Ерих Мария Ремарк

[messire Woland]

Е ... то вярно, че е по-важно на колко се чувстваш, а не на колко си, ама ...

[podporuchik Penev]

mda!!!!!! :tup: :tup: :tup:
4udno i pre4udno kak niakoi se skapvat rano-rano , pogalnati ot niakoia i druga grija ili ne6to takova.
az sam na 28 i izob6to ne mi puka ot tova!!!!!!!!
:lol: :lol: :lol: :lol: /LUD SMIAH/
...sire4 , ne6to kato Sepultura '93

[Сержант Уханов]

Originally posted by "княз Крылов"

Воланде, ако по това приценяваме ..то аз съм един от най-старите ...ако не и най-стария на този форум

не бих казал. с такъв ентусиазъм обяняваше нещо на Воланд миналата среща че чак почна да ни плюеш

а аз по принцип се чувствам като 13 годишен, въпреки че доста време е минало и много неща са ми се случили - и добри, и лоши

[beekeeper1]

Любимата ми книга от германски автор е “Тримата другари”-автор Ерих Мария Ремарк. Харесвам всички книги на световно известния пацифист Ремарк. Чел съм много от тях: “На Западния фронт нищо ново”, “Обратният път”, “Тримата другари”, “Черният обелиск”, “Триумфалната арка”, “Небето няма избраници”, “Сенки в рая”.
Писателя е бил участник в Първата световна война, преживял ужасите на войната, отвратен до дъното на душата си от безсмислената човешка касапница, всичко това дава насока на неговото творчество.
Неизбежните последици от войната – безработица, хиперинфлация, недоимък за мнозинството /обикновените хора/ – това е началото на “Тримата другари”- Локамп, Ленц и Кестер, ветерани от Първата световна война. Трудолюбиви, упорити, честни, влюбени в техниката – това е образеца на германеца тогава и сега. /Такъв бих искал да бъде и българина /.
Особено силно впечатление ми направиха пасажите където се описват възстановяването на “Карл-призрака на шосетата”и надбягванията по шосетата с надменните собственици на нови и скъпи коли. Монтирането на мощния състезателен мотор под старомодната, олющена и грозна карусерия неминуемо става уловка за тщеславните богаташи и им донася големи и заслужени огорчения.
Тук трябва да добавя, подобни удоволствия съм преживявал и аз, като младеж. Мой близък приятел, много добър механик, специалист по автомобилни двигатели, получи като наследство от баща си един стар автомобил “Фиат 1100”, произведен през 1943 г. Автомобила беше спрян от движение, с износен двигател. Направихме му основен ремонт, като извършихме някои подобрения и старият автомобил, приличен повече на костенурка /според несведущи/ стана призрак на шосетата. С лекото купе и пъргав двигател, безпроблемно изпреварваше “москвичи” и “волги”. Междувременно бях дал “Тримата другари” на приятеля да я прочете, което той направи с голям интерес и беше много въодушевен от прочетеното. По-късно той също прочете също доста книги от Ремарк.
Спомням си един случай, когато отивахме към Бургас и ни изпревари около 30 годишен мъж, с нов лъскав “Москвич 403” и с полска регистрация. До него стоеше хубава жена, която усмихвайки се ни помаха с ръка. Само след 2 минути, “Карл-призрака на шосетата” мина край тях, като аз “четях” вестник и обяснявах нещо на приятеля. След многократни опити да ни изпреварят, караха след нас в продължение на 40 километра, като се влачехме с 60 км/час, докато спряхме при бензиностанцията на входа на Бургас. На излизане от града, полският “москвич” чакаше на другата бензиностанция. Шофьора и спътницата му се направиха че не ни забелязват.
За щастие, за разлика от героите на Ремарк, не се наложи да продаваме колата,за да помогнем на някого от групата.

Животът на героите на Ремарк е труден, изпълнен с много проблеми и малко радости,но те са упорити и не се предават лесно. Такъв е бил и живота на писателя.

[rambler]

Ерих Мария Ремарк

Такъв е и нашият живот, та затова ни харесва Ремарк. Иначе щеше да ни харесва Джаки Колинз

[messire Woland]

Една тема, за един любим автор. Като гледам, как се заговори за литература напоследък, си струва да бъде споменат и този автор. С много негови книги, да речем с "Време да се живее и време да се мре" или "Черният обелиск" например.
Изпаднала доста назад тема, но пък показателна за едно по-ранно състояние на форума. Може би за някого да бъде показателна, знам ли.

[byzantiner]

Аз в тази тема мога да кажа само, че пробвах да чета от "Време да се живее, време да се умре".....е не го изтърпях...не ми харесва Ремарк

[Chopin]

Ремарк ми е любимия.Стилът му е уникален.
Книгата му "На западния фронт нищо ново" няма за цел пропаганда, както и останалите, но това си е мое лично мнение.
Германците го обвиняват, че разголва нацията пред света. Това не е точно така. Примерно в неговите книги, отрицателните герои, изпадналите, или тези от най-ниските слоеве на обществото са руснаци, поляци и др.
п.с.Никой нормален вийник не може да не изпитва каквито и да било душевни терзания на фронта, това важи и за Хитлер. Точно това е пропаганда - да твърдиш, че на фронта е рай и имаме нужда от война. За това, когато Хитлер става канцлер книгите на Ремарк са изгорени публично.
п.п.с. - И Ремарк си е пацифист, да

[кало]

човекът е писал и някои напълно откровени мелодрами, към които не си струва дори да посягате. но "Черният обелиск", "Трима другари", "Искрица живот" си струват.