Какво четеш в момента

[Aspara]

ммм,ами може да не е точно на същия автор,предпочитам да е нещо различно.Иначе от него съм чела и други книги,като най-голямо впечатление ми направи "Малки Богове".

[messire Woland]

Или да речем "Интересни времена", "Шовинист" - все хубави книжки. Ако си падаш по филосовската фантастика, бих ти препоръчал Станислав Лем. Да речем - "Конгрес по Футурология" или "Едем" като за начало.

[Sir Gray]

За "Конгреса" може би трябва да е привикнал малко човек към стила на Лем. Като за начало бих казал "Едем" и "Непобедимият", все пак са примесени и с малко екшън Макар че покрай другото екшъна се губи леко )). А, което ме подсеща - Непобедимият би бил супер за филмиране в тоя смисъл, ама културно филмиран. Не знам що всички си трошат зъбите със Соларис, след като тая книга май практически няма филмиране...

[Ханс]

Не знам що всички си трошат зъбите със Соларис, след като тая книга май практически няма филмиране...

:tup:
А аз пък "Конгреса" го виждам като доста добър за начало, забавен и леко написан.

[Kaiser]

Празниците сякаш пред(раз)полагат вълна от екзистенциална мъдрост да облъха интелектуалните ми сетива, позадрямали в един сън на блаженно потапяне в онези познати (литературни) светове на любимите ми (но вече познати, ще рече загубили магията на очарованието) автори/текстове. Пред юнгианското ми съзнание се изправи предизвикателството на преосмислянето на класическия фройдизъм; едно пътешествие през дискурса на Сартр ("Фройд"), Фром ("Мисията на Зигмунд Фройд"), Маркузе ("Ерос и цивилизация") и (вече набрал сили, превъзмогнал страха от тотемизирания авторитет) Зигмунд Фройд ("Автобиография"- едно абсолютно допълнение към вече познатите ми негови творби; малка книжка, която дочака мига си). Още един дискурс за поглъщане- прекрасната "Ролан Барт за Ролан Барт" (представете си, писана от самия Барт, семиотика превърнал (мисленето за) литературата в "будоар" /по Игълтън/) Прекрасно пътуване, което не може да не мине без някакво "празнично" четиво (роля, обичайно изпълнявана от "Коледната песен" на мистър Дикенс). Нищо по-лесно: добрата стара "БойнаСлава" предлага на дългогодишните си потребители (защото само те биха оценили по достойнсво текстовата напластеност, мисля си аз) прекрасните кароли (позволявам си да използвам тази английска дума, нека ми бъде простено) на хер фон Ханщайн (поздравявам го за тези текстове, изпълнени с една обичана от мен веселост и ведрост).

На всички пожелавам Весели празници и едно бъдеще, изпълнено с оправданите ни надежди и мечти (пък и дай Боже много нови книги за поглъщане ).

ПС Само да вметна, че чета тези заглавия от средата на ноември (изключая Барт); някой да не остане с впечатлението, че за няколкото дни около празниците мога да го сторя (но все пак се надявам, че някой може и да си го помисли )

[Док Холидей]

Весели празници и на теб, кайзер.
Дотук с хубавите неща.
Ако това на аватара ти е Юнг бих те помолил да го махнеш.
Малко хора заслужават Юнг за аватар.
При изразено от теб желание мога да ти обясня защо.
Засега най-малкото мога да отбележа, че е позьорско е и глупаво при условие, че плетеш тежки орнаменти за красиви столове и изведнъж виждам "блаженно"
Това се наблюдава от една година и при мелиса, но при нея положението е неспасяемо. При общуването си с нея би трябвало да си го забелязал ако не ти е дошло в повече и не си го приел за нормално.
От мен пожелание за следващата година да се понаучиш да си оформяш по-добре мненията и да знаеш къде се използва space на клавиатурата.

P.S. Както и запетайките.

