Разбори на полетите

[Stoyanov]

Според мен лавоякина е по добър,но то си зависи от стила ти на летене..

[j-5]

Purviqt i edin ot nai dobrite Ruski asove e letql purvo na La-5 a posle na La-7 s mego e svalil i Me262. Toi kazva che La-7 moze da dostigne 700km/h pri gmurkane

[Shilo]

Полетите от снощи бяха интересни. Влючиха се двама нови членове - Reaper и Zwqra. Не можах да разбера защо те не останаха да играят с нас. Доста интересна ситуация. :|

[Tangra]

Искам да обърна внимание на нещо изключително важно според мен.
Нека нашите тренировки да бъдат полезни за всички, които са се включили (особено за новите членове). Снощи ми направи впечатление следното неприятно нещо, все едно това беше едно показно - "вижте ние какво можем, а вие се вижте колко сте слаби" . Това се отнася до Стоянов и Шило. Не искам да коментирам вашите възможности - ще кажа само - добре се справяте продължавайте по същия начин (особено Стоянов), но не беше добре това което слушах по време на боя :evil: . Правете коментарите си за другите така, че те да са им полезни за самите тях, а не да се дразнят, да става досадно и да напускат. За това има много начини, напр. когато свалиш някой - опитай да му обясниш основната грешка която е допуснал (е ако е съгласен разбира се), без да го засягаш (на кой ли му е приятно да го свалят , но аз понякога наистина съм искал да знам къде греша) ;-) . Преди всичко тези тренировки са за учене, (ще дойде времето когато трябва да показвате на другите какво сте научили) но да не забравяме че сме един тим, една ескадрила и то българска. Не се сърдете на лага или на нещо друго, че са ви свалили - бъдете доволни, че сте имали късмет да попаднете в такава ситуация и просто се опитайте да анализирате защо се е стигнало до там, направете си изводи, обмислете противодействие ако сте отново в същото положение и гледайте вече да не повтаряте тази грешка (тук записите ще са много полезни).
Затова нека вече на "противника" гледаме като на партньор и да си казваме неща от които само ще имаме полза.
Сега пък да не залитнем в другата крайност и затова тези които са не са толкова добре теоритично подготвени , моля да бъдат по-сдържани в тези "обяснения".
Мисля си, че това можем да го направим и освен, че ще е полезно може да бъде и забавно :tup: .
Salute!

[=VNVV=Stef]

Напълно съм съгласен с Тангра.
За съжаление проявяваме някои типично български черти. Все гледаме да си ги мерим, вместо да си ги приберем, докато сме в състояние да ги набием на другите тимове!
Често се казват неща, които обиждат някого...
Ако продължаваме така, никога няма да станем боеспособна ескадрила.
Така отбор не се гради...
Това е просто игра!

[Stoyanov]

съгласен.... ивинявам се на всички за гадното си държане..... моля извинете ме но горя в играта и на моменти дрънкам глупости...закоито после съжалявам.
Забележка към Тангра....... хей досега обяснявах на всички какви грешки правят когато се бием,ставаме повече така че ти като командир трябва да го правиш също!!!Аз малко се поуморих засега..... и чесно казано не ми е лесно да повтарям на всички едно и също така аре задействайте се и вие...

[Stoyanov]

Информация

изтрито

[j-5]

Ne che iskam da se namesvam no vse pak da pitam kakvo tochno stana snoshti che az ne razbrah:-|

[Shilo]

a

[Shilo]

Бях написал едно мнение, но не знам защо не се появи във форума...

Като започнахме да летим тази вечер, си казах:"Е, карай, поприказвахме по ТС-а, изяснихме някои въпроси." Започнахме да летим - всичко казано отиде на вятъра.

