Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хипотетична война между Турция и България през 2024 г. (военна игра)

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    gollum, имам няколко въпроса. Как си представяш самата игра - кой и колко души ще играят от всяка страна? И ако примерно от единият отбор има 5 човека, те как ще действат - самостоятелно (като командир на ВВС, ВМС и т.н.) или под общо командване? И ако има общо командване, как ще се избере то? И дали предвиждаш отделни теми тук за дискусии на "щабовете" на всяка от страните?
    Почасови ходове ли ще има съобразени с истинските разтояния и реалната скорост на дадените войски или как?
    Ще има ли в играта годишни сезони и дали ще се отчитат метеорологическите условия?

    Comment


      Ако въобще стигнем до игра, това ще е достатъчно проста а-ла-военна игра по карта. Накратко:

      ОТБОРИ:
      Всеки отбор ще включва
      - главнокомандващ: само той ще участва в етап 1).
      - играчи (подчинени на главнокомандващия). Вероятно ще има един играч за ВВС, един за ВМС и някакъв брой (2-3) играчи, които ще командват сухопътните сили (всеки ще командва определена част: при турският отбор това ще са корпуси, като е възможно да има отделен командващ за десантите, ако има такива; при българският отбор вероятно ще има 1-2 които ще си поделят отговорността за сухопътната граница и един, който ще командва отбраната на крайбрежната зона).
      Т.е. турският отбор вероятно ще е от шестима, българският по-скоро от 4-5 (един и същи човек може да командва ВМС и отбраната на бреговата линия).

      0. предварителен етап:
      избират се играчи и отбори, постигаме съгласие по рамката и по цените на въоръженията.

      1. начален етап:
      Ръководителите на отборите ми дават списък с нещата, които ще си купят. Може да има известна дискусия докато се уточним, след което им давам списък с налични военни "единици" (батальони, ескадрили и кораби). След това ми дават предвоенното разположение на силите по бази.
      естествено, тъй-като ще е сложно да установим къде е всяка база и какъв е потенциалът й, тук ще има достатъчно обща преценка, която ще я прави посредникът на играта.

      3. планиране
      Главнокомандващите на двата отбора имат право да си изберат един от играчите, който да играе ролята на НГЩ и да им помага пир планирането. Ще искам писмени планове за първата операция от кампанията, т.е. къде са разположени силите, къде се предполага да се разгърнат и какви ще са първоначалните им задачи.
      Не е нужно да е дълъг план, просто да включва общите точки и срокове.

      4. игра:
      Инициативата е в ръцете на турският отбор, така че към определения за начало на войната ден те започват играта първи. Всякакви мобилизационни мерки и прочее особености от страна на българският отбор ще се случват в условията на започнал конфликт.

      ВРЕМЕ
      Войната ще се дели на денонощия. Всяко денонощие ще включва три хода, първи от 6:00 до 14:00, втори от 14:00 до 22:00 и трети, от 22:00 до 6:00 часа. Първите два хода са дневни, третият е нощен (очевидно). Някакви общи сметки за метеорологията ще водя, но ще са съвсем общи, т.е. евентуално за кратко някъде може да вали дъжд или пък да има малко по-силно вълнение. Това е максимумът - войната се развива през лятото и през повечето дни и нощи времето ще е топло и ясно.

      ПРОСТРАНСТВО
      Всеки играч ще трябва да разполага с google earth или google maps, като ще ги използва, за да описва заповедите си. И двете програми позволяват да се изчисли (приблизително) пътя по птичи полет между две точки, т.е. да се задава разположението на силите, както и посоката, която ще се следва (или по компаса, като се използват 8-те главни посоки или към различим на картата обект).
      За да има яснота ще дам приблизителната скорост на движение в различните условия за всеки тип "единица", както и пространството, което заема в отделните формации, които може да заема (походна, офанзивна-бойна, дефанзивна-бойна, разузнавателна).

