Примерно морско сражение (ПКР срещу десантна флотилия)

[Кухулин]

Не може да се увеличава дистанцията чрез стесняване на ъгъла, каквото и да значи това.

Навсякъде се отбелязва тази възможност при MESA:

Multirole Electronically Scanned Array (MESA) Radar - Northrop Grumman (след 0:50)

Аз предлагам да завършим тоя протяжен въпрос със следните стойности:

- дистанция за цел тип изтребител (RCS 7 кв м) на височина: 370 км
- дистанция за цел тип ПКР (RCS 0.1 кв м) на височина: 128 км
- дистанция за цел тип ПКР на височина 12 м (х0.85): 110 км
- дистанция за цел тип ПКР на височина 12 м при стеснен ъгъл 120 градуса (х1.5): 165 км

Мисля, че предложението е почтено, защото отраженията от повърхността днес се елиминират по много начини и имат малко значение. Редукция с 15% би трябвало да е приемлива за двата отбора.

[gollum]

Не знам, аз по-скоро съм склонен да приема следният вариант (с оглед на данните, с които разполагам, т.е. прилагам тяхната "математика").

Е-3 Sentry може да носи радари AN/APY-1 или AN/APY-2. Данните за тях са следните (за въздушни цели - за наземни са други):

APY-1/APY-2
ЕОП 100 м2 - 648 км
ЕОП 20 м2 - 445 км
ЕОП 5 м2 - 332 км
ЕОП 0,1 м2 - 141 км
ЕОП 0,01 м2 - 43 км
[преди някой да бърза да обяснява - този обсег естествено се редуцира от радио-хоризонта в реалната калкулация]

Ако приемем, че 370 км за MESA са за откриване на цел от тип "изтребител", т.е. ЕОП 5 м2, то за ЕОП 0,1 м2 трябва да е 167 км. Ако обаче приемем, че 370 км е за цел с ЕОП 20 м2 (както аз виждам нещата), тогава за ЕОП 0,1 м2 ще е 107 км. Лошото е, че не знам тези 370 км за какво се отнасят. Но, честно казано, склонен съм да приема 107 км като сравня с данните за APY.
Колко би се намалил този обсег за цел, която се намира много ниско (ще използвам същите "разделения" като в "Харпун", както вече съм посочвал, т.е. "много високо", "високо", "средно", "ниско", "много ниско", като ще въведа и "по повърхността" за цели от този тип (ПКР в последния етап на траекторията им)). Аз лично бих приел следното правило - щом ПКР навлезе в обсега на "възможното засичане" (107 км), ще хвърля зар за засичане вероятност 50% + N, където n е количеството ПКР в залпа. При успех ще се генерира съобщение за поява на "цел", без уточнение на типа. При провал (или при успех) ще приема, че със сигурност идентификация и засичане има при 75% от максималния обсег на засичане, т.е. 80 км.
Разбира се, ако след получаване на началното предположение самолетът използва въпросното стесняване и следене на сектор или пък ако поначало следи определен стеснен сектор (мисля че 60 градуса е приемливо за подобно "стесняване"), обсегът на вероятно и сигурно засичане ще нараснат с 50%, т.е. до 160 км и 120 км.

Вторият въпрос спрямо обсъждания сценарий се отнася до насочването и споделянето на тактическа информация. Смятам, че и двете са напълно възможни между кораб и самолет като турския "АУАКС" (има нужните дата-линкове и системи). Въпросът е, че не съм убеден, че радарът му дава възможност за достатъчно прецизно целеуказание (малко по-долу говорихме за L-band радарите). Затова ще въведа съответната корекция към точността на SM-2, ако използва този начин за целеуказание (едновременно към изчисляването на оптимална траектория и към крайната подсветка на целта). Редукцията вероятно ще е с 15%.
Разбира се, ако целеуказанието се прави от друг кораб с подобни възможности по-близо до летящите ПКР, ще си е с нормалните вероятности.
Това са предложените от мен стойности. Ако се приемат ги оставям така, в противен случай очаквам предложения за конкретни стойности.

[Кухулин]

APY-1/APY-2
ЕОП 100 м2 - 648 км

Давам последен линк, изказвам последни съображения, задавам последни въпроси и приемам окончателното ти решение

Airborne early warning redefined by 737, MESA and perseverance

Another lingering concern has been focused on the Wedgetail radar's range, which Boeing advertises as greater than 610km (330nm) for targets at 10,000ft and as greater than 390km for targets at 500ft.

