Българско кино

[Dinain]

Ами, ако "актьорите" могат да играят добре само себе си, значи не са никакви актьори.

[Кухулин]

Тук съм склонен да се съглася с pnp5q. У нас актьора не е актьор, защото играе добре, а защото го дават по теУевизията. Но не мисля, че корените са в тежкото ценностно наследство. Пазара е виновен, неговата мамица. Ако почне да се разработва нишата на сериозните филми, нещата ще се променят. Трябва да се инвестира в български продукции, а не само да снимаме чужди. Историческите филми (за българска история) според мен са най-подходящия старт в тази посока. Българина се интересува от история, гледа, чете, коментира. Ще има възвръщаемост.

[Blackwolf]

Това добре, но това значи да се финансират филми на загуба, защото гледаемостта на "сериозните" филми ще бъде много малка.

[gollum]

pnp5q, не знам, не познавам добре съсловието, което обсъждаме - нито сега, нито преди, а не съм се и интересувал специално, така че не мога да формирам цялостно мнение с аргументация. Изложените от теб репери съм ги "усещал", въпросът е доколко те са характерни за определено съсловие и за начина, по който то се формира професионално тогава и сега. Всеки актьор някога е виждал в професията си възможност да пътува в чужбина и да получава достъп до дефицитни западни блага? Не мисля, това не само че е изключение (процентно пътуващите в чужбина или пазаруващите от "Кореком" едва ли са надхвърляли 0,5% от съответното съсловие), но не е и изключително за съсолвието, т.е. други професии са предлагали по-добър достъп до тези възможности. От друга страна, това дали означава, че основната мотивация на всяка от тези професии е бил достъпът до чужбина и до западни потребителски блага (или източни, но дефицитни)? Не мисля, че е само това -иначе трудно би могло да се обяснят фактите, че се върши реална работа и има реални "постижения", включително в изкуството. Вярно, може да се каже, че това е "въпреки системата" и плод на индивидуални качества. Проблемът е, че това наблюдение ще важи за всяка система, когато говорим за изкуство - то (почти) винаги е плод на индивидуални качества, енергия и целепоставяне/търсене. Ако нещо може да се обсъжда спрямо системата, то е какви условия създава за съществуване на творец в дадена област, спрямо това какви ограничения налага. Мисля че трудно ще открием съществена разлика - ограниченията са били много големи, но и възможностите (като цяло) също са били малко по-големи (повече "целеви" пари за такива цели).
Както и да е, приемам, че някаква част от хората, влизащи в тази професия и след това продължаващи да правят кариера са били водени от подобни подбуди и са създавали определена ценностна система в описаната от теб посока. Въпросът е, че това е в сила за всяка една система и тази професия, т.е. нещата едва ли са чак толкова по-различни другаде - актьорската професия в нейния успешен образ също се свързва с "големи възможности" не толкова в професионалната сфера, колкото в житейската. Т.е. пак го имаме този образ за "привилегировано съсловие" - разбира се, ограничен до "успелите" (но тук е било същото).
Затова аз все пак бих търсил причините другаде, защото за мен описаното от теб са винаги съществуващи съпътстващи условия, контекст. Същественото вероятно е в това какво се възприема професионално за "правилно" (това вече го описах) и чисто количествената страна на нещата, за която вече споменаха други в темата нееднократно - твърде малко продукции се правят и няма възможност нито да се "възпита" вкус у зрителите, нито пък съответния професионализъм у изпълнителите. Вероятно "лечението" минава през натрупване, т.е. трябва да има много продукции (сериозни, драматични, обикновено-делнични) и постепенно ще се възпита ново успешно поколение артисти с достатъчно реалистично поведение. Бих рискувал да предположа, че същото е било и при предишната система, т.е. постепенно се е стигнало до определено ниво чрез натрупване.

Ако се върна на трейлъра, от който започна всичко - главният проблем за мен не е във външния вид на героите, визуалните цитати и прочее, а в това, че поне въз основа на видяното в трейлъра образът не е убедителен, когато говори. А идеите, които излага са съществена час тот образа и тя не бива да се проваля.

[pnp5q]

въпросът е доколко те са характерни за определено съсловие и за начина, по който то се формира професионално тогава и сега.

Този въпрос има смисъл, ИМХО, когато съсловието се формира въз основа само на професионални критерии. Тук проблема е именно в преобладаването на непрофесионален критерий за дълго време - любов и вярност към Партията.

[gollum]

Тук проблема е именно в преобладаването на непрофесионален критерий за дълго време - любов и вярност към Партията.

Не знам въз основа на какво съдиш, че това е бил основният критерий? Аз просто не познавам добре нещата, признавам (не съм се интересувал), но се съмнявам, че основният изпит е бил по история на БКП или нещо подобно или пък това е бил основен предмет. Поне това не е в сила за други професии, свързани с изкуството. "Връзките" са отделен случай, но и те не са били базирани на това.
Втората точка вече я споменах: дори и това да е основният критерий за влизане в гилдията и пребиваване там, то пак, от тогава е минал повече от четвърт век, т.е. като цяло съставът на гилдията се е пообменил. И би трябвало да наблюдаваме следната разлика: старите актьори и прочее да са доста по-зле професионално от най-младите. Но подобно нещо поне аз не наблюдавам.