Тангра, Стеф, това, което е написал Стоянов е истина. Подкрепям го напълно. Точно така е, както той казва и продължава да е! Нямаме никакъв напредък от доста време насам. Само летим и ни трепате. Изобщо никой не е казал каквото и да било за подготовката ни. Имаше само отделни опити на Танграта. Бяха ползотворини, но като не се правят редовно, ефектът е нулев. Никаква методика, никаква последователност, нищо.
Съжалявам, че нямам вашата подготовка. Нещата тогава биха били съвсем други.

Стоянов, ти никой не си обидил. Това личи от последното мнение на J-5. Говорих с Reaper и Zwqra. Попитах ги направо дали са засегнати от нещо, казано от мен и теб. Отговорът беше отрицателен. Познавам ги и двамата от доста години. Няма да ме лъжат.
Вие като слушахте разговора преди два дни, защо не каза нищо? Защо не ни направихте ни най-малка забележка? Тангра, казваш, че е важно, а после, че не е. На кое от двете да вярвам?

За да не повтарям пак написаното от Стоянов, ви моля да прочетете внимателно последните му две мнения. Без колебание ви казвам отново, че той е абсолютно прав. Ако имате някакви аргументи, с които да ме оборите, напишете ги.

Тангра, да си ми казал на мен или на някой друг къде грешим? Това са го правили 1-2 пъти Стеф и Стоянов. Повечето повтаряме едни и същи грешки, без дори да осъзнаваме, че ги правим. Необходимо ли е това тъпчене на едно място? Никаъв напредък в подготовката.
Разбирам ви напълно, че ако помагате на друг, вие самияте не можете да тренирате ползотворно. Нормално е да искате да постреляте, но си противоречите с казаното по-горе. Вашите грешки ви ги казвам. Кажете ми моите.

...
Стеф, това, което го казваш е правилно, но правиш ли ти самия нещо по въпроса? Само се кефиш да ни стреляш и това е. Чакай, ще дойдат и още членове, които ще са още по-лесни мишени от мен, ще има да стреляш... Не се притеснявай. Тогава и те ще разберат колко велик и точен стрелец си.
Покажи как се гради отбор. Все пак трябва да имаш опит от Партизанската ескадрила. Това се отнася и за Танграта.

Повтарям отново: Тази вечер полетите си бяха пак същите - само безразборно пуцане и никакъв учебен процес. До този момент се изказаха много думи, а резултатът е налице.

Има два варианта:
1. Ако продължаваме по същия начин, е по-добре да се разтурваме на звена и двойки и край с българската ескадрила.
2. Вие знаете какво да правите, за да създадете една добра ескладрила.

Аз съм за втория.
Вие кое от двете предпочитате?

[Генерал Влахов]

адф

Нека и аз да добавя нещо по въпроса. Тази вечер ме нямаше, не знам какво точно е станало. Играя онлаин от има-няма 1 седмица и единственият път в който някой ми обясни какви грешки правя беше Шило преди 1 вечер, когато останахме само 2мата за което му благодаря. Аз лично смятам че идеята на тренировките е да направин една СПЛОТЕНА, състояща се от добри летци ескадрила, а не повод на някой пилот който лети от излизането на играта да се радва и хихика (да не използвам парадира) за това че е свалил друг който лети например от 1 месец... ако смятате че не съм прав, нека тренировките продължават в същия дух... тогава накрая ще излязат 2-3ма добри летци, останалите да го духат и да продължават да си правят същите грешки.
Мнението ми не е насочено срещу някой и единствената му цел е може би да изясни някой неразбории които съществуват в момента.

[=VVNV=Khan]

Генерале, винаги е така - няколко добри летци, другите им дишат праха. Важното е да се направи така, че другите да се чустват част от цялото, жъпреки лошите си резултати. В Партизанска ескадрила е така в момента. Не знам как стана, аз нямам пръст, просто стана. Може би хората пораснаха и разбраха че винаги има по-добър от тях и намериха как да дават своя дял в битките. Егоцентризма винаги е бил лош съветник и е отблъсквал хората. Аз съм най-добрия пилот в моя тим, смея да го твърдя и го казвам заради вас, защото съм минал по цялата стълбица на преживелици покрай тая игра. Никога, ама никога не давайте на жертвата си да се почуства унизена, дори и да ви предизвиква. Търпението е оръжието което води до успеха. И постоянството. Аз също се дразня когато ме свалят или някой убива повече от мен. Синдрома на лидера. Но, трябва всеки да го превъзмогне сам. Ако не може - прав му път. Групата преди всичко(не става дума, ако някой се е прецакал да го наскака протжника ниско и ти само заради групата се втурваш да помагаш). Представете си емоционалната атмосфера в която искате да летите и преследвайте тази представа. Нямам време сега, утре ще ви напиша повече мисли.

[=VVNV=Khan]

Исках още да ви кажа няколко неща за работата в тим. Аз писах преди - тимът тука не е тима, който се постига в истинския живот. Просто заради ограниченията на играта не може да се лети като в действителност. Трябва да се лети максимално близко и ефективно до истинския живот. Всеки трябва да си даде реална сметка какво може да очаква. четенето на книги и теория е хубаво. Но малко е от полза. Например тримването на Як-3 се прави на 320 км/ч по учебник. Ако го тримнеш на 320, рискуваш да не можеш да излизаш добре от пикетата. В играта се тримва на около 400 км/ч - оптималната и най-ползвана скорост за този самолет. Затова ЛЕТЕТЕ и пробвайте, питайте. Не, че сме врели и кипели кой знае колко, ама можем да сме полезни. Аз поне приказвам много, въпреки че заеквам и от никого не съм скрил нищо. Просто защото е глупаво а и НЯМА специални умения. Има съвети на опитни. Но и те са малко проложими. Пример - някой има сходимост на оръдията 500 метра, друг 225. И първия остава в впечатление, че да се стреля отдалеч е по-добре. Което не е вярно в никой случай. Затова разчитайте на собствените си опити и грешки. Колкото по-голяма ви е базата за сравнение(чети количество впечатления), толкова по-правилни изжоди се правят. Когато аз израстнах като пилот, не беше постепенно. Дадох си сметка, че не стрелям добре, след като жидях отблизо как се стрлят разни. Запънах се три дена и стрелях, ама СТРЕЛЯХ офлайн. Сетъпнах си една бърза мисия и само се учих да стрелям, нищо друго. И резултатите дойдоха моментално , когато пак опитах онлайне. Същото беше с други елементи на боя. Отработих си сам отделно енергиен бой(не знам как трябва да е точно на български), бой на завои, откъсване на противник от опашката. тренирайте лементите отделно. Генералните мисии и битки не могат да ви тренират. Освен това - всичко в тази игра зависи от персоналните настройки на човека - джойстик, разделителна способност, жътрешна настройка на самолета, връзка. Всичко. Всеки сам трябва да свикне със собственото си обкръжение преди всичко. Това, което се прави в група е да се отчитат тактически и стратегически грешки само, т.