"The key issue for us is getting the detection range and being able to confirm that across the operations of the radar, so that is a significant issue," Air Vice Marshal Chris Deeble told the same parliamentary committee in 2008.

Australian officials believe the root of the problems is not a fundamental flaw in Northrop's technical approach. In the early phases of the Wedgetail contract competition, the RAAF performed due diligence at the radar development site near Baltimore, Maryland.

In his testimony last April, Thorne recalled that the radar performed as expected in the ground environment.

Имаме максимални данни за 737 и за Е-3 по 650 км.
Имаме заводски данни и за двата по 400 км.
Мисля, че при това положение е редно да приравниш цялата скала от ЕОП и дистанции.

Съвременните методи за отделяне на цел от водно отражение са многобройни и мощни: Clutter. Предлагам да не си играем със зарове, а просто да определиш някакъв фиксиран процент за редукция, по твое усмотрение.

Съгласен съм, че ако 737 води ракетата с L-Band през линк и остави терминалната фаза на инфрачервено самонасочване, точността ще е пренебрежима. Целта при всички случаи трябва да се освети от X-Band. Въпрос: ще приемеш ли въздушно осветяване с X-Band или ще се ограничим с корабното?

Съгласен съм за 50% увеличение на обсега при стеснение до 60 градуса. Въпрос: каква скорост даваш за преминаване от режим в режим? Примерно 0-60 : 60-120 : 0-360. Би ли се съгласил, вместо да моделираме такива гимнастики, просто да увеличим целия обсег с някакъв процент по твой избор?

[gollum]

Проблемът е, че обсегът на това високо абстрактно ниво зависи от две съображения (при фиксирани данни за самия радар): от ЕОП и от височината на целта (сам виждаш, че в цитата имаме падане с 34% при слизане от 3 000 м на 150 м за целта (т.е. грубо 1,7% за всеки 150 м, макар че едва ли зависимостта е линейна; ако слезем от 150 на 15 (10 пъти), то това би трябвало да намали обсега с поне още 17% (вероятно повече) до 320 км). Обаче ако тези 320 км са за цел тип самолет - примерно, с ЕОП ~20 м2, то при 0,1 м2 ако не греша много трябва да е някъде около 93 км. Което при стесняване, да речем, ще може да се увеличи до 140 км.
Не знам, явно ще трябва да решавам нещо, но ще го оставя да отлежи още няколко дни (тъкмо още някой може да изложи някакви съображения или предположения).

Предлагам да не си играем със зарове, а просто да определиш някакъв фиксиран процент за редукция, по твое усмотрение.

Аз и в момента съм дал такъв обсег на "гарантирано откриване". Малко по-големият е на вероятно и няма проблем да остане така.

Въпрос: ще приемеш ли въздушно осветяване с X-Band или ще се ограничим с корабното?

Да, ще приема. "Осветяването" може да е както от корабен, така и от въздушен радар, стига да става за тази работа.

Въпрос: каква скорост даваш за преминаване от режим в режим? Примерно 0-60 : 60-120 : 0-360. Би ли се съгласил, вместо да моделираме такива гимнастики, просто да увеличим целия обсег с някакъв процент по твой избор?

скоростта трябва да е пренебрежима, "размяната" ще е не за "скорост", а за "наблюдение". Те.. вместо 360 вече наблюдаваш "внимателно" само 60 градуса. Те.. ако междувременно има атака от друг сектор, тя няма да бъде регистрирана.

[Кухулин]

Те.. ако междувременно има атака от друг сектор, тя няма да бъде регистрирана.

Идеята е, че ако имаме режим

10 секунди работа в зоната 0-60 градуса при дистанция 150%
10 секунди работа в зоната 60-120 градуса при дистанция 150%
10 секунди работа в зоната 0-360 градуса при дистанция 100%

то регистрацията в зоната 120-360 при дистанция 100% ще отнеме максимум 30 секунди,
а регистрацията в зоната 0-120 при дистанция 150% ще отнеме максимум 20 секунди.

За улеснение на сметките предлагам дистанцията в зоната 0-360 да е примерно 120% или колкото решиш, без да се занимаваме с различните режими.

