Вариант 1922-бис

[Sailor_Malan]

Имам и друго предложение - вместо световна суперигра, да правим отделни сценарии на сражения. Мисля че дори ще е по-забавно.

Проблема в тоя случай е само как се определя кой с какво влиза в сраженията, докато при глобална игра си имаш промишленост и т.н.
Щото с оригиналната TF58 с кеф ще се сбия(ама там само тия дето им се вика fleer carrier са над 10, отделно са и всичките Индипендънси - демек щях да мога да вдигна около 1100 самолета, включително да отделя цял кораб, който да се занимава само с поддържането на въздувния патрул) и с 20 британски линкора, нищо че мойте линкори щяха да са 6 или 8 и според един невясвал се наскоро "експерт" щяха да са все "корита", "крокозебри" и тъй нататък. Само, че такова съединение(даже и да не са всичките 1000 кораба) отнема време за строеж и струва много пари.

Дийпблу, защо ми се струва, че малко не се разбрахме, и ти по-скоро ми говориш какво сте мислили да правите на Хаваите

[gollum]

Проблема в тоя случай е само как се определя кой с какво влиза в сраженията, докато при глобална игра си имаш промишленост и т.н.

В оперативно-тактическа игра: независимо дали се разиграва цяла кампания или отделно сражение (без значение: морско, сухопътно или комбинирано), не може да има икономически, политически или социален модел или дори съответното симулиране. Това означава, че се избира между два варианта, които в реалността може да са комбинирани:

1. Всичко е предопределено от създателя на играта: двете страни имат на свое разположение предварително зададени съединения и части (или кораби и самолети) и имат свободата да ги разпределят помежду си (а може и това да нямат). Идеята е да се симулират само командните проблеми: с това, което имаш и което не зависи от теб да се види какво можеш да постигнеш.

2. Всяка страна получава определен начален набор "точки" и списък със съединения и части или кораби и самолети, всеки от които "струва" определено количество точки. След което всяка страна си поръчва каквото иска да има и го разпределя между играчите.
Положителната страна е, че има симулиран "стратегически" ефект, т.е. играчите имат контрол над него. Отрицателната е много неприятна: играчите от една страна не знаят какво поръчват от другата (в противоречие с реалността) и е възможно да се получи пълна липса на баланс.

За отделно сражение или кампания ми се струва, че най-добър е първия вариант, като за кампания може в някаква част да е комбиниран с втория, т.е. 60%-80% от единиците да са предопределени, а останалите да се "купуват".

[DeepBlue]

Дийпблу, защо ми се струва, че малко не се разбрахме, и ти по-скоро ми говориш какво сте мислили да правите на Хаваите

Доста е възможно.

[Sailor_Malan]

Доста е възможно.

Впрочем, видях една крепост наречена Нортхемптън и една Гримсби в Англия и ми стана чудно, ако крепостите са на местата на селищата от реалността, защо сте си попилели парите и ресурсите. Айде от Гримсби има малко смисъл, ама малко(в реалността охраната на Хъмбър са два форта построени срещу Клийторпс(по-близо до входа на Хъмбър) - на бетонови плочи наляти на плитчина). Обаче в Нортхемптън какво очаквахте? Пруска гренадирска дивизия, която да се опита да прекъсне ЖП линията Лондон-Бирмингам ли?



Голум, комбинация от 1 и 2 дето предлагаш е горе долу в основата на всички компютърни RTS. Не, че не е интересно, но все пак ми се струва, че голяма игра е по-забавна. Разбира се това е лично мнение.

[DeepBlue]

Ние крепости не сме строили... Така са ни били зададени предполагам.

[messire Woland]

Да, тези си ги имаше по начало. И ми бяха проблем като тръгнах да правя карта на света, с всичките ни владения и бази - ставаше прекалено огромна, ако трябва да отбележа всяка база.

[Sailor_Malan]

Да, тези си ги имаше по начало. И ми бяха проблем като тръгнах да правя карта на света, с всичките ни владения и бази - ставаше прекалено огромна, ако трябва да отбележа всяка база.

To верно, че и ние май не сме строили Корехидор.

Което ме навежда на следващия коментар. Не е зле потенциален следващ водещ да проверява географски неточности от типа на крепостите нахендрени в Нортхемптън и Гримсби и нашия нефт в Аляска(при положение, че по това време нефта ни е бил в Калифорния и Тексас, а този в Аляска още сме го търсили), за чиято издръжка английския отбор вероятно е трябвало да плаща, без реално да има полза от тях.

[Imperial]

To верно, че и ние май не сме строили Корехидор.

Което ме навежда на следващия коментар. Не е зле потенциален следващ водещ да проверява географски неточности от типа на крепостите нахендрени в Нортхемптън и Гримсби и нашия нефт в Аляска(при положение, че по това време нефта ни е бил в Калифорния и Тексас, а този в Аляска още сме го търсили), за чиято издръжка английския отбор вероятно е трябвало да плаща, без реално да има полза от тях.

Misliq che odzava si gi znae tezi neshta, to si pishe vse pak che stava duma za alternativna realnost.

(pisha ot nov Win 7 i niamam cyr)

[Sailor_Malan]

Misliq che odzava si gi znae tezi neshta, to si pishe vse pak che stava duma za alternativna realnost.

(pisha ot nov Win 7 i niamam cyr)

Няма лошо, че е алтернативна реалност, ама ако ме питаш мене тях прелестно ги е нахендрил и сигурно с доста пари без реална полза, то все пак трябва да има поне малка целесъобразност в строежа на такава инфраструктура от сорта на крепости. Същевременно не видях примерно крепост на Тайн, която би пазила важно пристанище и корабостроителница от германски обстрел(при повечко активност немците са можели да преорат Нюкасъл, само дето нашенските немци нещо се бяха одрямали).
А и като е алтернативна реалност, ние пък изцяло нямаме укрепления по северната граница, а имаме Корехидор(паднал последен в реалността) от който грам смисъл няма.


