Развитие на сухопътните сили

[Пилот]

Хм, Голъм, от това което казваш излиза, че на нас поне леката пехота ще ни е добре да я ползваме примерно на ниво полкове? Примерно 3 батальона боеви + щаб и няколко специализирани роти (инженери/сапьори/ПТУР) към него?

[gollum]

Честно казано, няма особено значение. Между полк и бригада (в тактическо, не в административно отношение) няма много голяма разлика. Нормално полкът има 2-4 "линейни" батальона, плюс 1-4 поддържащи роти (т.е. от други войскови родове). Особеността му е, че има едно "полево командване", което директно управлява батальоните и помощното въоръжение (ротите).
Бригадата обикновено включва 3-5 линейни батальона, плюс 2-3 поддържащи батальона. Естествено, някога бригадата е обединявала два обикновени полка плюс поддържащи подразделения, но вече не е така. Разликата е, че бригадата най-често има две полеви управления, т.е. може да формира две, вместо само една бойни групи и включва равностойни подразделения - батальони - от различните войскови родове, вместо еднотипни, плюс ниско ниво поддръжка.
Грубо казано, разликата е, че в традиционната дивизия "обединението" на войсковите родове става на нищо щаб на дивизия (в реална обстановка - през щаба на оперативната група). Докато в съвременна бригада това става през щаба на бригадата, т.е.- с едно ниво по-надолу. Отделни полкове не ти трябват, защото съвременните бригади са си отделни полкове.
Т.е. гледай на съвременната бригада като на "мини"-дивизия - по-гъвкава от полк, много по-лека и малко от дивизия.
Някогашните дивизии са можели да действат едновременно с до четири отделни бойни елемента (три линейни групи, формирани около трите линейни полка, плюс маневрена група, формирана около разузнавателния батальон). Но най-често са използвали две активни бойни групи, плюс резерв за развитие или попълване. Докато днешните бригади обикновено създават две активни бойни групи, плюс отделна разузнавателна група. Но в такава формация разполагат с по-малки резерви. Или само една бойна група, плюс група за огнева поддръжка и резерв.
т ваша гледна точка дали ще са полкове или бригади няма чак такова значение, защото:

- леките бригади обикновено включват 3 линейни батальона, плюс някакви батальони за поддръжка, като числеността без тила едва ли ще надхвърля 1 200 - 1 500 души (някогашните полкове най-често са над 3 000). И полка да направиш, пак ще е горе-долу същото, защото полк само с два батальона е "осакатен". Т.е. няма голяма разлика в числеността.

- и бригада да съставиш, можеш да я използваш като две до три (нормално едно-две) отделни групи, които действат до голяма степен самостоятелно (може да им придадеш тилови/транспортен взвод или рота за увеличена самостоятелност). Реално съвременните бригади, особено при конфликти с ниска интензивност, са по-скоро административни структури. Нещо като общ резерв от който екипираш едно-две самостоятелни бойни части (взимаш рота танкове, 1-2 роти мотопехота, рота миномети, рота ПЗРК, рота ПТУР, прикачаш им транспортна рота и рота сапьори) според нуждите и обстоятелствата.
Бригадата движи общата логистика и връзките с по-високите нива в йерархията, но бойните групи, обединени около полевите командвания, действат самостоятелно в своите сектори.

Ак погледнеш нашата лека бригада, тя не е предназначена да действа като бригада (като една тактическа цялост), а като административен център. Същото е и с турските. Там има, да речем, батальон жандармерия, батальон парашутисти, аеромобилен батальон, планински батальон, разузнавателен батальон (диверсанти) - малко вероятно е де действат заедно, по-скоро ще се задействат според ситуацията.

[Amazon]

Голъм, това че в примерната структура която съм дал всичко(включително леката артилерия и минометите и ПЗРК) да е подчинено на щаба на батальона ще им даде ли някаква самостоятелност на опериране на ниво батальон? Само сапьорният батальон се управлява от дивизията (и артилерията ако евентуално има такава), но той при всички случай ще минира направления, пък и за теб ще е по-лесно да го смяташ така. Също така съвсем умишлено съм занижил числеността на батальоните до почти "тлъста рота" с цел да покривам по-голяма площ (Странджа не е малка), това проблем ли ще е? Или ще предпочетеш една пълнокръвна бригада, да се разбие на три бригади при посочената от теб численост от 1200 - 1500 души и батальона да се увеличи до стандартните около 500 човека? За мен е абсолютно все едно, стига да мога да оперирам на батальонно ниво (както казах предпочитам по-малки но повече батальони в планинско-гориста местност) и да не ти утежнявам живота.

