peshev2000 написа
Виж мнение
Въпреки че в последните две седмици изчетох освен споменатите в пост 113 книги още и двата тома на "Под купола" на Стивън Кинг (много добра нова книга в любимия стар стил на Краля) и четирите части на "Пепел" на Илса Бик (много ме изкефи в началото и малко ме разочарова към края), както и множество разкази, "Диамантената ера" все още ми е абсолютен фаворит и тази книга, която ме впечатли най-много. Преди това си препрочетох за пореден път "Небесните господари" (отново кеф!), а преди тях - поредицата, озаглавена "Планетата на приключенията" от Джек Ванс. Препоръчвам горещо последната по следните причини:(1) Авторът ми е любим заради нестандартните си идеи, стила на писане и невероятното му умение да създава мистерии (срв. също "Господарите на драконите", което и фантастика, и фентъзи да го наречеш, ще е все едно).
(2) Посочената поредица е най-добрият "отговор" ever (на който аз съм попадал) на поредицата за Джон Картър на Бъроуз ("Боговете на Марс"), по която наскоро ваднаха и нелошо филмче. Мога само да съжалявам, че няма такъв по книгите на Ванс, макар че има...френски комикс (също доста добър, но въпреки ника ми, не си падам много по френския).
Сега точно си чета едно разказче на Лъвкрафт и си точа зъбите за нещо отдавна чакано (от мене) - серията за хичите на Фредерик Пол.
, а сега и на хичитата на Фредерик Пол (ТОВА все пак е класика и си беше задължително да го прочета някой ден - много е добро, уверявам ви, минавайки през първата и препускайки към средата на втората "Гейтуей" - а преди бях чел само "Венериански търговци" - но "само" някакви си 5-6 пъти...
). Много скучновата ми се видя в началото, а откога ми се искаше да се докопам до нея (май още от средата на 90-те!)! Наистина ли си струва (само без спойлери, моля!)?
. Става си отвсякъде за приятно прекарване на времето. И двете книжки очевидно се базират на множество (исторически) прочетени преди това, макар че "Стрейндж и Норел" определено води...но това, доколкото разбрах, е книгата на живота на авторката, която я е писала ок. 10 години или повече. Спокойно мога да споделя мнението на Нийл Геймън, че в крайна сметка се е получил шедьовър и честта на британската литература е защитена по най-добрия възможен начин - в духа на Луис Карол, Дикенс, Бронте, а защо не и Толкин? Прекрасна приказка за възрастни, а защо не и за по-малки, в която можем да открием онази добродушност и възпитание, присъстващи напр. в "Шумът на върбите". Задължително за "нео-викторианците" (цит. по "Диамантената ера" на Нийл Стивънсън, но тя, както и "Невромантик", може би по-трудно биха се възприели от широката публика. И все пак единственият човек, на който съм давал "Невромантик", й стана абсолютен фен, макар и никога преди да не беше чел нещо подобно и после ме молеше едва ли не на колене за "Нулев брояч", но...не му я дадох, тъй като книжката ми на "Невромантик" ми бе върната в ужасно състояние
Comment