Разбира се, оценяването на ролята и влиянието на по-новите пълководци е по-мъчно отколкото на древните. Сякаш значението на отделната личност, колкото и даровита да е, намалява с модернизирането и усложняването на войната. Пълководецът във все по-малка степен е държавник, колкото повече наближаваме собственото си време.
Можем ли да наречем Хитлер, Чърчил или Сталин "пълководци"? Струва ми се, че не, макар че войната във всичките й форми моделира живота им. Можем ли да наречем Монтгомъри, Жуков или Манщайн държавници? Струва ми се, че отговорът пак ще е отрицателен (може би Ромел е донякъде и държавник, знам ли... но Ромел е какво ли не. Ако беше живял в Античността, щеше да е подобен на Цезар ).
Във всеки случай за античните, средновековните и военачалниците от ХV²-ХV²² в. може би трябва да остане графата "държавник/владетел".
За тези след ХV² в. графата да се промени на "взаимодействие с главното командуване" или "политическа адаптивност" (защото военният във все по-голяма степен зависи от своите - най-често - цивилни началници и е не толкова политик, колкото... политикан).
А самият ХV²² в. е нещо като преходен период, когато пълководецът ту все още сам е държавник (и понякога владетел), ту е във вече подчинена роля, така че и двете графи могат да фигурират заедно.
Късметът, разбира се, би трябвало изцяло да отсъства в сметките за ХХ в. Героични и романтични епизоди, битки, спечелени на косъм, обръщане на хода на войната с едно хвърляне на заровете - да, това може би все още е възможно дори през Х²Х в... но през ХХ? Абсурд. Боя се, че в последните сто години късметлиите нямат късмет. Освен може би във флота, но доколкото виждам, поне дотук не са изброявани големи адмирали и морски командири. Пък и предполагам, че Кригсмаринето би обрало всички лаври
Смятам освен това, че има два взаимноуравновесяващи се фактора, които трябва да се вземат предвид: техническата грамотност и адаптивността към конкретните тактически условия. Или по-просто казано: рутината и новаторството. Колкото повече идваме към собствената си епоха, толкова повече рутината измества относителната важност на новаторството. Докато колкото по-назад в историята се връщаме, толкова по-голямо ще е значението на новаторството за сметка на рутината... но с уговорката, че дори и в древността победата се усмихва по-често на добре дисциплинираната, тренирана и гладко вървяща в рутината военна машина, така че относителното значение на рутина vs. новаторство и при най-"творчески" настроените антични гении на войната като Темистокъл, Епаминонд, Александър, Ханибал, Марий или Цезар пак би отивало към 50:50.
Оф, многословно се получи. Абе накратко казано, едни качества на военния имат по-голямо значение някога, а съвсем други - днес. В наше време някой блестящ импровизатор като Цезар би губил, а някой досаден педант като подпоручик Дуб би печелил.
Това са, разбира се, баналните мисли на един заклет цивилен (който на това отгоре предпочита художествената литература за любовница вместо историята за съпруга, а конкретно военната история смята направо за тъща), но се надявам да ви свършат някаква работа.
Можем ли да наречем Хитлер, Чърчил или Сталин "пълководци"? Струва ми се, че не, макар че войната във всичките й форми моделира живота им. Можем ли да наречем Монтгомъри, Жуков или Манщайн държавници? Струва ми се, че отговорът пак ще е отрицателен (може би Ромел е донякъде и държавник, знам ли... но Ромел е какво ли не. Ако беше живял в Античността, щеше да е подобен на Цезар ).
Във всеки случай за античните, средновековните и военачалниците от ХV²-ХV²² в. може би трябва да остане графата "държавник/владетел".
За тези след ХV² в. графата да се промени на "взаимодействие с главното командуване" или "политическа адаптивност" (защото военният във все по-голяма степен зависи от своите - най-често - цивилни началници и е не толкова политик, колкото... политикан).
А самият ХV²² в. е нещо като преходен период, когато пълководецът ту все още сам е държавник (и понякога владетел), ту е във вече подчинена роля, така че и двете графи могат да фигурират заедно.
Късметът, разбира се, би трябвало изцяло да отсъства в сметките за ХХ в. Героични и романтични епизоди, битки, спечелени на косъм, обръщане на хода на войната с едно хвърляне на заровете - да, това може би все още е възможно дори през Х²Х в... но през ХХ? Абсурд. Боя се, че в последните сто години късметлиите нямат късмет. Освен може би във флота, но доколкото виждам, поне дотук не са изброявани големи адмирали и морски командири. Пък и предполагам, че Кригсмаринето би обрало всички лаври
Смятам освен това, че има два взаимноуравновесяващи се фактора, които трябва да се вземат предвид: техническата грамотност и адаптивността към конкретните тактически условия. Или по-просто казано: рутината и новаторството. Колкото повече идваме към собствената си епоха, толкова повече рутината измества относителната важност на новаторството. Докато колкото по-назад в историята се връщаме, толкова по-голямо ще е значението на новаторството за сметка на рутината... но с уговорката, че дори и в древността победата се усмихва по-често на добре дисциплинираната, тренирана и гладко вървяща в рутината военна машина, така че относителното значение на рутина vs. новаторство и при най-"творчески" настроените антични гении на войната като Темистокъл, Епаминонд, Александър, Ханибал, Марий или Цезар пак би отивало към 50:50.
Оф, многословно се получи. Абе накратко казано, едни качества на военния имат по-голямо значение някога, а съвсем други - днес. В наше време някой блестящ импровизатор като Цезар би губил, а някой досаден педант като подпоручик Дуб би печелил.
Това са, разбира се, баналните мисли на един заклет цивилен (който на това отгоре предпочита художествената литература за любовница вместо историята за съпруга, а конкретно военната история смята направо за тъща), но се надявам да ви свършат някаква работа.
Comment