[Sailor_Malan]

Който иска да чете и каквото иска да си мисли, но:
Само си задайте(отново) въпроса за разликата между откриване и съпровождане(точно от това имате нужда, за да стреляте по залпа от ПКР), а без да имате възможност да съпровождате целта автоматично(което в реалността ви натоварва допълнително системата откъм електроника и откъм човешки ресурс, освен ако не вържете отделен 737AEW за поддръжка на десантната армада - ама пък имате си 4, ползвайте си ги както ви дойде ), даталинка към ракетите е безмислен, щото няма да има как да рефрешвате подадените от даталинка данни. А вържете ли оператор да се занимава със съпровождането, ще се получи горе долу това

ако междувременно има атака от друг сектор, тя няма да бъде регистрирана.

Особено ако във въздуха има само един 737 и той се занимава с целия театър
Което и не е много странно предвид това, че реално работата на даталинка на 737(и на Е-2С и на Е-3С в тоя ред на мисли), е по-скоро данните да се подадат (във вашия случай), на корабния радар(или на радара на някой изтребител, примерно на АPG-71 на Ф-14), а той от там да си поеме съпровождането на целите и подсветката за собствените си ракети, защото тъй наречения АУАКС, откак е замислен (средата на 1945 г.) е система за ранно предупреждаване и управленските му фунции са сходни с тия дето в зората на използването му са имали офицерите за управление на изтребителите на самолетоносачите. Демек управленските им функции са стратегически и не включват micro management, като следенето на даден ракетен залп.
Но както казах и в началото, който иска да чете, и да го тълкува както иска.

[gollum]

Това го наричам неконструктивна критика. Не е трудно, да му се на види, просто не трябва да възприемаш мен или опонентите си като тъповати врагове, на които трябва да се подметне нещо .

Само си задайте(отново) въпроса за разликата между откриване и съпровождане

Вместо да ни подканяш "да си зададем въпроса", можеш ясно да напишеш каква е тази разлика и да предложиш как да се пренесе в изнесената досега тема. Ама не, то въпросът е да помятаме.

даталинка към ракетите е безмислен, щото няма да има как да рефрешвате подадените от даталинка данни.

Защо? Според описанието, въпросният дата-линк (в случая с "АУАКС"-а) се използва за предаване на тактическа информация и информация за целите между самолета и кораб, наземни оператори или други самолети. На практика този дата-линк е мрежа, по която се подават данни. Къде е проблема с "рефрешването"? Смяташ, че не може да се осигури постоянен поток от данни ли?

Второ, в пост #23 обясних как аз виждам процеса на изстрелване на SM-2 до поразяването на целта. Никой до момента не го коментира, от което заключавам, че сте съгласни (ако не сте, то с какво точно). Т.е. за изстрелването на ракетата компютърът има нужда от данни за курса на целта, за да може да изработи оптимална траектория, която след това да се подаде на автопилота на ракетата, за да може той да следва този курс. Няма значение откъде идват данните, стига да влязат в компютъра на кораба-майка (откъдето да се изработи изчислението и да се предаде на ракетата) - ракетата се изстрелва.
Ако данните за целта не са точни, имаме кофти траектория, т.е. нисък шанс за улучване на целта. Това съм го отразил.
Всякакви командни корекции по време на полет се налагат само при промяна на данните, т.е. по-коректни данни за целта, които предполагат различен курс. Къде е проблемът тези данни да бъдат предадени на ракетата, след като точно за тази цел има отделен канал?
Идеята на "ЕГИДА" системата е точно тази - целият процес да се автоматизира (т.е. изпълнява се от компютър), само решението за ангажиране (да стреля по целта) остава у човек-оператор.

Остава проблемът с "осветяването" на целта. За него написах, че този "АУАКС" не върши работа, т.е. ако се разчита само на него, ракетата ще използва само ИЧ насочване в края на курса. Това означава доста нисък шанс за прехват. Ако корабът-майка или друг кораб със съответният тип радар (или самолет) може да осветява целта, тогава няма проблем.

Демек управленските им функции са стратегически и не включват micro management, като следенето на даден ракетен залп.

