Въпроси към Посредника на играта (турски отбор)

[Кухулин]

Не е достатъчно. Ще ти бъда благодарен, ако посочиш линк. Аз също ще потърся. По спомени ESSM маневрира с ускорение 30g.

На прима виста не откривам информацията за ESSM, но ето ти например за Aster 30, това е съизмерима система:

Aster 30 features outstanding manoeuvrability, with the capability of pulling up to 60 G and an additional 12 G lateral acceleration automatically commanded by the missile in order to achieve a direct hit on the target (“hit-to-kill”).

MBDA AT DIMDEX 2012

[Кухулин]

RIM-162 ESSM постига 1 400 м/с, но има сравнително високо тегло (280 кг.) и по-слаби маневрени възможности (дължи се в голяма степен на по-слабото оперение), което оказва влияние особено срещу маневрени цели, но за сметка на това пък разполага с приличен обсег – до 50 км.

Една дискусия в специализиран форум:

http://www.strategypage.com/militaryforums/7-1883/page3.aspx

За ESSM се споменава 50+ g. Наистина, оперението е по-слабо от руското, но се оказа, че има управляем вектор на тягата. Kефят ме различните подходи

[Silent Warrior]

Нека си изясним, че индексът за максимално допустимо претоварване не определя пряко маневреността.
Т.е. ракетите с най-висок висок показател “G” не са непременно най-маневрени.
Маневреността се определя от ъгловата скорост на виража - показател тук е отношението на претоварването към скоростта, като масата също оказва влияние.

Ето няколко извадки:
…если маневренностью называется способность изменять угловое ускорение и угловую скорость, то максимальная располагаемая нормальная перегрузка не может служить мерилом маневренности. Ведь если u - мгновенная угловая скорость, V - мгновенная скорость (модуль), а n - перегрузка, то

u=(n/V)*g

Т.е., тот ЛА будет более маневренным по способности изменять угловую скорость, у которого больше отношение перегрузки к скорости, а не тот, у которого больше перегрузка.

Быстрее разворачиваться будет тот аппарат, у которого больше угловая скорость. А угловая скорость больше у того аппарата, у которого больше отношение перегрузки к скорости, а не у того аппарата, у которого больше перегрузка:

Накратко – за маневреност при високи скорости е необходимо голямо „g”, но голямото “g” от своя страна не е гаранция за висока маневреност.
Има няколко теми в раздел ВВС, където тези неща са обяснени доста обстойно.

За ESSM се споменава 50+ g. Наистина, оперението е по-слабо от руското, но се оказа, че има управляем вектор на тягата. Kефят ме различните подходи

Що се касае до начина на управление полета на ракетата – изборът на подход опира да конкретния боеприпас.
Аеродинамичното управление е по-често срещано при малките ракети (с по-малка маса), докато газодинамичното управление (управляем вектор на тягата) по-често се среща при по-големи ракети.
Например 9M96E, 9M96E2 (С-300) и още някои други руски ракети са точно с газодинамично управление.
За Р-73, Искандер и Точка пише, че са с комбинирана газодинамична+аеродинамична система.
AIM-9 Sidewinder, всичките Python-и и още доста други западни образци пък са само с аеродинамично управление.

[Кухулин]

Това добре, но не виждам стойности. Защо мислиш, че 57Э6-Е е по-маневрена от ESSM?

[gollum]

При съвременните възможности на корабната ПРО такива евтини дозвукови решения наистина имат шанс 0. Китайците затова направиха противокорабни балистични ракети (7-8 М).

5 млн. $ за ракета някак не ми звучи "евтино" . Освен това, ракетата се ускорява до свърхзвукова близо до кораба (т.е. предполагам в рамките на средната и близката дистанции) и поне доколкото схванах, маневрира в тази част от траекторията си.
Съображението ми като цяло е следното: ако такава ракета няма буквално никакъв шанс да пробие защитата на (в крайна сметка) обикновена фрегата (не говорим за AEGIS-разрушител, какъвто турските ВМС нямат), то тогава какъв шанс имат дозвукови ракети като "Харпун" и дори различните варианти на "Екзосет" (впрочем, акто се замисля, повечето ПКР не летят със скорости над 1,5-2 М, т.е. определено са по-бавни от ракетите за далечна и средна защита)? И защо въобще ги слагат по корабите си?
Ако моделирам по този начин нещата и решите да проведете морско сражение с трите български фрегати, в крайна сметка ще трябва да се гърмите с оръдията, защото нито вашите, нито техните ракети, ще могат да пробият противоракетната отбрана. А това не ми се вижда особено смислено, да си призная (ако ПКР са дотолкова неефективни, не е много ясно защо се използват).
Затова и предпочитам по-балансиран подход, при който ПКР имат определен шанс да пробият защитата. И не съм убеден, че е "нереалистично", да си призная. Ще потърся още, ще попитам флотски специалисти (имаме из форума подобни люде) и ще помисля. Разбира се, не единична ракета, но координирана масирана атака от различни направления трябва да има някакъв по-реален шанс за постигне нещо.

че когато ПКР лети ниско над водата създава голямо завихряне и нейната реална "отражателна повърхност" е много по-голяма от рекламната.

Да си призная, не съм убеден, че при полет на около 20 м над водата и дозвукова скорост, ракетата създава някакви особени завихряния. Виж, в последната част от полета си, когато се ускорява до свърхзвукова скорост и слиза до 10 м може и да има подобен момент.

Колеги, моля това което се обсъди с ПРО на флота да не го коментираме под никакъв начин в общите форуми, до началото на войната поне!

Вижте, информацията за това как ще моделирам нещата не е прерогатив само на единия отбор - и двата трябва да имат представа как ще се симулират събитията, защото от това зависи и какви решения ще вземат. А и не виждам нищо тайно в това. Ясно е, че вашата си тактика си е ваш въпрос, разбира се, тук става въпрос за симулиране на ПКР и ПРЗ в играта. А това е "открит" въпрос.

[Кухулин]

Вижте, информацията за това как ще моделирам нещата не е прерогатив само на единия отбор - и двата трябва да имат представа как ще се симулират събитията, защото от това зависи и какви решения ще вземат. А и не виждам нищо тайно в това. Ясно е, че вашата си тактика си е ваш въпрос, разбира се, тук става въпрос за симулиране на ПКР и ПРЗ в играта. А това е "открит" въпрос.

Идеята е сами да стигнат до дискусията и сами да си преценят шансовете, а не да са информирани за тази дискусия наготово. Тоест, "другия отбор каза" не ми се вижда приемлив метод. Не виждам защо трябва да им преча да похарчат по 5 милиона долара за Клуб, щом искат. Но това са си мои виждания, не е задължително да съвпадат с официалната концепция.

Харпун, Уран, Екзосе, тези машини изобщо не са предназначени да се борят с такава ПРО. Турските фрегати не са обикновени фрегати, виж им профила. За българския флот все още не знам нищо, но би било странно да разполага с подобна защита. Знам ли обаче какво ще купят. Във всеки случай, ако съдовете им са защитени примерно с по няколко Кащана, Кинжала и Форт., бих искал да видя реакциите им при попадение на Харпун

Съгласен съм, че високите свръхзвукови скорости силно увеличават шансовете на ракетите. Дори съм го отразил в първата сметка. Фаланкс дава над 90% ефективност срещу разни летящи глупости в Ирак, а аз съм сложил 50% срещу Клуб в сръхзвуковата фаза, ако не се лъжа.

Проблемът е, че съвременните ракети, предвидени да пробиват ПРО, са свръхзвукови в целия полет. Яхонт например държи стабилни 3 М на височина, за да няма противника пет минути за реакция и за да се цапва по-трудно. Гранит е бронирана, ако не се лъжа, защото тия сметки за 50% леки повреди от Фаланкса са малко бая оптимистични предвид как изглежда на практика тоя облак от снаряди (не помня кое пуцаше със снаряди, морския или другия).

За мен е загадка, защо колегите се ориентираха към Клуб, а не към Яхонт да кажем. Верно, че ПУ са без пари за сметка на другото, но това е ракета за експорт в разни чукурландии, дето ПРО не са и сънували. Даже рекламния клип им е такъв. Подозирам, че ще искат да обстрелват и наземни цели, а Клуб го позволява, за разлика от другите.

А американците защо държат Харпун... ами предполагам за такива индиански съдове. Идеално им се вписва в доктрината. Едва ли ще тръгнат да бутат "Петър Велики" с Харпун.

Все пак, знаеш, аз съм "интернет специалист". Би било интересно да видим мнението на реалните специалисти. Само да не е като с дължината на VLS в TF-2000.

[Silent Warrior]

Това добре, но не виждам стойности. Защо мислиш, че 57Э6-Е е по-маневрена от ESSM?

Наистина само така мисля, като не съм в състояние да го докажа с конкретни цифри. За това и ще изложа моите разсъждения по въпроса:
При съизмеримо високи скорости, за маневреността съществено влияние оказва аеродинамиката и най-вече масата на ракетата.
57Э6-Е е двустепенна (т.нар. бикалибрена) ракета – такива най-често се характеризират с бърз разгон до V max (в случая 1,5 сек) и висока маневреност в резултат на оптималните аеродинамични качества на втората степен.
57Э6-Е стартира с тегло от 74,5 кг, като след 1,5 секунди олеква с около 70% от общата си маса.
Към целта остава да лети компактна “тръба” (ф 76 мм / L~1,5м) с прилични аеродинамични показатели.
За съпоставка RIM-162 ESSM стартира 280 кг. и тази маса (почти цялата, без изгорялото гориво) си я разнася със себе си до край, като сечението (254 мм) и дължината (3,66 м) на ракетата са значително по-големи, от там и гарантирано по-голямо аеродинамично съпротивление при маневри = загуба на скорост, а също и по-големи инерционни сили = по-големи ъгли и радиуси.
Между другото, от всичко, което прочетох за ESSM, почти никъде не забелязах акцент при тази ракета да се поставя върху нейната маневреност (или свръхманевреност, както е при 57Э6-Е). Да, споменава се, че изменяемият вектор на тягата осигурява маневреност при претоварване до 50g, но това само по себе си не е гаранция за свръхманевреност. Има ракети със 70g и повече. По-скоро се натъквам на следното:
Mission:
The Navy surface forces use the ESSM for self-protection primarily against supersonic, low-altitude ASCMs.
A secondary mission for ESSM on ships equipped with the SSDS Mark 2 Mod 1/4 is self-protection against small surface craft and low velocity air threats.
От ето тук:

http://www.dote.osd.mil/pub/reports/FY2008/pdf/navy/2008essm.pdf

С горното ни най-малко не се опитвам да омаловажа ESSM. Просто двата боеприпаса са с различна насоченост – единият е за поразяване на скоростни цели, летящи с голямо претоварване на близки дистанции (до 18 км), а другият е за средни разстояния (до 50+ км) срещу скоростни цели със сравнително предсказуема балистика, от където произтичат и съответните различия по между им.

Приемам корекции и забележки!

[Кухулин]

С горното ни най-малко не се опитвам да омаловажа ESSM. Просто двата боеприпаса са с различна насоченост – единият е за поразяване на скоростни цели, летящи с голямо претоварване на близки дистанции (до 18 км), а другият е за средни разстояния (до 50+ км) срещу скоростни цели със сравнително предсказуема балистика, от където произтичат и съответните различия по между им.

Приемам корекции и забележки!

To achieve the required level of kinematic and
maneuver capability, the CDP baseline established that
ESSM would have a rocket motor with an increased
diameter (10 in.) and be tail controlled as opposed to
wing controlled (as with existing Seasparrow missiles).
It further established that ESSM would be equipped
with thrust vector control to be compatible with ver-
tical launch. Analyses and simulations confirmed that
these, along with a limited set of guidance section and
warhead modifications, would provide the requisite
capability to counter supersonic maneuvering threats.

http://techdigest.jhuapl.edu/td/td1703/hyer.pdf

The RIM-162 ESSM
has proven itself against a
broad spectrum of airborne
and surface threats. These
threats include subsonic and
supersonic missiles that arrive
at steep dive angles or low
sea-skimming altitudes and
are aided in their penetration
by low radar cross section,
evasive maneuvering and
electronic jamming.

http://www.raytheon.com/businesses/rids/businesses/scs/int_ship_systems/seasparrow/index.html

Относно 57Э6-Е, обърни внимание на следното:

- начална скорост: 1300 м/с
- на дистанция 12 км: 900 м/с
- на дистанция 18 км: 780 м/с

http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/panz/panz.shtml

Не знам за какви "цели, летящи с голямо претоварване" е предназначена,но горивото май и свършва на петата секунда. Как маневрира после, само тя си знае.

[gollum]

Ок, така или иначе, моите приблизителни изчисления към момента са в съзвучие с "неуязвимостта" на TF-2000 . Това може би малко ще се промени (но малко) когато задам числовите параметри на различните ракети (това се налага за да не използвам "твърди" стойности, т.е. един и същи калкулатор да става за най-различни изчисления и да може да се добавят нови кораби, ракети и оръжейни системи).
За "симулациите" ще се съобразя с вас и ще направя така: след като са готови калкулаторите ще дам на вашия и на други отбор правото да си поръча по 20 симулирани сражения. Резултатите ще ги вижда само съответния отбор.

Между другото, за Phalanx и останалите CIWS: те не са особено ефективни срещу големи и тежки ракети. Цитирам:

Limitations of gun systems

1) Short range: The maximum effective range of 20-mm gun systems is about 4500 m; systems with lighter projectiles have even shorter range. The expected real-world kill-distance of an incoming anti-ship missile is about 500 m or less, still close enough to possibly cause damage on the ship's sensor or communication arrays. This makes the timeframe for interception relatively short; for supersonic missiles moving at 1500 m/s it is approximately one-third of a second.

2) Limited kill probability: even if the missile is hit and damaged, it may not be enough to destroy it or change its course enough to prevent it or fragments of it from hitting its intended target, particularly as the interception distance is short. This is especially true if the gun fires kinetic-energy-only projectiles.

3) Guns can only fire at one target at a time; switching targets may take up to one second for training the gun.

4) A gun must predict the target's course and aim at the predicted position. Modern anti-ship missiles make intentional erratic moves before impact, reducing the probability of being hit by unguided projectiles.

Т.е. това последно ниво на защитата е кажи-речи най-слабата "брънка" в цялото. Друг съществен момент е, че не при всички случаи всички CIWS-системи могат едновременно да се използват срещу една и съща заплаха. Зависи от траекторията - при атака в предната или задната полусфери най-вероятно само едната ракетна система и едната оръдейна система могат да обстрелват ракетата.
Така или иначе, вероятността ракетите да бъдат разчистени в предните три периметъра (особено първите два, третият допълва оръдейната защита и е по-сериозната бариера от двете) е много голяма и в този случай опасност за кораба не съществува.
Общо взето, основната опасност може да бъде следната: ако използвате сравнително "лек" ескорт на голяма група кораби и бъдете подложени на масирана ракетна атака по различни цели в групата, общата ефективност ще бъде малко по-малка и е възможно част от ракетите да достигнат целите си. Особено ако говорим за едновременна атака с различни заплахи (торпеда/ракети изстреляни от подводници, ракети от наземни инсталации, въздушна атака и атака с кораби). Втората опасност е да привършат боеприпасите. Което сигурно ще бъде проблем и за двете страни след първите няколко дни.
Имате само четири TF-2000, а имате намерение и да ги натоварите частично с ракети за атака на наземни цели. Останалите ми фрегати не са толкова ефективни.

[Silent Warrior]

Точно тук е разликата – при 57Э6-Е след 18 км вече няма ракета. Първата степен дава тласък до 1 300 м/с и от там нататък маршевият двигател осигурява скорост за маневриране, като темпото отслабва средно с 40 м/с на всеки 1000 м до пределното разстояние, а 900-1000 м/с (~3M) са предостатъчни за да си свърши работата срещу широк спектър от цели.
При ESSM вероятно някъде там след 5-10 км вече ще е достигната максималната скорост, която с голяма доза на убеденост твърдя, че може и изобщо да не бъде достигната, ако ракетата започне да маневрира още в ранния етап от траекторията си.

To achieve the required level of kinematic and
maneuver capability, the CDP baseline established that
ESSM would have a rocket motor with an increased
diameter (10 in.) and be tail controlled as opposed to
wing controlled (as with existing Seasparrow missiles).
It further established that ESSM would be equipped
with thrust vector control to be compatible with ver-
tical launch. Analyses and simulations confirmed that
these, along with a limited set of guidance section and
warhead modifications, would provide the requisite
capability to counter supersonic maneuvering threats.

Горната извадка само по себе си не доказва нищо, защото звучи абстрактнo-пожелателно. И все пак както посочих по-рано, основното предназначение на ESSM е точно срещу свръхзвукови цели на средни дистанции, т.е. боеприпас с конкретна насоченост, което в никакъв случай не го прави слаб или лош.
Просто се опитваме да сравняваме ябълки с домати.
Но нека се върна на изходно положение: успявам ли да разясня защо Vmax, който е само един условен показател в някакъв етап от траекторията при идеални условия, не е критерии за определяне ефективността на дадена ракета?

[Кухулин]

Но нека се върна на изходно положение: успявам ли да разясня защо Vmax, който е само един условен показател в някакъв етап от траекторията при идеални условия, не е критерии за определяне ефективността на дадена ракета?

Честно казано, уморих се да споря. Хайде, да имаше някаква полза за отбора, да се прежаля. Ама да водим спорове на такова ниво в собствения си отбор, и то за кой ли път... направо не ни трябва противник. Успя да разясниш всичко, мерси.

gollum, съгласен съм с всичко. Действително, от Фаланкса не може да се очаква ефективност по ред причини, приемливо е да смъкнеш процентите до ниски нива.

Имате само четири TF-2000, а имате намерение и да ги натоварите частично с ракети за атака на наземни цели. Останалите ми фрегати не са толкова ефективни.

Може ли да уточним тоя въпрос, за да не възникват недоразумения по-нататък. Освен VLS на TF2000 имаме и по един модул VLS (8 клетки) на част от другите фрегати. Те не могат да изстрелват SM-2 заради дължината, но:

1) ще могат ли да се заредят с тактически ракети и ASROC (имат дължина)?
2) ако ги заредим с 8 х 4 ESSM, техните ракети ще бъдат ли интегрирани към сензорите и контрола на TF-2000?

[Silent Warrior]

В действителност и аз загубих много ценно време.
Ползата за отбора я виждам в това, че в крайна сметка трябва да си подбираме въоръженията не само по един отделен показател, а като комплексни качества, съобразени с условията и даденостите с които разполагаме. И в тази връзка е добре всеки, който има някакви аргументи да ги изтъква тук и сега, а не после да търсим причини за неуспех.
С уважение!

ПС: Честит празник на всички авиатори!!!

[Kont]

Приятели, от "спора" ви определено има полза, чисто и просто си изяснихме как трябва да използваме ефективно възможностите на корабите за ПРО . От там можем да си вадим изводите как да използваме корабите и какви съединение можем да формираме.
Въпрос такъв възниква към модератора:
Ние изпращаме дадено съединение с определена задача и цел в определена екватория. То си изпълнява или не задачите, постига или не целта, но след това се върща в базата и попълва своя БК? Невъзможно е да е нон стоп в мисия. Освен това имаме транспортно-снабдителни кораби /заправчици, бункировчици/ , ако мисията на съединението изисква по-голяма продължителност се извършва заправка с ГСМ , храни и БК в открито море. - приехме че времето е подходящо. ?!
Не разбрах всъщност, какво казваш с това, че проблема ще е с боеприпасите след няколко дни война.
Предполагам, че сме се подготвили за войната и в базите имаме достатъчно боеприпаси и горива.
Към колегите съветници и към модератора следващите въпроси.Тъй като вече имаме виждане за класа фрегати тип TF2000 и от там определяме със степен по-ниска ПРО и ПВО отбраната на останалите фрегати.
1 Можем ли да считаме корветите тип Ада, за способни на ПРО и ПВО в еднаква степен с фрегатите TF2000. Разбирам че нападателните им възможности ще са по-малки, ще могат ли да носят ракети за стрелба по наземни цели или само ПКР?
2 Имаме ракетни катери, техните ракети са ПКР , нямат способност за атака по наземни цели, ПРО и ПВО е само в максимално близки дистанции до под 10 км?!
3 Останалите корвети как можем да ги оценим : въоръжени с ПКР с ПРО с ПВО но със степен или две по-ниска защита за ПКР от TF2000?
4 Защо TF 100 да нямат същата степен на защита и нападение като TF2000 - не разбрах?
Поздрави!

[gollum]

2) ако ги заредим с 8 х 4 ESSM, техните ракети ще бъдат ли интегрирани към сензорите и контрола на TF-2000?

Не, съмнявам се да има такава възможност. Всяка фрегата или корвета си ползва собствените сензори. Останалите ви фрегати са общо взето на нивото на българските бивши белгийски фрегати. Иначе естествено, че и те ще ползват ракетите си за ПРО при нужда, но ефективността няма да е същата. Могат да получават целеуказание от разузнавателни самолети, разбира се, но при ПРО-то ключова е скоростта на реакция, така че няма да е същото.

1) ще могат ли да се заредят с тактически ракети и ASROC (имат дължина)?

Не знам, тая работа с дължината се оказа достатъчно сложна . Доколкото схванах, има основно три дължини: "самоотбрана" (The Self-Defense Launcher (SDL)), "тактическа" (The Tactical length Mk 41) и "ударна" (The Strike length MK 41). Доколкото мога да преценя, ракети като NSM и RSB-15 би трябвало да влязат в "тактическата" и в "ударната" версия. Проблемът е другаде - NSM въобще няма версия за изстрелване от вертикален контейнер - може да се носи вместо "Харпун" върху палубата. RSB-15 има версия за контейнер, така че ще приема, че може да се използва. Не и версия IV, защото тя е много по-голяма (вероятно за нея е нужен Strike контейнер, макар че не съм сигурен, дали и той ще е достатъчно голям). Реално не мисля, че и RSB-15 може да се изстрелва от вертикален контейнер, но няма да бъда придирчив.
Затова ще допуснем, че ще разработите (копирате, защото Турция не е в състояние сама да направи всичко - особено най-сложната електроника (колкото и да се пънат по разни форуми и в Интернет)) собствена противокорабна/ударна крилата ракета, която да влиза в "тактически" контейнер. Евентуално тя би станала.
Сега, трябва да се провери старите фрегати (за корветите няма и смисъл да се гледа) какви ПУ имат.

От друга страна, срещу съответното заплащане можете да слагате на палубата вместо контейнерите с "харпун" такива с RSN-15/NSM. Би трябвало да става, заплащането ще включва цената на ракетата плюс 10 млн. $ на кораб (за софтуер, инсталация, получаване на разрешение и прочее). Един вид, модернизация. Но само за корабите, които имат такива установки на палубата (Mk 141), защото за тези с Mk 13/22 не би трябвало да се получава.

Сега, за фрегатите, които вече са в строя.

фрегати клас TF-2000
2 х Мк. 141 (8 ракети)
32 х Мк.41 (32 ракети)

фрегати клас "Габия"
Доколкото разбирам, те имат по една установка mk.13/22, която съдържа 40 ракети (може да изстрелва по една на всеки 8 секунди), като тези ракети могат да бъдат смес от "Харпун" или SM-1.
Проблемът е, че не мисля, че тези установки "стават" за крилати ракети. Т.е. няма как да се сложат такива.

Освен това, има 8 клетки, които съдържат 32 х ESSM. Честно казано, не можах да разбера точно от кой вариант са, макар че е ясно, че е или "тактически" или за "самоотбрана". Можем да допуснем, че принципно ще "стане" за вашата хипотетична облекчена тактическа ракета . Тогава всяка от фрегатите ще може да носи по 8 такива, естествено, това ще означава, че няма да носи ESSM.

фрегати клас "Явуз"
2 х 4 Мк. 141 установки за "Харпун". За тях допускам, че ще могат да носят NSM, RSB-15 или вашата хипотетична ракета. Така че 8.
Освен това има установка Мк. 21 за 8 "Сий Спароу". Тя си става само за това.

фрегати клас "Барбарос"
2 х 4 Мк. 141 установки за "Харпун". За тях допускам, че ще могат да носят NSM, RSB-15 или вашата хипотетична ракета. Така че 8.
Освен това има 8 клетки (Мк.41), пак неясно с каква дължина, но ще приема отново, че стават за вашата хипотетична тактическа ракета. Така че още 8.

За корветите приемам, че са с по-къси ПУ и не стават за изстрелване на тактически ракети, това не се и връзва с предназначението им. Единственото изключение са TF-100 (които са нещо средно между корвета и фрегата), те ще разполагат с 2 х ПУ за "Харпун" Мк. 141, в което вече се разбрахме, че могат да се сложат 8 NSM или RSB-15, както и с 8 "клетки" Мк.41, за които също ще приема, че "стават" за тактически ракети. Така че и те могат да носят максимум 16 ракети за удари по наземни цели (в ущърб на каквото и да е ПВО), освен установката за самоотбрана.

Да обобщим. Аз ви предоставям (коригирах малко морските въоръжения):

4 х ФР. TF-2000 (трябва да им измислите някое звучно име ), максимум 4 х 40 = 160 ударни ракети
4 х ФР. "Габия", максимум 4 х 8 = 32 ударни ракети
2 х ФР. "Явуз", максимум 2 х 8 = 16 ударни ракети
4 х ФР. "Барбарос", максимум 4 х 16 = 64 ударни ракети
4 х ФР./КР. TF-100 (трябва да им измислите някакво име), максимум 4 х 16 = 64 ударни ракети
Това прави общо 336 ударни ракети. Но това е всичко. В реалността трябва да балансирате, за да имате и ПВО. Но е някаква представа колко ракети трябва да си купите, ако искате да нанасяте удари с такива ракети.

[gollum]

Не разбрах всъщност, какво казваш с това, че проблема ще е с боеприпасите след няколко дни война.

Трябваше да се изразя по-ясно - с управляемите боеприпаси, т.е. тези, които са на бройка. А в конкретната ситуация и с боекомплекта - всеки кораб носи ограничено количество ракети.

За снабдяването - да, или се връщате в пристанището (не е проблем пир разстоянията в Черно море) или в открито море, но тогава става по-бавно и има риск, ако бъдете нападнати.

1 Можем ли да считаме корветите тип Ада, за способни на ПРО и ПВО в еднаква степен с фрегатите TF2000. Разбирам че нападателните им възможности ще са по-малки, ще могат ли да носят ракети за стрелба по наземни цели или само ПКР?

корвети клас "Ада"
1 х 76 мм (ОТО-Мелара) + 2 х 12,7 мм (реално няма артилерийско CIWS)
2 х Мк. 141 за "Харпун" (8 ракети)
1 х 21 х RAM (ракетно CIWS)
2 х 3 торпедни апарата
1 вертолет + 1 БПЛА
Определено няма възможностите на TF-2000, нито като сензори, нито като въоръжение.

фрегати-корвети клас TF-100
1 х 76 мм (ОТО-Мелара) + 2 х 12,7 мм (реално няма артилерийско CIWS)
2 х Мк. 141 за "Харпун" (8 ракети)
1 х Мк.41 с 8 "клетки", т.е. може да носи 32 ESSM.
1 х 21 х RAM (ракетно CIWS)
2 х 3 торпедни апарата
1 вертолет + 1 БПЛА
Наличието на ESSM означава, че може да покрива средната зона (до 50 км). Но няма сензорите и възможностите на TF-2000, така че е по-малко ефективен. Няма и ракети за далечно ПВО.

2 Имаме ракетни катери, техните ракети са ПКР , нямат способност за атака по наземни цели, ПРО и ПВО е само в максимално близки дистанции до под 10 км?!

Не виждам за какво ще ги ползвате, но мога да ви ги дам, ако ги искате. Имат по 8 "Харпун"-а и артилерийско въоръжение. Въобще нямат ракетно ПВО, така че а само за самоотбрана. По принцип (срещу съответното заплащане), вероятно може да се заменят установките за "Харпун" за такива за крилати ракети. Но самите съдове не разполагат със системи за целеуказание, така че не знам доколко си струва. Могат да приемат такова от други кораби, разбира се.

3 Останалите корвети как можем да ги оценим : въоръжени с ПКР с ПРО с ПВО но със степен или две по-ниска защита за ПКР от TF2000?

От "останалите корвети" съм ви дал само две . Това са клас "Бурак". Въобще нямат ПВО ракети - само "Екзосет", торпеда, дълбоководни бомби и артилерийско въоръжение.

4 Защо TF 100 да нямат същата степен на защита и нападение като TF2000 - не разбрах?

Няма нито въоръжението, нито сензорните възможности на TF-2000. ТЯ е на практика малко по-голяма "Ада", т.е. корвето-фрегата.