Примерно морско сражение (ПКР срещу десантна флотилия)

[gollum]

Да, прав си, че има интересни неща. Например:

The ESSM can reach out to ~50km, but its effective range against high energy maneuvering target is likely to to 1/2 to 2/3 of that or roughly horizon range which is perfect for its mission.
(...)
Currently, it is not supersonic AShMs that are the biggest challenge it is stealthy AShMs. Missile's like the Kongsberg NSM (aka JSM) or the JSSM maritime are very stealthy, fly lower than supersonic ones and uses IIR homing. This means that sometimes you don't realize they are there until 5~10km out when you have even less reaction time than with with a supersonic missile. In addition, if you are using active or semi-active radar missile you have problems getting the missile to lock onto the target. Even if you are using an IIR missile like the RAM, these do not show up like a pile of hot coal which is what supersonic missiles do.

Ок, bsb, това все пак означава, че групата от обети дава по-голяма вероятност за откриване на атаката, отколкото единичен обект, ако правилно съм те разбрал? В нашият случай това е съществено на първо време, защото дава информация за атаката. На първо време без достатъчно подробности за размера на заплахата, но и това ще се добавя във времето.
Всякакви коментари по същество ще ми помогнат да прецизирам нещата.

[Кухулин]

Да, прав си, че има интересни неща. Например:

Е, така е, няма нищо по-добро от невидимата ракета, пък била тя и дозвукова. Проблемът е, че 1) е много скъпа и 2) че сегашните топ-стелт ракети отстъпват на сегашните топ-радари. Например SMART-L ги лови на около 60 км по спецификация. Но, ако насреща не стои наистина hi-tech противник, съвременните стелт-ракети са си оферта.

От друга страна, сам даваш цитат, че ESSM доста си скъсява обсега срещу свръхзвукови маневрени ПКР. Освен това свръхзвуковите ПКР смъкват двойно и тройно времето за реакция. Затова всички страни с по-скромни технологии се насочват към тях - Китай (10 М при DF-11 май беше), Индия (6 М при Брахмос), Русия (2-3 М при доста ракети) и т.н.

Тоя проблем е сложен, разбира се, а и аз се информирам от разни неща в интернет, но мисля, че положението е горе-долу такова. За темата обаче е важно, че Х-35 не е нито свръхзвукова, нито стелт.

[gollum]

Сложих цитата за ESSM защото не съм убеден, че се отнася само до свърхзвуковите ПКР.
Що се отнася до SMART-L, същият потребител изказва съмнения по отношение на способността им да служат за ефективно целеуказване на големи дистанции (над 50 км) заради използваните дължини на вълната. Т.е. по-скоро са за "наблюдение", а за целеуказание е нужен радар с по-къси вълни (ако правилно съм разбрал).

По принцип, при така дадените коефициенти на поражение ще е крайно неразумно да се използват VLS SM ракети срещу ПКР. Имат ниска вероятност за успех, а всяка от тях заема място за 4 бр ESSM. Това си е тактическо решение на командирите де, но предполагам, че само Габиите ще работят на далечния отбранителен рубеж с MK-13.

Ако имаш някакви възражения/предложения по отношение на коефициентите, бих ги прочел. Изхождам от това, че SM са по-големи ракети (т.е. малко по-малко маневрени), движат се малко по-бавно и ангажират целта на по-голяма дистанция, при която целеуказанието е по-сложно срещу ПКР.
Съответно ESSM са по-малки (по-маневрени), движат се по-бързо и се използват на по-малка дистанция, на която радарът на кораба може по-добре да "осветява" целта.
Същевременно и двете ракети имат достатъчен боен заряд, за да унищожат целта си и сходни методи за насочване и търсене на целта.
Докато RIM-116 е много по-малка (следователно и по-маневрена - все изхождам от инерцията като фактор), но се движи по-бавно от ESSM и носи много по-малък боен заряд, т.е. е по-малко ефективна срещу ПКР.
Това са съображенията ми при изваждане на съответните вероятности, но всичко там може да се променя.
Що се отнася до дистанциите - RIM-66 позволява ангажиране на доста по-голяма дистанция и сам ще видиш, че в моя пример част от ПКР (поне 15-20%) са свалени още на този рубеж. Ако ги махнеш, то ще имаш само ESSM и макар и да имаш по-голям боекомплект, може повече ракети да проникнат през щита.
Естествено, ако приемем, че ПКР могат ад се ангажират от дистанции 20 до 35 км, тогава и обсегът на RIM-66 и на ESSM е излишно голям (знам, че това е удобно за стрелба срещу самолети, но интересното е, че се предвижа да се използват и срещу ПКР на големи дистанции), което поповдига определени въпроси.

[gollum]

Намерих си правилата за настолната игра "Harpoon", миля че ще решат доста от проблемите по отношение на радарите и ПРО/ПКР. Сега чета секцията за радарите, която съдържа достатъчно проста (изчистена от "тежкия" математически апарат) информация и схеми за различни типови цели, типове радари и дистанции на откриване. Хубавото е, че има голяааама табличка с огромно количество типове радари и стандартните им обсеги срещу различни типови цели, включително ПКР (0,1 м2). Естествено, липсват най-модерните системи - изданието е от 2003, но мисля че ще свърши работа. Само ще трябва да открия интересуващите ни системи . Да речем, за SPY-1 (каквито трябва да има TF-2000) цел от тип ПКР (0,1 м2) пише че се засича на обсег 55 морски мили (малко над 100 км). Пише че за този тип радари (3D) на практика няма значение височината, на която се намира целта (е, освен за радио-хоризонта). Т.е. можем да приемем, че в момента, в който целта се покаже иззад хоризонта, тя ще бъде открита. В случая с TF-2000 и ПКР, летяща на 12 м приемам тази стойност за 35 км.
Що се отнася до турските "АУАКС"-и, не можах да намеря точно с какъв радар разполагат или поне да го открия в таблицата. Но щатските E-3 са с AN/APY-1, за него е дадена дистанция от 76 мм за откриване на цел с ЕОП 0,1 м2 - 140 км. Така че мисля да приема тези данни.
По повод на вероятността за откриване са лаконични:

the rules change for radar detection chances. Don’t bother rolling detection anymore, It’s not worth the trouble. After doing the math, the chance per pulse of detection quickly drives radar detection probabilities into the high nineties. This matches US Navy operational practice. If you’re in range, assume you’re detected, because you almost certainly are.

[Кухулин]

Що се отнася до SMART-L, същият потребител изказва съмнения по отношение на способността им да служат за ефективно целеуказване на големи дистанции (над 50 км) заради използваните дължини на вълната. Т.е. по-скоро са за "наблюдение", а за целеуказание е нужен радар с по-къси вълни (ако правилно съм разбрал).

Разбира се, точно това е схемата. SMART-L и APAR имат различни функции и се допълват, да речем при фрегатите Sachsen. Първия открива ракетите, а втория целеуказва със съответния тесен и мощен импулс. Важното е, че липсва такава изненада, за каквато говори човекa (~ 10 км). На по-големи дистанции ракетата може да се води и от SMART-L през mid-course data-link, обаче точността е много зле. Само руснаците твърдят, че тия ниски честоти (даже и по-ниски) им вършат работа.

Сложих цитата за ESSM защото не съм убеден, че се отнася само до свърхзвуковите ПКР.

Ами аз си представям нещата така: когато двете ракети са със съизмерими скорости, рязка маневра при едната изисква и рязка маневра при другата. Съответно траекторията се нагъва, изразходва се гориво и обсега като цяло пада. Когато обаче целта се движи с 0.9 M, нейната рязка маневра съвсем не е рязка за ESSM (4 М), ами си е направо плавно завойче. Корекцията е много по-икономична и като крива, и като разход. Така ми се струва.

Ако имаш някакви възражения/предложения по отношение на коефициентите, бих ги прочел.

Аз имам възражения, но всичките са от интуитивен характер и няма как да ги подкрепя с данни. Значи, все едно нямам възражения. Знаеш, производителите рядко дават ефективност под 0.9, обаче ходи им вярвай...