      4.1 Ход на всяко денонощие от войната

      4.1.1 Заповеди на ГК
      В началото ГК получава от посредника разузнавателната сводка за предходния ден. въз основа на нея изготвя заповедите си за деня:
      те се дават писмено и съдържат две неща:
      - дневните задачи на подчинените си (кратко и ясно: какво се предполага да постигнат през този ден)
      - всякакви промени в подчинението на "единиците".
      Това е неговото участие в бойните действия за деня, т.е. ще дава заповеди е в началото на следващия ден.

      4.2.2 В началото на всяка фаза от хода (8 часа) всеки от останалите играчи предава своите заповеди за подчинените им единици. В края на фазата евентуално получава отчет за резултатите от техните действия.
      В определени случаи посредникът може да иска мнение или уточнение от даден играч по време на изчисление на фазата, т.е. нещо като допълнителен цикъл за заповеди.
      Заповедите могат да бъдат достатъчно прецизни, но не е хубаво да се прекалява.

      4.2.3 Край на съответният ден.

      5. ЦЕЛИ НА ИГРАТА
      Всеки от отборите ще има ясно поставени цели. Засега това са предварителни, но ще са нещо в смисъл:

      ТУРСКИ ОТБОР
      Да заеме определени райони или градове. Всеки от тях ще носи определен брой "победни точки" (вероятно София, Пловдив, Бургас, Варна и т.н.). Точките ще намаляват на всеки пет дни от началото на бойните действия.
      Ще има отрицателни точки за бомбардировка на градове или удари по АЕЦ.

      БЪЛГАРСКИ ОТБОР
      Целта е да се нанесат максимални щети на въоръжените сили на противника и да се издържи до 20 дни. Ако на 20-тия ден от началото на кампанията турският отбор все още не е получил достатъчно точки за победа, играта се прекратява (влиза в сила примирие) и се гледа резултат по точки. Българският отбор печели точки за нанесени щети на противника и губи за удари по градове и прочее (мирно население), както и ако не е успял да защити определени позиции (ще ги уточня).

      Играта ще трае максимум двадесет денонощия: 01.06.24 г. до 20.06.24 г.

      6. КОМУНИКАЦИЯ
      Няма да има специализирани теми за всеки от отборите. Те ако желаят могат да обсъждат по какъвто решат начин помежду си, но официално цялата кореспонденция по играта се свежда до писма със заповеди и рапорти. Всичко се разпраща по поща. В края на играта ще има отчет от страна на посредника за хода на бойните действия и дадените заповеди.

      7. СТЪЛКНОВЕНИЯ
      По картата посредникът преценява къде "единиците" влизат в съприкосновения и използва боен калкулатор (накратко - програмка) за да смята резултата. Резултатът идва под формата на убити, леко и тежко ранени, пленени военнослужещи и повредена или унищожена военна техника. Мисля да направя три програми: една за сухопътните действия (нея вече знам как точно да я направя), една за въздушните сражения (тук може да ми потрябва помощ с данните) и една за морските (за нея вероятно ще питам това-онова за възможностите на съвременните въоръжения, защото досега съм обмислял само ВСВ-сметалки).
      По идея само аз ще работя със сметалките (защото не ми се губи много време с изчистване на интерфейса, така че да е удобен за всеки), но при всички случаи първо ще постна няколко пробни резултата от тестовете, за да могат да се настроят параметрите, така че да задоволяват повечето хора.

      Тъй-като реално няма да има графична работа по играта, основното е да се съберат данните за рамката. За това се надявам на помощ от останалите. И да се направят трите програмки. С това ще се справя сам, но вероятно ще ми отнеме време - като минимум, по 1-2 седмици на всяка (с тестовете и всичко останало), защото имам много малко свободно време. Разбира се, ако има желаещи да помагат с воденето само ще ги приветствам. Вероятон основният проблем ще е обработката на иформация (намирането на пресечните точки), не толкова смятането на сраженията.