Колкото за смисъла от "Владимировката" не ми остана време да обясня на теб и Пилот каква ми е идеята. Сега ще се опитам и ще се надявам да ми приемете аргументите. Представете си БМП-3 само че без бронята, шасито и ПТУР, какво остава? Ами общо взето СПГ-9 + КПВ (поне на средни разстояния). Надявах се да създам нещо като преносимо БМП (като огнева мощ и универсалност), което при предварително подготвени позиции в гората дори ще предлага някаква защита(несравнима с тази на БМП разбира се) на осемте човека опериращи двете оръжия.
КПВ е изградена около патрон създаден трийсетте години за противотанкова пушка и се оказва сравнително успешен. В случая не искам да пробивам стомана, само дърво. Човек скрил се зад дънер на дърво е неуязвим за по-малките калибри. 12 мм няма да се отклони/спре от клоните на дърветата(както 7.62 и 5.65), но няма да убие човек зад дънер, или ако срещне дебел клон. Не е такъв случаят с 14.5. Поправете ме ако греша, но за това дадох примера с девета рота. Не беше ли там където бяха разчистили муджихидините с РПГ скрити в гората точно с тази картечница? Това нещо ще направи малка просека в гората и дава малко преимущество в дистанция при горист терен (говорим за разстояния на сблъсъците от под 200 метра).
При равнинен терен 14.5 мм картечница има само недостатъци сравнена с 12мм. Имат еднаква ефективност при предимство на 12мм в тежеста и носимият боекомплект. В нападение пък изобщо няма смисъл. При специфичните условия на Странджа и при отбрана ИМО ще е безценна.
Друг аргумент – повечето кадри които съм виждал от битки в планини – едната страна обстрелва отсрещният рид където се намира противника. Реално стрелбата е по клоните на дърветата. Гранатата на 82 мм минохвъргачка вероятно ще премине короните защото е тежка и пада под голям ъгъл. СПГ снаряда дори да не премине се движи със 700 м/с и осколките ще поразят земята. 14.5 ще премине със съгурност – не искам да се намирам на хълм прочесван от голямо калибрена картечница. 12мм я премине-я не. Завси от типа на дърветата, колко е гъста гората и дали няма да удари дебел клон.
За хеликоптерите, които биха били единствения въздушен противник на батальон закопан в планината, 14.5 е много опасен и може да допълва ПЗРК – тата. Транспортен хеликоптер ще бъде свален с голяма вероятност, а щурмови повреден – което ще го изкара от сражението. В Ирак тези калибри се оказаха много опасни за Апачите и А-10. С лекота пробиват кожуха на двигателя от голямо разстояние и машината трябва да напусне полестажението.
Колкото за ПТУР – изобщо не ми трябват, и то не само защото в сранджа няма по какво да стрелям с тях, но и няма човек с такъв рефлекс, че да прокара ракетата през тясна просека – треакторията на ракетата не е права а и кабела ще се скъса. Това не е проблем за СПГ – ако видиш през оптиката целта чисто, значи си прокарал снаряда до нея.
Знам че Голъм не иска да се слиза на тактическо ниво, но все пак противника вероятно ще изпрати през Странджа всичките си специални части, плюс де що има немеханизирана пехотна дивизия.
Идеята ми е да имаме преимущество поне на ниво огнева мощ. За това си направих малки батальони всек със свои 9 броя ерзац „БМП“, 9 броя 82мм миномети и предостатъчно ПЗРК Игла (даже съм попрекалил с Иглите ми се струва).

