Въпроси към Посредника на играта (турски отбор)

[Кухулин]

Хъм, ще взема да създам една тема в общия форум за ефективността на ПВО-то, в която да си спорите . Защото в единия отбор пишат едно, в другия - друго. Аз предпочитам вместо да предпредавам направо да ви оставя да поспорите и после да прочета какво сте написали и да реша. Знам, че не е много "честно", но пък ще ми спести време.

Аз по принцип съм привърженик на такъв подход, но в моите очи най-важната част от подобен спор са надеждните линкове с информация. Виждам обаче, че у противника няма такива навици, което е разбираемо, понеже те се изграждат в специфична среда. От друга страна вражите играчи половината са специалисти в областта, а моите познания са си изцяло интернетски, т.е. спора по същество би бил съвсем невъзпитан. Така или иначе, пак целия десижънмейкинг ще легне върху теб.

Ако искаш да триангулираш радари успешно ти трябват самолети като JSTAR

Това изказване на Пилот може ли да се приеме като съгласие, че JSTARS ще дублира ескадрилите за електронно разузнаване?


ПП Бих помолил тези постове да си останат в скрития форум, ако е възможно. Нали затова е скрит

[gollum]

За JSTARS-самолетите - според Пилот реално само Е-8 е такъв. Британския, за който си мислехте, бил само за ловене на талибани, т.е. не става за тази работа, освен това щели да ги пенсионират сега (като се изтеглят от Афганистан). Идеята на тези самолети беше, че действат като... май се водеше ELINT, т.е. електронно разузнаване, което създава карта на активността на всички чужди радари и радиостанции в определена област, освен това могат и да "сканират" и следят за наземни цели (в рамките на обсега си). Между другото, има на земни станции от този тип - могат да засичат радари за артилерийско насочване и подобни.
Иначе вие имате две ескадрили самолети, екипирани именно с такива контейнери (не знам дали реално ги има, но ще ги сложа). Имате и кажи-речи най-новата версия на "ХАРМ" - D (само от нея сте купували). Има и една съвсем нова, но е много скъпа. Та ще си имате две ескадрили самолети способни за качествена борба с тяхното ПВО. Но в хода на борбата е възможно както да удряте техните цели, така и да губите самолети, така че това не дава абсолютно превъзходство на едните или другите.
Иначе е ясно, че решенията ще ги взимам аз, просто ми се искаше да е на по-широка база.

[Кухулин]

Това за JSTARS е супер, не бях попадал на тази функционалност.

За широката база, ситуацията е ясна. Пилот твърди, че новите руски станции имат минимални излъчвания и не могат да се уловят от противорадарните системи. От друга страна, тия системи са правени баш за минимални излъчвания. Кой се е справил по-добре - един Бог знае. Бих изказал само предпазливото съждение, че досега винаги авиацията е надделявала в противорадарната борба, при това за дни (Израел - Сирия, САЩ - Ирак). Може обаче руснаците да са обърнали нещата с последните разработки.

[Silent Warrior]

Бих изказал само предпазливото съждение, че досега винаги авиацията е надделявала в противорадарната борба, при това за дни (Израел - Сирия, САЩ - Ирак). Може обаче руснаците да са обърнали нещата с последните разработки.

Според мен истината е някъде по средата.
Авиацията надделява за няколко дни само в условията на пълно технологично превъзходство на една от двете страни и то не винаги.
Подобно надделяване за няколко дни със сигурност нямаше по време на операция „Пустинна буря”, където съюзниците въпреки цялата си технологична мощ, загубиха доста летателни апарати (близо 100-тина бр.)

http://en.wikipedia.org/wiki/Gulf_War_air_campaign

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_combat_losses_of_United_States_military_aircraft_since_the_Vietnam_War

както и по време на ударите на НАТО над Сърбия. Тогава играта на котка и мишка е била доста заплететна и самолетите/пилотите на алианса определено не са се чувствали комфортно на малки височини – може би и точно поради това пострадаха една камара граждански обекти (цивилни домове, колони с бежанци, селскостопанска техника, включително китайското посолство в Белград, че дори и къща в София), докато в крайна сметка сърбите съумяха да запазят значителна част от своите системи за ПВО, че даже и да провеждат учение с тях на Шабла.

http://militant-bg.com/2011/08/11/%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD-%D1%88%D0%B0/

Идеята ми е да не храним илюзии, че превъзходтвото във ВВС е панацея!

[gollum]

Идеята е достатъчно проста - няма да можете лесно да постигнете неутрализация на ПВО-то. А това означава, че ако искате сигурност или ще ползвате само управляемо оръжие от голяма височина (пак има опасност, но е по-малка) и ще съпровождате всяка мисия с конвой от анти-ПВО самолети. Това намалява ефективността (защото определена част от самолетополетите не са ударни, а конвойни) и вероятно ще води до чести двубои между анти-ПВО самолети и българското ПВО, със загуби и от двете страни.
Ограничаващият фактор за вас е количеството специализирани машини (36) и количеството специализирани анти-радарни боеприпаси (около 300). Затова една предпазлива въздушна кампания може да реши не един проблем. Нормално - ако заложат на силно ПВо, то трябва да даде възвращаемост под формата на добър "чадър" за наземните сили.

[Кухулин]

Подобно надделяване за няколко дни със сигурност нямаше по време на операция „Пустинна буря”, където съюзниците въпреки цялата си технологична мощ, загубиха доста летателни апарати (близо 100-тина бр.)
http://en.wikipedia.org/wiki/Gulf_War_air_campaign

"the coalition suffered only 75 aircraft losses in over 100,000 sorties, though only 42 of these were the result of Iraqi action"

0.05% от полетите са станали жертва на иракската ПВО. Ако приемем, че в относителен план България ще е 5 пъти по-силна от Ирак, а Турция ще е 5 пъти по-слаба от САЩ, следва да очакваме загуба на 1.25% от полетите в резултат от ПВО. Това прави да речем 10% от самолетите.

За Сърбия даже не си заслужава да пишем.

[Silent Warrior]

Идеята ми не е да спорим, а призив за отрезвяване!
Не е толкова лесно и просто да се подави ПВО за няколко дни, особено ако отсреща стоят грамотни хора.
За Пустинна буря посочих ~100 летателни апарата, предвид факта, че са сваляни и БЛА. Отделно от това MoD на Великобритания някъде към 2003 г. потвърди част от твърденията, че загубите на кралските ВВС през 1991 г. са били по-големи от официалните до този момент.
Нямам данни за повредените самолети / вертолети от огъня на иракската ПВО, но това не е толкова важно в нашия случай.
Ако се погледне детайлно върху загубите през „Пустинна буря”, се забелязва че коалицията търпи загуби от ПВО на Ирак в течение на януари и февруари 1991 г.
Ето малко нагледна информация.

http://www.afhra.af.mil/shared/media/document/AFD-070912-043.pdf

Що се касае до калкулациите на общия брой полети спрямо понесените загуби от ПВО – струва ми се, че не е много обективно, най-малкото защото голяма част от споменатите 100 000 полета не са чисто бойни мисии в обсега на иракската ПВО.
Следният цитат показват какво имам предвид:
„Desert Storm was the largest airlift since World War II. Airlifters moved combat forces half way around the world.”
Тоест, в цялата тази операция са задействани редица самолети, които изпълняват типови мисии като: Strategic Airlift; Theater Airlift; Mission Support System, без реално да са помирисвали барут.
По данни от различни източници т.нар. „combat missions” на коалиционните ВВС по време на Пустинна буря съставляват около 30-34% от общия брой полети. Тук обаче следва да се отбележи, че тези нека ги приемем 34 % не са само от „Air Force Combat Aircrafts”, а също и на „AWCS; JSTARS E-8; „Intelligence Systems”; „Air Refueling” и още някои други типови мисии, като провеждане на тактически спец операции и мисии по SAR (търсене и спасяване).
От тук и не съм съгласен с горепосочената стъкмистика за % загуби от 100 000 полета.

Що се отнася до НАТО и Сърбия – нямам намерение да превъзнасям сръбската ПВО, която така или иначе още през 1999 г. се приемаше за неспособна за адекватно противопоставяне на НАТО, тъй като е била (и все още е ) изградена на база съветски системи от 70-те и 80-те години.
По скоро ще цитирам публикации на „Еър Груп 2000”, написани от по-компетентни люде по въпросите на ВВС и ПВО.

Сп. Криле – бр. 5 / 2001 г.
Съдържание: Югославската ПВО - нова тактика, ефективността е все още под въпрос
Основните цели за съюзническата авиация в първите нощи на операция “Съюзна сила” са съставните елементи от интегрираната система за противовъздушна отбрана на Югославия. Замисълът е подобен на този, приложен за неутрализирането на ПВО на Ирак в първите дни на операция “Пустинна буря” през януари 1991 г. Първоначалните удари по предварително разузнати командни пунктове, станции за далечно радиолокационно откриване и позиции на зенитно-ракетни комплекси обаче не са извършени с нужната прецизност и масираност и както може да се очаква, не донасят добър резултат.

Пак сп. Криле:
....Объркването на натовските самолети за борба с радари (едноместния F-16CJ и двуместния “Торнадо GR.1”) става с масираното използване на т. нар. лъжливи радиофарове, излъчващи на честоти, на които работят основните РЛС от системата за ПВО на Югославия. Според български военни източници именно масираното разполагане на такива радиофарове по планинските върхове по продължение на българо-югославската граница са причината за падането на четири ракети AGM-88 HARM на българска територия.....

Отново сп. Криле:
Френският поглед
...Към двадесетия ден на операция "Съюзна сила" все още няма пълна картина на щетите, причинени от авиацията на НАТО на югославските въоръжени сили и инфраструктурата на страната. Ясно е обаче, че въздушните удари са повлияни от няколко фактора: лоши метеорологични условия, изключително бързо адаптиращата се към ситуацията ПВО, наложената от съображения за безопасност долна граница на полетите от 5000 m и пуск на високоточните оръжия от максималната възможна дистанция…..

Нека гледаме реално на нещата!
Ако нашите опоненти наблегнат на ПВО и закупят съвременни системи (без значение руски или западни), задачата ни се усложнява доста.

[Кухулин]

Или българските тайни служби действат много професионално, или просто имат късмет

Окей, нека се отрезвим.

[Kont]

Днес ден без ениракъ !
Евет паши?

[Silent Warrior]

Или българските тайни служби действат много професионално, или просто имат късмет

Окей, нека се отрезвим.

Общоизвестно е, че нашите радиотехнически войски гледаха постановката "НАТО vs Сърбия" от първи ред в театъра.
Поздрав!

[Kont]

Въпрос? Турският ВПК има продукция на 70мм и 107 мм РСЗО .С цел създаване на огневи вал пред десантираща морска пехота, искаме да поставим по една установка РСЗО на някои кораби, Би ли дал цена, колко окончателно ще ни струва това?!

[Silent Warrior]

+ още няколко въпроса относно организацията и действията на ВВС:
1. Ще могат ли нашите опоненти да използват граждански летища в своята кампания или ще бъдат ограничени само до отредените им авиобази.
2. Да очакваме ли в хода на кампанията техните самолети да ползват необорудвани преди началото на конфликта полоси за излитане и кацане (ПИК), включително участъци от пътната мрежа, позволяващи това?
В случай, че ползват ПИК извън предварително подготвените:
- колко време ще им бъде необходимо за оборудване на ПИК?
- как евентуално би се отразило това на тяхната оперативност и боеготовност?
- ще бъдат ли обозначени по някакъв начин на картата съответните участъци от пътната мрежа, които позволяват това?

[gollum]

Въпрос? Турският ВПК има продукция на 70мм и 107 мм РСЗО .С цел създаване на огневи вал пред десантираща морска пехота, искаме да поставим по една установка РСЗО на някои кораби, Би ли дал цена, колко окончателно ще ни струва това?!