      Comment


        Бройките които дават предполагам са за ракети, но мен ме интерсуват дивизиони - няма смисъл да се брои всяка машина в един дивизион потделно, просто защото само пусковата установка на С-300 без радарите за обзор и насочване не върши твърде много рабора. Реално доколкото зная имаме 2 дивизиона които не са укомплектовани до края, май липсват част от радарите. За С-200 положението е подобно - 2 дивизиона, които са си на стационарна позиция до София. Има я и подробността, че последните стрелби с реални ракети С-200 са ги правили преди има-няма 20 години някъде. Единственият наистина ценен комплекс е С-300, най-вече защото на него може да си обучаваме кадри и след това в 11 часа преди нападението да си купим още от Русия. В общи линии ако зависеше от мен щях да купя преди последния четиригодишен бюджет едно или повече неща ала Бук, Витяз, някой модерен С-300, Панцир, евентуално нещо израелско в малки бройки, но с много резервни части и да обучавам хора да го ползват - когато ножът опре до кокала спешно се закупуват още комплекси, но си имат предварително подготвена ремонтна база и персонал който да ги експлоатира.
        От авиацията ще сме останали с Кугъри и Пантери които са купени в момента + някой и друг Ми-17, Ми-24 дори и да ги вдигнем ще са в бройки ала 4-5 екземпляра. Ако трябва там да се увеличават бройки ще се пазарува из Украйна или Беларус. Пилатусите 100% трябва да се ползват, стават за леки щурмовици и да ловят хеликоптери ако имат късмет. От изтребителите ако сме далновидни ще имаме примерно 16-ка МиГ-29 и с малко оптимизъм примерно още 16 Грипен-а, или само едно от двете. Не виждам какво повече може да си позволим финансово.
        „Аз, Драгомир, писах.
        Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

        Модератор на раздел "Военна Авиация"

        Comment


          Сега си представям какво правене на велики стратегии и какво четене на военнотехнически справочници пада! )
          Прости Модераторе!!!
          А сега сериозно, мисля си че без насищане на частите със средства за ПВО и противотанкови комплекси няма да се получи отбранителна способност. Също и цялостно погледнато за страната, без адекватна на въздушната опастност ПВО е немислимо.
          За осъдените на живот и смъртта е приключение!

          Comment


            Технически въпрос имам. Как ще се отчитат действията на разузнаването и от къде ще се плащат(общия или военния бюджет)? Предполагам ще текат през четирите години и то с нарастваща активност. Нямам спомени как точно го правеше Одзава но нещо ми се върти за калкулатор работещ на базата на вложените средства и активираните агенти. Разбира се може да бъркам.

            Ако трябва там да се увеличават бройки ще се пазарува из Украйна или Беларус.
            To принципно основно из ОНД ще се пазарува с оглед на вече съществуващата инфраструктура и натрупания опит в експлоатация и обслужване. Въпроса е до колко водейки основно отбранителни боеве във въздуха ще има смисъл да използваме голямо количество вертолети, без съмнение ползата ще е значителна въпроса е, че има и други неща за пресмятане.
            А като споменахме Пилатусите и Бел-206 могат да видят разни дребни доработки с идеята малко поне да се приближат до братовчед си ОН-58
            Last edited by Sailor_Malan; 02-02-2012, 14:40.
            Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

            Comment


              gollum написа Виж мнение
              ВРЕМЕ
              Войната ще се дели на денонощия. Всяко денонощие ще включва три хода, първи от 6:00 до 14:00, втори от 14:00 до 22:00 и трети, от 22:00 до 6:00 часа. Първите два хода са дневни, третият е нощен (очевидно).

              Помислил ли си за ситуация като следната:
              Примерно срещу 25-30 турски кораба с десантни войски и прикритие българите изстрелват половината от сухоземно базираните си противокорабни ракети -6 броя, след 15-20 минути използвайки разбъркването на флота и шока от отразяване на атаката изстрелват още 6 ракети, а след още малко атакуват ракетните катери (наведнъж с 16 ракети или на два пъти с по 8). А от своя страна малко след това време авиацията нанася удар с противокорабни ракети ...
              Как технически ще стане това ако командващият ВМС например има само един ход на осем часа?

              Comment


                Как технически ще стане това ако командващият ВМС например има само един ход на осем часа?
                Поне предния път като имаше игра, това всичкото щеше да е единия ти ход реално.
                Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                Comment


                  Нямам идея как Одзава е водел онази игра, но тази няма много общо с неговата. Тук нямаме никаква стратегическа част за водене. Имаме симулация на четирите предходни години, която се свежда до описаното от мен в точка 0 и 1.
                  Разузнаване ако имаш предвид стратегическо такова - не. Т.е. няма смятане и плащане. Както писах, ръководя се от следните неща по отношение на рамковата информация:

                  а) всеки от отборите знае с какви сили и средства разполага другия (бройки и структура).

                  б) всички бази са предварително известни (ще трябва да се уточнява и за това ще ми трябва помощ, т.е. местата и някаква обща информация за наличните въздушни и морски бази, които могат да се използват в играта).

                  в) на турският отбор ще са му известни всички изградени статични позиции.

                  Никой от двата отбора няма да има информация за плановете, т.е. за зоните на разгръщане на вражеските сили.

                  Що се отнася до оперативното разузнаване, то ще се води според наличните средства, т.е. ако разполагате със самолети и ги изпратите => получавате информация за видяното. Цялата разузнавателна информация я получава ГК на отбора и по своя преценка я изпраща на останалите.
                  В началото на всеки ден се получават и данни от радиоразузнаване, т.е. приблизителните места на "повишена" активност (вражески щабове).

                  Тактическото разузнаване се отбелязва в заповедите (т.е. къде, с какви, с колко сили ще се разузнава), но има значение най-вече за смятането на сраженията, т.е. резултатността я определям аз. Съответният командир ще получава рапорт, разбира се.

                  За достоверността.
                  Грубо казано 20% от разузнавателната информация ще е по един или друг начин недостоверна. Това означава различни неща: може на четири факта един да е напълно сгрешен или пък два от тях да са частично неточни. Това особено се отнася до рапортите за загубите, причинени на противника и в по-малка степен за дневните рапорти за собствените загуби.
                  Естествено, в по-голяма степен това важи за сухопътните сили, в по-малка степен за останалите.

                  Comment


                    Сун Дзъ написа
                    Помислил ли си за ситуация като следната...
                    Да . Всеки от играчите в отбора, изключая ГК, за когото това се разбира от само себе си, управлява минимум грубо казано бригада, а по-скоро корпус (дори формално да няма корпусен щаб, ще е така). Т.е. средно 4-12 маневрени бойни формации. Това автоматично предполага, че реалното бойно командване се извършва от подчинените командири, докато играчът има за задача да планира как точно да прочете сблъсъка.
                    Това означава: да раздели силите си на отряди; да зададе задачи на всеки отряд; да им разпредели оперативни зони; евентуално да определи различни важни моменти, които да задействат едно или друго взаимодействие (те могат да бъдат времеви или пространствени условия). След това аз ще действам от името на тактическите командири според зададените инструкции (т.е. ще симулирам как са ги разбрали как действат, каква инициатива могат да приложат и прочее).
                    Ако взема твоя пример, нека допуснем, че командваш отбраната и имаш подчинени:
                    - един дивизион ракети с наземно базиране;
                    - един дивизион ракетни катери;
                    Задаваш условието (примерно, ако вражески кораби бъдат засечени на по-малко от 50 км от брега или да пресичат рубежа от точка еди-кой си до точка еди-коя си), след това отбелязваш какви действия очакваш да се предприемат:
                    дивизионът изстрелва шест ракети по формацията, след 30 минути повтаря.

                    Отделно пишеш втора заповед до дивизионът ракетни катери, където пак описваш условието (може да е същото) и задаваш действие: тръгва се 20 минути след настъпване на събитието, търси се контакт с противника там и там, целта е ракетна атака с Х броя ракети, след което (да речем) катерите се връщат в базата си или правят еди-какво си друго нещо.