Може би целият този разговор е за някаква отделна тема.

[pnp5q]

старите актьори и прочее да са доста по-зле професионално от най-младите.

Може би целият този разговор е за някаква отделна тема.

Средните и младите са по-зле. Просто минава време, докато този критерий окаже влияние - постепенно хората, които стават преподаватели без "достатъчно" талант, почват да си избират ученици с по-умерен талант - инак сравненията няма да са в тяхна полза; а в това време продължава да действа и партийният критерий - не знам как е било при теб, но по мое време в университет се влизаше с два изпита - по специалността и по "обществознание"... Тъй че тоя критерий е действал минимум като вето - талантливи, но по-буйни и непримирими характери най-много да си кютат в някое провинциално театърче.

[gollum]

не знам как е било при теб, но по мое време в университет се влизаше с два изпита - по специалността и по "обществознание"... Тъй че тоя критерий е действал минимум като вето - талантливи, но по-буйни и непримирими характери най-много да си кютат в някое провинциално театърче.

За първото - 92-ра вече нямаше такива неща, т.е. това съм го пропуснал, няма как да изказвам мнение. Но имам някаква идея (да речем, брат ми е по-голям и е минавал през това). По другото - далеч съм от мисълта да твърдя, че тези неща не са имали значение - със сигурност са оказвали някакво негативно влияние. От друга страна, има го и обратният момент - при онази система е било възможно до образование да достигнат хора, които нямат почти никакъв (или направо никакъв) шанс сега - по финансови причини. Но това е маргинално за разговора.
Щео се отнася до "твърде буйните" - те биха имали проблеми при каквато и да е система.
Та, трудно ми е да си представя, че страничните - но задължителни, идеологически ориентирани дисциплини са оказвали толкова обхватно влияние, че само некадърници или хора без талант ас можели да влизат в дадена професия. Просто не виждам как едното води до другото - особено пък в подобна крайна форма. Ще се съглася, че е оказвало влияние в това някаква част - вероятно доста по-голяма от нормалното, да бъдат не особено кадърни хора, които правят кариера по идеологическа или партийна линия - това със сигурност го имаше. Но не можем да отдадем, според мен, целия проблем, който обсъждаме - т.е. изкуствеността в изказа при актьорите ни, - на това. Какво в идеологическите дисциплини и кариеризма по партийна линия води до този феномен?
Има и друга точка - ако изцяло вържем тези две явления едно за друго трябва да очакваме във всяка държава, в която действа същата система - а това на практика са всички "народни демокрации" от този период, плюс СССР, да имаме същото явление в същите мащаби и пропорции. И ако това не се потвърди, то следва да потърсим някакви допълнителни причини и да имаме известно съмнение в това тази да е основна. А, според мен, това не се потвърждава - това си е доста специфично българско явление, поне по мое наблюдение.

Средните и младите са по-зле. Просто минава време, докато този критерий окаже влияние - постепенно хората, които стават преподаватели без "достатъчно" талант, почват да си избират ученици с по-умерен талант - инак сравненията няма да са в тяхна полза

Хъм, нещо не ми се връзва. Хайде да направим един съвсем простичък модел. Ще се опитам да опиша как аз разбирам това, което твърдиш: имаме "едно време" и приемаме, че всички са некадърни, т.е. ако човек има талант и професионално умение има много малък шанс да попадне в "гилдията", а дори и да се случи - да просперира. Т.е. който и момент да "хванем", ще имаме поне 90% пълни некадърници, т.е. пълно преобладаване навсякъде, нали? Причината за това, според теб, е подборът (идеологическите дисциплини), т.е. влизат почти само хора без талант; начинът на обучение (преподавателите са от същите среди на хора без умения и талант); критериите за кариера (умения да се оправя човек в идеологическата конюнктура и подходящи "връзки", т.е. все непрофесионални критерии). Приемаме, че това е така.
Идва 90-та година и критериите за приемане се променят (към 91-ва със сигурност вече бяха отпаднали идеологическите дисциплини), т.е. вече няма никакъв отбор на "входа", който да спира хората с талант. Разбира се, по нашия модел все още всички преподаватели за некадърници от "онова време". Критериите за кариера вече няма как да включват предишното - нещата са се променили, но "връзките" все още имат значение, защото самите хора "отпреди" не са изчезнали никъде.
Колко време е нужно за да започне да се променя състава? За 20 години (отпускаме им известно време, за да започнат да се "проявяват") вече ще имаме поне 15-випуска, които не са по никакъв начин обвързани с предишните проблеми спрямо прием/кариера, но все още ще минават през "старите" преподаватели. Колко време е нужно това да се промени? Не съм сигурен, но за 20 години определена част от преподавателския състав също трябва да се е променила. Бих предположил, поне 30-40%, вероятно и отгоре.
Сега, по-същественото, според мен, е че трябва да наблюдаваме някаква положителна тенденция по интересуващия ни проблем, след като основното, което го е създавало постепенно изчезва, нали? Всеки следващ випуск млади актьори трябва да е малко по-добър от предишния, а кариерата им вече трябва изцяло да се гради/да зависи от други неща - тяхната пазарна реализация. Наблюдава ли се такава тенденция? Според мен, не. Аз поне не я виждам.
Затова и смятам, че това е най-много част от проблема, при това такава негова част, която вече не е в сила от доста време. естествено, може да се каже, че проблемът е в количеството кино и тв- филмови продукции и сигурно това също е част от проблема. Но тогава този проблем не би трябвало да се наблюдава в театъра. Обаче там си го има горе-долу в същата пропорция, според мен. Затова си мисля, че коренът е другаде. Това може да е било утежняващо обстоятелство, но основа на проблема - не ми се вярва.

