Дипломация III

[Imperial]

T.e. ти просто директно си саботирал играта. :kill_myse

[Gaden Gogi]

Айде айде, действие Х беше точно оказано а страната предупредене да не го предприема.
Пък и той изяви желание да посети Лондон.

T.e. ти просто директно си саботирал играта. :kill_myse

кой това?

[Imperial]

Княза разбира се.

[княз Крылов]

Революцията няма да умре в сърцето ми - всъщност тогава офанзивата беше също с цел самозащита -мелиска плетеше тогава един Жабаро-Швабо-Фрицовски съюз срещу мирния Газпром

[Gaden Gogi]

Ти пък какъв кавалер си?Да беше и поискал ръката, можеше да спретнете обща империя, Ама то самоджентълмените са способни на такива елегантни решения.
Пък ти: варварин.

[княз Крылов]

Джентълмените й потопиха флотата - а ръката и взима Швабата който сега се подвизава в Испания - далеко е забегнал

[gollum]

Е, че тя "ръката" й (а предполагам и останалите прилежащи части) бяха вече бе поискана и получена от тогавашния монарх на Швеция (за ужас на първия му министър), който между другото е настоящ крал на Испания . Та може би газпромовският лидер не е желаел да се бута сред тълпата ухажори.

А джентълменът с нисък ръст не потопи флотата само я прибра и спаси от непромислени действия. А и не може да се отрече, че спаси и папата, след което го предаде на Исапния, където светият отец желаеше да се установи след преживяните вълнения. Те ти коренът на британско-испанската връзка.

[albireo]

Между другото тогава, следейки клюкините от NY, такъв хубав план родих за отцепване на Южна Италия в Кралство на Двете Сицилии. Идеологико-исторически и игрово подкован. Трябваше ми само да говоря с Шеленберг и с Кайзера. Сега се чудя дали да не го изтупам от нафталина, преработя и да не го предложа за продан.

[Gaden Gogi]

Е, че тя "ръката" й (а предполагам и останалите прилежащи части) бяха вече бе поискана и получена от тогавашния монарх на Швеция (за ужас на първия му министър), който между другото е настоящ крал на Испания . Та може би газпромовският лидер не е желаел да се бута сред тълпата ухажори

Ами да беше ги разкарал тогава или да беше отвлякал булката, те ви нова Троянска война. М-да забавно е да има ролеви елементи.

[messire Woland]

Всъщност сегашния испански играч тогава беше лидер на шведския отбор. А за въпросното сражение с британския флот, лидерката на италианския екип (Мелиса) твърдеше, че ще има пълната подкрепа на шведите. Само дето техните флоти си останаха в базите и италианския лъсна сам на полесражението, като пръст от дупка на чорап.
Тогавашния немски екип, при когото Мелиса смяташе да избяга, сега не участва в играта, а аз съм им изгубил данните, така че нямаше как да ги известя. Лидерът на италианския екип успя да направи всички възможни грешки, даже такива, за които аз не се бях сетил и не бях мислил за възможни ... за мен определено беше интересно ... и в края на краищата докара страната до гражданска война, в която се включиха всички съседни държави, включително и малките католически страни (а отделно си имаше и бунтовници, поне две фракции ...). Всъщност трябва да се е запазило нещо от тогава, я да потърся.

[Kaiser]

Вярно, ето аз и поисках ръката, тя поиска брачен договор и се започна един кошмар...

ПС Бях Kaiser von Шведен, не като сега крал... Може пък да спретна една Испанска империя

ПСС Изплашили се били шведите друг път, от какво, феноменалното количество газпромска водка, дето ти Княже, внесе в Стокхолм послучай сватбата? Швеция си беше далновидна империя, а Италия си беше потъващ кораб...

[княз Крылов]

Ммм Шведите тогава вече бяха прекалено наплашени за да мислят за Двете Сицилии Съюзната машина така зверски и неукротимо работеше хе хе хе И Одзава пак си вееше флотата из океаните - както винаги без ясно изразена цел

[messire Woland]

Анализи на Арбитъра
(когато имам време, за съжаление не винаги мога да анализирам интересните събития)

Анализ на ситуацията в Италия - защо и как се стигна до там (края на ход 3).
Поначало, предвид конфликта между лидерите на Газпром и Италия, в района се създаде нестабилна ситуация. В реалността обаче такива конфликти не са рядкост, а често са и по-тежки (Руската и Британската Империи, Френската и Германската и т.н.). Но това касаеше само началните условия, оттук нататък лидерите на двете държави биха могли да си определят позитивни цели.
Фактори:
1. Лидерите на Италия.
Лидер - Мелиса. Първото и най-основно, което се хвърля в очи, е липсата на позитивни цели и оттам - липсата на позитивна стратегия. Това, което ми направи впечатление е, че лидерът на отбора се движи единствено от лични емоции, които явно я упралвяваха изцяло. Оттам следваха омразата с Газпром (Крилов), с Албирео (Испания) и т.н. Вторият важен фактор тук е постоянната смяна на приоритетите, но това е по-скоро следствие на първото. Крайният резултат е, че лидерът на отбора беше подмятан насам-натам от личните си емоции и не успя да оформи някаква постоянна политика на страната, което доведе до съответните резултати за самата Италия и до несигурност у нейните съюзници.
Военен - Шеленберг. Твърде неопитен и без идея какво може да прави и също без позитивни цели.
Икономист - Сфорца. Неясен за мен субект, явно изпаднал още от началото в твърде голям конфликт с лидера, около постоянната смяна на приоритети и заповеди.
2. Положението на страната и съюзите й.
Географското положение на Италия е изключително добро предвид това, че тя е на края на континента и може да контролира търговските потоци в двете посоки.
Съюзите на Италия бяха с Германия и Швеция (това е, което знам аз към момента). И двата съюза бяха насочени срещу външни врагове лично на лидера на отбора. И все пак имаха известен смисъл, тъй като чрез съюза с Германия би могло да бъде контролиран Газпром, а чрез този с Швеция би могло да се оказва натиск върху Англия. Практически обаче, когато дойде момента за действия, явно повлияни от нестабилността и непостоянството на Италия, Шведите не направиха нищо, за да помогнат на Италия, което стана и повод за изкривяване на морския баланс между тях и Великобритания.
3. Дипломацията на Италия. Същата ситуация, като в горните части на анализа. Главните белези на дипломацията на страната бяха:
- липса на позитивни цели;
- липса на постоянство в приоритетите;
- липса на сигурност у нейните съюзници в политиката на страната - нещо, което е много важно, когато дипломацията се води само от хора.

