Помощ с коефициентите за бойната авиация

[Пилот]

Уви, тези дни нямам време, но:
1. Според този уебсайт http://toad-design.com/migalley/inde...29-n019-radar/ радарът на МиГ-29 може да открие нещо на 70км (има и варианти с по-голям обсег, какъв е нашият не зная) и има даталинк към център за наземен контрол който да му подава целите.
2. Доколкото разбирам ОЛС на МиГ-29 не е с ниска резолюция, а с малко поле на видимост - тоест не може да се сканират на голяма дистанция огромни райони във въздуха (компенсира се от радар+наземно насочване по идеология).
3. Ако чета правилно уикипедия само турските блок 52+ ще имат АПГ-68

further 30 F-16 Block 52+ on order.

, другите са ви блок 50 и са си с АПГ-66, макар че има и слухове за модернизация на останалите блокове.
4. Смесил си данните за различни блокове - даваш тяговъоръженост на блок 30 (който е един от най-леките), радар на блок 52 (най-тежкият).
5. Силно скептичен съм за обсега на турския радар - единственото нещо което намирам за APG-68 е че е с "33% по-добре от APG-66", отделно 260км е невъзможно много за мощността на генераторите на борда на самолета и диаметър на антената (не говорим и за какъв точно способ на търсене става дума, защото има много различни такива и някои са изключително бавни. И искам да се подчертае - това е намиране на цел, не следенето й). Обсегът на АПГ-66 в уикито е без цитат и искам да отбележа, че деривиативи на радара се ползват от Б-1Б, което е стратегически бомбардировач с много пространство и мощност в него. Споменатата цифра за АПГ-66 в уикито надолу в списъка е 83км. Единственото което намирам поне засега за АПГ-68 е този линк (да, зная че е от игра, но по принцип игрите гледат да ги направят балансирани, особено симулатори) http://www.maverick.webd.pl/pliki/f4_AN-APG-68-v5.pdf , където най-неточният режим с най-голям обсег (Velocity search) е даден като 80nm, което е 130км.
6. Какво искаш да кажеш с "GPS точност"? Самолетът знае къде се намира и от къде като пеленг е маркиран, оттам може да даде само посока в даден момент.

Отделно тепърва усещам как ще се спори за ДВБ, защото по това нещо няма никъде единно мнение. Аз ще извадя статистика как успеваемостта на АИМ-120 е 20% и максималната дистанция на която е удряна цел в реални условия е 27-30км, вие ще извадите брошурите със 120км обсег и т.н. - нужна ни е някаква оптимизация.

Честно казано не виждам смисъл да се прави сложен модел за всеки един самолет - лично аз бих предложил нещо от типа на "изтребител" което е грубо казано абстракция на Ф-16 като възможности където слагаме Ф-16 и Грипен, МиГ-29 е нещо подобно без възможността да стреля с управляемо въоръжение по наземни цели, Ф-35 е с намален обсег на който бива откриван. Евентуално модификатори обсег/гориво за зареждане и колко оръжие може да носи.

Хеликоптерите транспортните също могат да са си едно нещо, където има допълнителни модификатори за колко души пренася/обсег/възможност за ползване на НУРС. Щурмовите хеликоптери пак по подобен начин, евентуално нашите с по-малко управляемо въоръжение.

[Кухулин]

Според демонстрираното от 1999 г. над Белград - по вероятно да могат.

Е, разбира се, че ще могат да водят нощен бой, щом имат радар и ИР. Кой знае къде съм блял, като съм писал горния пост.