е групата се сработва както казваме. В това може да се помогне. Основната мисъл е, че пряката летателна подготовка всеки си я прави сам. Колкото повече лети, толкова по-добре. Аз примрно, както писах съм добър пилот. Има ме по анкети за най-добри пилоти в света и примери много. Ами че аз не мога да карам кола и ми става лошо на завои. На тва отгоре има лениви очи, щото съм астигматик и нося цайси от дете. Ама МНОГОТО летене ме научи. И много мислене. Особено второто. Тази игра е такава, че или иска всичко или нищо. Или летиш като за последно и, серейки, си мислиш защо те свалиха последния път и КАК ДА ГО ИЗБЕГНЕШ или си летиш за кеф, раздваш си окото, попукваш и се кефиш на пуцалата,теглиш една майна на бомбето дето ти окълца крилото и тва ) Аз може и да изглездам като побъркан на тая игра, ама не съм де Не мисля толкова много, но опитвам да преценявам реално грешките си - примерно има ситуации в които си направил нещата както трябва, ама пак са те опукали. Еми нема как - самолета ти е бил боза, късмета ти е спал в Народното събрание, връзката ти е правила фикции като заек-мераклия и резултата е налице.
Има една основна точка по отношение на управлението на самолета. Че правилата са само насоки. Защото след всеки пач, трябва да облетите и обстреляте наново всички самолети. В 90% от случаите. Затова пак кава трябва да се лети. Всички, които са тук, летят от малко време, отчайвашо малко са се сблъскали с живи хора. Аз мога да се оправям сам в 6 ветерана Г-2 със Миг-3УД примерно. Ама на един жив човек със средни възможности не мога да устоя. Непредвидимостта е това, което прави човека опасен провник и само опита те учи как да се бориш с хора и как да си непредвидим.
Методиката за тренировки. Ми такава няма. както може би сте прозрели по-горе. Писнаа не съм виждал. Истинските методики са неприложими в играта. Аз прочетох как се изпитват в РОСС и съм на път да го въведа в ПЕ. Вдигнаха вой до небесата - много трудно, никой нямало да премине изпита. Явно в РОСС го преминават и са най-многобройни. КАтогориите, застъпени в този изпит покриват всичко, без теорията за ориентиране и бревиатурните кодове. Аз добавих и тях в ПЕ. Моя съвет е да я прочетете, да покриете нормативите и да се почуствате преминали начален етап на обучение - т.е имате илотска значка. Добиването на уменията, изложени там дава базови умение на пилота. Оттук нагоре се гради самостоятелно пилота, а с другите пилоти уменията за тактическо водене на боя, ДОКОЛКОТО е ВЪЗМОЖНО. Ние в ПЕ 6 месеца опитваме да правим нещо. Едва сме мръднали. Но напредък има, колот и да е малък. От 50 души там, само 8-10 са тези, които летат както трябва и ГОВОРЯТ както трябва(не английски ).
Например оня ден играх един ВЕФ. Искам да придобиете представа за истинката битка срещу по силен и по-добре жъоръжен противник и колка малко значат личние амбиции и способности. Мноо ми се спеше, ама понеже иксах да взема златната лента за ветеран за януари, викам дай да литна, пък квото стане. намърдахме се 6 ПЕ с 2 други ВВСа и 8 унгареца от V.4 Wasp Squadron. Падна ни се прехват на бомбъри, всички от нас на прехват и всички немци на прикриване на бомбърите, а те 6 Хе-111. Ние с Як-1, те с Ф-4. Викам си, тука ако опукам един и кацна или скоча над моя територия, ще е добре(моята персонална цел винаги е поне два свалени самолета на мисия). Нарамих РС-82, половин резервоар, въпреки че ми се видя малко, ама ракетите тежат а бомберите високо, нема време да изкачим на тяхната височина, целта близко и за тях и за нас. Воден ми е Църни, аз съм командир на полета. Превклчвам на немската честота, поздравяват се мискините, добре... КАтерим на максималма мощност с курс на прехват(нали чувам вектора по радиото). Казват, че са на 5,5 км височина и 5 минути до целта, а ние сме оче на 4,5. Къде ти до 6,5, за да напрвим правилен и безопасен прехват, ама давай ще видим
Църни:"Бага, буги на 3 часа".
Аз: "Дръж го под око, не обръщай към него, нека той дойде, докато ти печелиш височина".
Църни:"Роджър".

А аз държа Църни под око. И виждам. че бавно завива по плоскостта към самолета. А онзи видимо катери в наша посока.

