада. Но въпрос на вкус.

                  Comment


                    Хана написа
                    Има някаква подобна тенденция в съвременната литература: на повърхнастта е или криминале, или секс история, а под нея има доста други по-дълбоки пластове. При Бегбеде под тази купонджийска повърхност има един оригинално афористично мислене, което на мен ми допада. Но въпрос на вкус.
                    Най-сетне си взех въпросната Мемоари на един откачен младеж и още една, която ми се стори добро лятно четиво - Среща под знака на X на Дидие ван Коелер, мах изпълнена в стил (както пише Хана) "секс история". Привършвам Тъжни тропици на Клод Леви-Строс и определено искам нещо по-леко за августовско-отпускарското-четене. Тези и Men's Health пасват на идеята.

                    П.С. Възхищавам се колко гадно (но важно в името на общественото и лично благо) е да четеш и зубриш Закон за движението по пътищата...
                    Last edited by Kaiser; 28-07-2007, 23:27. Причина: пътищата са виновни...

                    Comment


                      Гледам, че сте тръгнали в съвсем друга посока, ама да ви питам - попадала ли ви е книгата "60 години живяна история" на Константин Кацаров? Авторът е професор по право, емигрирал в Швейцария след 1945г.
                      Първата част, която само съм чел, обхваща периода от Балканската война до края на ВСВ.
                      Трогателни са описанията на радостта около присъединяването на Добруджа през 1940г. Дъхът спира когато четеш преживяванията на автора по време на бомбардировките над София, особено когато по време на една от тях обикновено подценяващият опасността Кацаров почувствал нещо непреодолимо да го кара да се скрие; срутването на стълбището пред него и жена му, както и заварения по-късно в разруха негов кабинет, в който замалко щял да остане да работи.
                      Любопитно за мен беше мнението му, че сградата на Съдебната палата е една от забележителностите на България, наред с Рилския манастир, както и че по тази причина водел чуждестранните си гости да я видят.
                      Интересни са описанията му на Втората Световна война, любопитна е иронията му към немската пропаганда, която нарича войната след 1941г все по-често "еластичната война", вместо по-ранната "светкавична". "Победи, победи, накрая ще загинем от победи"- споделя негов познат германец, чувайки поредното съобщение за "германски победи".
                      Заключенията му за изхода на войната също са любопитни: донякъде губещи са и страните от Западна Европа, защото започват войната, за да защитят източноевропейските държави, които обаче така или иначе губят (или поне не съумяват да запазят под своето влияние) в края на войната.
                      Тези, както и други интересни моменти в тази книга, а и не само това ме карат да ви я препоръчам, ако не сте я чели.

                      Comment


                        Интересни са описанията му на Втората Световна война, любопитна е иронията му към немската пропаганда, която нарича войната след 1941г все по-често "еластичната война", вместо по-ранната "светкавична".
                        Това са си стандартни изрази, виж в какъв контекст се употребяват бих могъл само да гадая. Замяната на един с друг вероятно отразява промяната във възприятието на случващото се(а защо не и на самото случване). Абе това е интересен въпрос, чието място определено не е тук.
                        Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                        Comment


                          "Армия генерала Власова 1944- 1945", Кирилл Александров
                          Много хубаво и безпристрастно изследване на проблема за колаборационизма на народите на СССР през ВСВ. Може би най- доброто излизало досега. За написването му са използвани значителни по своя обхват извори.
                          Ако някой се интересува може да си го дръпне оттук http://m-d-p.rus-nation.info/statji.html

                          Comment


                            Онзи ден си взех от местната книжарница много добра книга, която чета с голям интерес. Четивото е на руски. Заглавието на книгата е "Самураи" - История, Военная подготовка, философия, психология, видьи оружия, стратегия боя. Авторите са Оскар Рати и Адел Уестбрук. Има много графики, схеми и изображения, които най-малкото са полезни и интересни за тези, които никога до сега не са се докосвали до темата. Та дори и за по-запознатите Книгата определено си заслужава.
                            They march in full battle dress
                            With faces grim and pale
                            Tattered banners and bloody flags
                            Rusty spears and blades...

                            Comment


                              Артър Смит ,"Спомени от Македония".
                              СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

                              Comment


                                "Размисли и страсти" от Зиези :lol: :sm113:

                                Comment

                                Working...
                                X