ОТ - Ако ти е мерак, сподели в някоя друга тема дали си струва новия уиндоус.

[xopxe]

Здравейте. Искам да се извиня на всички, че играта не продължи достатъчно дълго и то доста по моя вина - едва обявих, че сменям Империал от планирането за да не спира да играе и за да продължим с играта след англо-япоонското нападение и спадналия ни морал в този момент и работата ми иедин куп неприятности така ми завъртяха плановете, че се оказах отшелник за повече от месец.

Сега искам да кажа и аз две - три (хиляди ) думи по въпроса какво смятах, че ще стане с играта и от каква концепция изхождах като играех(и защо бях сериозен оптимист).
Първо по въпроса с дипломацията - ами в играта нямаше база за такава между играчите - както беше споменато и по-рано - блоковете бяха предопределени и нямаше никакъв логичен начин да се променят тези първоначални зададени съюзи. Освен това и германия особено в началото просто отказа да действа и да комуникира и това направи САЩ съюз от една държава. Не искам да развалям високото мнение на Крилов за дипломатическите му способности, но цитирания му дипломатически успех липсваше реално, защото цитата от мен беше в по повод размяната на ПМ-и с Дийпблу, които обаче след като за 2-3 дена не прераснаха в реални договорености, върнаха положението обратно към позицията САЩ сами срещу всички.
Дипломацията която аз исках да развия беше свързана с Китай и създаването на напражение там с цел Япония да се замисли за задния си двор, но никой друг от отбора не подкрепяше такава агресивна защита и отвличане на вниманието от Пасифика.
Поради недостатъчно моя кореспонденция с Одзава и недостатъчна моя комуникация с Империал не успяхме да вкараме Русия в същз с нас като и дадем шанс да си вземе Манджурия или поне да натика японците във война из Азия, не успях и да развия идеите на Албирео да забъркаме вътрешни конфликти из колониите на Англия и така да и отвлечем погледа от САЩ, което беше най-добрия ни вариант. Доста грешки в дипломатическата сфера направих, но Кирироу сан за съжаление не може да получи кредит за никоя от тях.
С него се надявам да се сещнем отново и то на чисто дипломатическа основа, защото тук моите действия бяха под мотото - САЩ икономически може да оцелее и сама оставена единствено в границите на Метрополията и това е достатъчно, ако създадем флот с който да тормозим комуникациите на Япония и Англия, които и двете имат сериозни логистични проблеми за икономиките си.
жалко, че повечето конференции между отбора бяха в Скайп и няма как да ги прочетете за да разберете защо така лекомислено играхме.
Накратко с голямата авиация и огромен човечки ресурс бях напълно уверен, че за 1 година можем да изтикаме англичаните от Канада и с това да си решим проблемите в Метрополията.
От друга страна Колумбия беше манна небесна за нас, понеже така вкарвахме армия в Южна америка и освен, че тя трупаше опит, така можехме и да се намесим много лесно и в другите Ю.американски държавии да премахнем една ресурсна база за Англия при война.
радвам се,че Колумбия и от нашите противници е смятана за голям успех, защото това беше идеалния подарък за нас и разузнаването и на англия и на Япония има моите благодарности.
Войната в Колумбия наистина приключваше - имахме достатъчно сили и Моряка просто почваше да прегазва бунтовниците, а реално войната там можеше и да приключи още 2-3 месеца след началото си, но бяхме твърде предпазливи в действията си.
Икономически , ако прочетете внимателно ексела за САЩ, американците можем да изгубим единствено износа си,но ресурсната метрополията е достатъчна за да поддържа всичките нужди на населението и тежката ни промишленост да продължава да работи, а тя би ни позволила да създадем много мощен флот от подводници и да рушим противниковата икономика във една война на изтощение която само инвазия на американска земя може да спре, а при армията която можем да вкараме срещу всяка дебаркация, трудно бихме загубили такава война.
Ударът по петролните ни запаси наистина беше много добре замислян и проспан като възможност от нас, но след като се допитах до оздава разбрах, че дори ако не успеем да си възвърнем аляска при една наша сухопътна офанзива там, то петролните ни залежи в Тексас могат да увеличат добивите там сериозно при една петролна криза и до 3-4 години липсите от Аляска напълно да бъдат преодоляни, като през това време тежката ни индустрия продължава да работи макар и доста под максималния си капацитет.
Не искам да кажа, че бяхме в розово положение и че желаехме война на наша територия, но положението в което бяхме можеше да бъде удържано според мен за дълго, което би било достатъчно да даде на Германия възможности да натисне Англия, да подтикнем една Русия, желаеща реванш за Цушима, към офанзива в Манджурия, която да вкара да вкара Япония във война по суша, а евентуални подмолни действия из английските колонии(макар много затруднени от войната), окончателно да разчентроват Британската империя.

Това бяха моите 50000 стотинки и много съжалявам, че играта не продължи и за да се види дали икономическите преценки за САЩ биха преборили голямото военно планиране на Англия и Япония - би било много интересно преиграване на принципните позиции на двете страни при германско-съветското воюване от ВСВ.

[Sailor_Malan]

Не знам за останалата част от компанийката ама на мене пак ми се е прииграло и се чудя дали няма да се намери някой мераклия за водещ, пък дори и по непреработените правила на Одзава, че пак ми се е прищяло да поведем флота под флага на ивици и звезди.
Е може да окълцате ремонтите и да не слагате всички крепости дето ви хрумне пък и да поопростите картата.