                    Ако нямаш подчинена авиация в своята заповед само задаваш, че се очаква такава и такава въздушна подкрепа (за да знаят твоите хора, че ще има свои самолети). Командващият ВВС от своя страна ще пише собствена заповед, която се отнася до въздушната атака.
                    Ако имаш на подчинение, да речем, ескадрила самолети, въоръжени примерно с противокорабни ракети, можеш да зададеш по същия начин какво и кога да правят.
                    Но няма да имаш в рамките на хода възможност да сменяш заповедите си въз основа на новопостъпили оперативни данни. Такава възможност ще имат тактическите командири (т.е. аз). Т.е. почти. Реално при определени обстоятелства ще позволявам подобно нещо, но с ограничения.

                    Грубо казано, функцията на играчите е да вземат оперативни решения и да планират, след това да гледат какво се случва в резултат от тези решения. Вярно е, че всички тези неща (съществуващи в разни недовършени форми) съм ги разработвал с оглед на игра технологично около ВСВ или по-рано, а съвременните бойни действия са по-динамични. Но от друга страна, при нашият мащаб сменящите се събития в рамките на 8 часа са с предимно тактически (местен характер), а играчите взимат решения на по-високо ниво. Виж, ако всеки играч командваше бригада или батальонна група би било различно.
                    При флота и ВВС нещата са малко по-различни, разбира се, но колкото и скоротечни да са събитията, основно значение има как са разпределени силите, като тежестта на непосредствените тактически решения е относително по-малка. Тъй или инак, тези тактически решения се взимат от хората на място, а не в щабовете.
                    Разбира се, винаги могат да се направят ходовете по-къси - да речем, 6-3-4, дори 1 час (по-малко едва ли има смисъл, защото нито информацията реално се движи толкова бързо, нито пък с такава скорост се взимат решения на това ниво (обикновено). Но това ще е практично само ако се играе сражение с продължителност 2-3 денонощия. Практически е малко вероятно да се играе над 30 хода (това е практическият максимум, реално дори 20 хода си е сериозна продължителност). Дори в този случай са 3 х 20 = 60 хода. Мнооого! При 3-часови фази идват 8 хода само за едно денонощие. За 20 дена са 160, което е меко казано прекалено.
                    Last edited by gollum; 02-02-2012, 16:09.

                    Comment


                      gollum написа Виж мнение
                      ВВС


                      Сухопътна армия
                      За сухопътната армия: не знам дали има смисъл от сериозна инвестиция в скъпи ОБТ-ат, БМП-та и БТР-и. Всички те са мъртво желязо ако противникът има превъзходство във въздуха. Достатъчно лесни са за откриване и наблюдение. Необходими са за сериозна контраатака, а не мисля, че ще има сили за такава.
                      Както описах по-рано, виждам смисъл да се поддържат сравнително малки сили в дълбочина, евентуално за локализиране на морски десант или за ограничени контраатаки срещу турските сили, които проникнат зад граничната зона.
                      Едва ли би имало смисъл от нещо повече от 6-8 смесени батальона, т.е. (съвсем приблизително) във всеки по 1 танкова рота (16 машини, 48 души), 1 мотопехотна рота (14 машини, 112 души), 1 рота със самоходни ПТ-установки (ракети, най-добре на леко шаси с повишена мобилност, примерно 12 машини (48 души)), 1 разузнавателна пехотна рота (на лекозащитени високопроходими машини (12 машини (въоръжение - картечница или автоматична гранатохвъргачка) - 60 души)) и поддържащи подразделения (т.е. артилерия - най-добре батарея самоходни гаубици (6 машини - 18 души) плюс батарея самоходни миномети (6 машини, 18 души); ПВО - поне 1 рота самоходни машини (6 с 25-30 мм оръдия и 6 с някакви ракетни комплекси с малък обсег (12 машини, 36 души))) и тил (1 транспортна рота - 30-тина различни транспортни машини, около 60 души).
                      Т.е. ако приемем, че ще има 8 такива батальона (3 са разположени, така че да могат при нужда да контраатакуват срещу десант - вероятно един някъде над Стара Планина и два под нея, останалите 5 са разположени така, че да могат да се развърнат и да действат срещу сили, проникнали през граничната зона (т.е. при "нажежаване" на обстановката но преди началото на войната да се разгърнат под Стара Планина, относително близо до предполагаемия район на действие), това означава грубо 128 ОБТ, 112 БМП/БТР, 120 СПТУ, 120 високопроходими лекозащитени джипа, 48 САУ (122 мм), 48 самоходни миномета (122 мм), 120 СПТО, 240 различни транспортни машини и 3 200 души личен състав. Естествено, за да може да бъде поддържан подобен арсенал за по-дълго време, реално трябва да има поне 30-40% машини "отгоре", но и с тях не мисля, че количеството е непосилно. Ако всичко това административно се обедини в бригади (по 2-4 батальона) и се прибавят някакви бригадни части, то вероятно персоналът, заедно с обслужването на базите, ще нарасне до около 5 000 души.
                      Ако прибавим към това, да речем, 6 лекопехотни бригади (примерно всяка по 4 пехотни батальона, т.е. около 1800 души всяка или общо около 11 000 души) + 2 "крепостни" бригади (много ПВО, ПТО и прицепна артилерия от различен тип и сапьори; реално ще са слабо подвижни и ще защитават изградените защитни съоръжения по границата; грубо казано, по 1 500 души всяка), плюс различни стационарни и поддържащи подразделения (да речем, поне още 10 000 души), ще се получи една сравнително "прилична", но не много голяма активна част от сухопътните сили: ~ 30 000 души.
                      Няма как. 8-те батальона са две бригади. Плюс лекопехотните, които на практика са полкове. 2-те крепостни, предполагам имаш предвид части разположени в укрепени райони, но това се изгражда предварително и дълговременно.
                      Противникът може да струпа в района 150 000-дна групировка, която на всяко едно от направленията си осигурява конфортното съотношение 5:1.