[gollum]

КПВТ-то е много тежко за лека пехота - над 100 кг с всичко. Дори 12,7 мм картечници са тежички (над 50 кг) за подобни условия. Мощни са, но като станочни са по-скоро за стационарни укрепления, отколкото за лека пехота, която ще разчита на движение през силно пресечен и закрит терен. В крайна сметка, съвременен преносим ПЗРК е 12-15 кг и е много опасен за всеки вертолет или ниско летящ самолет. В такива условия срещу танк върши работа РПГ. А нищо не може да ти даде мощността на "Шемль" (по-скоро с фугасен заряд), когато ти трябва артилерийска поддръжка. Аз лично по-скоро бих сложил автоматична гранатохвъргачка (АГС-17 е малко над 30 кг), вместо тежка картечници (на практика изпълнява същата роля, по-ефективна е в тези условия и отстъпва единствено в действието срещу бронирани машини ама къде там ще срещнеш такива? А и РПГ-то пак е по-добро). Или 60 мм миномет - слабоват, но върши работа и е изпитано оръжие.
Както искаш но батальоните ти са по-скоро "крепостни" в този формат, т.е. много слабо подвижни. По-скоро са за охрана на блок-постове.

Сега, за управляемостта. За мен няма значение кое на кое е подчинено на микро-ниво, както и много от подробностите. Аз имам "тактически единици" - това са тези, които можете да управлявате директно. Какво и как е организирано и подчинено вътре в тактическата единица не ме интересува. Стремя се тактическата единица да е бойна група - обикновено обединение на няколко батальона и роти. В краен случай - батальон.
С тази цел на всяка бригада давам стандартно две полеви управления, т.е. командвания, които могат да станат основа на бойна група. ЗА стандартна бригада това ще означава, че структурата й е съставена от следните отделни елементи в смисъла на играта:

- щаб (отбелязва се на картата и се следи къде е)
- тил (отбелязва се на картата, носи резервните припаси и транспортира от армейската база към бригадата)
- разузнавателен батальон, ако има такъв (може да стане основа на бойна група, но е малко по-ограничен като командни възможности - над 3 елемента ще има намаляваща ефективност).
- първо полево командване
- второ полево командване

Всяко полево командване може да обединява без проблем до пет елемента. Над пет елемента ефективността намалява.
Артилерията може да се разхвърля по бойните групи или да образува отделна група.
Бригадният щаб нормално управлява до пет отделни групи. Над пет ефективността намалява. Формално можете да подчините директно някой батальон на щаба на бригадата, но ако надхвърлите ограничението, идват наказанията.

[Amazon]

За управлението, благодаря за разяснението, ще помисля как да преструкторирам бригадата за да пасне в него.
За КПВ - дай ми го (образно казано) вземайки в предвид предимствата които ми дава в обсег при гориста местност и при хора прикрити зад дърво (двайсет метра при близък сблъсък са си ЦЕЛИ двайсет метра).
Наложи ми наказание за тежестта на оръжието. Аз не намерих колко тежи триногата, но 100-те килограма които си дал за цялата система ми се виждат напълно реални: 52 кг картечница + 48 килограма стойка. Подобно е положението и при СПГ и при 82 мм минохвъргачки. Разчета е четири човека(трима при минохвъргачките) и цевите и триногата могат да се носят от тях (виждал съм го при СПГ и минохвъргачките) . Това е по около 25 килограма на човек (двама носят всеки тежък компонент). Само за сравнение сапьорите на кратки преходи (под 10 километра) трябва да могат да носят четири противотанкови мини (40 килограма).
Така че предполагам при всички случаи ще имаме наказание за мобилност (или намалена такава), за сметка на огнева мощ.
За АГС-17 трябва да прегледам, изглежда добре на първо четене, но ме притеснява малката граната - 40мм която изисква почти директно попадение.

[Пилот]

Голъм, до известна степен 14,5мм картечница доколкото разбирам Амазон може да е значително по-ефективна от миномет в планински условия, защото минометът е с малък обсег и доста неточен, докато картечницата поставена на височини може да покрие сериозни дистанции много по-точно и да работи заедно с СПГ-то на ниво батальонна поддръжка. Ако и двете се разглобяват на еднакви части горе-долу като бройка и тежест, не виждам защо трябва да имаме наказания за това, че носим точно тези картечници.

[gollum]

Вижте, тук аз виждам следните моменти:

масата
Осоннвният фактор, който ограничава подвижността на леката пехота е тежестта на тежкото й въоръжение. В наистина тежък терен да се носят оръжия, които се разглобяват на части с отделна тежест над 50 кг е непосилна работа, т.е. значително ще ограничава мобилността.
КПВТ е предназначено за качване на машина и това не е случайно - много е тежко. Станочните варианти са ПВО и са прицепни (буксирни). Само картечницата е над 50 кг, обемиста, няма как да се носи лесно, а заедно с такъмите и един не голям боекомплект отива доста над 100 кг.
СПГ-то, честно казано, е сходна история, но все пак е доста по-лека. Но е бая неточна.
Т.е. това не са подходящи оръжия за наистина лека пехота. Създадени са (особено КПВТ) за охрана на статични позиции. Хайде, безоткатното оръдие може горе-долу да се транспортира, особено ако има и мулета, но КПВТ-то е по-сложно.