Не че нещо, но няколко поста по-долу Пилот напомняше, че турските "АУАКС" "нямали командни функции". След това се видя, че имат. Сега пък се оказва, че те са "само за тези функции". Цялата тази "игра на парче" с орязване на информацията според собствените пристрастия хич не ми помага.
Както аз разбирам нещата, "АУАКС" служат за осигуряване на всички свои в обсега на информация за въздушното пространство и морската повърхност, т.е. къде какво се случва, както за самолети и кораби, така и за ракети - въобще всичко, което може да бъде цел или заплаха. Тъй-като това означава създаване на обща мрежа, в която участват всички тези свързани свои системи, то самолетът е нещо като команден център на тази система, т.е. осъществява управление на информацията, но не и директни командни функции, а по-скоро препредаване. Най-малкото, защото командването не е горе в самолета.
Радарът и комуникационните му системи очевидно служат за засичане на целите (начален контакт), идентификация и следене, т.е .информация за курса, скоростта и височината им, нали така? Дали може или не "да следи целта" (каквото и точно да означава това) не знам, но е логично да може, след като работата му е да дава цялостна информация за "наглежданото" пространство.
Съгласен съм, че въобще не му е работа да "осветява" цели (май и не става за това - поне този), но в случая въобще не се разчита на това.

Така че - хайде да се пише по същество с конкретни идеи, предложения и критики. Конкретни. Създадох темата с идеята де се коментира конкретната реализация. До момента по нея почти не е писано (с малки изключения - Кухулин, Пилот, Одзава и bsb (донякъде)).

[Sailor_Malan]

Изкушавам се да се самоцитирам, ама няма. Всеки случай съвсем опростенчески казано разлика между откриването(простичко казано - един импулс, отразил се от целта и върнал се обратно в приемника връщащ резултата - там има цел, движеща се с определена скорост в дадена посока на дадена височина - подавайки тия данни по мрежата, ще разчиташ на получаващия ги компютър да си ползва собствените радари, за да ги опреснява) и съпровождане(следене на целта през определен участък от полета) е, че второто връща данни необходими за генериране на решение за стрелба по целта(включително ги опреснява на няколко секунди в зависимост от скоростта на въртене на антената). Ако нямаш функция за автоматично съпровождане(а ако се очаква да управляваш целия театър такава функция само би ти натоварила допълнително софтуера и електрониката, която по принцип трябва и да вмъкнеш в ограниченото пространство на BBJ на който е базиран турския АУАКС), и искаш да съпровождаш нещо от сорта на 60-100 цели летящи в облак ще трябва да ангажираш повече от един оператор, което сериозно ще ти увеличи времето за реакция и за опресняване на данните, защото 3-4 човека непрекъснато ще се занимават местене на едни маркери по един екран(което ще те остави с около 3ма оператори за всички останали функции, включително за работа с ЕСМ), съответно и ще ти забавя подаването на данните по мрежата и ще ти дава разлики от 20-30 километра в положението на цел движеща се с 0.9-1М.
Аз повече нямам какво да кажа по темата, може да продължите да си сравнявате Wikipedia, FAS и арми технолъджи и без мене. Аз ще си ходя при кашиците, топчиите и танкистите и ще чакам да почне сухопътната война

[Кухулин]

737 AEW&C има 10 оператора и съпровожда до 3 000 цели по спецификация. 30 ракети са около една стотна от капацитета му.

[gollum]

защото 3-4 човека непрекъснато ще се занимават местене на едни маркери по един екран

защо ли си мисля, че си има софтуер за тази работа?

може да продължите да си сравнявате Wikipedia, FAS и арми технолъджи и без мене.

Ако разполагаш някакви по-добри източници, нямам нищо против да ги споделиш, за да ги ползваме и ние.

Определено в нашия сценарий масираната атака на основното десантно съединение е приоритетна задача номер едно или поне би трябвало да бъде. Дори да отделят един "АУАКС" само за да се занимава с тази операция ще е нормално. Така че дори и това да заеме всичките ресурси, едва ли ще се разглежда като неефективно използване.
Разбира се, това си е решение на отбора, не мое, коментирам предложения сценарий.

Както и да е, аз също съм на границата.

[Кухулин]

С допълнителното уточнение, че "улучена" от SM или ESSM ПКР е извадена от сметката, ударена от RIM-116 ПКР има 5% шанс да постигне "близко попадение" и 20% шанс за "далечно", улучена от CIWS ракета има 30% шанс за "далечно поражение" и 10% шанс за "близко попадение".

RIM-116 се движи с 2+М и носи 11 кг бойна глава. Това означава, че попадението е поне на 5 км от кораба и със сигурност ще изкара ракетата от строя. Предлагам ефекта от попадение да е унищожена ПКР. Няма как да прелети 5 км на сляпо и по инерция.

