ЗАСЕДАНИЕ VI - За вълненията по границите и за опасността от партите

[gollum]

Фауст Каниний:

"Мъдри са словата и на двама ви, благородни патриции. Но сърцето ми, обременено от пророчески сънища, които всяка нощ измъчват съня ми, се скланя към суровата мъдрост в словата Катонови. Аз съм напълно съгласен и гласувам "за" още веднъж."

[Aliendreamer]

"Мъдри,слова,на достоен гражданин на рим",Тиберий Калдиус се присъединява към думите на Каниний,"О,благородни Росций,предполагам че,нашите две фамилии,още страдат от тежкия пир вдигнат в чест на двамата наши красиви,родственика събрали се под един покрив.",Нима достойни Одзава,трябва да спорим кои какъв и защо,нима съдбата на Рим,не е преди всичко от сърце давам гласа на Калдиус за завърналия се Катон,и подкрепям думите на благородната Пулкерия,мъдрост има в тях,вслушаите се в трибуна,благородни."

[Sir Gray]

Луций Есенций:
"Ето това е последното писмо от баща ми. За жалост не успях да го информирам за наскорошните събития, но и това ще стане възможно най-скоро. Ето текста на писмото:
"Благодаря ти, сине мой, за твоите писма. Чета ги и сърцето ме боли. Боли ме, защото разбирам, че Сенатът отново се впуска в дълги и сложни дискусии, макар че варварите застрашават границите ни. Дискусии двойно по-безполезни, защото нямат допир с реалността. Нима уважаемите сенатори живеят в някакъв собствен, измислен свят? Нека напомня, че армията вече е в Македония и ще остане тук още поне няколко месеца. Аз разбира се ще остана с нея. Изпращането на цивилен управител, освен дето ще доведе до неизбежни конфликти в командването, е практически невъзможно преди изтичането на тези пет месеца. А дотогава се надявам армията да е извън границите на провинцията, което автоматично означава и възстановяване на нормалния и статус. Но нека напомня на благородните сенатори, че след пет месеца тъй или иначе предстои ново преразделяне на пропреторските постове, така че те би трябвало да се концентрират върху гласуването на нови постове вместо да губят време с очевидно невъзможни неща. Ситуацията от началото на тази година, когато проконсулите бяха назначени едва на 4тия, че даже и 5тия месец и то благодарение тъкмо на моите енергични действия в тази насока не бива да се повтаря.
Но в едно Сенатът има право, задълженията покрай войската наистина са много и времето не достига. Затова ще назнача военен легат, който да поеме ежедневните грижи около провинциалното управление, както и разпределението на доходите. Изборът ще бъде измежду синовете на пратрицианските фамилии, които са вече тук с мен. Това са Луций Октавий Калдий и Секст Росций Ауспекс. Но предвид факта, че фамилията Росций в момента не се грижи за друга провинция и ще може напълно да се отдаде на тази задача, то според мен е справедливо да бъде отсъдено в негова полза. А и самият Росций вече е доказал, че милее за благото на Републиката – докато уважаваният Катон се грижеше за лозята си, Росций участваше активно в дискуциите на Сената и дори се кандидатира за управлението на Сицилия, но загуби в гласуването срещу Галба. Но да оставим Сената да отсъди – сине, подай нота за гласуване.
Относно провинция Ахея Сенатът въобще няма причини за тревога – синът ми ... е от няколко месеца там управител, назначен ако може да припомня от Сената, и се справя чудесно, както и несъмнено синът на уважаемия Понтификс в Илирикум. Или Понтификсът смята, че нашите синове не могат да се справят с такава задача? Тогава ще трябва сериозно да се замислим за сегашната ни уредба, защото както виждам от писмата ти, май с единственото и затова толкова по-похвално изключение на Луций Октавий, нито един сенатор не се е отправил към поверената му провинция. Нима уважаемите сенатори не милеят за просперитета на поверената им от Републиката провинция? Нима сенаторите са толкова заети с дискусии, че нямат време да се погрижат за делата на Републиката и изпращат синовете си? А същевременно толкова са се загрижили, че аз, човекът на място и в непосредствен допир със събитията, за разлика от тях, няма да се справя... Каква ирония... или лицемерство...
Ако трябва да съм откровен, смятам, че Сенатът се е превърнал в място на интриги. Свидетели сме как от началото на годината толкова много време беше изгубено в речи, докато единствените практични действия бяха като че ли само мое дело. И сега уважаемия Каниний, вместо да се погрижи за собствените си задължения като Понтификс, а и за поверената му провинция, започва нови безплодни дискусии (безплодни защото както вече отбелязах до края на годината не е възможно да се направи нищо, а тогава така или иначе имаме ново преразпределение). Че дори уважаемия Фауст Каниний, явно преследвайки някаква си негова схема, кани отново Катон, макар последния толкова категорично да се отказа от своето сенаторско място. Нечувано! Какво ще стане ако всеки от нас започне така безразборно да въздига сенатори? Че аз с удоволствие бих дал на моят ням африкански роб сенаторска тога – ще се получи живописен цветови контраст, а и несъмнено ще допринесе за дискусиите в Сената с речите си. Само респекта, който изпитвам пред името и славата на благородния Катон и занието ми, че той може много да допринесе за добруването на нашия Град ме възпира да не пусна веднага иск пред Сената за лишаване на Каниний от обществените му постове – защото макар и изцяло погрешна, постъпката на Каниний в крайна сметка ще бъде в полза на Рим. Нека уважаемият Фауст Каниний се отдаде повече на задълженията си в Храма, отколкото на сплетните върху мраморния под на Сената. Защото макар подобна мисъл да ме ужасява и искрено да не искам да повярвам, че е възможно предвид репутацията на Каниний, последните му действия оставят впечатлението на кампания лично срещу мен. Не знам с какво съм заслужил тази негова неприязън, но каквото и да е, извинявам се най-искрено. И същевременно призовавам Сената да не се поддава на тази манипулация – моите действия, предприети единствено и само за благото на Рим и бързото и твърдо блокиране на опасността от стана на варварите от Изтока, говорят сами за себе си. И съм сигурен, че истинските граждани на Рим ще разпознаят това."