F-35

Радар: AN/APG-81, многофункционален, цел изтребител на 165 км + наземен SAR, РЕБ, комуникации, засича радари
Оптика:
AN/AAQ-37, 360 гр сфера, засича балистична ракета на 1300 км, 6 х IR, съпровожда и целеуказва
AN/AAQ-40, за наземни и въздушни цели, 70 км, TV/IR/Laser, висока резолюция, следи тесен сектор, но се върти на 360 гр
Анти-ПВО: AN/ASQ-239, 10 сензора, GPS точност
Динамика: средна (1.6 M, RC 200, WL 569, TW 0.74)
ЕОП: 0.0014 кв м
Мрежа: MADL

Има и примамки, и други неща, ама кой ги знае какви са. Много е чуплив, няма изобщо да държи на бой. Натоварването на крилата било подвеждащо, защото фюжелажа също генерирал много голяма подемна сила. Все едно, каруца си е в сравнение с F-16 и МиГ-29. Трябва да се отбележи, че в тоя самолет взаимодействието на различните сензори и други информационни канали е издигнато на ново ниво, което вероятно ще влияе на ефективността.

[Кухулин]

6. Какво искаш да кажеш с "GPS точност"? Самолетът знае къде се намира и от къде като пеленг е маркиран, оттам може да даде само посока в даден момент.

Под GPS точност имам предвид, че самолетът дава на боеприпасите GPS координати на целта. Самите сензори определят азимут, височина, дистанция, после компютърът смята и така...

По другите въпроси ще пиша малко по-късно. Съгласен съм, че в обсега на AN/APG-68v9 има нещо гнило.

[Пилот]

Моля за ясен линк където да се казва черно на бяло това, че дават координати с такава точност. Просто когато имаш един самолет който лети и има една антена можеш да определиш само грубо посоката от която излъчва противника (за радар на обзор лъча ще минава за микросекунда през теб веднъж на няколко секунди), няма как да триангулираш мястото. Ако имаш много самолети със специализирана апаратура работещи заедно може и да е възможно, стига радарът да работи достатъчно продължително време. Системи които специализират в това като Колчуга от казаното от хора работещи със системата - няколко системи заедно могат да ти дадат точност на радара който излъчва в няколкостотин метра и то при почти идеални условия и дълго време на следене. Това е полезно ако ще стреляш с РЗСО и ще покриеш някаква голяма площ, но е крайно недостатъчно за пускане на боеприпас само по рази информация (искам да отбележа, че в случая говоря за поне три машини, трима живи оператори, много по-големи и чувствителни антени, повече електроника, докато иначе имаш самостоятелен контейнер който разполага с 1/2 оператор (налага му се и да лети на човека)).

[gollum]

За радарите на нашите МиГ-29 изглежда, че не са слагали новите ("Жук" или както там се наричаха) - експортните версии 9-12 са си със стария. Доколкото срещнах информация, само на Индия са предлагани с новите радари. Но не съм търсил много.
Това няма да е много съществен фактор, между другото: реалния обсег за ДВБ в реална ситуация вероятно ще е под 70 км в повечето ситуации. Съществено е, че може да стреля само по една цел, но може би не чак толкова (колко цели ще има, колко ракети за ДВБ може да носи и прочее). За БВБ са важни други неща - основно маневрените качествата на самолета, нашлемното целеуказание, ракетите за БВБ (особено ако могат да атакуват самолет от всяка страна, а нашите имат такива).

ЗА "здравина"/"вероятност за оцеляване" след бойна повреда - МиГ-29 ще е с по-добър рейтинг от Ф-16/"Грипен" (и определено от Ф-35), т.е. по този параметър ще превъзхожда останалите самолети. Су-25 също може да носи на много, така че той вероятно ще е с най-висок показател.

Честно казано не виждам смисъл да се прави сложен модел за всеки един самолет

Пилот, моделът всъщност не е "много сложен" (моделът е единен - има отделни параметри за самолетите), реално се свежда до съвсем малко компоненти и минимално количество "хвърляния". Тези дни ще гледам да нахвърлям нещата по-конкретно и ще дам примери (мога да го направя и сега, така или иначе имам възможност после да променям данните на отделните самолети). Самите самолети са достатъчно малко като типове, така че можем да ги оставим и така, т.е. да не ги "уеднаквяваме". Говорим за четири типа изтребители (с две/три вариации на единия) и още няколко самолета и вертолета - общо под 20 типа машини (транспортните и останалите обслужващи ще ги броя на "един тип" за тези ситуации). Накрая всичко се свежда до пот десет параметъра, като в конкретна ситуация се ползват само един или два комплексни, за да се определи изхода.

Отделно тепърва усещам как ще се спори за ДВБ, защото по това нещо няма никъде единно мнение. Аз ще извадя статистика как успеваемостта на АИМ-120 е 20% и максималната дистанция на която е удряна цел в реални условия е 27-30км, вие ще извадите брошурите със 120км обсег

За ДВБ: както споменах, приемам следните височинни "диапазони":

1) много ниско (под 100 м)

2) ниско (100 - 2 000 м)

3) средно (2 000 - 7 000 м)

4) високо (7 000 - 10 000 м)

5) много високо (над 10 000 м)

Приемам, че обсегът на дадена ракета за въздушен бой така както е даден в открити източници е за използване в обсег 5 при срещен бой. Съответно, ще редуцирам обсега на ракетите съобразно следните правила:

*) според височината, на която се случва въздушния бой:
5) 100%; 4) 90%; 3) 50%; 2) 25%; 1) 10%

*) според сценария на боя, като приемам три възможни сценария: преследване, т.е. единият самолет се отдалечава, а другият го преследва и двата на бойна скорост; срещен бой двата самолета се сближават един с друг с бойна скорост, боят се води за всеки в предната му полусфера; изненадваща атака обстрелвания самолет се движи с крайцерска скорост (не подозира за атаката) или обстрелът не се води нито в предната, нито в задната полусфера (този сценарий може да се развие като един от първите два).

*) срещен бой - 100% от обсега за съответния диапазон по височина;

*) изненадваща атака - 75% от обсега за съответната височина;

*) преследване - 25% от обсега за съответната височина;

Примери:

AIM 120, дават максимален обсег 120 км.
Ако въздушното сражение се случва в диапазон 5 при срещен бой, толкова ще е.
Ако въздушното сражение е преследване в диапазон 5, обсегът ще е 30 км
Ако въздушното сражение се случва в диапазон 3 и е срещен бой, обсегът ще е 60 км.
Ако въздушното сражение се случва в диапазон 3 и е преследване, обсегът ще е 15 км.
Ако въздушният бой се случва в диапазон 2 и е преследване, обсегът ще е 7,5 км.

За определяне на обсега има значение височинният диапазон на целта, не на атакуващия самолет. Допълнителна редукция ще има при стрелба от по-нисък към по-висок диапазон, като размерът й е 2,5% на диапазон разлика.

над земя ДВБ е възможен само в диапазоните 3-5 (изключение е ако атакуващия е в 2, а целта в 3 и нагоре).
над море ДВБ е възможен за 1 само ако целта е в 2 или нагоре. За останалите е без ограничение.

няма как да триангулираш мястото. Ако имаш много самолети със специализирана апаратура работещи заедно може и да е възможно

Само за протокола - така наречените 3Д-радари могат да определят точната позиция в пространството на дадена цел (и нейния курс, скорост и прочее), а говорим само за един радар. Предполагам че никакъв изтребител не може да носи такъв радар (не знам, честно казано), но въпросът е, че явно има възможност един-единствен радар да прави това без да е нужна триангулация с други независими постове (не разбирам то тези неща, но допускам, че е въпрос на формата и вида на антената/антените, плюс мощността на софтуера).
Просто си спомням, че преди време разговаряхме по този въпрос и тогава приех твоето мнение (с известни резерви - все пак, за "моя" период това е точно така - нужна е триангулация (но пък технологиите са се променили)), но впоследствие попрочетох повечко и нещата изглеждат различни.
Така или иначе, това не съществено за тази тема.

[Кухулин]

Моля за ясен линк където да се казва черно на бяло това, че дават координати с такава точност. Просто когато имаш един самолет който лети и има една антена можеш да определиш само грубо посоката от която излъчва противника (за радар на обзор лъча ще минава за микросекунда през теб веднъж на няколко секунди), няма как да триангулираш мястото.

