Кино - филми на историческа тематика

[Fiko]

Година производство: 2006
Русия
Режисьор: Андрей Малюков

Художественият филм „Вратата на бурите” е заснет в памет на псковските десантчици.

През нощта на 29 февруари срещу 1 март 2000 година бойците на 6-та рота влизат в бой с крупни бандитски формирования под връх Аргун на рубежа Улус-Керт - Сельментаузен. Тогава 90 псковски момчета удържат атаките на почти 2 хиляди чеченски бойци под командването на командира терорист Хаттаб. В боят загиват 84 военнослужещи, в това число 13 офицера. Загубите на чеченците възлизат по различни оценки от 500 до 700 човека.

[Dinain]

Художественият филм „Вратата на бурите” е заснет в памет на псковските десантчици.

Гледах го и не ми хареса много повече от "9-тата рота"



The Claim(2000)



Based on Thomas Hardy's The Mayor of Casterbridge, The Claim follows the story of Daniel Dillon, who traded his wife and newborn daughter for a gold mine. 20 years later he is thrown into a kind of hell in the prospecting city he controls is being surveyed as potential railroad route and the wife and daughter that he hocked for his riches show up as well.

Филмът ми хареса заради автентичното (според мен) представяне на Америка от 1867 г. Нищо общо със средния уестърн.

[Desperado]

боже, гледам и не вярвам на ушите си ... ако трябва да цитираме класика от СКАТ ... а бе, хора, това са филми... вие още малко ще поискате истинска кръв за достоверност ... филмът няма за цел да покаже едно към едно какво е било. Филмът е субективен, във филма има художествена измислица- режисьорски решения, актьорски импровизации ... като децата- ма той не умря наистина ... или, вчера беше немец, днес играе руснак... ахахаха

[gollum]

... а бе, хора, това са филми... вие още малко ще поискате истинска кръв за достоверност ... филмът няма за цел да покаже едно към едно какво е било. Филмът е субективен, във филма има художествена измислица- режисьорски решения, актьорски импровизации ...

Хъм, ясно е, че всеки игрален филм е художествена творба. И това означава, че е отражение на някаква действителност, ако ще и (и винаги донякъде е така) дае отражение на реалността, намираща се в главата на твореца. Първото и основно правило на вяска реалност е тя да е вътрешно непротиворечива и всяко прегрешение към това изискване се отразява доста фатално на създаваната реалност - тя става неубедителна. И няма значение дали е изцяло измислена или е опит за отразяване на някаква релано съществувала ситуация.
Обаче когато става въпрос за филм, който е специално определен като "исторически" то изискванията към него са малко по-различни, защото той пресъздава художествено някакво реално случило се историческо събитие.
Но така или иначе, "достоверността" не е означава непременно само "точно съответствие на всеки детайл" (определена степен на такава достоверност е желателна), но съответстиве на духа на епохата. А впрочем, коагот става въпрос за конкретни исторически факти, то фактическата достоверност е съществена.
Виж, когато става въпрос за "фантазия по мотиви" и това е ясно, то разбира се може да се мине без каквото и да е съответстиве на отражението с отразявания контекст. Но пак остава изискването за вътрешна непортиворечивост, а твърде често то не е изпълнено и това дразни (поне мен).

[messire Woland]

боже, гледам и не вярвам на ушите си ... ако трябва да цитираме класика от СКАТ ... а бе, хора, това са филми... вие още малко ще поискате истинска кръв за достоверност ... филмът няма за цел да покаже едно към едно какво е било. Филмът е субективен, във филма има художествена измислица- режисьорски решения, актьорски импровизации ... като децата- ма той не умря наистина ... или, вчера беше немец, днес играе руснак... ахахаха

Не бих казал. За мен в руските филми напоследък има прекалено много патетика (която е излишна според мен). Умират си да се правят на герои, което дразни. Особено нелеп филм, който съм гледал напоследък и типичен представител на това, за което говоря е "Личен номер". Няма да го коментирам, за да не минавам извън рамките на добрия тон.