Аз: "Църни, стой в строя, нека той дойде".
Нема отговор. Завивам сеюлед Църни, щото той не е добър в догфайт и всеки в ф-4 ще го опука като пилец с тия ракети дето ги носи и го бавят. Църни докладва враг, секунди по късно потвърдих 109, плюс още 4 109, поне на 7 км, демек 1,5 км над нас. В това време и бомбардировачите се зададоха от обратната посока и пищят на арийски за помощ. Викам си - уха, хубаво че е обратната, докато ни стигнат 109ките ще обстрелям с ракетите и няма да идат нахалост, вероятно че падне един Хейнкел, може би два и посля че направим кръгова защита. Казвам на Църни да обърне към бомбардировачите. Няма реакция. 109ката ни видя и обърна към своите. Викам пак на Църни - не я следвай. Той казва - ей сега ще съм на позиция за стрелба. ДОбре, нека даде един откос. А бомбардировачите пищят като да ги изнасилват, явно нашите работят по тях. Викам се, е падна се нас честта на се бием с изтребителите за даспечелим време за другите да свалят някой бомбър. Окей, не е сефте, ще опитаме, въпреки , че е безнадеждно. Изхвърлям ракетите и политам зад Църни да го пазя на около 600 метра зад него. Той казва, че ще преследва 109ката. Преценявам че с тоя десен завой с изкачване дето го прави 109ката. че ми е на мерника след 20 секунди, ама отлагам, нали Църни е напред. Обръщам се с главата надолу да го видя, щото се беше скрил под носа ми и изненада! Църни завива с ляв завой с голямо претоварване в обратна посока, към бомбардировачите. Каде бе, питам. Да изстрелям ракетите по бомбардиравчите, отговаря. А времто за гонене на бомберите изтече отдавна, 4 месера са ни отгоре, жъпрос на време е да ни забележат и ни налетят. наругах го наум другаря Църни и го заебах, защото за да ида след него означаваше уникална загуба на енергия и височина. Подгоних 109ката, но чвно и казаха че има опа;ка, защото тя се гмурма надолу във стръмно пике. Последвах я за 500 метра загуба на височина(нчмах ракетим нямаше да загубя много енергия) само за да видя дали пилота зане как да бяга с пике. Знаеше, ускори до повече от 700 и аз го оставих. Гледам, паднал съм до 4 хиляди, скоростта около 500. Лек десен, гледам назад отдясно - няма никой. наляво не гледам, защото съм огледал колкото трябва. Дърпам стика, правя полутоно, като гледам в горката да не падам под 250, хоризонтирам точно за да видя 3те други 109ки да ми идват насреща и да се готвят за челна стрелба. Обръщам се по гръб, дръовам надолу на 20 градуса, броя до 3, обръщам се норлано и дърпам нагоре стръмно. 109ките минават огоре ми и дърпат нагоре много късно, както повечето пилоти правят грешно. Окай, поне съм над тях и ги виздам по добре. Почваме едни маневри с тях тримата, повечето по вертикала, противопоказно за мен, ама по хоризонтала срещу ф-4 е още по-противопоказно + тва е свързано със загуба на енергия(височина и скорост), затова ибирам вертикала, хем скороститте са по-малки, по-добре се целиш, целта се вижда по-добре а и ще им отнеме повече време да ми застигнат. Бая се повъртяхме с тях тримата. в горките, ако са далече, пусках задркилките на бойно положение и наваксвах малко ъгъл на завой, ако са близо не намалях скоростта за да нямат ъгъл на стрелба. Един успя от повече от 400 метра да ми удари малко кормилата, ама само с уплахата минах, издържа балсата. Паднахме до 1500 метра с тия маневри, не мога да бягам още дълго. Изчаках, когато аз съм в горката а те долу, докато скоростта ми падне под 200, хоризонтирах, задкрилки, сплит-С(как е на български?) и ето го първия преследвач се приближава под муцуната ми и не ебава да ърпа срещу мен. Прекрасно!. Почвма да стрелям от около 250 метра с голям опредварение. Виждам екслпзииките по носа му. Ама много малко. Дърпам, хоризонтирам, оглеждам отдолу, виздам го че дими. Тоя е аут, добре. Още двама. Патрони много ,ама висояина няма, едвам съм на 2000 с 220 км/ч. Пак че се въртим. речено, сторено, повъртяхме се, поуплаших си малко със ШКАСОВЕТЕ(патрони пак бол, хубаво че плашат амо гарги отдалеч). Ония момчета не знам, ама май много дърпаха клошовете и позагубиха повечко енергия от мен. Поне се оказаха навреме и запрашиха на североизток, след бомберите(чух аз че се прибират на направление 30 преди това). А църни мълчи.