[Кухулин]

Що се отнася до дистанциите - RIM-66 позволява ангажиране на доста по-голяма дистанция и сам ще видиш, че в моя пример част от ПКР (поне 15-20%) са свалени още на този рубеж. Ако ги махнеш, то ще имаш само ESSM и макар и да имаш по-голям боекомплект, може повече ракети да проникнат през щита.

Ако SM-1 има вероятност за поражение 60%, би следвало от 24 изстреляни ракети средно 14 да поразят целите си. При 32 бр. Х-35 това прави почти 50%, а не 20. Или формулите нещо не са наред, или аз не съм схванал методиката.

[gollum]

Продължавам да чета правилата (за съжаление са сканиран и неразчетен pdf, а не ми се занимава да го разчитам и е малко сложно да си намериш нужната страница по съдържанието) и попадам на много интересни и полезни за играта неща . Да речем, на доста пълно описание на AEGIS-системата (като на TF-2000) и на възможностите за предаване на данни за целта отвън. Няма да преписвам, но на кратко се обобщава, че по принцип за RIM-66 (SM-1/2), впрочем както и за ESSM, е необходимо при изстрелването сензорите на кораба да имат "видимост" (радарна) към целта, т.е. са ограничени от радио-хоризонта. Допълнително този тип насочване е граничено от количеството "осветяващи" устройства (функция на радара), защото за старите версии на ракетата има нужда от осветяване през цялото време.
Точно за това на RIM-66 е въведено коригирането на траекторията по време на полет, а при по-новите версии е необходимо целта да се "осветява" само за съвсем кратко (секунда-две) в крайната част от траекторията. Това на практика означава, че единственото ограничение за броя ракети, които могат да бъдат изстреляни е скорострелността на пусковото устройство и решението на командира. Системата им задава предварително изчислена траектория за прехват, инерциалната система поддържа траекторията без допълнително въвеждане от кораба, като корекции се правят през радара само при необходимост и "осветяването" се превключва само за колкото е необходимо за конкретната ракета, след това работи за следващата.
Така че ограничение в скорострелността ще има само за "Габия", но не и за TF-2000.
Но най-интересното е, че изрично се подчертава, че съществува система (за AEGIS-корабите), която позволява целеуказанието да се извършва през външен източник по дата-линк, като външния източник може да бъде радар на друг кораб, на самолети прочее, включително "АУАКС". Т.е. както и предполагах, обстрел със RIM-66 блок 3 може да се започне и далеч преди ПКР да са влезли в обсега на корабния радар, стига да има друг източник, който да ги "хваща" на радара си. Същото важи и за "осветяването", стига съответния радар да има такива възможности. Корекциите на траекторията по време на полет също могат да се правят така.
Т.е. комбинацията от AEGIS, "АУАКС" и SM-2 позволяват да се прави това, което предполагах, че може и описах в темата . Дори изрично се посочва, че има възможност за подобен тип интеграция и за други системи, стига да имат съответните дата-линкове и да се организира съответното осигуряване. Т.е. могат корабите и самолетите да се вържат в единна информационна система и да действат съвместно (както се предполага и за ПВО-системата на дадена държава и прочее).

За ESSM засега не съм намерил данни, така че може би там целта трябва да се "осветява" постоянно от радара и това ще ограничава количеството цели, които могат да се обработват от един кораб. Не и количеството ракети, които могат да се изстрелят.

ЗА съжаление, документът е дота голям и не знам кога ще имам възможност да го изчета целия. А и системата е правена за тактически сблъсъци, така че е излишно подробна и сложна за моите цели.

Ако SM-1 има вероятност за поражение 60%, би следвало от 24 изстреляни ракети средно 14 да поразят целите си. При 32 бр. Х-35 това прави почти 50%, а не 20. Или формулите нещо не са наред, или аз не съм схванал методиката.