Ние веднъж май писахме по въпроса, но не помня вече къде беше. Освен всичко друго, тези системи работят и по side lobes, за разлика от RWR. Явно американците са постигнали висока точност, не знам как е при руснаците. Ако бях от другия отбор, сигурно щях да знам

The main improvement of HARM Block VI is the incorporation of a GPS navigation system. This greatly increases accuracy when radar lock is lost after emitter switch-off, because the GPS guidance keeps the missile within a narrow box towards the last known emitter position. This is especially desirable in wars, where enemy radar installations are deliberately placed near sensitive civilian areas, like schools or hospitals. This often prevented the use of earlier HARM missiles in the Kosovo campaign, because a deviation after radar loss could lead to unacceptable collateral damage. Using GPS guidance as a primary means of homing on the target, Block VI HARMs could even be used as general purpose high-speed precision ground attack missiles. AGM-88Cs upgraded to Block VI standard were to be known as AGM-88D in U.S. service.

Raytheon (Texas Instruments) AGM-88 HARM

Уроците от Косово

Сега ще пиша и за другите неща, че то много писане...

[Кухулин]

1. Според този уебсайт http://toad-design.com/migalley/inde...29-n019-radar/ радарът на МиГ-29 може да открие нещо на 70км (има и варианти с по-голям обсег, какъв е нашият не зная) и има даталинк към център за наземен контрол който да му подава целите.

Прав си за линка, нашите би трябвало да имат. Подвели са ме мненията по форумите.

The "9-12B MiG-29B" was intended for exports to nations outside the Warsaw Pact. It is a further simplification of the standard 9-12 MiG-29, with the IFF system and datalink removed, and a simplified radar installed.

За радара съм писал съпровождане на 60 км. В твоя сайт са писали откриване на 70 и съпровождане на 60 км, значи и тук си прав.

2. Доколкото разбирам ОЛС на МиГ-29 не е с ниска резолюция, а с малко поле на видимост - тоест не може да се сканират на голяма дистанция огромни райони във въздуха (компенсира се от радар+наземно насочване по идеология).

В един сайт намерих доста качествен обзор, където пише за 3 м резолюция:

Nominal IR tracking range of 18km (10 nm) in the rear-hemisphere with a range resolution of 3 meters (10 ft).

Склонен съм да му вярвам, понеже смъкнах някаква документация на МиГ-29 и там са дадени още по-ниски данни - ОЛС откривала МиГ-21 на 15 км със захват на 10 км. Става дума за излъчване в задната полусфера. Книжката е:

БОРТОВОЙ КОМПЛЕКС САМОЛЕТОВОЖДЕНИЯ,
ПРИЦЕЛИВАНИЯ И УПРАВЛЕНИЯ ВООРУЖЕНИЕМ
САМОЛЕТА МиГ-29Б, стр. 239

3. Ако чета правилно уикипедия само турските блок 52+ ще имат АПГ-68 , другите са ви блок 50 и са си с АПГ-66, макар че има и слухове за модернизация на останалите блокове.

Малко са подвеждащи тези цифри и плюсове. По принцип плюсовете са с тоя радар, обаче има разни програми за ъпгрейд на старите блокове. От Уикипедия:

Northrop Grumman was awarded a contract in early 2004 to develop an M5+ upgrade kit to update the AN/APG-68(V)5 radars on the Block 40/42/50/52 Falcons to the AN/APG-68(V)9 standard; upgrading of Block 40/42 aircraft began in 2007 and is to become operational on the Block 50/52 aircraft by 2010. An M6+ OFP is under consideration, and could include integration of the GBU-39 Small Diameter Bomb (SDB) on CCIP aircraft, which is planned to begin in fiscal year 2012.[91]

Turkey became the first international customer for the CCIP update with the signing of a $1.1 billion contract on 26 April 2005 to upgrade an initial 76 Block 40/50 and 41 Block 30 F-16C/Ds to an equivalent of the Phase 3/M5+ OFP standard under the "Peace Onyx III" Foreign Military Sales (FMS) program. This work will be performed by Turkish Aerospace Industries (TAI) and is due to be completed in 2012; however, Turkey holds on option on the upgrade of the remainder of its 100 Block 40s, which could extend the program.[91][94]

Значи общо между 110 и 210 самолета трябва да са с новата техника, в зависимост от решението на Голъм. То май за кампанията всичките ни самолети бяха толкова...