                      Comment


                        При първоначална ширина на фронта около 40 километра (приблизително - имам предвид разстоянието по границата между Марица и ГКПП Лесово) тези 150 000 души само ще си пречат взаимно. Ясно ми е, че те не се нареждат в редичка и не тръгват напред, но това не премахва проблема.
                        Само споменавам, за да внимаваме с прилагането на числата.

                        Comment


                          Kramer написа
                          Няма как.
                          Какво имаш предвид? Че няма как да се постигне подобна организация (съмнявам се) или че е невъзможно с такива сили да се удържи? Ако е последното, аз и не твърдя, че е сигурно, но смятам, че горе-долу това са възможностите.
                          Механизираните сили са организирани в батальони, а не в бригади, защото най-вероятно ще се използват на по-ниско ниво (т.е., образно казано, имаме 8 самостоятелни оперативни групи, вместо примерно 2-3, организирани в две бригади).
                          Лекопехотните са по-скоро усилени полкове, идеята е те да се занимават с диверсии и отбрана в пресечен терен (границата - реално всичко извън пътищата).
                          "крепостните" бригади ги наричам така, защото ще са общо взето статични, те.. няма да имат мобилността на останалите и ще съсредоточават голямо количество тежко въоръжение (артилерия, ПВО, ПТ-комплекси) и ще държат отбраната на предварително подготвени отбранителни съоръжения (там могат и да се закопаят стари или консервирани танкове (Т-72)), задължително ще имат и поне по един сапьорен батальон (най-добре по два).
                          Така че основата на отбраната са обширни укрепления плюс минни полета, добре укрепени и защитени с ПВО артилерийски (гаубични и минометни) позиции. Те ще прикриват основно трите шосета и ще служат като огнева "опора" на лекопехотните бригади, които ще държат фланговете и ще организират диверсии.
                          В този контекст механизираните батальони ще служат за контраатака по крайбрежието или на пробили през отбраната групи.
                          Естествено е, че колкото повече - по-добре, но не ми се вярва в нормални условия (увеличеният военен бюджет който обсъждахме не е "нормален") да може да се постигне повече като численост.