Не си схванал методиката. Идеята е следната. Има вероятност за успех на събитието, хвърля се зар100 и ако се падне число в обсега на вероятността за поражение, целта е поразена. Ако се падне число извън тази зона, целта не е поразена. Зар100 в моя случай е случайно число от 1 до 100, генерирано от ексел (вероятно не е най-добрият генератор на случайни числа, в програмката ще използвам друг, може би с малко по-добро разпределение, но не много). Затова и давам четири варианта на конкретна "случка".
Случайният фактор в моите представи е задължителен, защото симулира случайностите, т.е. конкретната реализация на общото правило. Бих могъл разбира се да ползвам "плоски" шансове. Така предложи Одзава (макар че той все още имаше предвид ползване на зарове). Много по-просто е за реализация, но не дава никакви вариации, а и е по-малко реалистично, според мен. Непрактичен е, ако има единични "пускове" .
Така че в даден случай могат да се паднат повече попадения в друг случай - по-малко. Шанс е от боговете на войната, заедно с Късмет, разбира се.

[gollum]

Доколкото схващам процесът на насочване на RIM-66 (по-новите версии), след като бъде намерена целта, компютър изчислява оптимална траектория за прехват (точката, в която трябва да е ракетата, когато целта ще бъде осветена от радара и полу-активната глава на ракетата ще я прехване, подпомагана от ИЧ, ако има нужда (макар че може би ИЧ е за вариантите, когато траекторията не се окаже оптимална и се наложи да се преследва ракетата, т.е. двигателят ще е изцяло видим). След това данните се предават на ракетата и нейният автопилот, подпомаган от инерциалната система, следва тази траектория в полет.
Щом ракетата достигне зададената точка, нейната глава започва да търси отразения сигнал, по който да се води, а радарът на кораба-майка (или съответния радар-водач) започва да "осветява" целта. Ракетата "хваща" отраженията и водейки се по тях достига целта и я унищожава.
Вероятността би трябвало да се определя от следните неща:

- доколко добре е "прехваната" целта, т.е. е установен нейният курс и скорост, за да се предвиди точката, в която ще се намира в съответният момент от бъдещето, когато бъде осъществен прехвата. Това основно зависи от ЕОП на целта, доколкото разбирам. Ако е уверено "засечена" от радар с висока разделителна способност, би трябвало вероятността на този етап да е около 100%.

- дали целта може да маневрира - променя курса си в полет, така че траекторията да не се окаже оптимална. Контра-десйтвие е способността ракетата да бъде "уведомена" и да промени траекторията си съгласно новата траектория на целта, изчислена от компютъра. Т.е. тук също не би трябвало да има голяма загуба на точност.

- определено значение би трябвало да има съотношението на скоростите на RIM-66 и целта. Макар че реално погледнато това ще е важен фактор само при провален прехват, т.е. ако се налага преследване на целта (малко вероятно) или ако целта е свръхзвукова и високо маневрена (т.е. самолет - много малко ПКР са такива, а и маневрират в крайния участък на траекторията си, а не в средния където ще стане прехвата).

- в крайния участък на прехвата има значение доколко добре целта ще бъде осветявана и съответно главата на ракетата ще прехване отразения сигнал. Това сигурно има много общо с мощността и качеството на радара, ЕОП на целта и способността на сензорите на ракетата да възприемат отразения сигнал. Тъй като тези ракети са правени за такъв тип цели, то вероятно ще има значение само ако целта е на порядък по-малко видима.

Вероятно би трябвало да симулирам пуска и прехвата с три хвърляния за ситуацията SM-2 и Х-35.

1) определяне на траектория за прехват: вероятност около 90-95%.

2) правилна и ли погрешна траектория

2.1) ако траекторията е правилна, преминава се към трета фаза

2.2) ако траекторията е неоптимална, правя още едно хвърляне за корекция на траекторията в полет (вероятност 75%), ако то бъде успешно, преминава се към трета фаза, ако е неуспешно, преминава се към четвърта фаза.

3) хвърлям за успех на прехвата на отразените лъчи, т.е. успешност на осветяването. Вероятността следва да е някъде 80% според мен.

4) преследване. При него вероятността за успех на прехвата следва да е голяма, защото разликата в скоростите е значителна, а ИЧ главата увеличава вероятността за успешно поразяване на целта, която при това не маневрира. Хвърлянето трябва да е с около 90%.

