Ерих Мария Ремарк

[Kilroy]

Бях слушал за произведенията на Ремарк и реших да прочета някои негови книги. Първата която прочетох беше "На западния фронт нищо ново" , която много повече ме впечатли с бруталното описание на обстановката на фронта отколкото с идеята за разбития живот на едно поколение от войната! Веднага след това прочтох втора негова книга : "Време да се живее , време да се мре" ( четох я на компютър и не съм много сигурен за заглавието, на някой места я срещнах като "Време да живееш , време да умираш" ). Тук вече се описва положението на фронта и живота на цивилния германец по време на ВСВ. Както в първата книга и в тази имаме младеж с разбит живот от войната и режима в хитлеристка Германия , 23 годишния Гребер. Положението в един бомбардиран германски град , Ремарк описва с най - мрачни детайли, а годината е 1944. Странно от къде е бил толкова запознат с положението в родината си след като през 1931 година автора емигрира в Швейцария. Същият умело използва най - първичните чуства в човек и умението си да описва мрачни картини за да представи обстановката в родината си, а дали и да не пропагандира пацифизъм и антихитлеристки чуства в читателя? Последното изключително се харесва на болшевики и проамериканци. На моменти имах чуството , че чета 1984 на Оруел. Както и да е. След като прочетох книгата прегледах и кратка биография на Ремарк. Особенно впечетление ми направиха два момента от нея.
1. 1944 УСС ( Управление на стратегическите служби ) на САЩ убеждава Ремарк в необходимоста за пропагандаторска работа в Европа. Автора почва работа за УСС, може би от любов към своя народ??На 23-ти септември е готов с доклад на тема : възможности за превъзпитаване на германския народ след края на войната!!
2. След края на войната вече превъзпитания германски народ отказва гражданство на Ремарк . Както в ФРГ така и в ГДР! Май не се е постарал достатъчно с превъзпитаването!

В момента чета сборник от негови разкази, всичко което ми попадне ще го прочета , но на него ще гледам по следния начин:
1. Великолепен писател, който бъркаики в най - човечното в душата на хората описва покъртителни картини и навява тъга в сърцата на читателите.
2. Пропагандъор , който действа за чужди интереси и предал собствения си народ.

[messire Woland]

Ерих Мария Ремарк

Въпрос на вкус. За мен това е един велик писател. Но ако искаш да видиш и друго от него, ти препоръчвам да прочетеш нещо невоенно, като например "Черния обелиск".

[Toshiro]

... Или пък "Триумфалната арка"??? Виж, Килрой, на всички ни е много добре известно какъв е бил Ремарк в личният си живот, извън света на книгите му. Това обаче едва ли има значение за истинския ценител, който сяда да прочете една книга, заради самата нея, а не защото този, който я е писал е болшевик или фашист... Вярно е, че част от популярността на произведенията на Ремарк в следвоенните десетилетия се дължи именно на проблематиката, която е засегната и като цяло антихитлеристките настроения, но това определено не е водещото в тях. Просто е ненормално да се разглеждат нещата под такъв ракурс. Естествено никой не задължава никого да харесва творчеството на Ремарк. Както каза Воланд, въпрос на избор... :tup:

[Сержант Уханов]

Ерих Мария ми е любимия не-руски писател. Аз го обичам за това как той пише, как се вживява в съдбата на героя си. Как съпреживява. И винаги ми е покъртително мъчно да затворя последната страница. А ако на всичко отгоре главния герой, към който неизменно се привръзвам, умира, сълзи лумват от очите ми. Това е наистина гениален писал и геният е в стилът му!
---
Сетих се кво да ти кажа още, Килрой. Може би си чел продължението на "На западния фронт нищо ново" - "Обратният път". Ако не си, ще ти кажа за кво става дума. След капитулацията на Германия войниците се връщат от окопите и заварват Фатерлянда разкъсван от бунтове и революции. Те, ветераните на 22-24 години, фактически, старци, се опитват да въдворят ред. Мнозина се връщат в армията, разочаровани от цивилния живот. Някои отиват в политиката. Някои - остават да живет вкъщи, като главния герой /той е същия и в "на запалдния..."/, неспособни да победят спомените. Та на страниците на тази книга Ремарк, КОЙТО Е ВОЮВАЛ В ОКОПИТЕ НА ПСВ!, пише с какъв патриотичен пафос 17-18 момчета са отивали на фронта, пеейки песни и горди със своя Фатерлянд. И как след 2 седмици, след като приятелите започнаха да загиват с распорени кореми и с откъснати глави, те разраха, младоците, че те са само пеши в голямата игра, че те се жертвани на олтара в името на някаква дребни амбицийки на отделни политици. Ремарк казва че така става във всички войни. Затова, а и по други причини, той е ПАЦИФИСТ. Затова той е принуден да стане антинацист заради милитаристичната политика на хитлеризма, която неминуемо ще доведе Фатерлянда до нова ужасна война и нова катастрофа. И той се оказва пророк. Гонят го от Германия главорезите от гестапо. Той не би напуснал Германия по собствена воля, това ти е ясно. Айде, отивам да ям мекици, ще вида кво си ми отговорил, г-н нацист. Защо нацист? Защото само заради аватара ми и чина ме наричаш болшевик. :roll:

[Imperial]

една езикова бележка - "лумвам" се използва за огън а не за вода по-скоро "бликам" ще ти свърши работа

[Сержант Уханов]

А, мерси, ще го имам предвид. Простемо ми е нали

[Imperial]

да, аз затова и ти казвам, знаеш

[gollum]

Тя тази тема е по-скоро за литературния форум.