                          Що се отнася до числовото съотношение, аз вече писах по този въпрос (и bsb е написал нещо в сходен смисъл). Имаме общо (стратегическо) съотношение на силите, но то не се реализира автоматично в тактическо. За това са нужни ред условия, които могат или не да бъдат изпълнени. Някои от тях са командно-организационно-оперативни, т.е. зависят от взетите решения. Други обаче са географски, т.е. не можеш да ги промениш волево.
                          Това, което е от първостепенно значение е конкретното тактическо съотношение на силите. Колко сили и средства можеш в даден момент да използваш едновременно и ефективно в сражение.
                          Естествено, стратегическото съотношение също е важно, защото то определя с какви резерви разполага всяка страна. Ако географията те ограничава така че да не можеш да реализираш стратегическото си превъзходство в тактическо, все пак ако си готов да понесеш жертвите и да загубиш времето, можеш да надделееш за сметка на по-големите си резерви, т.е. чрез изтощение. Обаче дали могат да си позволят загубите и времето?
                          Т.е. ако слезем до нашият пример, реално имат три вектора, по които могат да настъпват и да имат перспективи за оперативно развитие след тях и те са ограничени от трите пътя, които прекосяват граничната зона. По всеки от тези пътища няма как да настъпва повече от една механизирана бригада едновременно (следващите могат да я следват, но дори елементарна сметка показва, че те ще са основно извън граничната зона докато челната бригада води бойни действия). Т.е. средно ще настъпват с до 2 000 души пехота, подкрепени от 100-тина танка и БМП-та, плюс евентуално още толкова (следващата бригада) във втори ешелон (резерви).
                          Реално обаче само част от това количество може да бъде вкарано в сражение, може би не повече от 20% едновременно.
                          Като спомагателни удари могат да използват лека пехота (т.е. която се движи на пеш), подкрепена от някакво количество бронетехника извън пътищата, главно за спомагателни и флангови удари към блокиращите позиции. Но самият терен ограничава количеството хора, които могат да се използват едновременно: вероятно групи от по 200-300 души плюс няколко машини, не повече. Естествено, при голямо общо превъзходство могат да се вкарат няколко такива групи, но не твърде много, защото веднага се появява проблема с недостатъчната площ за разполагане на твърде много съединения в първия ешелон: тиловете им ще си пречат и няма да могат да снабдяват ефективно оперативните групи.
                          Т.е. поне в началото, а реално докато не преодолеят граничната зона, за турските сили ще е трудно да реализират някакво особено числено превъзходство. Виж, веднъж осигурят ли поне един път през граничната зона, ще могат да прокарат по него колкото решат механизирани бригади (стига да могат да ги снабдяват: това е ограничението на единствена снабдителна линия, т.е. граничната зона ще продължава да засенчва до известна степен действията и след това) и в относително по-равните места, с малко по-добре развита пътна мрежа, ще могат да реализират численото си преимущество.
                          Затова ключов момент ще е граничното сражение. Спечелят ли го, особено ако успеят да разчистят пътищата и да ги контролират, кампанията е загубена. Ясно е, че и след това ще има съпротива, но ако трябва да сме точни, единствената смислена е превръщането на градовете в своеобразни крепости и "продажбата" на всеки скъпо. Но дали за това ще има достатъчно сили и най-вече политическа воля?
                          Единственото реално преимущество, на което могат да разчитат агресорите в рамките на граничното сражение е артилерийското и въздушното. Т.е. огнева мощ, която в по-малка степен е ограничена от пространството.

                          Във връзка с предпоследното: тактиката на Хизбула е вероятно ефективно нещо, но се съмнявам, че може реално да бъде приложена. Не толкова от техническа гледна точка, колкото от политическа и психологическа.

                          Comment


                            Във връзка с предпоследното: тактиката на Хизбула е вероятно ефективно нещо, но се съмнявам, че може реално да бъде приложена. Не толкова от техническа гледна точка, колкото от политическа и психологическа.
                            Абсолютно съм съгласен с това. Идеята страната да бъде окупирана и после да принудим окупаторите да напуснат чрез дълга и изтощителна партизанска война (в стил Афганистан), само за да може после да имаме страна в руини, за мен лично не е приемлива. Според мен трябва да се търси успех чрез конвенционални средства. С други думи или да се постигне военна победа (което ми се струва малко вероятно в пълния смисъл) или поне да се отбраняваме успешно, докато идеята за продължаване на войната стане неприемлива за врага (което вече според мен е значително по-вероятно).