Best regards,
J D H

[Kaiser]

Весели празници и на теб, май хер

Благодаря за критиките по текста; извинявам се, ако съм допуснал грешки (правописни, ако не разбираш пуктоацията е друго). Правото на мнение е изцяло твое, радвам се и съм поласкан, че скромен позьор като мен привлича вниманието ти . Дори вярвам, че си чел всички книги, които се споменават в моя пост. За Юнг- ще подмина критиката на човека, нарекъл го "ненужен боклук". Пък знаеш правилата, ако имаш желанието лично да ми кажеш нещо- имаме ISQ, а и вярвам може да пишеш ЛС (уверявам те, че ще отговоря).
PAX

[Хана]

Аз мисля, че Кайзер бележи голям прогрес по отношение на шпациите

А по повод на Фройд - не ти ли се струват неговите текстове малко по-обикновени и не толкова верни колкото текстовете ЗА НЕГО? Моята лична среща с него бше доста голямо разочарование, мисля си точно поради факта, че доста бях чувала за Фройд (повече слушал отколкото чела) и когато се сблъсках със самия него ми беше скучен. И много от теориите му, за сънищата, за грешките, за Ерос и Танатос, изобщо психоаналитичната му страна се разминават с моето виждане на нещата. Но трябва да отбележа, че не съм кой знае какъв познавач на Фройд, загубих желание да го чета.

[byzantiner]

Аз да взема да ви похваля една книжка -
Патрик Хоуърт- Атила Вождът на хуните. Нема година на издание, ама като се има предвид, че на английски е излезнала през 2001, а пък преди не съм я виждал- би трябвало да е от 2005г. Супер си е книжката, според мен...пък и леко и бързичко се чете...

[Kaiser]

Всъщност прочитането на тези книги бе точно опит да разбера една система, която винаги ми е била чужда (мнение, което очевидно и ти Хана споделяш). Текстовете на Фройд, които познавам (практически по-голяма част от определяните (и самоопределяни) за негови базисни монографии /като Тълкуване на сънищата" и "Тотем и табу"/) не ми повлияха дотам, че да обикна тази философия, която от една страна има претенцията да е уникална, а от друга (медицински) общовалидна. Това е и причината К.Г. Юнг да ме очарова повече- та неговата аналитична психология е толкова по-жизнена от скования фройдизъм, който се разпуква и раздвижва (напълно съм съгласен) май само в полето на критиката (общоизвестен факт е стремежа на Фройд неговото научно творчество/наследство да остане чисто откъм критика). Макар и мнозина посмели да мислят Фройд (сякаш той не може да бъде мислен, а само изповядван) са си навличали дамгата на непрофесионалисти и дилетанти (като Ерих Фром или Карен Хорни), да не говорим за трудностите на онези, които стъпвайки на неговите трудове, изграждат собствени школи (като Адлер и Юнг например). Най-важно за мен бе да се опитам да осмисля човека (лицето зад маската) Зигмунд Фройд и механизмите, чрез които неговите лични стремежи, неврози, колебания, мечти и смелост сътворяват основите (имено фундамента) на психоаналитичната теория.
Така, научното му дело и "стремежа към истина" за достойни за уважение; а и за един съвременен човек, живеещ в свят толкова силно повлиян от неговите теории е важно да може да борави ( да се стреми да борави) свободно с тях. Което ще рече да ги разбира.

ПС Относно подредбата на моите постове- наистина се старая да не затормозявам никой, т.е. тяхното прочитане да не се превръща в упражнение по епиграфика

[Shelenberg]

В момента чета "Дългата разходка" на Стивън Кинг между другото много добра книга и я препоръчвам, ако някой не си пада по Кинг искам да кажа че това не е книга тип "ужас".

[VladDracul]

В момента чета "Дългата разходка" на Стивън Кинг между другото много добра книга и я препоръчвам, ако някой не си пада по Кинг искам да кажа че това не е книга тип "ужас".

Тази съм я чела даже няколко пъти. Определено е една от добрите му книги.

А аз в момента се занимавам с Виктор Юго и "Човекът, който се смее"

[gollum]

Въпросната "Дълга разходка" по същество е не особено кадърно плагиатстване от Шекли.

[Shelenberg]

За това дали е плагиаство не знам, ако е така Кинг ще ми падне в очите.

Иначе сега почнах да чета книгата "На завой" на Димитър Талев. Тази книга мисля да я подаря на техника на Списаревски, но това ще стане малко по-нататък.

[HELLCAT]

"България по пътя на Първата световна война" от Ричард Хол и "Българската армия в Първата световна война" ² том.1915 - 1916г.