4. Смесил си данните за различни блокове - даваш тяговъоръженост на блок 30 (който е един от най-леките), радар на блок 52 (най-тежкият).

Не споря. Динамиката съм я взел от английската Уикипедия, с малки изключения (където е ептен гнила). Ако имаш по-добри данни за блок 50/52, давай ги. Според мен обаче е излишно, защото тези машини са с по-мощни двигатели и току виж се оказали по-динамични.

[Пилот]

Голъм, говорих за сценарий "самолет лети и е облъчен от наземен радар, опитва се да разбере къде е радара". Наземните 3D радари си работят все пак като знаят какъв сигнал пращат, с каква модулация и накъде - оттам и изнамират скорост(по доплеровата честота)/дистанция/височина на целта. Ако работиш само с някакъв сигнал който получаваш можеш да намериш посоката от която идва и толкова.

Иначе системата за въздушен бой като поясни тези неща се изяснява и мисля че съм съгласен, само със забележката, че скоростта на самолета който пуска ракетата обикновено е със същото значение както и тази на целта (дава енергия на ракетата ако е по-бърз). Това е моделирано според мен в обсега на различни височини, системата в общи линии е хубава. Малка забележка - характеристиките на самолета са важни при ДВБ ако по него е изстреляна ракета, тоест един вид фактор "защита", а не "нападание" - дали ще успее да се измъкне от ракетата (има и значение с какво е натоварен самолета де - ако е с 4 тона бомби по него и не ги пусне преди да маневрира няма да успее да избяга). Не зная дали ти се занимава, но по принцип дистанцията на стрелба е пряко свързана с успеваемостта на ракетата обикновено - тоест при калкулиран от теб максимален обсег Х км за даден диапазон, успеваемостта на ракетата при Хкм ще е доста ниска, докато на 0,5Х ще е висока и т.н.

Кухулин, в случая си мисля, че ГПС се ползва вместо инерциална система за да се опитат да държат ракетата на направлението, в което е засякла радара (по-точно е от инерциална система със сигурност). Което е малко по-различно от откриване координатите на самия радар. Последните версии на ХАРМ са с допълнително милиметров радар за насочване в последните няколко километра (ефективно за намиране на метални обекти), но това може да е малко нож с две остриета - може да хване метален обект който не е радара - например някоя пускова установка или надуваем макет с метализирано покритие.

[Odzava]

Нашите МиГ-29, доколкото съм говорил навремето с пилоти летели на тях са от базовия, чист така да се каже ПВО вариант. Радарът им наистина е с "малък" обсег, но по идея, а така действаха сърбите, те получават целеуказване от земята, а със собствения си радар захващат целта преди пуска на ракетите. То и техните ракети със среден обсег Р-27Р летят на подобни дистанции. Така, че "голям радар" не им трябва за задачите, които са предназначени да решават.

Боже, аз пиша за самолети

[Пилот]

Между другото - нашите си Су-25 практически не ползват управляемо въоръжение или поне аз не съм чувал за това - тоест не би трябвало да имат толкова висок резултат колкото е писал Кухулин. В ДВБ могат само да бягат, не да нанасят поражение, но в БВБ се справят добре - имало е учения където са успявали да свалят Ф-15 при БВБ на равни начала (самолетът е бавен, но за сметка на това е много маневрен - необходимост при пикиране и бомбомятане).

[Кухулин]

Съгласен съм за целеуказването от земята, едно време сигурно е било ефективно, обаче сега, с целия тоя SEAD/DEAD, сложна работа.