[albireo]

А на мен тия дни ми се случи да гледам Девета рота. Бяхме го пуснали докато чакаме да започне някакъв мач. За момент филмът ми се стори интересен, но само от гледна точка да наблюдавам доколко руснаците се справят да предадат послание, но вече с американо-холивудски изразни средства. Е отдава им се...донякъде. Но резултата е неистова боза. Някъде към моментите на "особено драматичната" битка вече така се бях омерзил от "новото" руско кино, че престанах да гледам и си отворих списание Максим да прочета какво казва едноокия звяр по въпроса. В списанието между другото имаше по-малко порнография и доста повече смисъл от филма.
Спомням си обаче последната сцена - оня оцелелия, с новопокълнал селски мустак се люшка на някакв превозно средство на фона на мислите му "ние спечелихме нашия Афганистан"......бляяя
В тоя момент кълна се на финалната сцена и липсваха само падащи от небето розови презервативи с червени петолъчки по тях. Иначе бозата беше достигнала своето съвършенство - Холивуд ала 50те години. Има един филм за Къстър и 7ма кавалерия от тогава, Девета рота се родее с него по "качеството" на бозавата консистенция, която буквално се излива от екрана докато гледате.

[Desperado]

веднага давам пример с "Александър" на Оливър Стоун, където подобни "критици" претендиращи за достоверност, се опиваха в собственото си остроумие, как сега, видите ли, всички щели да мислят, че македонците, имали ирландски акцент, щото Колин Фарел говорел с такъв. Или, че майка му /Анджелина/ не можело да е толкова млада, или що бил рус или що персите носили тюрбани или що Роксана била с негроидни черти или що толкова се наблягало на гейството, даже "Гардиън" излезе с рецензия с остроумно заглавие "Александър Дъ Гей" ... чудно и приказно... никой не коментира достойнствата на филма, всеки дебне в детайлите, като виатнамски партизанин, мирикански пехотинец... като оня ... ма то във Виетнам няма такива бетонни сгради, филмът "Пълно бойно снаражение" не е достоверен...

режисьорът понякога се нуждае от други изразни средства, за сметка на достоверността, за да постигне някакъв ефект върху зрителя. Примерно в Александър, последната битка с раджата на Паравас, Пор, в джунглата, беше представена като кървава баталия с полуфатален изход за македонците, а всъщност битката е била твърде лека, Александър е надхитрил врага и елиминирал предимството на слоновете. Македонците са се сражавали със слонове още при битките с персите ... но мен това не ме издразни, тази битка беше представена така в контекста на събитията в живота на Александър ... просто битката представена така, засилва художествения финал на филма.

не всичко е в детайла- дали петото копие, в третия ред отляво надясно е желязно или дървено...

[gollum]

Никой не твърди, че "всичко е в детайла", Desperado. Но от друга страна, детайлите са това, което изгражда цялото, всяко очеизбодно противоречие е неприятен пропуск. Пиша за "вътрешни противоречия" ен случайно, защото ен става въпрос за несъответствие между дадено художестевно произведение и определена реконструкция на историческата наука. Подобно несъответствие е проблем в документален филм и е неприятен пропуск в исторически филм, който има съответната претенция. Става въпрос за противоречие във вътрешната логика на реалността на самия филм. Ако това портиворечие е замислено от автора акто такова, за да предаде определен негов замисъл или пък за да постигне определен умишлен естетически ефект, то се приема и се оценява акто част от филма. Но трябвада е много обмислено и на място, за да не разваля цялостността на вътрешният реализъм на творбата. А такъв реализъм е задължителен елемент за всяко произведение, което се е получило.
Кортасар на едно място много сполучливо, според мен, беше формулирал това, лошото е, че сега не си спомням точният текст. Ще се опитам да го наподобяе. Ако нещо, което е задължителна част от дадена верига от събития не е изрично упоменато в един художествен текст, това не е проблем, защото читателят се досеща, че това нещо (събитие) се е случило, просто не е споменато изрично. Ако напротив, в текста е изрично споменато отсътвието на това събитие и то не е обяснено чрез някаква нова логическа верига, така че да стане част от художествената реалност, то това е грешка.
Разбира се, анахорнизмът понякога може да е умишлен и да намира совето място. Добър пример е да речем "Лъвът през зимата", филмът е правен по пиеса, написана в сердата на миналия век и постоянно в диалозите на действащите лица изскачат явни анахронизми. Но това не е проблем, защото самият текст изгражда вътрешно непротиворечива и убедителна реалност.
Друг пример - перди известон време попаднах на един филм на Мел Гибсън ( http://www.imdb.com/title/tt0277434/ ), мисля че го коментирах някъде тук в една тема. Самият филм доколкото мога да преценя (а и според утвържеднията на други люде по-сведущи) е изкюлчително достоверен в детайлите, особено в дребните веществени детайли. Въпреки това на мен ми се видя на моменти психологически неубедителен.

[alexmania]

Full metal jacket или на български "Пълно бойно снаряжение" не е лош, но има някои неточности, най-големия недостатък е че бойните сцени са в обстановка, която е вс друго, но не Виетнам - битките се водят в и сред едни огромни бетонни сгради, каквито просто в Виетнам няма, а те са снимани край Лондон.

Мисля си все пак че филмът не е много подходящ защото в своита същност тои е антивоенен независимо че на пръв поглед изглежда обратното. Многопластовото заглавие още го показва хем от една страна бронебоен патрон хем пълно боино снаражение. Може би Кубрик имаше предвит самият главен герои като абсолютно брониран и гонов на всичко за да оцелее и запази своята хуманност. Един вид филма пак е повлиян от будиските схващания за живота и източната философия като цяло.Пример:
краината сцена е наи показателна той(главният герои) всъщност уби снаиперистката не от отмъщение заради това че тя беше гръмнала неговият приятел ами от хуманност. Но тълкуването на неговото деиствие беше съвсем различно от неговите другари. И точно тази реплика ми направи огромно впечатление в филма не опитите да наподобът боиното поле макар че те бяха силни не дори и новобранката школа която беше меко казано жестока.Прец целия фил също така има съпоставен ритъм сякаш акторите не просто играят някакъв си филм ами участват в един голям хор и всички пеят една и съща песен което пак е метафора.

[Dinain]

Сайгон, 1968

[Dinain]

Спомням си обаче последната сцена - оня оцелелия, с новопокълнал селски мустак се люшка на някакв превозно средство на фона на мислите му "ние спечелихме нашия Афганистан"......бляяя
В тоя момент кълна се на финалната сцена и липсваха само падащи от небето розови презервативи с червени петолъчки по тях. Иначе бозата беше достигнала своето съвършенство - Холивуд ала 50те години.

Ако отидеш на форума на Елемаг, ще намериш специална тема, където хората се надпреварват да го хвалят този филм

[Ханс]

Ако не се лъжа дествието на FMJ, тоест на финала на филма, се развива в град Хуе и доволно точно пресъздава условията там. Ао някой си мисли, че там всичко са накони жилища то много се лъже. Самият филм да се споменава на една страница с "9-та рота" е равностойно на присъствието на една сцена на Карузо и Азис.
А що се отнася до пацифизма, то всички военни филми са всъщност антивоенни/с малки изключения/.

[albireo]

Ако отидеш на форума на Елемаг, ще намериш специална тема, където хората се надпреварват да го хвалят този филм

Предпочитам да не коментирам онзи форум. Дет' има една селска приказка - всеки знае себе си.

[Longanlon]

веднага давам пример с "Александър" на Оливър Стоун, ... никой не коментира достойнствата на филма,

...последната битка с раджата на Паравас, Пор, в джунглата, беше представена като кървава баталия ...

Никой не коментира достойнствата на филма, вероятно защото те са дотолкова оскъдни, че направо отсъстват.

А въпросната битка ми беше смешна да я гледам, не знам за тебе...

[Desperado]

Никой не коментира достойнствата на филма, вероятно защото те са дотолкова оскъдни, че направо отсъстват.

А въпросната битка ми беше смешна да я гледам, не знам за тебе...

мненията са като задниците- всеки си има

а в тази битка, видях може би най красивия кадър... въобще