Фантастика

[Guy de Mont Ferrand]

Да, бяха ми попадали преди време някакви гневни изявления на Урсула Ле Гуин относно "надменната спрямо фантастиката "висока" реалистична литература"; сигурно става въпрос за същия случай. Пълна дивотия според мен, но честно казано, не бях очаквал точно Ле Гуин да изрече такива думи...но пък и " Хората - независимо колко са гениални, - са си склонни да са хора"

[Nick]

Коя е най-четената от вас фантастична книга (не задължително научно-)? За мен е "Резерватът на таласъмите", чел съм я поне 20 пъти. Такъв красив филм може да се направи по нея, само да се следва духа и настроението на повестованието.

[gollum]

Да, бяха ми попадали преди време някакви гневни изявления на Урсула Ле Гуин относно "надменната спрямо фантастиката "висока" реалистична литература"; сигурно става въпрос за същия случай.

Аха, същият трябва да е - защото Ишигуро се води представител на тази литература (той самият не се е съгласил с подобно определение или въобще с такива разделяния), а цялата работа е, защото последната му книга са я определили като "фентъзи" (на база на това, че вътре има споменаване на орк, има и дракон: разбира се, никакво фентъзи не е, а си е негова книга, на неговите си теми, т.е. кафкианска история за забравата / паметта - доста добра, между другото). Та тя решила, че той гледа отвисоко на фентъзито, не са се разбрали, както и да е.

Ник, не съм сигурен при мен коя ще излезе. Имаше един етап, когато много често препрочитах "Резервата...", но мисля че някоя друга ще е, но не съм сигурен коя точно - има няколко неща на Стругацки, които съм препрочитал ужасно много пъти (да речем, цялата "Неуговорени срещи"), вероятно толкова пъти съм препрочитал и "Денят на трифидите" и "Какавидите". Някъде там се нареждат и "Едем" и "Непобедимият" (пак в едни далечни времена, когато имах много повече свободно време). Или пък е "Дюн" (също препрочитана безброй пъти). Макар че вероятно най-много пъти съм препрочитал "Ах тази алиса" на Сам Лундвал (най-вече "Не е време за герои" - сред любимите ми е). Една от тия, но вече не помня коя колко пъти съм я препрочитал - много са.

---
"Слепоглед" си го взех и четох преди година-две, по съвет на Империал, обаче не ми хареса много.

[messire Woland]

Май и при мен ще е много трудно да се определи. 80те много харесвах и препрочитах Шекли, Стругацки, Лем (тогава особено много харесвах "Пътешествията ..."). На Саймък също доста неща. След това 90те съм чел какво ли не, но пак Лем и Стругацки си оставаха фаворити с много прочитания. В по-нови времена - Хайнлайн, особено с "Двойна звезда" и "Рейнджърите", но не само.
"Денят на Трифидите" едно време беше голяма класика. Сега се сещам, че едно време имаше голяма група руски фантасти, които четях, разбира се - Ефремов, но и куп други, от които съм запомнил една космическа сага в две книги на "Галактика" и разни други неща, някои от които сме обсъждали тук.
Разбира се - Бюджолд. Но - старите неща, тя нещо се изкриви в последните произведения и стана трудночитаема.

Трудно ще е да се определи, може би зависи от настроението. Например "Времето на дъжда" на Стругацки ми е сред любимите книги. Но тях например хич не би станала на филм.
От Лем сега като се замисля - "Едем" и "Фиаско" - и от двете теоретично би могло да стане филм, но на практика - надали. Ще го наблъскат с клишета и ще го направят гаден. "Непобедимият" е по-вероятно да бъде заснет като филм, но ще стане на екшънче вероятно, предвид сегашните филмови тенденции.

Някога "Резерватът" ми беше направил огромно впечатление - вероятно трябва да си го препрочета сега, за да видя какво помня и какво различно ще видя. То и по принцип препрочитането на любими книги през няколко години ни ги показва в различна светлина почти винаги

[Кухулин]

"Слепоглед" си го взех и четох преди година-две, по съвет на Империал, обаче не ми хареса много.

Аз общо взето търся максимална твърдост, що се отнася до научната фантастика, затова ми харесва. Доста е твърда, почти достига Ибатулин. Но ако търсиш някакви чисто художествени достоинства, какъвто предполагам е твоя вкус, книгата е средна ръка. Има тук-таме екзистенциална драма, бая нефелна, някви сърцераздирателни колизии дали да се праскат на живо или да се чешат през нета и така. Обаче науката си е на ниво.

