Какво четеш в момента

[Ситалк]

Народовластие, защо?

[Shelenberg]

Днеска свърших с "Повелителят на мухите" и останах зашеметен наистина много добра книга. От утре почвам да чета "Поща" на Чарлз Буковски.

[Amandil]

В момента чета две книги- Как да мислим като Леонардо да Винчи на Майкъл Гелб и Землемория на Легуин.

[VladDracul]

Днес си търся Ерих Мария Ремарк - "Искрица Живот" и силно се надявам да я открия скоро, за да я почна..
Иначе междувременно се занимавам с "Трима Другари" на същия автор.

[Kaiser]

Напоследьк неотменното махало на бьлгарския книжен пазар запраща всеки или в обятията на една ' Захир ' или заринва читателя ( тази изстрадала натура ) с ' Погнуса(та) ' . Погнуса кьм онзи дето не мисли , че вьрховна проява на Знание е четенето на Дан Браун . Стига вече Леонардови мистерии , тайнства " а ла Блаватская " и теории на Мурдашев - назад кьм класиката , тази извор на крепко ментално здраве ! Разрявайки се из прашните лавици застинала мьдрост откривам Бейкьн (" Опити "),Сей Шонагон ( " Записки под вьзглавката " ) , и една " Погнусата " нямаща щастието да е отпечатана в Париж и да носи клеймото на част от елитна поредица льскави издания Там , в подземните зали на добрите стари библиотеки , книгите носят бремето на праха и тежкия вьздух , които опияняват повече от невротичния бляськ на модерните хартии . Откривайки тези Книги , Аз преоткривам част от себе си

[Batko Charly]

Между другото какво е демокрация?

Диктатура на мнозинството над малцинството.

[Kaiser]

Hans Delbruck попита :

" Между другото какво е демокрация ? "

Batko Charly отговори :

" Дикатура на мнозинството над малцинството "

Kaiser допьлва :

" Дикатура на мнозинството над малцинството , при която малцинството е истински свободно "

В книжовен план - книгата ще стане отново Книга , когато изчезнат четците ( или поне Киняр бе казал нещо от сорта )

[Shelenberg]

В момемта чета "Българските спецсили" на Пламен Григоров и доста интересна ми се струва за сега.

[XwX]

Аз пък ще почвам "Чингиз хан" на В.Ян. Взех тази книга от един приятел, едно много старо издание. Никаде другаде не сам я виждал. Ако някой я е чел нека сподели дали си залсужава.

[HELLCAT]

"Тутраканската епопея" на П.Бойчев

[messire Woland]

Ето откъс от това, което чета сега
Все уходят. На сцене Ланцелот, Дракон и кот, который дремлет на крепостной стене, свернувшись клубком.
Дракон. Как здоровье?
Ланцелот. Спасибо, отлично.
Дракон. А это что за тазики на полу?
[B]Ланцелот. Оружие.
[B]Дракон. Это мои додумались?
[B]Ланцелот. Они.
[B]Дракон. Вот безобразники. Обидно, небось?
[B]Ланцелот. Нет.
[B]Дракон. Вранье. У меня холодная кровь, но даже я обиделся бы. Страшно вам?
Ланцелот. Нет.
Дракон. Вранье, вранье. Мои люди очень страшные. Таких больше нигде не найдешь. Моя работа. Я их кроил.
Ланцелот. И все-таки они люди.
Дракон. Это снаружи.
Ланцелот. Нет.
Дракон. Если бы ты увидел их души -- ох, задрожал бы.
Ланцелот. Нет.
Дракон. Убежал бы даже. Не стал бы умирать из-за калек. Я же их, любезный мой, лично покалечил. Как требуется, так и покалечил. Человеческие души, любезный, очень живучи. Разрубишь тело пополам -- человек околеет. А душу разорвешь -- станет послушней, и только. Нет, нет, таких душ нигде не подберешь. Только в моем городе. Безрукие души, безногие души, глухонемые души, цепные души, легавые души, окаянные души. Знаешь, почему бургомистр притворяется душевнобольным? Чтобы скрыть, что у него и вовсе нет души. Дырявые души, продажные души, прожженные души, мертвые души. Нет, нет, жалко, что они невидимы.
Ланцелот. Это ваше счастье.
Дракон. Как так?
Ланцелот. Люди испугались бы, увидев своими глазами, во что превратились их души. Они на смерть пошли бы, а не остались покоренным народом. Кто бы тогда кормил вас?
Дракон. Черт его знает, может быть, вы и правы. Ну что ж, начнем?
Резюме: откъс от пиесата "Дракон" на Евгений Шварц.