4. Събития и проблеми.
Първото важно събитие, довело до гражданската война, беше проблемът с Папата. Подигравката с такава сакрална за една католическа страна фигура би могла да доведе единствено до граждански размирици. Вместо наличието на тази институция в страната да бъде използвано за прокарване на влияние, беше направено точно обратното.
Второто, макар и не чак толкова важно събитие, беше проблемът с търговската флота на Италия. Който така и не бе разрешен, там се действаше хаотично.
Третото събитие, което беше с огромна важност, но остана невидяно за външния свят, беше че на ход II армията на страната беше оставена без боеприпаси и храна. При което, неодоволството, причинено от това не беше туширано, а бяха дадени единствено обещания, които останаха неизпълнени.
Четвъртото събитие, което доведе до хаоса, беше постоянно засилващия се конфликт със съседните (католически) страни като Полша и по-далечните (Япония, Испания) и въобще създаването на врагове на страната, без смисъл и без цел.
Петото събитие беше, че така и не бе нарпавен опит за контрапропаганда в игровата преса и то при положение, че Италия си имаше под свой контрол голям вестник.
Шестото събитие беше логично следствие от досегашните - намери се кой да помогне на Папата да се измъкне от страната и така да се създаде още един могъщ външен враг.
Седмото събитие във веригата беше, че вместо да се предприемат мерки за помирение, срещу светия отец се започна кампания в медиите, която би се разпаднала в момента, в който той си отвори устата. И вместо да се изхарчат средства за решаване на проблема (което макар и трудно, не е невъзможно), беше избран по-евтиния вариант - той да бъде убит и то не чрез тайна операция (за която явно на лидера на екипа му се свидеха пари), а чрез употреба на сила - на флота, при което италианското участие в деянието не би могло да се прикрие. Убийството на Папата от страна на рода Медичи би било достатъчно само по себе си, за започване на гражданска война в страната.
Осмото събитие беше, че при целия тоя хаос дотук, лидерът на екипа реши, че точно през тоя същия важен ход е най-подходящо да смени персонажа си - да прибере в гардероба ненужния вече, оакан до уши Лоренцо Медичи и на негово място да сложи един чист персонаж - Мелиса Медичи. Което освен всичко друго означаваше загуба на темпо в един наистина важен момент. Коронацията и смяната на властта отнема минимум един ход (а моето решение в крайна сметка беше това да е само един ход) и през това време властта трябваше да се предаде някому.
Деветото важно събитие беше предаването на властта в този същия момент на дисидента в групата, поради липса на другия важен участник (или поради друга някаква причина). Което аз лично не бих направил - ако има участник в отбора ми, с когото често съм имал разногласия и чиито решения съм отменял, аз не бих си позволил да го оставя сам и то при положение, че точно в тоя момент другия ми съотборник може да влиза в играта от дъжд на вятър.
Което доведе в крайна сметка и до преврата.
Какво се случи всъщност?
От една страна, Сфорца (министър-председател и практически лидер на страната в точно тоя момент), реши, че е настанал момента да вземе властта в ръцете си. Част от войските (все още в лошо положение, гладни и в лошо състояние) го последваха, а други части останаха верни на военния министър и наследника на престола. В същото това време групата на републиканците беше готова да даде помощ на Сфорца, но при цената - отмяна на монархията в Италия. Освен тях, разбира се, нали страната е католическа, оставащите в страната лидери на католиците създадоха папистка партия. Също така, предвид внасянето на чужди пари в страната и тежката ситуация (хаос в търговията, армията, голямо военно поражение и наличието на абсолютна монархия), на радикалните революционери бе даден шанс и те не го изпуснаха. Тяхната фракция е най-малка, като начало, но най-силна - като потенциал, предвид факта, че в една абсолютна монархия липсва каквато и да е политическа култура.
Самото морско сражение, което разбуни духовете, изглеждаше така като планиране:
Италианците планираха с около 1/3 от своя флот и приблизително целия шведски флот да обградят Дания и да ликвидират Папата. Заповедите към италианските кораби бяха да не се стреля по англичаните, за да не се предизвика реакция от тяхна страна. Което е най-малкото странно, предвид изострената почти до война ситуация между двете страни, поради въведените от италианците (и после отменяни и пак въвеждани няколко пъти) ограничения за чуждестранната търговия. За мен поне беше много странно да пратя своя и още един флот на място, където със сигурност ще стане конфликт с чужд флот и да му дам заповеди да не стреля.
Шведите са ми неизвестни като планиране.
Англичаните планираха да дадат генерално сражение на нахлуващия в тяхната акватория флот (което събитие по английски сметки би могло и да е и началото на инвазия) и по възможност да плени или унищожи максимален брой кораби.
А като резултати:
Шведският флот поради една или друга причина си остана в портовете. Италианския (3ти и 4ти флот) обаче замина към град Орхус (а останалите 2/3 от италианския флот отидоха на север) и се озова срещу 5/6 от английския флот, съсредоточени пред Орхус. Мястото беше избрано от двете страни заради това, че там се намира Папата и също така, защото е на изхода от пролива между Полша и Белгия. А също така се оказа на равни разстояния между изходните бази на двата флота. Сражение практически нямаше, предвид заповедите на двете страни и уставите им. Намеренията на англичаните бяха да премахнат равенството между флотите на Англия от една страна и Италия и Швеция от друга - цел, която те изпълниха. Намеренията на италианците да обградят Дания и убият Папата не бяха изпълнени. Само малка част от флота им успя да се спаси.
По-късна добавка. След края на бойните действия и началото на гражданската война в Италия, поведението й стана още по-крайно. Заповедите към войските й за оставяне на изгорена земя на местата, където тя имаше власт, както и военните неуспехи, неизбежно водят до разколебаване на привържениците й. Последната капка преляла чашата бяха двете последователни заповеди - към флота (на ход 4ти) "бий се или умри" и на следващия ход (5ти) - да се евакуира в Германия, минавайки през териториалните води на Газпром, което значи генерално сражение. При това - безсмислено генерално сражение - част от флота да загине само и само за да може лидера им да емигрира в нова родина.
За съжаление с цялостните си действия лидерът на екипа на Италия успя да изкара страната от равновесие и да я докара до гражданска война за някакви си 5 хода ...

[gollum]

Гоги, тогава бях въвел много успешна "съвместна зона на процъфтяване", в която влизаха Великобритания, Норвегия, Ирландия и Дания. Това беше така да се каже основната "ябълка на раздора". Може би и ти трябва да сториш нещо подобно. И между другото, пак, тогава бях постигнал съюз между двете морски сили, което определено ми беше изгодно . Макар че сега си спомням, първото, с което май издразних италианската лидерка бе въвеждането на "зона на господство на британския флаг", която обхващаше всички съседни на осторвите морета. Там условието бе, че всеки небритански военен кораб следва при среща с британски да свали знамето си и да бъде инспектиран. Все забавни неща, които можеш да използваш и сега .

[княз Крылов]

е тогава имаше активна дипломатическа преписка с неигрови държави да не забравяме.