При отклонението от РЕБ и примамки ПКР шансовете са 15% за "близко попадение" и 35% за "далечно попадение".

"Отклонение от РЕБ" означава ракетата да падне във водата заради височинния радар. Предлагам да се брои за унищожена. "Отклонение от примамки" означава... да се отклони Тоест, ако не се отклони, значи няма отклонение.

По-горе описаните "вероятности" за попадение са при до 2 ракети обстрел на една фрегата (с SM) от ескорта. В нашият случай ограничението е 12 ПКР. Ако залпът съдържа повече ракети, то вероятностите се намаляват с 1% за всеки 25% ПКР отгоре. Това се отнася само до обстрела със SM-1/SM-2 и ESSM.

Това би трябвало да зависи от нивото на батъл мениджмънт. При капацитета на турското съединение в това отношение - поне три от корабите + 737 са предвидени за батъл мениджмънт на оперативно ниво, а всеки един от бойните кораби притежава възможност за батъл мениджмънт на тактическо ниво (система GENESIS) - предлагам редукцията на точността по тази линия да е 0%.

За да симулирам допълнително вероятността 2 ПРО ракети да поразят една и съща ПКР при работа с голям залп, ще въведа 20% редукция, т.е. 20% от ракетите поразяват една и съща цел, вместо две различни за SM-1/SM-2 и ESSM (реалните попадения на единични ПКР са 80% от реализираните). Закръгляването ще е традиционно.
Това правило е в сила само ако броят ракети в залпа надвишава въведеното по-горе "нормално" количество на кораб с повече от 100%.
За RIM-116 същото правило ще предвижда редукция с 40%, т.е. 60% поразяват различни ПКР.

Тази редукция е свързана с предната. Окей, RIM-116 определено могат да се дублират заради инфрачервеното и пасивното радарно насочване. Как обаче ще се дублират SM и ESSM при този батъл мениджмънт? Предлагам за тях коефициентът да е 0%.

[gollum]

RIM-116 се движи с 2+М и носи 11 кг бойна глава. Това означава, че попадението е поне на 5 км от кораба и със сигурност ще изкара ракетата от строя.

Не е задължително. Първо, говорим за 11 кг бойна глава срещу ракета с маса поне около 300 кг (поначало 600, но голяма част е гориво, предполагам). Бойната глава на RIM-116 е фугасно-осколъчна (т.е. не ракетата се "блъска" в ПКР, а се взривява близо до нея, опитвайки се да я повреди с осколки), така че съвсем не е задължително при попадение да отклони напълно Х-35 (камо ли да я унищожи). Може само да я повреди, да не я отклони достатъчно и прочее.
Да не говорим, че въобще не е задължително прехвата да се осъществи на повече от 5 км (това е по-скоро идеалният случай). Минималният й обсег (на изстрелване) е 500 м, така че можем да приемем, че "срещата" ще се осъществи между около 1000 и 9000 м. Бих допуснал, че има 15-20% вероятност прехвата да се случи на разстояние под 2 км от целта.
От тези случаи имаме допълнителна вероятност (бих я оценил на поне 20%-30%) ракетата да не обезвреди напълно ПКР. Определен процент от тези ненапълно обезвредени ПКР могат да експлодират близо до кораба и да му нанесат определени щети. ПКР е достатъчно тежка и определено може да запази достатъчно енергия (както в случая с оръдеен CIWS).
Това се отразява от въпросната система вероятности и за мен е възможно събитие (макар и малко вероятно). Ще го отразявам.

"Отклонение от РЕБ" означава ракетата да падне във водата заради височинния радар. Предлагам да се брои за унищожена.

Не е задължително - има много варианти на въздействие, описаният от тнеб е само един от тях. Също толкова вероятно е да бъде 4Отклонена" или да не успее добре да прихване целта си. При тези събития има някаква вероятност ракетата да се взриви не толкова далече от кораба и да му нанесе определени повреди.
Същото важи и за примамките - те могат да бъдат или не достатъчно далеч от кораба, когато ракетата ще се отклони по тях и ще се взриви. Ако се случи да са достатъчно близо, корабът също може да понесе определени щети.

Това би трябвало да зависи от нивото на батъл мениджмънт. При капацитета на турското съединение в това отношение - поне три от корабите + 737 са предвидени за батъл мениджмънт на оперативно ниво, а всеки един от бойните кораби притежава възможност за батъл мениджмънт на тактическо ниво (система GENESIS) - предлагам редукцията на точността по тази линия да е 0%.