тактиката
Струва ми се, че тук правите грешката да изхождате от специфични планински условия - Афганистан. Т.е. на гол силно нагънат терен има добри възможности за водене на наблюдение и, съответно, за водене на прицелен огън от единия склон към другия (дистанции по права от няколко стотин метра до 2-3 км). В такива условия оръжие с дълъг директен обсег съвсем не е лоша идея, но същото важи и за оръжията, позволяващи водене на навесен огън - просто прицелването иска малко повече практика и умения (което не е никакъв проблем за професионалисти). Основната разлика е, че с картечница, снайперска пушка или автомат трябва да реализираш директно попадение, докато оръжия като миномет или автоматична гранатохвъргачка (които съвсем не са толкова неточни, между другото) позволяват добър резултат не само при директно попадение. Каменистата повърхност само усилва действието на разривните боеприпаси. А един добре прицелен откос от автоматична гранатохвъргачка може да засипе групова цел за по-малко от минута със 100-150 х 30-40 мм гранати. Това може напълно да унищожи едно отделение и да нанесе сериозно поражение на взвод. Никоя картечница освен в много специфични условия не може да постигне същото.
Ако погледнем минометните системи, те са дори по-опасни, защото имат по-ефективен навесен огън, т.е. трудно ще се скриеш зад каквото и да е препятствие. А огневата им мощ е впечатляваща. Ще направя едно кратко сравнение при сходни условия - дистанция от 600-800 метра, каменист планински склон, една минута стрелба:

7,62 мм картечница
маса: ~ 8-10
ефективен обсег: 1000 - 1500 м
калибър: 7,62 мм
скорострелност: 650 и/м (250 практическа)
начална скорост: ~850 м/с
маса на боеприпас: ~0,01
ефективност (150 изстрела): 1,5 кг

12,7 мм ДШК
маса: 34 кг
ефективен обсег: 2 000 м
калибър: 12,7 мм
скорострелност: 600 (практическа 100-200)
нач.скорост: 850 м/с
маса на боеприпас: 0,048
ефективност (при 150 изстрела): 7,2 кг

14,5 мм картечница
маса: 52 кг само картечницата
ефективен обсег: 2 000 м
калибър: 14,5 мм
скорострелност: 550-600 и./мин. (практическата вероятно е 100-150)
начална скорост: 1000 м/с
маса на боеприпас: 0,063
ефективност (при 100 изстрела/при 150 изстрела): 6,3 кг / 9,5 кг

АГС-30
маса: 17 кг + 14 кг пълнител (31 кг на цялата система)
ефективен обсег: 1 700 м
начална скорост на боеприпаса: 185 м/с
калибър: 30 мм
скорострелност: ~400 и./мин.
маса на граната (ВОГ-17): 0,28 кг
обсег на поражение: 70 м2 (вероятно леталната зона не надхвърля 10-12 м2)
ефективност (изстрелване на два пълнителя за 30-40 секунди - 28 кг боеприпаси): 16,8 кг, могат да покрият площ от поне 200-300 м2 с поражение над 50%.

СПГ-9
маса: 60 кг + 60 кг БК от 10-12 снаряда (над 120 кг на цялата система)
ефективен обсег: 800 м (максималният достига 4 км, обаче точността е зловещо ниска - реално над дистанции от 300-400 метра оръжието е много неточно)
начална скорост на боеприпаса: ~300 м/с
калибър: 73 мм
скорострелност: ~6 и./мин.
маса на граната (ВОГ-17): ~6 кг
обсег на поражение: ?300 м2
ефективност (изстрелване при нормална скорост на стрелба - 4 снаряда): 24 кг.