                            Comment


                              Голъм, относно командната верига. Не напразно във войската се шегувахме, че най-големият командир е командирът на отделението - командва най-много подчинени - 9, а в някои случаи /в новобранските роти и повече/
                              За най-ефикасно се смята управлението от един командир /щаб на 6-7 основни единици.
                              В случая имам предвид, че както предлагаш: - 8 батальона, плюс 6 лекопехотни бригади, плюс 2 крепостни бригади, това прави твърде много - 16 подчинени ефектива, и то само сухопътни за един щаб, дето да ги управлява.
                              За това предлагам въпросните ефективи да бъдат разпределени по следния начин за играта:
                              -да се разпределят в състава на три основни ОГ /Оперативни групи/ - "Марица", "Тунджа" и "Странджа" на съответните харктерни направления, подчинени на ГОК /Главно оперативно командване/. На същото трябва да е подчинен и резерв на ГОК - може би една част от 8-те батальона, друга част трябва да са в ОГ. Освен това извън ОГ на ГОК трябва да са подчинени и 1-2 от лекопехотните бригади - за отбрана на крайбрежието от десанти - една на северното, друга на южното. Тая от южното, може и да е подчинена на ОГ "Странджа". Плюс това на ГОК трябва да са подчинени и групировките на флота и авиацията. До тук 9-10 подчинени ефектива, което прави управлнието възможно.
                              Противоборстващата страна е вероятно да изкара една армия примерно от четири корпуса може би от по 5-6 бригади всеки, плюс флотска и авиационна групировка на театъра на военните действия.
                              И пак излиза 4:1 в полза на атакуващия.
                              Last edited by Kramer; 03-02-2012, 20:58.

                              Comment


                                А, чакай малко, Крамер, това беше моето предложение преди да стигнем до игра. Въобще не е ставало на въпрос как точно ще се организирани, т.е. колко и какви щабове ще ги командват . Ако стигнем до игра, какво точно ще има ще си решат играчите в съответните отбори, как ще е организирано - също. С цел управляемост на играта не мисля да допусна повече от три щаба за сухопътните сили (просто стават много играчите) за страна, за България даже може би само два.

                                Турция: ГК(1), ВВС(1), ВМС(1), сухопътни командири(3) - 6 играча. Как точно ще се разпределят силите зависи от главнокомандващия.

                                България: ГК(1), ВВС(1), ВМС + отбраната на крайбрежието (1), отбрана на границата(2) - 5 играча.

                                Просто се съмнявам, че ще мога да водя нещо с повече от 11 играчи. Дори и толкова са на границата, ако не и малко отвъд нея. Като сметнеш получаването на заповедите, обработката им, след това движението на частите, намирането на засичанията, смятането на сраженията и връщането на рапортите... дълго се получава. Затова не може играчите да са твърде много. Просто няма да смятаме реалните военни правила за управление и е позволим без негативи един човек да управлява повече същности, отколкото би му било достъпно в нормално обстановка.
                                Така че аз ще дам на всеки от двамата ГК определен брой подчинени играчи (за българския отбор четирима, за турския - петима), а как ще организират те силите си между, тях ще решат сами.
                                Реално българският отбор с този бюджет сигурно ще има дота по-големи сили от посочените от мен. Нищо чудно да си направят няколко дивизии или каквото решат там. Мен ще ме интересува само на кого какво е подчинено.
                                Ако някой път правим военна игра в по-малък мащаб (малка и кратка операция - примерно, област максимум 100 на 100 км и не повече от 5-6 дни продължителност, можем да пробваме и с по-реалистична командна верига; но тук мащабите са много големи).

                                ПП Ами за отделението - зависи . По идея то действа като две отделни части, така че може да се каже, че командирът му командва индиректно едната част (примерно, огневата група, която се управлява директно от заместника му) и директно другата (да речем, маневрената: т.е. по-скоро 1 + 5 ). Не че е съществено .

                                Comment

                                Working...
                                X