Така ми изглежда нещата засега, но спокойно мога и да греша на някои етап. Вероятно следва да намаля леко вероятностите за успешна траектория при претоварване на системата с много контакти.
Обаче ако ги симулирам така (както говорихме в онази тема) Х-35 няма почти никакъв шанс да пробие през подобна отбрана.

Ще трябва да видя как стоят нещата при ESSM.

В "Harpoon", нищо че е тактическа, вместо да симулират ефективността на РЕБ и примамките с отделни хвърляния, използват само едно хвърляне и комбинация от модификатори, които отразяват съвършенството на главата на ракетата спрямо качеството на примамките и средствата за блокиране. И аз ще използвам тази система, защото е по-удобна.
Между другото, шансовете са по-ниски, отколкото аз си ги представях. Да речем, за П-15 "Стикс" срещу фрегата клас "Пири" шансът за успех, базиран само на РЕБ и примамки срещу прицелването на главата е 33%. Т.е. ПКР има само 33% шанс аз успешно поразяване на целта.
За "Базалт" срещу щатски самолетоносач дават 73%.
За "Екозсет" старата версия среущ тъгорвски кораб без никаква защита дават 80%.

[Кухулин]

За ESSM засега не съм намерил данни, така че може би там целта трябва да се "осветява" постоянно от радара и това ще ограничава количеството цели, които могат да се обработват от един кораб. Не и количеството ракети, които могат да се изстрелят.

За APAR от Уикипедия:

missile guidance using the Interrupted Continuous Wave Illumination (ICWI) technique, thus allowing guidance of 32 semi-active radar homing missiles in flight simultaneously, including 16 in the terminal guidance phase

Осветява на импулси, като в терминалната фаза импулсите вероятно са по-дълги или по-начесто (х2). Мисля, че терминалната фаза трае около 3-4 секунди, така четох някъде. Ако трябва, ще потърся.

Относно скоростта на пусковете, струва ми се, че всеки VLS модул пуска по ракета на секунда. Дали това означава, че 4 VLS модула могат да пуснат 4 ракети едновременно? Мисля, че би трябвало да могат. И това трябва да поровя.

Не си схванал методиката. Идеята е следната. Има вероятност за успех на събитието, хвърля се зар100 и ако се падне число в обсега на вероятността за поражение, целта е поразена. Ако се падне число извън тази зона, целта не е поразена. Зар100 в моя случай е случайно число от 1 до 100, генерирано от ексел (вероятно не е най-добрият генератор на случайни числа, в програмката ще използвам друг, може би с малко по-добро разпределение, но не много). Затова и давам четири варианта на конкретна "случка".
Случайният фактор в моите представи е задължителен, защото симулира случайностите, те.. конкретната реализация на общото правило. Бих могъл разбира се да ползвам "плоски" шансове. Така предложи Одзава. Много по-просто е за реализация, но не дава никакви вариации, а и е по-малко реалистично, според мен.
Така че в даден случай могат да се паднат повече попадения в друг случай - по-малко. Шанс е от боговете на войната, заедно с Късмет, разбира се.

Ами да, това е, което и аз казвам. Ако хвърляш зар 100 и отчиташ резултатите от 1 до 60, то при достатъчно голям брой хвърляния трябва да имаш 60% резултати в този диапазон и 40% резултати извън него. Това е смисъла на понятието "вероятност".

Ако SM-1 има вероятност за поражение 60%, то при достатъчно количество атаки успешните трябва да са около 60% от всички. 4 разигравания с по 24 ракети са си сериозно количество. Сега ще взема да пусна и моя ексел, може пък да е бъгав майкрософтския псевдослучаен генератор

[Кухулин]

вършенството на главата на ракетата спрямо качеството на примамките и средствата за блокиране. И аз ще използвам тази система, защото е по-удобна.
Между другото, шансовете са по-ниски, отколкото аз си ги представях. Да речем, за П-15 "Стикс" срещу фрегата клас "Пири" шансът за успех, базиран само на РЕБ и примамки срещу прицелването на главата е 33%. Т.е. ПКР има само 33% шанс аз успешно поразяване на целта.
За "Базалт" срещу щатски самолетоносач дават 73%.
За "Екозсет" старата версия среущ тъгорвски кораб без никаква защита дават 80%.