Ще си помисял по този въпрос. Със сигурност ще отразявам по някакъв начин масирана атака (по-сложна за отразяване). Ще помисля по какъв.

Тази редукция е свързана с предната. Окей, RIM-116 определено могат да се дублират заради инфрачервеното и пасивното радарно насочване. Как обаче ще се дублират SM и ESSM при този батъл мениджмънт? Предлагам за тях коефициентът да е 0%.

Много лесно, особено за ESSM. Малко по-трудно, но достатъчно възможно за SM. Представи си ситуацията: група от ПКР приближава съединението, най-малко три от корабите "осветяват" част от ракетите в групата и същевременно всяка секунда изстрелват по една ESSM към групата. Ракетите във финалната част се ориентират по "осветените" ПКР, напълно а възможно в даден момент две или дори повече ракети да се ориентират към една и съща осветена ПКР.
Що се отнася до SM, това е възможно при далечна стрелба, особено когато не е установен точния брой ПКР (което е достатъчно трудна работа на такива дистанции).
Възможно е и ако се ползва ИЧ насочване (няма кой да "осветява" целите).
След като имам вероятни събития мисля да ги "проиграя". Въпросът е, че в реалния калкулатор няма да "редуцирам", а ще използвам вероятност (достатъчно ниска). Вероятно ще е функция на разстоянието и броя ПКР. Ще го обмисля по-внимателно. Задействането на правилото ще зависи и от "способностите" на корабите и самолетите.
За RIM-116 е ясно.

Грубо казано по повод на всички тези неща - войната е хаос и много неща не протичат както при маневри. Затова своето място има и шансът нещата да не тръгнат като се очаква нормално. Но сигурно ще намаля броя хвърляния на едно-две места, ова ще го преценя като правя програмата. Може би повечето ще ги обединя за опростяване.

[Кухулин]

Няма да споря за RIM-116, РЕБ и примамките. Изказал съм съображения. Ако искаш, премисли ги, ако не - ще пуцаме така.

Много лесно, особено за ESSM. Малко по-трудно, но достатъчно възможно за SM. Представи си ситуацията: група от ПКР приближава съединението, най-малко три от корабите "осветяват" част от ракетите в групата и същевременно всяка секунда изстрелват по една ESSM към групата. Ракетите във финалната част се ориентират по "осветените" ПКР, напълно а възможно в даден момент две или дори повече ракети да се ориентират към една и съща осветена ПКР.

Всяка цел се ангажира в отделен канал, тоест осветяването е различно.

Грубо казано по повод на всички тези неща - войната е хаос и много неща не протичат както при маневри. Затова своето място има и шансът нещата да не тръгнат като се очаква нормално.

Съгласен съм. Хаосът обаче се преодолява с пари. Хората измислят какви ли не системи, за да го сведат почти до нула.

[Сун Дзъ]

Не е задължително. Първо, говорим за 11 кг бойна глава срещу ракета с маса поне около 300 кг (поначало 600, но голяма част е гориво, предполагам). Бойната глава на RIM-116 е фугасно-осколъчна (т.е. не ракетата се "блъска" в ПКР, а се взривява близо до нея, опитвайки се да я повреди с осколки), така че съвсем не е задължително при попадение да отклони напълно Х-35 (камо ли да я унищожи). Може само да я повреди, да не я отклони достатъчно и прочее.

Както решиш, но по тази логика когато правиш калкулаторите за ПВО на БГ отбора ще е резонно само C 300 да може да сваля самолети и хеликоптери. Всичко по-малко като "стрели", "игли", "панцир" и "бук" само ще драска боята.
Щом 11 килограма бойна част не може да унищожи 300 килограмова ракета без системи за запазване на бойна живучест, колко трябва да е БЧ за да унищожи десетки пъти по-тежките и осигурени хеликоптери и самолети ?