Килрой, (не обсъждам смислеността на "обвиненията" ти изобщо) - вероятно няма да намериш голяма полза от литературата, ако основният ти оценъчен критерии е житейската съдба на автора (т.е., биографията му, житейските действия и позиции). Поне не като литература - ако разглеждаш всеки писан текст единствено като свидетелство или исторически извор, естествено, тогава нещата стоят по-различно.
Но в системата автор/литературен текст, вторият елемент би трябвало да е основен. Да не говорим, че един писател би трябвало (ако въобще е писател) да изразява най-интензивно или точно възгледите си за света именно в текстовето, които пише, така че там си струва да се търси.

[Kilroy]

Originally posted by "Сержант Уханов"

Ерих Мария ми е любимия не-руски писател. Аз го обичам за това как той пише, как се вживява в съдбата на героя си. Как съпреживява. И винаги ми е покъртително мъчно да затворя последната страница. А ако на всичко отгоре главния герой, към който неизменно се привръзвам, умира, сълзи лумват от очите ми. Това е наистина гениален писал и геният е в стилът му!

Това, че се вживява в съдбата на героя е често срещан похват. Но след първите сълзи след книгата какво следва? Омразата това следва.
При него това не е най - важното, той не описва покъртителни картини и разбити души за да впечатли с това читателя , а за да пробуди омраза в същият срешу войната , хитлеризма и прочие. Ако искаш да прочетеш нещо което ще те "разтърси" без след това да изпитваш омраза прочети книги на Стаймбек. Класи над Ремарк в описването на сърцераздирателни картини. За мен добрия автор е този, който с редовете си постоянно мени чуствата в читателя. Води го от неуписуема мъка до безкрайна радост и в книгите му пропагандата е възможно най - малко.

[gollum]

Всъщност и в текстове на Стайнбек може да се проследи пропагандна нишка (ако това е целта ти). При това, и той си пада по омразите (подбуден от лични причини, какъвто е случаят и с Оруел).
Но не бих казал, че омразата е водеща по какъвто и да е начин в книгите на Ремарк - даже напротив, текстовете му са съсредоточени върху индивидуалната съдба на героите му, като тя е много по-важна от съдбата на социума като цяло или от общите разсъждения и присъди.

[Kilroy]

Originally posted by "gollum"

Всъщност и в текстове на Стайнбек може да се проследи пропагандна нишка (ако това е целта ти). При това, и той си пада по омразите (подбуден от лични причини, какъвто е случаят и с Оруел).
Но не бих казал, че омразата е водеща по какъвто и да е начин в книгите на Ремарк - даже напротив, текстовете му са съсредоточени върху индивидуалната съдба на героите му, като тя е много по-важна от съдбата на социума като цяло или от общите разсъждения и присъди.

Може и да има пропаганда , аз лично не съм я усетил в произведенията на Стаймбек , но в никакъв случай не е в такива размери каквато е при Ремарк. А доколкото съсредотовачаването към индивидуалната съдба на геройте , това бих го определил като похват, който в случая подпомага пропагандата. Нормално е , когато читателя се запознава с характера на един герой от произведение да съпоставя с своя собствен характер с своите мисли и проблеми. Дистанцията м/у автор - читател се скъсява. Така геройте на Ремарк стават по - близки до читателя, което от своя страна увеличава емоциите.

[Сержант Уханов]

Антивоенната пропаганда - това не значи болшевишка или антинацистка пропаганда. Това значи - пропаганда на елементарни човешки ценности. Защото всяка война е в ущърб на човека, на индивида. Това е аксиома.

[Toshiro]

Тук съм съгласен с другаря Уханов, но искам само да попитам нещо:
Защо когато човек просто пише срещу войната, трябва това да се дефинира като пропаганда? Кой нормален човек е за войната? Оказва се, че който е против войната (нещо, което е доста човешко), пропагандира идеите на болшевиките или пък е настроен антинацистки, когато просто казва това, което му е надушата и което го вълнува...
Аз бих казал само - едва ли...

[Kilroy]

Тоширо защо обобщаваш така генерално ?Аз говоря за Ремарк .

[Kilroy]

Originally posted by "Сержант Уханов"

Антивоенната пропаганда - това не значи болшевишка или антинацистка пропаганда. Това значи - пропаганда на елементарни човешки ценности. Защото всяка война е в ущърб на човека, на индивида. Това е аксиома.

Чети внимателно какво съм писал. Не само антивоенна , но и антихитлеристка. А колкото до аксиомата която си казал , прочети какво е писал Хитлер за антивоенните "патриоти".