Вариант 1922-бис

[княз Крылов]

мисля че така поставените начални положения на играта просто нямаше как силите да се разделят по друг начин - поне по моя преценка. Затова реших да пробвам: "Аз знам тази истина, я да видим другите дали я знаят ..." И явно уцелих в десятката ...

[DeepBlue]

Мисля че твърде силно си надценявате сегашната авиация. Доколкото разбрах от Одзава ефекта опита ви да бомбардирате линкорите ми при Ню Йорк щеше да е относително лек.

Колкото до Хаваите - нямаше да ви стигнат самолетите . Там се канехме да съсредоточим толкова флот... А и нямаше да сме съвсем безсамолетни. 4 самолетоносача общо, били те и малки.

Ако бяхме изкарали още 5 години, вероятно щяха да са млко по-различни нещата, но май всички се готвехме при новите проекти за възхода на авиацията .

[messire Woland]

Англичаните (виж нашия подфорум) решиха още отначалото, че САЩ е най-голяма заплаха за сигурността им . Затова и оттам нататък всички действия бяха или за заблуждение, или за да се опитаме да завоюваме някакви позиции. Можеш да видиш и част от военните ни планове в подфорума. Но според мен, сега, като погледна ретроспективно, Одзава не биваше да допуска дипломатическата част, а да остави само военната симулация.

[von Danitz]

Ако оставим игровите задявки, при нас си беше очевидно, че имаме насреща Америка. Никакъв завой в дипломатически смисъл не е бил възможен, така че неизмерима беше помощта на нашия многоуважаван таен съветник и министър на външните работи Уадиморо сан , който в слабо казана безперспективната ситуация създаде интересни международни казуси.

След като отначало знаехме какъв е противника, хубавото беше, че наистина бяхме отбор, което създаде леката заигравка ала генщаб, със срокове и планове, което лично мен най-много ми допадна, и се насочихме изцяло към планирането.

Всеки знае колко слаби бяхме като ресурси в сравнение с другите, следователно нямахме право на никаква грешка. Китай веднага го отхвърлих като място за експанзия, тъй като щяхме да затънем, без да си решим основната задача. Островите в Тихия океан, освен една база в западните Каролини, също отпадаха. Създаването на причудливи кораби или свръхоперативни самолети - отпадна от самосебеси, нямахме пари.

Исках генерално сражение в една фаза, и тук виждам от отворените форуми, че Ройтер е бил по-близо до това виждане, от Сейлъра, който има една по-разгъната концепция с малки оперативни съединения, ако за концепции можем да говорим и една многопластова схема за воюване в много фази.

Бях готов да дам дори частичен успех на американците, дори да ги пусна да настъпят, след наш лек провал някъде, за да ги причакаме. Японският флот винаги е търсил победата в подобни схватки. Но след нормалните дълги разговори с Пиротоши и Булсорджоро минахме в една "по-изнесена" стратегия, ако нямаше да настъпваме главно на юг, оставаше да съсредоточим усилията си на север. И съответно залагахме капана край Аляска. Сега, правилно или не, да кажат по-самоуверените спецове, аз никога не съм имал прозрения, само размишлявах.

Нямаше да се бием за острови, нямаше да пръскаме сили, щяхме да търсим голямата битка, в това се свежда военната страна на нашето решение. При Филипините, или при Анкоридж, в Хаваите или край Токио, някъде щеше да се случи.

Авиацията не очаквах да е решаваща. Гледах на нея като на разузнаване, брънка от информационния поток. Ако бяхме стигнали до 30-те години, сигурно щях да преразгледам това си виждане.

Колумбия стана великолепно. Не вярвах, че американците я взимат толкоз на сериозно. Толкоз от мен за сега.

Благодаря на Одзава за възможността. За играта като механика ще стане дума, вероятно по-нататък, но да се ограничим за сега по стратегията!

[Sailor_Malan]

Нямаше да се бием за острови, нямаше да пръскаме сили, щяхме да търсим голямата битка, в това се свежда военната страна на нашето решение. При Филипините, или при Анкоридж, в Хаваите или край Токио, някъде щеше да се случи.