[Пилот]

И днес не стигнах да пиша по същество, а ми трябва време за едно проучване на друг форум по нашия въпрос, затова набързо:
1. Самолетът е много по-голяма цел от една ракета, оттам и шансът да го улучат осколки е по-голям. Тоест представи си го по следния начин в 2D, всички условия равностойни освен големината на целта - осколките са някакъв кръг, по чиито край на единица дистанция има по осколка, самолетът е линия 20 единици, ракетата 1 единица. Самолетът като е 20 пъти по-голям от ракетата ще събере 20 пъти повече осколки като количество ако всичко останало е равно. Алтернативно ако гръмне граната на 20 метра от стена 10х10 метра с нарисуван по средата квадрат 50 на 50см, шансът стената да е улучена от осколки е около 100%, докато малкият квардат може да си оцелее без проблем.
2. Срещу самолети се ползват така наречените expanding rod бойни глави, които по своето същество са няколко гъвкави метални пръчки твърдо заварени помежду си. Когато ракетата се взриви до самолета (и има стандартни осколки и т.н., но в добавка и това), нещото се разширява и става на голям метален кръг, който прерязва целта. Естествено за да е ефективно целта трябва да е по-дългичка за да има по-голям шанс да бъде успешно прерязана (оттам и не толкова ефективно срещу малки цели, макар че много зависи и от взривателя).
Бойната глава на Бук например е 72кг ако не ме лъже паметта - предостатъчно срещу самолет. Въобще СССР си е падал по големи ракети с много експлозив в тях като си е правил ЗРК.
3. Примамки и РЕБ работят само понякога и спасяват най-вече корабите които ги ползват - англичаните го изпитват на свой гръб през Фолклендите. Пуснат Екзосет по ингилизките кораби е засечен и те дават залп примамки - екзосетът е ослепен, не вижда корабите и прелита през примамките. В този момент се оказва от грешната страна на ескорта (тоест минал е корабите за ПВО без да ги удари и без те да го свалят), радарът му вижда нови цели и нацелва Атлантик Конвейър, където по стечение на обстоятелствата са всички хеликоптери Чинук на англичаните без един...
4. След като ПКР-то си хареса цел и изчисли курс/попадение има две неща които се правят в зависимост от ракетата поне от това което съм чел:
4.1 В последните километри радарът се изключва, ракетата застава на боен курс и заключва всички контролни повърхности (с цел ако има попадение в нея и електрониката е поразена да не може да подаде грешен сигнал до рулите + да не се влияе от РЕБ) и продължава към целта.
4.2 Прави маньовър с цел пречене на CIWS.
5. В последните километри ракетата се движи бързо и по права линия към кораба – просто да я улучиш не ти върши работа (за това и повечето модерни CIWS минават от 20мм на 25-40мм, с цел ако има попадение да е по-деструктивно), защото импулсът на единичен снаряд или осколка е незначителен и няма да отклони ракетата. Тоест от ракетата може да остане само взривателя и бойната част (тъй като главата е полубронебойна те са подсилени и не се трогват от попадения на дребни неща в тях - все пак трябва да могат да преминат здрави през обшивката на кораба), всичко останало от ракетата да се е разпаднало и пак ракетата да те порази без особено големи затруднения. Оттам и тенденцията към по-големокалибрени снаряди които се опитват да нанесат повече поражения на ракетата по-далече (и евентуално се надяваш да могат да задействат бойната част на разстояние от теб).
6. При полуактивно насочване ракетите на кораб А най-вероятно ще се ориентират по целите си без да ги объркат, защото ракета А1 лети по честота 1 към цел 1, ракета А2 по честота 2 към цел 2 и т.н. Същевременно ползването на същата система за насочване на ракетите от кораб Б значи, че той осветява различни цели със същите честоти, тоест ракета Б2 може да лети по честота 1 към цел 2, оттам да обърка ракета А1 и т.н. Отделно има момента, че когато летят много ракети разбъркани (ПКР и ЗР) идващите зад тях ЗР ще имат проблем да разпознаят кое какво е и все нещо може да се окаже между тях и целта им.
7. За батъл мениджмънта – Линк16 средно върви с 50килобита/с (част от това ще отива за гласова комуникация). Ако трябва да разпределиш 300+ цели с информация за идентификация, позиция, скорост, посока, височина и това да го обмениш няколко пъти за да сравниш картините на отделните радари и да потвърдиш, че цел 45 на радар А е цел 356 на радар Б и трябва да се смята като една (квитанция за това и до двата радара обратно) и това да го правиш непрекъснато, дали няма да имаш проблеми всичко да върви в реално време? Отделно ти трябва централно разпределение на целите, което много ме съмнява да го имате – оттам и някои ЗР от различни кораби има шанс да стрелят по една и съща цел.