Да не говорим пък за Ф-35, където далечния въздушен бой с Миговете е теоретично невъзможен. Радара ще го засече на 10-на километра, ОЛС ако го засече на 5 пак добре. Работата отива на пуцане с оръдието

За Су-25 още не съм се ровил дълбоко, не знам точно какво може. Ако искате, драснете вие характеристиките. Няма да ми е чак толкова чудно, ако е добър в БВБ.

Ако работиш само с някакъв сигнал който получаваш можеш да намериш посоката от която идва и толкова.

Еми, ако работиш SEAD и имаш добър компютър, това е достатъчно. Смяташ къде се пресича вектора със земната повърхност и ето ти GPS. Проблема не е теоретичен, а чисто практически - как да се определи достатъчно точно посоката. Без да разбирам кой знае колко от материята, бих изказал няколко съображения:

Преди почти половин век руснаците са я определяли в рамките на 20 градуса. Днес 1) сензорите са доста по-съвършени; 2) компютрите са доста по-съвършени.

Ако имаме 1 самолет и 1 пулс, то той се засича от няколко сензора (= точност).
Ако имаме 1 самолет и 2 пулса, то самолета ги засича в различни позиции (= още точност)
Предполагам, че дотук съм описал схемата на AN/ASQ-213.
Представи си обаче какво става, ако имаме 2 пулса и 5 самолета в мрежа? Сещаш ли се коя схема описвам сега

Тези разсъждения не включват side lobes, където положението става съвсем зле. При мощност на радара 25 kW имаме една постоянна емисия от 2-20 W, което си е сериозна работа, ако отсреща имаш HARM, не дай си Боже нещо по-сериозно.

[Пилот]

Минах през самолетите, голъм май е коригирал скалата откакто си писал ти, нанесох някои промени - МиГ-29 си е чист прехващач, тоест наземно не може да прави много.

F-16

1.1 далечен въздушен бой: 40
1.2 близък маневрен въздушен бой: 35

2.1 атака на земни цели от голяма и средна височина: 30 (правен е като изтребител оригинално)
2.2 атака от малка височина на точкови цели: 20
2.3 атака на морски цели: 20 (никога не е бил правен за това специфично и едва ли много го тренирате или имате масово количество харпуни – не ви трябва просто)
2.4 ефективност при използване на неуправляемо въоръжение: 15 (нещото е от 20, наолу пак така)
2.5 ефективност при използване на управляемо въоръжение: 15
2.6 ефективност срещу площни слабо подвижни цели: 15
2.7 ефективност срещу точкови бързо подвижни цели: 10 (то нищо не е силно ефективно срещу тях освен ако не е хеликоптер)

3.1 ефективност за самоотбрана срещу ПВО: 10 (ако са сложени разни контейнери за РЕБ/примамки може и повече)
3.2 офанзивна ефективност срещу ПВО: 10-30 (зависи какво му се сложи отново)

4.1 въздушна защита (отклоняване от атаката): 30
4.2 уязвимост за ПВО/далечна атака с ракети: 20 (зависи много на каква мисия е и дали е готов да си изхвърли бомбите)
4.3 бронева структурна защита: 20
4.4 радарна забележимост/уязвимост: 60
4.5 ИЧ забележимост/уязвимост: 60

5. защитни средства:
5.1 РЕБ – 10 за самоотбрана, без контейнери
5.2 Примамки - 8


F-35

1.1 далечен въздушен бой: 45
1.2 близък маневрен въздушен бой: 28

2.1 атака на земни цели от голяма и средна височина: 35 (виж максимума)
2.2 атака от малка височина на точкови цели: 30 (подобно)
2.3 атака на морски цели: 20 /като Ф-16
2.4 ефективност при използване на неуправляемо въоръжение: 15
2.5 ефективност при използване на управляемо въоръжение: 19
2.6 ефективност срещу площни слабо подвижни цели: 18
2.7 ефективност срещу точкови бързо подвижни цели: 15

3.1 ефективност за самоотбрана срещу ПВО: 18
3.2 офанзивна ефективност срещу ПВО: 20 /не мисля, че може да носи ХАРМ и подобни/