Питам го за статус. Ангажиран с два 109. Къде бе? Не знам, отговаря. Опитвам се да му обясня къде бяхме и да го накарам да си спомни какво е правил. Така и не успя. Стреля по команда, но не видях трасаци. Далече е значи. На 500 метра бил някъде си. Проверям конзолата и аха - Църни свалил два вражески самолета, явно бомбъри, защото всичките 109ки са още жъж въздуха без един дето един друг юнак го свали. Докат отва тече аз съм пак на 4500. Църни, викам, на 4,5 к съм, че ги избия като пилци, само ми кажи къде си, ясно че са ниско с тебе. Не можа милия, а и време нямаше. "Рендернаха му контролните кабели неизползваемо" и той скочи. Аз бях поел в посока след бомберите по презумпция че Църни е в тази, след като е стрелял по тях а и последния 109, който видях и той натам пое, чвно другите са го повикали. Другите ми бойци докладваха, че имат повреди при атаките на бомберите и кацат. През това време, оня който ударих се приземи в къра и земах кила. Не е зле, оцелях а и кил писах в едан безнадеждан общо взето мисия. Поусуках се насам натам, яисто, па поех към дома. Таман се нагласявах на глисадата и ми свървши бензина. Та значи, другарю подполковник, за битки от рода ви е нужен 75% пълен резервоар. Поне скорост имаше, кацнах като учебник, като докосванто беше десетина метра преди началото на пистата. Даже и рулирах встрани. Докладвах на другите, броих бажно до 10, поздаравих хоста и излязох. После проверих къде е Църни и се оказа че е в посоката в която тръгнах, правилно съм предположил.

Та извода какъв е? Когато казвате, че правите нещо, не правете друго, когато се изисква да правите нещо, го правете, така другарите ви знаят какво се очаква да се случи с вас. И никога, ама никога не губете приблизителна ориентация. Това е работа в група, не като на другаря Църни, който между другото беше опукал два бомбъра и беше скочил над вражеска територия, ама избяга. Колкото да го смъмря в щаба на ескадрилата

Самосиндикалните акции не се толерират. Може да сте великолепен пилот, но ако паднете, понеже сте решили дя се сбиете с трима, тима ви вече губи едно дуло. А едно дуло в ръцете на среден пилот може да значи едно дуло по-малко за врага. А и Църни само напълни въздуха с молби за помощ, без да успее да я доведе до себе си. Стратегическа грешка, не тактическа. Бомабрдировачи се атакуват веднъж, максимум два пъти ако имат прикритие. Бомбардировачи се преследват САМО ако нямат вече прикритие. Коментарите може да са много.

Та както казах преди - разчитайте на себе си, всяка помощ е добре дошла от другите,но не значи да пренебрегнете някой, зашото си мислите че не е в час със ситуацията, само понеже сте пред носа му и по-близко до врага

Като се вижда и в ПЕ положението не е розово, така че на работа орли. Очакват ви чудесни одени - "За храброст" с мечове и без, "Св. Александър", огърлия на "Св. Равноапостоли кирли и Методи", "за военни заслуги" с отличие и без, степени на ордените - Велики кръстове, големи кръстове, кавалерски, командирски, офицески кръстове и т.н.

Оставете дрязгите за врага, нека се къса отвътре!

