gollum написа
Пък и на мен е трудно, даже невъзможно, да се угоди. Но...
) най-общо казано на такива, които се гледат изцяло за удоволстивето на сетивата (расиви приказки), такива, които се гледат за отмора, т.е. за преживяване изцяло изчистено от всякаква интелектуално натоварване и на такива, които се гледат с надеждата, че там ще се открие това, което липсва в първите два случая.
.
.
. Все пак ако липсват подобни странични въздействия възприятието на филма на кино е доста по-различно. Вярно че да гледаш филм на компютъра, нъхлупил слушалки за предпочитане в късен час на нощта има сходно по съсредоточеност въздействие, но все пак ми се струва, че не е същото. Но това е сигурно защото отдавна не съм се наслаждавал на прелестите на родните киносалони
.


В сравнение с това предполагам и най-страшният и нагъл критик е със занижени критерии. Предполагам грешката е в мен.
. И на мен най-много ми допадна Анет Бенинг и бих казал, че нейният вариант е донякъде по-близък до това, което си представях, четейки книгата, отколкото този на Глен Клоуз, която е много добра и в тази роля включително, но все пак не е толкова подходяща - някак Ант Бенинг по-добре съчетаваше нещата. Това между другото ми напомни "Лъвът през зимата" и "Хенри ²²" и съответно Катрин Хепбърн и пак Глен Клоуз чоткъдето и дойде напомнянето) - и двете правят много добри версии на една и съща роля, както впрочем е и с ролята на Хенри ²² пак в двата филма
.
. Поне възпроизвежда донякъде съсредоточаването, присъщо на киносалона.


Comment