[gollum]

Велика пиеса! Писана е през ВСВ, в СССР, което бих казал си личи . Само се чудя как е оцелял Шварц...

[messire Woland]

Е, все пак имената са частично немски, частично чуждестранно-звучащи . Явно местните Бургомистри и Хенриховци са се оплели при четенето й. За наше щастие.





Мальчик. Мама, от кого дракон удирает по всему небу?
Все. Тссс!
1-й горожанин. Он не удирает, мальчик, он маневрирует.
Мальчик. А почему он поджал хвост?
Все. Тссс!
1-й горожанин. Хвост поджат по заранее обдуманному плану, мальчик.
1-я горожанка. Подумать только! Война идет уже целых шесть минут, а конца ей еще не видно.
...
Мальчик (указывает на небо). Мама, мама! Он перевернулся вверх ногами. Кто-то бьет его так, что искры летят!
Все. Тссс!
Гремят трубы. Выходят Генрих и бургомистр.
Бургомистр. Слушайте приказ. Во избежание эпидемии глазных болезней, и только поэтому, на небо смотреть воспрещается. Что происходит на небе, вы узнаете из коммюнике, которое по мере надобности будет выпускать личный секретарь господина дракона.
1-й горожанин. Вот это правильно.
2-й горожанин. Давно пора.
Мальчик. Мама, а почему вредно смотреть, как его бьют?
Все. Тссс!
...

...
Бургомистр. Ах, боже мой! Если мною недовольны, я уйду в отставку.
Ланцелот. Никуда вы не уйдете!
Генрих. Совершенно правильно. Как он тут без вас вел себя -- это уму непостижимо. Я могу вам представить полный список его преступлений, которые еще не попали в жалобную книгу, а только намечены к исполнению.
Ланцелот. Замолчи!
Генрих. Но позвольте! Если глубоко рассмотреть, то я лично ни в чем не виноват. Меня так учили.
Ланцелот. Всех учили. Но зачем ты оказался первым учеником, скотина такая?

[mellisa]

Малък откъс от книга, която препрочитам.
(Посвещавам го на херцога на Гьотинген )

Денис Тиранът затворил Поликсен Мислителят, защото той не искал да одобри стиховете му.
Платон Философът обещал на владетеля, че неговият приятел ще има за в бъдеще повече респект към властта, която тиранът упражнявал еднолично.
Слезли в тъмницата.
Освободили краката, врата, китките от железните окови, които приковавали затворника към една влажна стена и които вече били ръждясали.
Поликсен излязъл от подземията на крепостта.
Влязъл в голямата зала заслепен, криещ с ръка мръсотията по себе си.
Чул последните стихове на владетеля, който декларирал в този момент.
Без да се спре по пътя си, се отправил към един от стражите, стоящ на пост и му казал:
-Върни ме при моите ръждясали вериги, в тъмницата, при глада и тъмнината.


През 53 сл.Хр. сто четирсет и четири римски легионери били заловени и затворени от Партите.
После били заловени и затворени от Хуните.
После били заловени и затворени от Китайците.
Всички те били войници на Ликиний Крас.
Сто четирсет и четирима римляни видяли Китай.
Трима се завърнали.
Те били много стари. Говорели за едно минало, което не било миналото, а един друг свят.
Хората ги слушали. Усмихвали се. Не разбирали нищо от това, което те разказвали.
Понеже никой не ги разбирал, тримата ветерани спрели да разказват.

[Николай]

Само се чудя как е оцелял Шварц...

Май се е повторила историята с Булгаков и големият му критик -Керженцев май беше. Сталин оставил да умре от естествена смърт автора на "Майстора и Маргарита" и "Кучешко сърце", но за сметка на това взел, че разстрелял стария болшевик Керженцев, че критикувал писателя за отклонение от правия път. Ходи ги разбери тираните... :shrug: