Българско кино

[Кухулин]

За съжаление от Бояна не излизат исторически продукции. За да почнат да излизат, трябва да се мине през чалгата, да се направят малко кинти в тая пазарна ниша. След това може да се мисли за вдигане на качеството. Разбира се, нормално е по-взискателните зрители да мрънкат. Шум, дето вика админа

[Guy de Mont Ferrand]

Съгласен съм с Кухулин. Добър пример е "Смело Сърце". Заради тоя филм за малко референдума за независимост в Шотландия да мине. Нищо че е съмнително дали Уилям Уолъс е произнасял речи преди битката боядисан като смърф, размахващ двуръчен меч от по-късна епоха а граф Брус си е седял в замъка и се е почесвал по семейните бижута.
Пък оня кръволок и хомофоб Лонгшенк ("дългият джолан" е превода, не знам защо му викат "дългокракият") метна мъжкото гадже на сина си от кулата

Хем Смел Гипсов бил с историческо образование...шейм филмчето е вдъхновяващо де, има брутално надъхващи батални сцени (в тая връзка ше е готино да се барнат сраженията на легията в Белград и обира в Арабаконак...ма надали ), важното е сеч да има, за предпочитане близък бой с боздугани, топори и чукове

[gollum]

Не знам, то е хубаво да се надяваме, но мен поне този трейлър не ме изпълва с каквито и да е надежди - някакви нескопосано изглеждащи екшън сцени а ла холивуд, гарнирани с цитати от онзи соц-поръчков филм "Време разделно", тук-таме поръсени с безнадеждно театрално декламиране (какво им става на тези хора - толкова ли не могат да говорят естествено?). Хубаво е да се прави историческо кино, няма съмнение, но трябва да има кой да го направи - не казвам талантливо, но поне що-годе нормално. И аз като Ги не виждам основания за надежди от последните 20-тина години бг-кино и телевизионни филми. Кухулин ще възрази, че трябва да се прави нещо, да има натрупване, за да стигнем някак до качествен преход и сигурно е прав.

ПП А за "Смело сърце" и история няма и смисъл да ги слагаме в едно изречение. Там единственото историческо май бяха имената на персонажите. Но - да уточня, - аз съм съгласен, че историческото само по себе си не е важно в "исторически филм" - нека поне да го направят гледаем.

[Кухулин]

безнадеждно театрално декламиране

Това е може би най-големия проблем на нашето кино. Всеки път, щом тръгнат да го решават, се получава някаква дива селска комедия. Просто актьорите играят добре само себе си, тоест диви селяни. Трябва сериозно количествено натрупване, докато се появи и оформи някой нашенски Крисчън Бейл.

[gollum]

Не знам дали е най-големия проблем, но е нещото, което ме дразни най-много - било то на екрана или на сцената. Направо ми вади душата и ми разваля каквото и да е вживяване. Пръв ще призная, че нищо не разбирам от тези неща, т.е. това си е мое възприятие. Но си мисля, че тук не става въпрос само за натрупване - не може да е само това. Проблемът трябва да лежи някъде другаде. Не може да е и само въпрос на липса на талант, защото не става въпрос и за това - във всеки занаят си има някакви стандарти, които не са въпрос на дарование, а на обучение. На мен ми се струва - може и да греша, защото не познавам тези среди, нито пък методите им на обучение, - че проблемът трябва да е фундаментален, т.е. така ги учат и подготвят, така ги режисират - това се получава накрая. Ако беше само въпрос на липса на натрупване, то все трябваше отнякъде да се промъква и случаен пример за талант. Но това е нещо твърде обхватно, затова си мисля, че е продукт на самата система - това смятат за "актьорска игра", това култивират и възпроизвеждат.
Тук съвсем не говоря за "върхове на талант", за "български Крисчън Бейл", а за нормална игра, която те кара да повярваш, че пред теб стои не актьор, играещ на сцена, а реален човек. Каквито и да се актьорите, работа на режисьора е да успее да ги мотивира, разпредели правилно и прочее, т.е. да "изтъче" нещо простичко и убедително (от това се започва, според мен).
Като гледам стари български филми, отново попадам на същото театралничене и декламации, но далеч не в тези пропорции, т.е. има го и другото. Ясно е, че тогава го е имало натрупването, но може би е въпрос и на някакъв тип "школи" или "визия" за това как трябва да се правят нещата, която е изгубена. Не знам. Аз не ги разбирам тези неща, пиша изцяло като потребител - зрител.

ПП Отделен въпрос са сценаристите, но да не ги започваме.

[Кухулин]

може би е въпрос и на някакъв тип "школи" или "визия" за това как трябва да се правят нещата, която е изгубена

Съгласен съм, че школовката е такава, но тя няма как и да е друга при тези актьори. Най-силните ни филми от едно време са в огромната си част комедии, а пък собствено най-силния е съвсем без пряка реч Днес де що прозира талант, все е в тоя жанр. Няма как и да е иначе, понеже останалата продукция е мизерна като обем. Според мен пътя е този - снимат се филми, които не са комедии => лъсват потенциални таланти => дърпат ги в чужбина и ги правят хора = > поставят началото на ефективна българска школа. Разбира се, всичко това също е през очите на пълен лаик в областта.

[Amazon]

Някъде бях чел че този ужасен мумифициран изговор се школувал в НАТФИЗ. Аз също само като чуя тая интонация и изпадам в тиха истерия.
Не си падам много по театъра, но от няколкото си ходения съм с впечатлението че в театралните постановки нещата са значително по-добре. Не знам защо театралната школа не влияе положително на телевизията и киното. Може филмовите ни режисьори да са некадърници.

[pnp5q]

Мойта хипотеза е, че ш`съ опраят, като минат поколенията, в които са "царували" приетите чисто по партийна линия (роднинство или патосни пионерски рецитации например), а не заради талант. Щото нали НАТФИЗ, за разлика от театрите, е един - а помните, като има дефицит, кой се уреждаше... Не мога да го обясня добре, но по аналогия - ако не смятате Светлин Русев за художник, ще разберете какво имам предвид.

[gollum]

Мойта хипотеза е, че ш`съ опраят, като минат поколенията, в които са "царували" приетите чисто по партийна линия (роднинство или патосни пионерски рецитации например), а не заради талант.

Не знам, съмнително ми е - вече минаха - колко? - повече от четвърт век, няма как да си обясним нещата с "наследство от мрачното минало". Освен това - съвременната продукция е по-лоша от едновремешната, а ако е вярна тезата, би трябвало да е обратното (т.е. да имаме бавен прогрес, а не регрес). Тези времена са отминали - по идея, но нищо не се е променило, освен в по-лоша посока. Т.е. тук причините, според мен, следва да се търсят другаде, по-скоро е въпрос на "школа" и възприятие, че актьорската игра трябва да се възприема като "игра", затова и тази (вероятно умишлено насаждана) изкуственост.
Някак не мога да се съглася, че заради едно време през последните повече от 25 години са приемани само неталантливи хора. Нормално е да влизат хора с най-различна степен на талант, но на изхода всичко е едно и също. За мен причината може да е само в това, което се случва вътре, а не в това което се случва на входа. Още повече, че изглежда, че и на режисьорите им допадат нещата така, т.е. и те го възприемат за нормално.

Не мога да го обясня добре, но по аналогия - ако не смятате Светлин Русев за художник, ще разберете какво имам предвид.

Аз го смятам за художник - не виждам защо не би трябвало да го смятам за художник? Ясно е, че едно време (впрочем, това явление не е чак толкова уникално само за "едното време") се е случвало често да се влиза "с връзки", както се казваше тогава. Но това не означава, че през целия период имаме само некадърни хора на изкуството. Не че не срещам и такива мнения от време на време (особено напоследък)ы но ми се струва, че причината е - както е най-често, - просто непознаване на нещата.

За "оправянето" - ще се оправят, ако възприемат това нещо като проблем. Ако не го разбират така, разбира се, няма да се оправят. Моята хипотеза е, че схващат този начин на игра като нормален, правилен.

[pnp5q]

Т.е. тук причините, според мен, следва да се търсят другаде, по-скоро е въпрос на "школа" и възприятие, че актьорската игра трябва да се възприема като "игра", затова и тази (вероятно умишлено насаждана) изкуственост.
Някак не мога да се съглася, че заради едно време през последните повече от 25 години са приемани само неталантливи хора.

Хм, явно наистина не го изясних добре, но тъкмо школата имам предвид - школа, основана на изкривени "ценности". Те още се преподават - или са преподавани до скоро.

[gollum]

Ок, добре, т.е. и двамата смятаме, че коренът на проблема се намира в "школата", т.е. в това, което се възприема като "правилно", като "добра актьорска игра". Но ти отиваш малко по-далеч, като предполагаш причината за това - "приемането на хора с връзки, а не въз основа на талант". Не знам, не съм сигурен, че това е причината, но имам само някаква неопределена несигурност. Но това е страничен (макар и интересен) проблем. Въпросът е, че ако това е наложената школа и тя се възприема като правилна, то не виждам как нещо ще се промени с времето. Това разбиране се е превърнало в традиция, а традициите са устойчиви.

[1951]

В годините на развитото соц кино на година са се правили около 30 филма. Включително и телевизионните такива. Плюс малко сериали за телевизията. Ако погледнете биографиите на актьорите от старото поколение ще видите, че годишно всеки от тях е играел в минимум един - два филма. Неизбежно количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Сега зорлем се правят пет - шест филми годишно, плюс някои и друг сериал. И това е. Актьорите и да искат няма къде да се шлайфат в киното и неизбежно театралничат, защото в същността си са театрални актьори. Сериозен талант се иска да може да си на ниво на сцената и на екрана и малцина го имат в България днес.

[Dinain]

И аз мисля, че е отдавна наложено схващане в школата. Един вид, че колкото по-драматично е изпълнението, толкова по-добро е то. При аналогията с рисуването, все едно да има схващане "колкото по-ярки са цветовете, толкова по-добра е картината"...
Но не мога да си обясня защо не се променя - сякаш тази гилдия съществува в някаква собствена реалност, откъсната от останалия свят. Нима не гледат как играят актьорите в успешните (чужди) продукции? Явно не и наистина си съществуват в собствена реалност. Ако нещо се променя откъм снимане и ефекти, откъм актьорска игра сякаш не се заимства нищо.

Наскоро се загледах в някакъв индийски сериал. Там забелязах друго изкривяване - явно се счита, че повтарянето постига по-добър драматичен ефект, така че почти всяка реплика се повтаря по три пъти:
"Кой е той? С кого ми изневеряваш?"
(драматична музика 1)
"Кой е той? С кого ми изневеряваш?"
(драматична музика 2, нов ъгъл)
"Кой е той? С кого ми изневеряваш?"
(драматична музика 3, нов ъгъл, близък кадър)

Просто няма какво да се сравнява...

[pnp5q]

Ок, добре, т.е. и двамата смятаме, че коренът на проблема се намира в "школата", т.е. в това, което се възприема като "правилно", като "добра актьорска игра". Но ти отиваш малко по-далеч, като предполагаш причината за това - "приемането на хора с връзки, а не въз основа на талант". Не знам, не съм сигурен, че това е причината, но имам само някаква неопределена несигурност. Но това е страничен (макар и интересен) проблем. Въпросът е, че ако това е наложената школа и тя се възприема като правилна, то не виждам как нещо ще се промени с времето. Това разбиране се е превърнало в традиция, а традициите са устойчиви.

Да, но за щастие това не са традиции. Ще ти предложа три репера, които илюстрират вмешателството на изкуствени "ценности" (забранени за "простолюдието" блага, като пребиваване в чужбина или вносни дрехи и стоки) в културната ни школа - единия е от роман на Иля Велчев, по който имаше и филм (заглавието не помня) - блудкава имитация на Дж.Бонд, главния герой (Стефан Данаилов) е голямата работа, не защото е, примерно, умел в предразполагането на хората шпионин или дълбокомислен аналитик, а защото... пие коняк "Плиска" "за износ" в римски хотел, а не в софийска гарсониера (във всеки случай, бая кадри бяха посветени на пиене на фона на римски куполи в прозореца). Втория репер - в началото на филма "Вчера" главният герой научава, че баща му е свален от позицията на главен редактор на нещо си. Какви тревоги поражда това у него - че няма да го пуснат в корекома да си вземе нови дънки. По-нататък имаше и нещо в смисъл, че не би могъл да излезе в чужбина с главната героиня (която беше щерка на дипломат). Третия репер - по-миналата нова година, финалния поздрав на предаването "Комиците" - Никола Анастасов поздравява топло зрителите с човешката радост, че са преживели още една година и почват нова, с нови надежди. След него Любо Нейков пуска няколко пошли шеги в стил болярина снизошъл до простолюдието послучай празника. (Тука се сещам и за Никита Михалков, какъвто е напоследък.) (А докато търсех да ти покажа какво имам предвид за Светлин Русев, попаднах на спомени на негов колега за председателството му на СБХ - "ние можехме да пътуваме", изтъква той... За съжаление, не намерих по-конкретни анализи, отдавна бяха публикациите.) Та, това ми е мисълта - в тази школа са втъкани съвсем други ценности, нямащи нищо общо с изкуството, но успешно внушаващи (особено на по-слабите характери), че са "нещо повече" само заради приемането им в "кръга на избраните". Съответно, те не се учат да играят, а да снизходят, "носейки култура в масите". Та, по мойто скромно мнение, докато не мине времето на носителите на това "отношение" към "пролетариата/бай ганювците", няма да видим сериозни промени.

[Кухулин]

Но не мога да си обясня защо не се променя

=>

Всеки път, щом тръгнат да го решават, се получава някаква дива селска комедия. Просто актьорите играят добре само себе си, тоест диви селяни. Трябва сериозно количествено натрупване, докато се появи и оформи някой нашенски Крисчън Бейл.

Има достатъчно филми, в които декламиране не се наблюдава. Диви селски комедии.