Обаче много се отклонихме от идеята на темата за показване на трейлъри и коментар по тях.

[boilad]

За мен нещата са простички, а и съм далеч от идеологизирането и политизирането. Работата, според мен, е там, че киното е скъпо удоволствие, оттам и следствията - нямаме кино индустрия, оттам и актьорска школа с опит в киното, а в малкото филми които се правят актьорите идват основно от театъра, където актьорската игра се подчинява на съвсем други закономерности /това обаче съвсем не означава, че сме нямали и нямаме стойностни актьори, които като относителен дял от населението може и да са съпоставими с тези от други държави, предполагам/.

[Dinain]

В годините на развитото соц кино на година са се правили около 30 филма. Включително и телевизионните такива. Плюс малко сериали за телевизията. Ако погледнете биографиите на актьорите от старото поколение ще видите, че годишно всеки от тях е играел в минимум един - два филма. Неизбежно количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Сега зорлем се правят пет - шест филми годишно, плюс някои и друг сериал. И това е. Актьорите и да искат няма къде да се шлайфат в киното и неизбежно театралничат, защото в същността си са театрални актьори. Сериозен талант се иска да може да си на ниво на сцената и на екрана и малцина го имат в България днес.

Нямало къде да се шлайфат в киното? Това е далеч от истината.

http://nuboyana.com/filmo/

"Ню Бояна Филмс" снимат средно по 15 филма годишно в България от 12 години. Адресът им е 84 Kumata street, Cinema Center Boyana, 1616 Sofia, Bulgaria

Строго погледнато, това не са "български филми", но са или продукции на дружествата-майки (Ню Имидж и Милениум Филмс) или други продукции, в които те са подизпълнител (предоставят за ползване оборудване, сетове, каскадьори и т.н. - преди години помагах на един приятел да стане каскадьор там). Никой не ги спира да се пробват там, първо в малки роли, ако са добри - и в по-големи. И те го правят, разбира се - дори Любо Чукът имаше малка роля в "Непобедимите 1". При това имат шанса да играят на чужд език и редом с професионалисти в бранша.

http://www.imdb.com/name/nm1707712/?ref_=nv_sr_2 - Захари Бахаров гледам е играл в поне 4 филма, снимани от Ню Бояна: Enemies Closer, El Gringo, Universal Soldier: Regeneration, Command Performance. Сега и в Game of Thrones се е вмъкнал.

[Dinain]

Трябва една нова тема "Българско кино".

[1951]

Нямало къде да се шлайфат в киното? Това е далеч от истината.

http://nuboyana.com/filmo/

"Ню Бояна Филмс" снимат средно по 15 филма годишно в България от 12 години. Адресът им е 84 Kumata street, Cinema Center Boyana, 1616 Sofia, Bulgaria

Строго погледнато, това не са "български филми", но са или продукции на дружествата-майки (Ню Имидж и Милениум Филмс) или други продукции, в които те са подизпълнител (предоставят за ползване оборудване, сетове, каскадьори и т.н. - преди години помагах на един приятел да стане каскадьор там). Никой не ги спира да се пробват там, първо в малки роли, ако са добри - и в по-големи. И те го правят, разбира се - дори Любо Чукът имаше малка роля в "Непобедимите 1". При това имат шанса да играят на чужд език и редом с професионалисти в бранша.

http://www.imdb.com/name/nm1707712/?ref_=nv_sr_2 - Захари Бахаров гледам е играл в поне 4 филма, снимани от Ню Бояна: Enemies Closer, El Gringo, Universal Soldier: Regeneration, Command Performance. Сега и в Game of Thrones се е вмъкнал.

Добре е да се прави разлика между филм сниман в България и филм в който 100% от актьорският състав е български.

[Dinain]

Дълбоко заключение, което съм отбелязал във втория абзац, но никой не ограничава българските актьори да играят само във филми със 100% български състав. Мнозина от тях играят редовно точно във филмите на НБ, което е видно, ако им се разгледа филмографията.

[Кухулин]

Не че е невъзможно човек да блесне в поддържаща роля, но е доста рядко явление.
Освен ако човека не се казва Ути Бъчваров, разбира се

[Dinain]

Ами, практически всички актьори тръгват от поддържащи роли. Рядкост е обратното, според мен? То ако искаш и само основни роли, ще си останеш с театъра...