4.1 въздушна защита (отклоняване от атаката): 30
4.2 уязвимост за ПВО/далечна атака с ракети: 20
4.3 бронева структурна защита: 10
4.4 радарна забележимост/уязвимост: 15
4.5 ИЧ забележимост/уязвимост: 15

5. защитни средства
5.1 РЕБ – 15
5.2 Примамки - 9


МиГ-29

1.1 далечен въздушен бой: 28
1.2 близък маневрен въздушен бой: 45

2.1 атака на земни цели от голяма и средна височина: 10
2.2 атака от малка височина на точкови цели: 10
2.3 атака на морски цели: 10
2.4 ефективност при използване на неуправляемо въоръжение: 10
2.5 ефективност при използване на управляемо въоръжение: 15
2.6 ефективност срещу площни слабо подвижни цели: 15
2.7 ефективност срещу точкови бързо подвижни цели: 10
3.1 ефективност за самоотбрана срещу ПВО: 5
3.2 офанзивна ефективност срещу ПВО: 5

4.1 въздушна защита (отклоняване от атаката): 45
4.2 уязвимост за ПВО/далечна атака с ракети: 25
4.3 бронева структурна защита: 28
4.4 радарна забележимост/уязвимост: 60
4.5 ИЧ забележимост/уязвимост: 60

5. защитни средства:
5.1 РЕБ – 5
5.2 Примамки - 5

Забележка – нашите МиГ-29 са си прехващачи и толкова, нищо откъм стрелба по наземни цели


JAS-39

1.1 далечен въздушен бой: 38
1.2 близък маневрен въздушен бой: 38

2.1 атака на земни цели от голяма и средна височина: 30
2.2 атака от малка височина на точкови цели: 25
2.3 атака на морски цели: 40
2.4 ефективност при използване на неуправляемо въоръжение: 15
2.5 ефективност при използване на управляемо въоръжение: 10
2.6 ефективност срещу площни слабо подвижни цели: 10
2.7 ефективност срещу точкови бързо подвижни цели: 10

3.1 ефективност за самоотбрана срещу ПВО: 35
3.2 офанзивна ефективност срещу ПВО: 35

4.1 въздушна защита (отклоняване от атаката): 40
4.2 уязвимост за ПВО/далечна атака с ракети: 30
4.3 бронева структурна защита: 20
4.4 радарна забележимост/уязвимост: 40
4.5 ИЧ забележимост/уязвимост: 40

5. защитни средства:
5.1 РЕБ 10
5.2 Примамки 6


Су-25

1.1 далечен въздушен бой: 10 / пасивно умение, не може да навреди
1.2 близък маневрен въздушен бой: 30 /маневрен си е и то доста

2.1 атака на земни цели от голяма и средна височина: 20
2.2 атака от малка височина на точкови цели: 35
2.3 атака на морски цели: 20 /няма много въоръжение, но нашите го тренират
2.4 ефективност при използване на неуправляемо въоръжение: 17
2.5 ефективност при използване на управляемо въоръжение: 5-10
2.6 ефективност срещу площни слабо подвижни цели: 19
2.7 ефективност срещу точкови бързо подвижни цели: 10

3.1 ефективност за самоотбрана срещу ПВО: 10
3.2 офанзивна ефективност срещу ПВО: 10

4.1 въздушна защита (отклоняване от атаката): 30
4.2 уязвимост за ПВО/далечна атака с ракети: 30
4.3 бронева структурна защита: 40
4.4 радарна забележимост/уязвимост: 60
4.5 ИЧ забележимост/уязвимост: 60

5. защитни средства
5.1 РЕБ 2
5.2 Примамки 5

[Пилот]

Проблемът при локализирането на източника на излъчване е, че ти трябва силно насочена антена за да го откриеш с голяма точност. Ако е силно насочена - не можеш да следиш цялото пространство наоколо и изпускаш източника, ако е слабо насочена не можеш да намериш точната посока. В повечето случаи е някакъв компромис между тези две качества.