В исторически план примамките и РЕБ са супер ефективни, спомни си израелските катери срещу арабите през коя година беше забравих. Това обаче важи за по-старите ракети (като изброените). Новите ракети са бая устойчиви. Използват случайни честоти, като тръгнеш да ги заглушаваш, насочват се към заглушителя и т.н. Те и заглушителите прогресират, сигурно след някоя и друга година направо ще пържат ракетната електроника, ама знам ли.

[gollum]

В правилата за "Харпун" отчитат три "поколения" ракетни "търсачки" и четири поколения РЕБ и примамки. Вероятността зависи от поколенията на двете системи, както и от това дали целта разполага само със средства за РЕБ или и за РЕБ и примамки (разбира се, или нито едно от двете ), както и размерите на целта (в пет различни категории). За най-големия кораб без никакви средства за защита срещу най-съвършената ракета вероятността за поражение е 90%.
Да речем, за фрегата с последно поколение защита срещу ПКР последно поколение, вероятността е 29%. Аз все пак мисля да използвам малко по-високи вероятности.

Ами да, това е, което и аз казвам. Ако хвърляш зар 100 и отчиташ резултатите от 1 до 60, то при достатъчно голям брой хвърляния трябва да имаш 60% резултати в този диапазон и 40% резултати извън него. Това е смисъла на понятието "вероятност".

Знам, но тук на пътя застават два фактора. Първо, извадката трябва да е достатъчно голяма. При зар100 - много повече от 100 хвърляния (вероятно около 500 - 1000 статистически събития вече трябва да се приближават до средното; ние имаме много по-малко).
Вторият фактор е "изкуствеността" на генераторите на случайни числа. Има лоши, средни и добри. Предполагам, че екселският е сред лошите. Но няма да хвърлям толкова зарчета на ръка, нищо че имам нужният тип реални зарчета.
Програмата ще е на джаваскрипт (просто владея само него и екшънскрипт, но ми се струва, че по-бързо ще го направя на първия (макар че втория има повече възможности като цяло), но нямам идея дали вградения генератор е по-добър (едва ли). Мога да "рандомизирам" с още едно ниво резултата, но не вярвам да стане много по-добре. Ще трябва да го приемем какъвто е.

Сега ще взема да пусна още няколко симулации с по-голям брой ракети (повече статистически събития).

[gollum]

Всичко си е наред с генератора на случайни числа. Пуснах 10 итерации с по 158 ракетни пуска всяка. Резултатите бяха по итерации:
попадения пропуски
1-ва итерация: 75 83 47% 53%
2-ра итерация: 91 67 58% 42%
3-та итерация: 87 71 55% 45%
4-та итерация: 93 65 59% 41%
5-та итерация: 95 63 60% 40%
6-та итерация: 86 72 54% 46%
7-ма итерация: 87 71 55% 45%
8-ма итерация: 85 73 54% 46%
9-та итерация: 94 64 59% 41%
10-та итерация: 95 63 60% 40%
общата вероятност от десетте опита (1580 ракети) е 56% попадения на 44% пропуски. Задал съм вероятност за попадение 55%, така че е в норма. Като за компютърен "зар" си е горе-долу добре .

[Sailor_Malan]

спомни си израелските катери срещу арабите през коя година беше забравих.