60 мм миномет
За пример съм взел американския М224
маса: 21 кг системата
калибър: 60 мм
скорострелност: 30 и./мин.
обсег: 70 - 3 400 м
маса на мината: 1,7 кг
област на поражение: ?100 м2
ефективност (изстрелване на 15 мини, което е средна скорострелност, при ускорена това може да се извърши за около 30-40 секунди стрелба): 25,5 кг

Забележи, че за картечниците съм дал по-скоро максимална скорострелност, докато бойната ще е доста под това. За миномета и автоматичната гранатохвъргачка съм дал висок, но далеч от максималния темп на стрелба (макар и близо да практичния за АГС). Мисля че ясно се вижда защо от ВСВ насам пехотата преминава на гранатохвъргачки вместо картечници за този тип поддръжка.

Сега погледнете картата, която съм ви дал.
Ще видите, че имате предимно закрита местност пред себе си. Според моето разбиране, в закритата местност ситуациите, при които можеш да водиш стрелба на голяма дистанция са минимални. Най-често нямаш достатъчно видимост, за да го правиш. Т.е. в повечето случаи имате "близки срещи" с противника, пир които е важно оръжието, което максимално бързо може да се приведе в боен режим и дава добра плътност на малки дистанции. Това са картечници, автомати: останалите оръжия искат повече време, т.е. няма да са фактор в първите фази на сблъсъка.
Основният плюс на миномета и автоматичната гранатохвъргачка пред картечниците е, че можеш да ги имаш някъде малко по-назад в бойния ред и въпреки това да получиш незабавен бърз отговор, т.е. ефективна стрелба върху срещнат противник. Вярно е, че и картечниците по принцип могат да водят индиректен огън, но на практика той не е много ефективен и е труден за организиране в такива условия. Минометите и автоматичните гранатохвъргачки са доста по-ефективни.
Що се отнася до "пробивната" сила - тя не е чак толкова съществена, защото гранатите и мините няма да "пробиват" през дърветата - поради траекторията си в повечето случаи ще минават между тях и ще се взривяват на земята, т.е. там, където са войниците. Въздушните разриви на мините могат да бъдат и положително нещо в гора, между другото.

Що се отнася до сравнението със СПГ-9 - вярно, то има по-мощен боеприпас, но това е единственото му преимущество (съществено е по-голямото фугасно десйтвие, но пък то е важно при бой с противник в укрепления, а това засяга турците, а не вас). Реално то дава горе-долу същото количество "стомана" над противника, но при много по-нисък темп на огъня и по-малко отделни боеприпаси, следователно и по-малка вероятност за поражение и за "застигане" на противника "в крака". Нещо, което е лесно за постигане от миномета или автоматичната гранатохвъргачка, защото високият темп на стрелба означава, че боеприпасите падат почти едновременно над целта и я изненадват.
Общо взето, автоматичните гранатохвъргачки комбинират много от предимствата на леките миномети с част от предимствата на картечниците. особено това важи за новите системи с програмируеми боеприпаси.
Единственото предимство на тежките картечници е в действието срещу бронетехника и вертолети. Обаче колко често ще срещате тези цели и нямате ли специализирани оръжия срещу тях?

РАзбира се, можете да въоръжите както искате подразделенията си. аз описвам каква е реалната ефективност според мен.

[Kramer]

Сега, за управляемостта. За мен няма значение кое на кое е подчинено на микро-ниво, както и много от подробностите. Аз имам "тактически единици" - това са тези, които можете да управлявате директно. Какво и как е организирано и подчинено вътре в тактическата единица не ме интересува. Стремя се тактическата единица да е бойна група - обикновено обединение на няколко батальона и роти. В краен случай - батальон.
С тази цел на всяка бригада давам стандартно две полеви управления, т.е. командвания, които могат да станат основа на бойна група. ЗА стандартна бригада това ще означава, че структурата й е съставена от следните отделни елементи в смисъла на играта:

- щаб (отбелязва се на картата и се следи къде е)
- тил (отбелязва се на картата, носи резервните припаси и транспортира от армейската база към бригадата)
- разузнавателен батальон, ако има такъв (може да стане основа на бойна група, но е малко по-ограничен като командни възможности - над 3 елемента ще има намаляваща ефективност).
- първо полево командване
- второ полево командване

Всяко полево командване може да обединява без проблем до пет елемента. Над пет елемента ефективността намалява.
Артилерията може да се разхвърля по бойните групи или да образува отделна група.
Бригадният щаб нормално управлява до пет отделни групи. Над пет ефективността намалява. Формално можете да подчините директно някой батальон на щаба на бригадата, но ако надхвърлите ограничението, идват наказанията.

Ако разглеждаме бригадата като типова - с три механизирани и един танков батальон, на базата на тоя потенциал могат да бъдат създадени четири батальонни бойни групи, три с преобладаване на пехота и една с преобладаване на танкове.
Примерен състав:
- на бойна група с преобладаване на танкове - на основата на танковия батальон с две танкови роти и механизирана рота, придадена от някой от механизираните батальони;
-на бойна група с преобладаване на пехота - на основата на механизиран батальон с две механизирани роти /третата е придадена на горната бойна група примерно/ и останалата танкова рота от танковия батальон;
-две бойни групи /пехота/ съставени от двата останали механизирани батальони.
Всяка бойна група ще си има собствена /батальонна/ артилерия - тунджите и 82 мм минохвръргачки, плюс в някои случаи придадена от бригадата. Освен това цялата останала бригадна артилерия ще се използва за поддръжка на бойните групи.

[gollum]

Крамер, знам че е така (т.е. реално бойните групи се създават на основата на батальонните управления), но искам да опростя нещата, за да ми е по-лесно на мен, защото иначе ще се видя в чудо, ако позволя подобно нещо. Не забравяй, че само вие ще имате сигурно 12-15 бригади, противникът ви - поне 50. Хайде сега помисли, 70-80 бригади, всяка по минимум 8 отделни елемента, правят средно 650 отделни управляеми елемента. Абсолютно луда работа, ще ми трябва месец само за да изчисля движението им за една фаза, да не говорим колко ще се изтормозите вие с командването. Ако симулирахме отделно сражение, в което участват 2-3 бригади от всяка страна - да, моля. Но на това ниво - не.
Принципно трябваше да дам управляемост на ниво бригада. Впрочем, все още не е късно. Затова компромисният вариант е две отделни бойни групи на бригада (пак ще излязат поне 160 елемента) или направо бригада. Така или иначе, минималното ни поле е 2 на 2 км, т.е. зона за действие на 1-2 батальона в един ешелон в офанзива, а стандартното е 4 на 4 км, което си е бригаден участък в настъпление, така че ще е съвсем на място.

[Пилот]

Да драсна тук като споменаване към останалите в отбора - цената от 50 000 за професионален войник е за танкови поделение, пехотата ще е значително по-евтина (особено леката). Явно нещо не съм разбрал като съм чел постовете на Голъм, тъй че положението не е толкова трагично.

[Odzava]

Съотношението 15:50 е доста весело. Особено имайки предвид терена на юг. Това означава, Началник, че ще трябва да заделиш поне 2 бригади за флота. Почти сигурно е, че ще има десант. И то вероятно комбиниран - и въздушен и морски.

[Пилот]

Дай да го докараме до 15 добре направени бригади и ще викам ура

Иначе десант ще има почти сигурно защото това е игра и те не може да не пробват, имат сили да опитат всичко. Но помислете за възможностите - десантен кораб потопен е много точки, турците в него - за десет пленени/убити/ранени се дава по точка. Според мен направо подарък за нас както и да го погледнем. Стига да успеем да разпознаем идващия десант може да го нагостим с огромно количество ПКР дори и с нашия мизерен бюджет.

[Odzava]

Аз имам следния въпрос - България през 2005 г. (нямам по-нови данни, но нещата едва ли много са се променили) е имала 4000 човека Военна и 12 000 човека Гранична полиция. Може ли от тях да сформираме 2 бригади (по 2000 човека)? Военна и гранична полиция (някои от подразделенията) имат леко стрелково оръжие, а военна полиция имат в щата си картечари и снайперисти. Отделно имат собствен транспорт. Може ли да сформираме бригадите като мобилизационен резерв на флота като част от противодесантната отбрана и да платим само усилването на бригадите (артилерия, противотанкови, ПВО и инженерни подразделения)?

[gollum]

Ще помисля. Мога да ви ги "призная" като, да речем, някакво количество полу-професионални войници (т.е. имат някакъв индивидуален опит, но тактическата подготовка е далеч).

[Kramer]

Е, то излиза че с коефициент на паравоенни, но ако им се придаде някоя и друга минохвъргачка, някое и друго СПГ, ще вършат работа даже по-добра от леката пехота, особено за борба с въздушни десанти.