Това с правата линия и къде пресича земята зависи много с каква точност си определяш моментното положение самия ти, точната посока на сигнала (пак е неясно с каква точност си го определил поради горния проблем), взимане на няколко точки една след друга в различни направления, много точна 3Д карта на терена, молиш се и вражият радар да не е примерно на върха на хълм или мачта - тогава правата линия може да даде огромни разлики дори и неточността да ти е съвсем малка. Примерно ако летиш на 5км височина на терена, на 100км има радар на малък хълм висок 100 метра над терена и ти си определил с някаква средна точност посоката и си пропуснал хълма (мислиш, че радарът е в равнината под/зад хълма) - ще пропуснеш радара с около 2км.

[bsb]

Може ли първо да изясним кое число е добро? 1 е най-лошо, а 100 е най-добро, така ли? Аз поне така ги възприемам.
В такъв случай не разбирам защо в класацията на Пилот (а май и в предишните имаше нещо подобно) се смесват, или поне на мен така ми изглежда. Примерно F-35 има голяма стойност за ДВБ, т.е. би трябвало да е добър, и малка стойност за забележимост. Ако подхождаме по един и същи начин - повече е по-добре, - значи забележимостта му е лоша, т.е. е много забележим. А вероятно се е имало предвид точно обратното.


Мисля, че самолетите с два двигателя трябва да имат по-лош коефициент на ИЧ уязвимост/забележимост.
От друга страна, имало Су-25 с усъвършенствани двигатели с намалена температура на газовете чрез смесване с въздуха. От http://airwar.ru/enc/attack/su25.html :

В 1987 г. авиазавод в Тбилиси начал выпуск Су-25 с двигателями Р-195 - модификацией исходного Р-95Ш с уменьшенной тепловой заметностью. Внешне самолет отличался установленными в хвостовой части мотогондолы дополнительным воздухозаборником для охлаждения реактивной струи и затурбинным стекателем, частично экранирующим тепловое излучение лопаток. Первым базовым штурмовиком, оснащенным двигателем Р-195, стал Т-8-14, а госиспытания были проведены на Т-8-15.
Прототип Т-8-14 разбился в 1988 г. из-за неисправности указателя расхода топлива. Когда в воздухе кончилось топливо (прибор показывал остаток 600 л), летчику Е.Лепилину пришлось катапультироваться. В 1989 г. самолет Т-8-15 демонстрировался на Парижском аэрокосмическом салоне. Так как двигатели Р-195 были еще секретными, перед вылетом во Францию их заменили на Р-95 (мотогондолы оставили без изменений).

Но дали нашите са такива? По-скоро не, щом през 1989 г. още са били прототипи.

Също така мисля, че самолетите с два двигателя трябва да имат по-добър коефициент за оцеляване. Всъщност няма точно такъв, има "бронева структурна защита". Ако се е имало предвид "бронева/структурна защита", може би на МиГ-29 трябва да се повиши малко този коефициент заради двата двигателя. Иначе Су-25 е ясен в това отношение

Относно учебните самолети. За моя известна изненада се оказа, че PC-9M има повече точки за окачване от L-39. А именно, 4*250 кг + 2*110 кг спрямо 2*500 + 2*250 кг за L-39ZO/ZA - според Wikipedia. А нашите били ZA, които имат и възможност за монтиране на оръдие ГШ-23 под фюзелажа. Иначе носените боеприпаси или въоръжение от PC-9M би трябвало да са по-малко, отколкото при L-39.
И мисля, че тъй като PC-9M е турбовитлов, би трябвало да е с по-ниска ИЧ забележимост от реактивните самолети.

[Пилот]

Хм, и аз май не съм сигурен за коефициентите - някои ги разбрах като положителни (колкото повече - толкова по-добре тоест), други като негативни (много точки значат лошо - примерно забележимостта).

Иначе Су-25 май беше с безфорсажни двигатели? Оттам и малко по-малко забележим ако няма как да ползва форсажа. Отделно високоскоростните самолети се нагряват малко и от триенето с въздуха.