В случая иде реч за стара ПКР, зверски лош радар и усмъртително зле квалифициран екипаж, тъй като примамката в огромен брой от случаите няма нищо общо със средствата за РЕБ. Всъщност в ролята на примамката е висящ на малка височина и движещ се бавно над водата вертолет, който при регистриране на пуска на ПКР си обира партакешите. А тоя номер може и да го продадеш на някой използващ Комар като египтяните от 1973 г., обаче срещу Мълния(даже срещу нашата) или Оса получаваща целеуказване от външен източник(в нашия случай едно време се е ползвал Ка-25Ц) не е добра идея да се пробваш

[gollum]

тъй като примамката в огромен брой от случаите няма нищо общо със средствата за РЕБ

общо взето няма, но е в същата категория на пасивни средства за отбрана, предполагам затова я разглеждат в една категория. Във всеки случай, с хвърляне на един зар е по-лесно, така че ще я "взема" оттам (с малки модификации, защото нашият "спектър" от кораби и ПКР е много по-малък). както отбелязах, тяхната система отчита "поколението" на главата на ракетата и на средствата за РЕБ и типовете примамки.
Иначе има данни и за турските кораби, но за съжаление са старички.
Така или иначе - да се занимаваме с нещата по същество.

[Пилот]

Съжалявам, днес нямам много време, само няколко бързи вмятания, по-късно се надявам да изкопая един час спокойствие:
1. В исторически план РЕБ е ефективна срещу стари ракети които се знаят отвсякъде и то не винаги - Екзосетските атаки срещу британците 80-те са пример за нападение с нещо което британците му знаят и последното болче, но въпреки това не успяват да направят много. П-15 е от зората на ПКР-тата, като ние имаме на въоръжение май по-късна версия с комбиниран ИЧ/активно насочване точно за да не могат израелците да повторят номера бтв (не че е от значение много, основният проблем на ракетата е, че лети на високо и е голяма).
2. Перри не мисля, че може да се въоръжи някога със СМ-2, просто ракетата не става за балочната установка. Въобще атаката срещу залпа излизащ от хоризонта е много по-умно да се води изцяло с ESSM, ракетата е създадена за такива цели, СМ-1/2 са за поразяване на носителите на ракетите. Няма защо да се харчат канали за насочване за нещо друго.
3. Тук не е много по темата, но това което съм чувал, е че при атака на ракета срещу самолет, ракетата трябва да е способна да дърпа пет пъти повече G от самолета за да нямат значение маневрите му.
4. Голъм, от онази тема на руснака - човекът твърди, че Штил-1 което като обсег и идеология е същото като ЕССМ, може да почне да стреля по цели ала Харпун на около 12-15км. Също така казва, че срещу нисколетящи цели на фона на морската повърхност полуактивното насочване и неконтактен взривател не е много готино и това е причината този вид комплекси да не го радват много. Същия смята вероятността от попадение на две ракети в такава цел като 0.8 (тоест една ракета има вероятност да улучи около 0.56).
5. Не виждам защо смяташ всичко все едно има ескадрен миноносец отсреща, в действителност пълен комплект от всички благинки на AEGIS се побира на ескадрен миноносц, не фрегата, Арли Бърк е около 3-4000 тона по-тежък от фрегата, която обикновено е 4-6000 тона. Примерно испанските фрегати са с олекотена версия на радара и пак са огромни като тонаж и цена (1.1 милиард). Отделно имат само 2 броя AN/SPG-62, тоест по-малко канали за стрелба.
6. Взимаш ли предвид, че гъсто съединение намалява ефективността на ПВО системите (пречат си в честотния диапазон и кораби могат да са на пряката линия ракета-ПВО кораб)?
7. На по-старите кораби като Пери не съм убеден, че радарът може да следи над 50-100 цели едновременно (тоест идващите ракети+всички изстреляни ЕССМ).
8. Е-3С е значително по-добър като възможности от 737AEW, не мисля, че може да ги изравняваш. E-3C е два пъти по-тежък и с по-голям радар, два пъти екипажа и конзолите. Обсегът на Е-3С е 300 морски мили срещу 200 за 737.
9. bsb го каза, няма как облакът да е групова цел, дължината на вълната е от порядъка на десетки сантиметри, разстоянието между ракетите е в десетки-стотина метра. Не мисля, че можеш да го третираш като групова цел.
10. Смяташ ли и някаква мъртва зона за СМ-2 и ЕССМ (за първата е доста по-голяма)?
11. За 11 години са произведени 1000 бройки ЕССМ общо по света, ще имате ли достатъчно да си заредите фрегатите?