[Tangra]

Stoyanov каза:
[B]Мерси за тва това,че точно казваш нещата дето ги мислиш Тангра.
А сега....Да не заправяме какво правехте вие в началото.... сваляхте ни наред и само се подхихиквахте..... а обяснение на грешките си не съм чул...... единственото нещо което си ми обяснил ти беше как да следвам водача в завой..това според теб достатъчно ли е???
Защо като чу какво ства не ни каза пред всички да си траем?И да поспорим малко,да можем да се защитим? стеф защо е на същото мнение като не помня да летя снощи с нас?

Точно този пост не трябваше да стои тук. Въпреки всичко със Стоянов уточнихме как са в действителност нещата (и браво на нас за това ):tup: .
Тук искам да кажа на останалите, че такова нещо като "подхихикване" никога не е имало нито от моя страна нито от Стеф (за него мога да гарантирам когато съм бил там разбира се, но доколкото го познавам - той не е такъв човек ). Много пъти сме били на други сървъри с него и там винаги са се спазвали етични норми на поведение. Когато сме сваляли или сме били сваляни, почти винаги сме изпращали съобщението: S!
За онези които не знаят - това озночава : Slute, приеми моите поздравления и респект, ти си достоен противник! При нашите тренировки не съм го използвал (с малки изключения към външни хора) защото винаги съм мислил, че като сме си наши хора "българчета" ;-) това не би било проблем и не съм вярвал, че някой ще се сърди (все едно на собствена тренировка вратаря на Левси или ЦСКА да се сърди на съотборник затова, че му е вкарал няколко гола). Та с две думи не съм аз, който "подхихиква" (справка на предишната страница). Както и да - важното е, надявам че сега всички са разбрали какво не трябва да се прави в никакъв случай, когато се свали противник и затова предлагам това да се въведе не като задължение, а като морален закон при нас т.е. който уважава противника си независимо дали го е свалил или е бил свален да изпраща това послание. Разбира се който мисли, че даден противник не заслужава - да не го праща - това е личен избор все пак.
Продължаваме да обмисляме тренировъчна програма, но това е може би най-тежката задача, а има няколко събития които трябва да се случат и тогава да се уточни кое как ще бъде. За целта ще трябва да се назначи човек, който ще се грижи за обучението, но както казах трябва да мине време.
А ескадрила ще има, независимо от всички трудности, проблеми, спорове и търкания дори. Такива неща се случват за съжаление. Важното е да няма засегнати и обидени. Затова обърнете внимание на тона ми с който съм направил забележката. Едва ли има нещо обидно в него - дори напротив - на места звучи като похвала, а то си е и точно това. Ако след всяка забележка се реагира така, кажете как ще се изчистват проблемите ни, които са пред нас. Значи има командир, който би могъл да смъмри някой за нещо (без разбира се да го обижда ), а трябва ли от това да се прави политически въпрос. Редно е да има и команден състав, който да взема по-важните решения за въпроси относно ескадрилата (противник съм на едноличните решения от такъв характер). Затова предлагам тук да се обсъдят предложения за това кой каква функция би се наел да изпълнява (и да знаете че няма да получавате повече пари заради това, нито по-готините мадами :lol: ). За ориентиране в задълженията прочетете устава на ескадрилата и ако се наложи може да приспособим нещо т.е. да не се придържаме изцяло към този документ (ще го изменим ако е необходимо, така че да ни е максимално полезен ;-) )
И на края не се сърдете повече :tup: , тук сме освен за всичко друго и да прекарваме приятно времето си :tup: .
Salute!

[FeldMarshal Kalchev]

Не може всеки да е ас ... това рано или късно ще го разберете. Както каза Багатура, от неговите 50 човека има едва 8-10. Важното не е колко вражески самолета ще свалите, за да ви оценят като ас, ами как ще се държите като не сте такъв.

Уставът на нашия сайт е наистина полезен, поне да се прочете, за да се видят честите намеци за отборното летене, пазенето на водения и други задължения, свързани със съотборниците.

~Salute