Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Вариант 1922-бис

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    мисля че така поставените начални положения на играта просто нямаше как силите да се разделят по друг начин - поне по моя преценка. Затова реших да пробвам: "Аз знам тази истина, я да видим другите дали я знаят ..." И явно уцелих в десятката ...
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛
    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか
    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

    Comment


      Мисля че твърде силно си надценявате сегашната авиация. Доколкото разбрах от Одзава ефекта опита ви да бомбардирате линкорите ми при Ню Йорк щеше да е относително лек.

      Колкото до Хаваите - нямаше да ви стигнат самолетите . Там се канехме да съсредоточим толкова флот... А и нямаше да сме съвсем безсамолетни. 4 самолетоносача общо, били те и малки.

      Ако бяхме изкарали още 5 години, вероятно щяха да са млко по-различни нещата, но май всички се готвехме при новите проекти за възхода на авиацията .

      Comment


        Англичаните (виж нашия подфорум) решиха още отначалото, че САЩ е най-голяма заплаха за сигурността им . Затова и оттам нататък всички действия бяха или за заблуждение, или за да се опитаме да завоюваме някакви позиции. Можеш да видиш и част от военните ни планове в подфорума. Но според мен, сега, като погледна ретроспективно, Одзава не биваше да допуска дипломатическата част, а да остави само военната симулация.
        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
        Проект 22.06.1941 г.
        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

        Comment


          Ако оставим игровите задявки, при нас си беше очевидно, че имаме насреща Америка. Никакъв завой в дипломатически смисъл не е бил възможен, така че неизмерима беше помощта на нашия многоуважаван таен съветник и министър на външните работи Уадиморо сан , който в слабо казана безперспективната ситуация създаде интересни международни казуси.

          След като отначало знаехме какъв е противника, хубавото беше, че наистина бяхме отбор, което създаде леката заигравка ала генщаб, със срокове и планове, което лично мен най-много ми допадна, и се насочихме изцяло към планирането.

          Всеки знае колко слаби бяхме като ресурси в сравнение с другите, следователно нямахме право на никаква грешка. Китай веднага го отхвърлих като място за експанзия, тъй като щяхме да затънем, без да си решим основната задача. Островите в Тихия океан, освен една база в западните Каролини, също отпадаха. Създаването на причудливи кораби или свръхоперативни самолети - отпадна от самосебеси, нямахме пари.

          Исках генерално сражение в една фаза, и тук виждам от отворените форуми, че Ройтер е бил по-близо до това виждане, от Сейлъра, който има една по-разгъната концепция с малки оперативни съединения, ако за концепции можем да говорим и една многопластова схема за воюване в много фази.

          Бях готов да дам дори частичен успех на американците, дори да ги пусна да настъпят, след наш лек провал някъде, за да ги причакаме. Японският флот винаги е търсил победата в подобни схватки. Но след нормалните дълги разговори с Пиротоши и Булсорджоро минахме в една "по-изнесена" стратегия, ако нямаше да настъпваме главно на юг, оставаше да съсредоточим усилията си на север. И съответно залагахме капана край Аляска. Сега, правилно или не, да кажат по-самоуверените спецове, аз никога не съм имал прозрения, само размишлявах.

          Нямаше да се бием за острови, нямаше да пръскаме сили, щяхме да търсим голямата битка, в това се свежда военната страна на нашето решение. При Филипините, или при Анкоридж, в Хаваите или край Токио, някъде щеше да се случи.

          Авиацията не очаквах да е решаваща. Гледах на нея като на разузнаване, брънка от информационния поток. Ако бяхме стигнали до 30-те години, сигурно щях да преразгледам това си виждане.

          Колумбия стана великолепно. Не вярвах, че американците я взимат толкоз на сериозно. Толкоз от мен за сега.

          Благодаря на Одзава за възможността. За играта като механика ще стане дума, вероятно по-нататък, но да се ограничим за сега по стратегията!

          Comment


            Нямаше да се бием за острови, нямаше да пръскаме сили, щяхме да търсим голямата битка, в това се свежда военната страна на нашето решение. При Филипините, или при Анкоридж, в Хаваите или край Токио, някъде щеше да се случи.
            A ние точно от голяма битка в една фаза щяхме да бягаме. Всъщност идеята беше да ви държа настрана с минимално възможните сили и да ползвам големи кораби рядко и приимуществено нощем(мислихме да насосаме Института по теоритична физика с много солидна финансова инжекция за изследвания в областта на вълновата оптика).
            А Колумбия си беше на приключване и после там щеше да се разузнава за нефт, който да се пренася до нашенско по суша
            Иначе Аляска си беше смело решение от ваша страна, предвид това, че разполагах с голямо количество не особено полезни тежки кораби, а за неща от типа на свръхтежки крайцери примерно никой не щеше и да чуе.
            Уви късно пуснахме да се строят големи подводници, леки крайцери и свестни есминци и закопахме доста ресурс в линейни крайцери.
            А иначе за авиацията - готвихме се да вкарваме чисто нов морски изтребител и бомбардировач-торпедоносец(те направо си бяха на етап поръчване)
            Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

            Comment


              Проблемът с ескадрените миноносци и ние го изпитахме, но веднага тръгнахме да го решаваме с относително сносните "Камикадзе-та". С подводниците, тръгнахме традиционно, на големи океански подводници, зле за атаки на конвои, но добри като обсег за разузнаване и превоз. Свършиха това-онова, но имахме накрая само три.

              А, че не си искал сражение, ок, това му е интересното, различните решения, но колко време щеше да можеш да убеждаваш съотборниците и хм...световната преса и обществено мнение, че всичко върви по план, след падането на Хавай и Анкоридж? За Колумбия, добре, но без канала и след битката при Картахена, не бих бил чак такъв оптимист за резултатите ви в Южна Америка. А, да, чакате никарагуанския канал, любимото чедо на Албирео ...
              Last edited by von Danitz; 14-01-2009, 12:08.

              Comment


                С есминците май всички накрая сме стигнали до сходни решения. Само че аз съвсем късно се усетих за проблема заблуден от несметните орди с които разполагахме в началото.

                Comment


                  Аз останах много доволен от играта на одзава и съотборниците ,и противниците ми.Иначе се получи доста интересно пък макар и за кратко.Щеше ми се да видим какво щеше да се получи малко по нататък но няма смисъл от спекулации тук.

                  The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

                  The 2 minute war - FallOut

                  Comment


                    von Danitz написа Виж мнение
                    световната преса и обществено мнение
                    Такива неща в игралната реалност няма. Имаше само вятър и мъгла.
                    albireo написа
                    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                    Comment


                      Е, хайде..., а съотборници?

                      Comment


                        Ами Коста Рика, Колумбия, Аляска+Алеутите (един мой отряд щеше да ги поразчисти) и Хаваите като са наши вие щяхте да можете само да висите на континента и толкова. Никаква търговия, нищо. Само наземни операции срещу англичаните (които все пак щяха да вземат Джуно като гледам). Мексико ги бяхте поядосали и с малко наша помощ също щеше да се дърпа встрани от вас. Атлантика пък беше блокиран с огромно английско превъзходство. Щяхте да се задушите ако сте пасивни или да се наложи да се биете на много лоши условия за вас.

                        Отделно морякът много грешно според мен си раздели силите от ЛК на Тихия океан, което ни дава допълнителна свобода на действието.
                        „Аз, Драгомир, писах.
                        Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                        Модератор на раздел "Военна Авиация"

                        Comment


                          Всички бяхме съгласни с избягването на голямо сражение. С какво да го водим??? Флота ни в момента освен за fleet-in-being за друго не става.

                          Канада щяхме да я вземем бързо, четете за червения план, от там и Аляска. В последствие не знам.
                          albireo написа
                          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                          Comment


                            Ооо, оперативните им перспективи изобщо не обсъждам... както я дават, щяха да видят проблема около Потомак.

                            Comment


                              За нас основната цел беше Сан Франциско всъщност. И да задържим района между Монреал и Халифакс. Нападението по Атлантическото крайбрежие беше за отвличане на вниманието от другия край.

                              Целта беше да да ви разкараме флота и или да го бием по части или да го блокираме някъде където лесно може да го държим и след това ако можем да ви задушаваме с блокада. Лошото е че първите месеци нямаше начин да затворим напълно морето.

                              Голямата въпросителна беше ще се организират ли в Германия да направят нещо по въпроса и дали ще се опитват да си мерят ... дулата на оръдията с нас в Северно море или ще се задоволят да смачкат Франция докато нямаме какво да направим по въпроса.

                              Comment


                                Трите рода поддържащи части на войските на Императорската армия поздравяват завръщащите се части във връзка с успешня край на операциите:

                                Enjoy the videos and music you love, upload original content, and share it all with friends, family, and the world on YouTube.


                                това е настроението в Токио !!!

                                Comment

                                Working...
                                X