А пък за най-четена фантастика, може би Фондацията, че няколко пъти я забравях и я четох наново. И Силмарилион също доста пъти, и то всеки път ми беше като първи, щото и там нищо не помнех Иначе Азимов има една книжка, но тя не е фантастика, дето бая четене отнесе - Гравитационната гибел на вселената. Идеална е за подрастващи откачалници

[Guy de Mont Ferrand]

Ха, наистина съм изненадан, че още някой освен мен (даже двама!!!) е чел "Едем", че даже и я поставя сред най-любимите си книги (според мене е една от най-добрите на Лем)!

Но, що се отнася до моята " най-четената от вас фантастична книга", то това май е "Донеси ми главата на принца" - единствената, която след като я прочетох, почнах веднага пак да я чета . "Денят на трифидите" ми е ужасно любима и не знам колко пъти съм я чел от ок. 10-годишен насам...Същото се отнася и до "Не е време за герои" и малко по-малко до "Ах, тази Алиса". Друга, която скъсвам от препрочитане и пак я препрочетох наскоро (май ми се пада средно поне веднъж на две години), е "Гладиаторите на Есмералда" на Шекли - нея може и да съм я чел и повече пъти от "Принца"... Има разкази, които редовно препрочитам - но те не влизат в категорията "книга". "Звездни дневници" и особено пътешествието, в което Ийон Тихи е назначен за директор по проекта за промяна в историята - с проф. П. Латон и Хари С. Тотел и тн., не това с "Куба". Първите две книги на "Речния свят" на Филип Хосе Фармър - тази година прочетох и останалите (на английски), но, честно казано, те не ми харесаха толкова. "Корпорация "Безсмъртие"" и "Цивилизация на статуса" са уникални книги, както, предполагам, и цялата ранна по-дълга проза на Шекли (как прописа такъв crap, като в последните години, не успях да схвана!). "Златото в края на звездната дъга" и "Венериански търговци" на Фредерик Пол - как можа да съсипе така хичианската серия (освен в "Гейтуей" I) също не разбрах! "Небесните господари" - цялата трилогия досега съм я препрочитал средно веднъж на три години (т.е. ок. 7-8 пъти) - и може би бих и "Средното царство" (Чун-Куо) на Дейвид Уингроув, ако бяха издали всички книги от серията.

Това са ми фаворитите, общо взето

ПП: А, да - и майстера: "Азазел" и "Аз, роботът" от него

ППП: Е, не мога да не спомена и "Дългият следобед на земята" от Брайън Олдис и "Господарите на драконите" и "Лунният молец" на Джак Ванс - много любими неща.

[pnp5q]

Ами аз горе-долу помня доста - или може би "помнех" ще е по-вярно вече, но си е факт, че като знам "какво ще стане", хич не ми е мерак да препрочитам. В тоя контекст има три книги, които изпъкват (едната не е фантастика, макар че края е малко утопичен) - "Наследникът от Калкута" (11 пъти), "Домът на скитащите" (12-13 пъти) и "Осем ловки демона" (5-6 пъти).

Аз общо взето търся максимална твърдост, що се отнася до научната фантастика

Юруш на Робърт Сойер!
"Терминален експеримент", "Четвъртото измерение"... След първата може да изкараш някоя и друга безсънна нощ в размишления.

[gollum]

Кухулине, аз просто не съм достатъчно подготвен/запознат, че да оценя кой знае колко дълбочина на "твърдост" в НФ, но си признавам, че и го ценя това (според ограничените си възможностите). Не че това означава, че съм способен да оценя достатъчно дълбочина откъм художествена стойност (бегливо животно е туй, не се фаща лесно) - тук преценката ми е на база дали ми е интересно (съдбата на героите / как ще се развие историята. Та, от тази гледна точка имаше интересни неща в "Слепоглед" за мен. Но останалото не ме грабна особено. Виж, описанието на кораба, събитията около планетата и самите пришълци бяха достатъчно интересни. Но имаше някои работи, които имам чувството, че бяха включени само за да повишат продаваемостта (може и да греша) - това като кимване към статията на Лем.

Ако е за фентъзи речта, то май Толкин и Легуин при мен си поделят броя прочитания ("Силмарилион" и цикълът за Гед). И цикълчето на Бари Хюгарт (мисля че и трите съм ги чел поне по десетина и нагоре пъти) е някъде там, да не говорим за Прачет (там май има най-много препрочитания).
Това ме подсеща, че и "Лявата ръка на мрака" съм я чел ужасно много пъти навремето.