Може. Ще помисля по въпроса за цената. Може би по 0,12 млн. $ на 40 х 70 мм РСЗО (плюс съответният запас БК-и) и 0,1 млн. $ на 12 х 107 мм РСЗО (плюс съответният запас БК). Можете да поставите максимум едно от тези устройства на една десантна баржа от лекия тип и две на тежка.

1. Ще могат ли нашите опоненти да използват граждански летища в своята кампания или ще бъдат ограничени само до отредените им авиобази.

Могат да използват всяко нанесено на картата летище или писта. За използването са нужни наземни летищни части. По разписание те имат пет такива батальона: където се намират, там могат да организират летище. Един батальон може да поддържа до 60 летателни апарата.

2. Да очакваме ли в хода на кампанията техните самолети да ползват необорудвани преди началото на конфликта полоси за излитане и кацане (ПИК), включително участъци от пътната мрежа, позволяващи това?

Да, изтребителите им (МиГ-29 и 4Грипен") са предназначени за това, същото важи за вертолетите и Су-25. еобходими са наземни части за обслужване.

- колко време ще им бъде необходимо за оборудване на ПИК?

Колкото им трябва за да прехвърлят един наземен обслужващ батальон до съответния район и да го разгърнат (разгръщането отнема една фаза).

- как евентуално би се отразило това на тяхната оперативност и боеготовност?

Без проблеми ако използват нормални писти и с известна вероятност за излизане от строя при всеки полет от пътен участък.

- ще бъдат ли обозначени по някакъв начин на картата съответните участъци от пътната мрежа, които позволяват това?

Магистралите - те са обозначени с жълт цвят. Поне на моя монитор е жълт .

[Mirovk]

Аз имам друг интересен въпрос:
Колоко щета нанася крилата ракета върху наземна инфраструктура , конкретно имам в предвид мост; пристанище и летище
За колко време ще се поправят съответните инфраструктурни обекти поразети с крилати расети.

Логично е всички освен пътната мрежа да не могат да се поправят, та за това питам.

[gollum]

Мост - ако го улучи (вероятност), ще нанесе определена щета (вероятност), която може да варира между "засегнат" (леко повреден - доста вероятно), "повреден" (по-малко вероятно) и "разрушен" (малко вероятно). "Засегнат" мост може да се ползва, но с намален наполовина капацитет (спрямо пътя). "Повреден" мост не може да се ползва. "Разрушеният" мост си е разрушен.
"Засегнат" и "повреден" мост могат да се поправят от инженерно-строително подразделение (батальон). "засегнат" - между 1 и 3 денонощия. "Повреден" - 5-10 денонощия.
Разрушени мостове не могат да се поправят в рамките на играта.
Повреждането на мост не е тривиална задача. С неуправляеми боеприпаси е много трудно. С управляеми е малко по-лесно.

Фугасното действие е решаващо за повредите. Изчислявам го по количеството взривно вещество в бойната част на боеприпаса.
Напомням, че няма да си играя да търся къде какви мостове има и приемам, че мостове има само там, където реки пресичат пътища. Приемам, че мостовете по магистралите са най-стабилни, следват ги тези на стандартните пътища. За разрушаване на мост на магистрала трябват 2-4 тона взривно вещество. За разрушаване на стандартен мост са достатъчни 1-2 тона взривно вещество.

Пристанището е голям обект и няма как да бъда напълно разрушено. Може да бъде "повредено" (частично ограничаване на функциите), но за целта са нужни значителни количества взривно вещество от порядъка на 4-6 тона за кей, 8-12 за малко пристанище, 20-30 за средно и над 100 за голямо. Повреденото пристанище може да се поправя от инженерно-строителни подразделения. Поправката отнема между 4 и 8 денонощия.

Летището е също толкова голяма и трудна за разрушаване инфраструктура. Може да се порази пистата (има специални боеприпаси за тази цел), но поправката на подобна повреда не изисква много време. Общо взето, при нанасяне на удар по летище можете да поставяте за цел пистата. Повредена писта се поправя (ако има наземни подразделения за поддръжка) за 1-2 денонощия.
Можете да задавате като цел летателните апарати и хангарите. Съответно, ще има вероятност да поразите част от тези летателни апарати. Ако има такива на летището.