Пилот написа
RIM-156 Standard SM-2 [r]: Intended to be launched from the vertical launch system of AEGIS battle management system equipment ships, [u](1)this is principally a long-range surface-to-air missile using semi-active radar homing with no over-the-horizon capability[(/1)/U]; (2)it can accept midcourse guidance for its secondar anti-shipping missile capability and thus engage over-the-horizon targets(/2) [e]
според (1) - да, не може, но веднага следва допълнението (2), което позволява такава възможност и то именно във връзка с борбата с ПКР. Така че аз поне бих приел въпроса за решен, след като и ти цитираш нещо в същия смисъл.
Така или иначе, САЩ разработват двете версии на SM-2 - MR (среден обсег) и ER (увеличен обсег), за да могат да ангажират цели на съответните максимални дистанции (до 80-100 и до 160-170 км) с тези ракети (иначе би било безсмислено да оскъпяват ракетите). И двата максимални обсега очевидно се намират извън радио-хоризонта на корабните радари за цели в долния диапазон (особено за повечето видове ПКР). Също толкова очевидно е, че разработката на системата се води не само с оглед на борба със самолети (основна цел) но се оптимизират и за борба с ПКР (директно е написано в текста, който си цитирал), т.е. с основното самолетно средство, което представлява опасност за корабите.
Да се върнем отново преди да го затворим окончателно:
SM-2 MR блок ²²²В:
1.0 Има възможност да се изстреля по предварително зададена траектория на прехват;
1.1 Това означава, че ако има радар, който да осигури достатъчна информация за курса на целта и
1.2 Той може да предаде през информационната мрежа (има връзка към) до кораба-носител тази информация, то компютъра на този кораб може да изработи траекторията и да я подаде на ракетата.
1.3 При горното условие е възможно да се изстреля ракета по цел, която е все още невидима за собствения радар на кораба-носител, стига да има друг приятелски обект, който може да засече, идентифицира и определи курса на целта и да я подаде на кораба-носител по комуникационен канал.
2.0 може да приема команди за корекции на траекторията по време на полет;
2.1 същото означава, че принципно е възможно да се изстреля в тези условия ракета по цел, за която има непълна информация, т.е. курсът на прехват е приблизителен и да се разчита на промяна на курса в полет, когато постъпят по-точни данни.
2.2 от моя гледна точка ще разглеждам тези случаи (1) и (2) като два различни сценария със значителна разлика в точността (в рамките на до 20%). Естествено, (2) може да се ползва и в рамките на сценарий (1), като в този случай става въпрос само за поддържане на точността.
2.3 като се има предвид траекторията на ракетата, за подаване на радио-корекции тя няма да се намира отвъд хоризонта за кораба, който я е изстрелял дори при обсег близък до максималния й. Тъй-като ни интересува само MR, то говорим за обсег до 100 км (по-вероятно 80 до 90 реален максимален обсег срещу такъв род цел).
3.0 ракетата има нужда от "осветяване" на целта в края на полета си, за да може да я прехване успешно. Това "осветяване" трябва да е от X-band радар и може да трае само 1-2 секунди (т.е. един и същи радар може да "планира" осветяванията, така че да насочва множество ракети).
3.1 това означава, че за да имаме каквато и да е смислена точност, трябва да има приятелски обект, който да е приел нужната информация от кораба-носител (за момента на осветяване) и да може да я обновява ако има промени в курса на ракетата, който да "освети" целта в нужния момент - за тази цел трябва да се намира в обсег и в рамките на своя радио-хоризонт (към целта).
3.2 В идеалният случай"осветителят" трябва да е корабът-носител или кораб със сходни възможности и връзка в реално време с него. Това ще дава "добра точност".
3.3 При друг "осветител" може да има леко колебание в точността (в рамките на 5-10%).
3.4 Ако няма кой да "освети" целта ракетата ще разчита само на ИЧ-глава, което дава много ниска вероятност за поражение (в долната граница на зар100) и по-голяма вероятност две ракети да прехванат една и съща цел (ако има повече цели и ракети).
4.0 В тази ситуация приемам, че "АУАКС"-самолетът, с който разполагат турските сили, може да засече цел от тип ПКР (дал съм обсег за това), но не и да я "осветява", т.е. неговата информация може да е горе-долу достатъчна за изработване на курс за стрелба (но може да има колебание в точността в рамките на 5-10%). Ако целта е "засечена" и "идентифицирана" от по-прецизен радар (дори и да не е на същия боен кораб, на друг от същия тип-клас и възможности), то тогава огневите данни ще са по-добри.
Т.е. при благоприятно стечение на обстоятелствата (отделен за тази цел "АУАКС"), разумно разпределени ескортни ресурси, турското съединение ще има шанс да започне обстрел със SM-2 на дистанции от 80-90 км, стига да успее да открие ракетите. Тази възможност с отнася само и единствено до TF-2000.
от друга страна, вероятността българският отбор да може да организира нападение на тази дистанция е сравнително малка (пак се намесва радио-хоризонтът
), т.е. напълно е възможно нападението с ПКР да се извърши от значително по-малко разстояние (под 50, може би дори под 30 км), което ще даде по-малко време за реакция и така или иначе ще вкара ESSM, като основно средство.Т.е. изхабихме доста време и усилия (но пък за мен не беше напразно, защото научих доста нови неща) за един не много вероятен сценарий. Но пък намерих решение за част от проблемите си около модела, така че имаше полза.
SM-4/5/6 (както и, естествено, 3), въобще не се отнасят към нашата дискусия, защото тези така и не направени версии са предвиждани за замяна на SM-2 ER, каквато TF-2000 няма да носи и се занимават с доста по-мащабен проблем (защита на големи съединения - очевидно авионосна група), на по-голям обсег (включително прехват на КР над земната повърхност (а не над морето). Не виждам какво отношение има към нашия проблем.
едва ли е нужно да споменавам, че основните проблеми - организацията на отделните тактически единици в общо информационно пространство е преди всичко хардуерен/софтуерен проблем. Като си спомним закона за нарастването на изчислителната мощност, нещо което е изглеждало достатъчно сложно в края на 90-те години, ще е достатъчно просто 25 години по-късно. ДА не говорим какъв прогрес има в това отношение оттогава.
Пилот написа
. Но това е моя работа - с ваша помощ, разбира се.Това е моето разбиране/приемане на ситуацията към момента, с оглед на изнесеното в съседната и тази тема.
.
Leave a comment: