Отварям темата със следното заглавие:
Threads: the closest you'll ever want to come to nuclear war
Филм, правен за британската телевизия през 1984.
С две думи, свръхреалистичен визуален разказ за това "що е ядрена война" - от ескалацията на напрежението между свръхсилите, през хаоса в Британското общество (всъщност неща, приложими за всяка индустриализирана държава, вкл. Б-я), през същинските ядрени удари и директните им ефекти, през живота след "денят на страшният съд", постепенната деградация на всичко, до първото ядрено поколение...
това е практически документален филм за падението на човечеството след глобален ядрен конфликт.
единственият филм, който съм гледал някога, в който настроението твърдо да деградира от мрачно в началото, до повече от кошмарния край... единственият филм без капка надежда, без един лъч светлина, без абсолютно нищо, което да оправдае присъщия на всеки базов оптимизъм, че все пак каквото и да стане, ще изкараме някак си... ако вече не ви е станало ясно, това е изключително потискащ и пълен с крайно неприятни сцени филм. Не е за хората със слабо сърце, но го препоръчвам на всеки, който може да го понесе.
също така съм напълно съгласен с мнението на единия рецензент на сайта, че трябва да се направи задължителен за гледане в училище, въпреки че най-вероятно ще докара кошмари на подрастващите...
Threads: the closest you'll ever want to come to nuclear war
Филм, правен за британската телевизия през 1984.
С две думи, свръхреалистичен визуален разказ за това "що е ядрена война" - от ескалацията на напрежението между свръхсилите, през хаоса в Британското общество (всъщност неща, приложими за всяка индустриализирана държава, вкл. Б-я), през същинските ядрени удари и директните им ефекти, през живота след "денят на страшният съд", постепенната деградация на всичко, до първото ядрено поколение...
това е практически документален филм за падението на човечеството след глобален ядрен конфликт.
единственият филм, който съм гледал някога, в който настроението твърдо да деградира от мрачно в началото, до повече от кошмарния край... единственият филм без капка надежда, без един лъч светлина, без абсолютно нищо, което да оправдае присъщия на всеки базов оптимизъм, че все пак каквото и да стане, ще изкараме някак си... ако вече не ви е станало ясно, това е изключително потискащ и пълен с крайно неприятни сцени филм. Не е за хората със слабо сърце, но го препоръчвам на всеки, който може да го понесе.
също така съм напълно съгласен с мнението на единия рецензент на сайта, че трябва да се направи задължителен за гледане в училище, въпреки че най-вероятно ще докара кошмари на подрастващите...
Comment