Pnp5q ме подсети - да, разбира се, "Домът на скитащите" като дете съм го пропрочитал много пъти, както и една друга серийка (но нея май малко по-малко) на Евгений Гуляковски ("Сезонът на мъглите" и "Дългият залез на Ена"). Но не колкото нещата на Стругацки.
Предполагам, че тъй-като всичките сме горе-долу в близък възрастов диапазон (плюс минус десетина години, което за онази епоха не бе чак толкова решаващо), а тогава излизаха малко такива книги, та сме попадали на едни и същи неща: библиотека "Галактика" и "Фантастика".

ПП Е, ако отворим приказка за приключенски книги, то, да, "Наследникът от Калкута" буквално го бях скъсал от четене (което не бе трудно, де, томчето бе доста дебелишко и с меки корици, не много добре залепена (като много други)).

[Imperial]

Аз общо взето търся максимална твърдост, що се отнася до научната фантастика

https://www.amazon.com/Sword-Into-Darkness-Thomas-Mays-ebook/dp/B00I3T3Q5G

Иначе Stephen Baxter е епитомът на максимална твърдост и литературен талант на ниво 0 Келвин... всъщност не, не може да се каже "максимална твърдост", книгите му от сериите Manifold Time / Space са дооста отнесени, но идеите му уж са базирани изцяло на настоящата теоретична физика.

Blindsight е много студена книга и надали ще се хареса на всеки. Всъщност на мен ми харесва до голяма степен по чисто лични причини.

[Guy de Mont Ferrand]

ПП Е, ако отворим приказка за приключенски книги, то, да, "Наследникът от Калкута" буквално го бях скъсал от четене (което не бе трудно, де, томчето бе доста дебелишко и с меки корици, не много добре залепена (като много други)).

Ха-ха, моето беше с твърди корици, но също така недобре залепено и съответно скъсано и грозно, колкото си искаш. Ех, хубави времена бяха онези, в които смятах, че това е най-най-добрата книга, писана някога...някъде между осмата и дванайстата ми година. И до ден днешен си я уважавам; всъщност, като се замисля, би ми се искало да си препрочета откъса, в който Грели и дружината му правеха набег за роби по една река в Западна Африка (или в Конго?). Направо е невероятно ако е истина фактът, че Щилмарк е писал книгата по памет (в Сибир) - с толкова много факти!!! Повечето хора обаче май не биха я нарекли "фантастика"...ама знае ли човек (?) От този тип литература най-добри са "Остров Тамбукту" и "Последният от Атлантида" на Беляев

[Кухулин]

Ще ги прегледам, мерси.

[Jacko]

Много са! "Обитаемият остров", "Денят на трифидите". "Сезонът на мъглите", "Дългият изгрев на Ена", "Планета на изгнаници", "Лявата ръка на мрака"!
А първата ми книга от жанра беше "Какво сънуват псиборгите"!
Иначе за мен големите са: Легуин - Лем - Азимов - Стругацки - Гуляковски!

[Кухулин]

Юруш на Робърт Сойер!

Подхванах Четвъртото измертение. Дватрийсе страници тежка семейна драма с инцест, след това някакви глупости за алгоритъма на Шор (на ниво десети клас в кварталното СОУ). Силно се изкушавам да я зарежа, ама ще напъна още малко.

[pnp5q]

Ех, а "Терминален експеримент" е толкова кратичка.

[Кухулин]

Силно се изкушавам да я зарежа, ама ще напъна още малко.

Напънах, обаче се гмурнахме дълбоко в астрала, почнахме да четем чужди спомени през четвъртото измерение иии... абе не мога

Прехвърлям се на Бакстър, "Нашественици във времето", но да видим...

Човечеството построява портал за мигновено пренасяне в пространство-времето и изпраща в далечното бъдеще субсветлинен кораб. Междувременно Земята е окупирана от свръхтехнологични молекулярни създания — Какси, които унищожават всички човешки постижения. Група бунтовници избягва през червеевата дупка 15 века назад във времето, за да осъществи своя Проект — Юпитер трябва да бъде превърнат в черна дупка чрез насочени сингуларности, което ще промени вероятностния хоризонт на пространство-времето. Но не само хората се стремят да променят историята — гигантският портал изхвърля огромни кораби — Сплайни от бъдещето…

После и Терминалния експеримент