A ние точно от голяма битка в една фаза щяхме да бягаме. Всъщност идеята беше да ви държа настрана с минимално възможните сили и да ползвам големи кораби рядко и приимуществено нощем(мислихме да насосаме Института по теоритична физика с много солидна финансова инжекция за изследвания в областта на вълновата оптика).
А Колумбия си беше на приключване и после там щеше да се разузнава за нефт, който да се пренася до нашенско по суша
Иначе Аляска си беше смело решение от ваша страна, предвид това, че разполагах с голямо количество не особено полезни тежки кораби, а за неща от типа на свръхтежки крайцери примерно никой не щеше и да чуе.
Уви късно пуснахме да се строят големи подводници, леки крайцери и свестни есминци и закопахме доста ресурс в линейни крайцери.
А иначе за авиацията - готвихме се да вкарваме чисто нов морски изтребител и бомбардировач-торпедоносец(те направо си бяха на етап поръчване)

[von Danitz]

Проблемът с ескадрените миноносци и ние го изпитахме, но веднага тръгнахме да го решаваме с относително сносните "Камикадзе-та". С подводниците, тръгнахме традиционно, на големи океански подводници, зле за атаки на конвои, но добри като обсег за разузнаване и превоз. Свършиха това-онова, но имахме накрая само три.

А, че не си искал сражение, ок, това му е интересното, различните решения, но колко време щеше да можеш да убеждаваш съотборниците и хм...световната преса и обществено мнение, че всичко върви по план, след падането на Хавай и Анкоридж? За Колумбия, добре, но без канала и след битката при Картахена, не бих бил чак такъв оптимист за резултатите ви в Южна Америка. А, да, чакате никарагуанския канал, любимото чедо на Албирео ...

[DeepBlue]

С есминците май всички накрая сме стигнали до сходни решения. Само че аз съвсем късно се усетих за проблема заблуден от несметните орди с които разполагахме в началото.

[BulSoldier]

Аз останах много доволен от играта на одзава и съотборниците ,и противниците ми.Иначе се получи доста интересно пък макар и за кратко.Щеше ми се да видим какво щеше да се получи малко по нататък но няма смисъл от спекулации тук.

[Imperial]

световната преса и обществено мнение

Такива неща в игралната реалност няма. Имаше само вятър и мъгла.

[von Danitz]

Е, хайде..., а съотборници?

[Пилот]

Ами Коста Рика, Колумбия, Аляска+Алеутите (един мой отряд щеше да ги поразчисти) и Хаваите като са наши вие щяхте да можете само да висите на континента и толкова. Никаква търговия, нищо. Само наземни операции срещу англичаните (които все пак щяха да вземат Джуно като гледам). Мексико ги бяхте поядосали и с малко наша помощ също щеше да се дърпа встрани от вас. Атлантика пък беше блокиран с огромно английско превъзходство. Щяхте да се задушите ако сте пасивни или да се наложи да се биете на много лоши условия за вас.

Отделно морякът много грешно според мен си раздели силите от ЛК на Тихия океан, което ни дава допълнителна свобода на действието.

[Imperial]

Всички бяхме съгласни с избягването на голямо сражение. С какво да го водим??? Флота ни в момента освен за fleet-in-being за друго не става.

Канада щяхме да я вземем бързо, четете за червения план, от там и Аляска. В последствие не знам.

[von Danitz]

Ооо, оперативните им перспективи изобщо не обсъждам... както я дават, щяха да видят проблема около Потомак.

[DeepBlue]

За нас основната цел беше Сан Франциско всъщност. И да задържим района между Монреал и Халифакс. Нападението по Атлантическото крайбрежие беше за отвличане на вниманието от другия край.

Целта беше да да ви разкараме флота и или да го бием по части или да го блокираме някъде където лесно може да го държим и след това ако можем да ви задушаваме с блокада. Лошото е че първите месеци нямаше начин да затворим напълно морето.

Голямата въпросителна беше ще се организират ли в Германия да направят нещо по въпроса и дали ще се опитват да си мерят ... дулата на оръдията с нас в Северно море или ще се задоволят да смачкат Франция докато нямаме какво да направим по въпроса.

[von Danitz]

Трите рода поддържащи части на войските на Императорската армия поздравяват завръщащите се части във връзка с успешня край на операциите:

http://www.youtube.com/watch?v=w5qysSZa1w0

това е настроението в Токио !!!