Представям си развитието на ситуацията така:
- Първи период - първите 1-2 седмици: период на шока.
Времето, нужно да разберат хората и правителството какво е станало и да решат какво да правят. Много (стотици хиляди?) семейство ще бъдат разделени. Повечето от тях ще загубят човека, който ги издържа – защото е заминал да заработва в чужбина. Някои ще се самоубият, други ще си загубят разсъдъка. Но такива ще са малко. Народа ни вече свикна на изпитания. :-( Болшинството просто ще продължи да живее по-нататък.
- Втори период - първите 2-3 години: период на аварийното възстановяване.
Ще действа ли адекватно правителството? Каквито и да са в правителството: мошенници, престъпници и т.н., едно е сигурно – че не са глупаци. Иначе нямаше да са там. И понеже и те лично имат нужда от всякакви материални ценности, ще се постараят да организират производството им. На практика достатъчно е да не пречат – ще се намерят инициативни хора, които да го направят. Ще има извънаредно положение – ако правителството не се сети само да го въведе, развитието на ситуацията ще го принуди. Не е изключено да ни се сервира една диктатура на г-н Б.Борисов. :-)
Глад няма да има – всяка държава има запаси от храна поне за една година – до следващата реколта. Отделно – държавния резерв. Освен това ще плъзнат по света ловци и рибари – за тях ще е рай! Цяла девственна планета, пълна с дивеч и риба. И никой не ти налага ограничения. А на следващото лято ще се засее всичко необходимо.
Със дрехи и мебели проблеми няма да има – имаме си производство.
Проблем може да стане отсъствието на горива и желязна руда. Затова ще трябва спешно да се заемем със тяхното набавяне, и – режим на жестоки икономии докато се осигури производството.
Енергетика (това ми е специалността): Около 60 % от мощностите са ВЕЦ и ТЕЦ на местни въглища. Вече имаме и вятърни генератори. Всички те ще продължат да работят.
Част от ТЕЦ-овете ни са на вносни черни въглища. Най-близкото място, от което може да се доставят – Зонгулдаг в Турция. До брега на Черно море е, тъй че въглищата могат да се превозват с кораби по море до Бургас и Варна.
АЕЦ ще проработи 1 – 2 години с наличното гориво, после ще трябва да я спрем окончателно. Няма смисъл да се опитваме да произвеждаме ядрено гориво – много е сложно и скъпо, за една АЕЦ просто не се откупува. Но когато спре АЕЦа, ще тръгнат ТЕЦ-овете на черни въглища. Така че ток ще има, макар и с ограничения. Енергетиката ще работи на 70-75 % от сегашните разполагаеми мощности.
Природният газ ще е проблем. С находището край с. Девенци и резервите имаме към 7 млрд. куб. м. Докато усвоим нови находища в чужбина (Трансилвания ?) ще минат поне няколко години. Тъй че – по 0.5 – 1 млрд. куб. м на година! Което означава режим. Надявам се, че поне за химическите производства ще има. А топлофикациите – или на мазут (след 2-3 години, когато го има) или на генераторен газ от въглища (което също ще иска време).
Транспорт: Както е писано – нефт от Влашката равнина. Тръби за нефтопровод има достатъчно. Пътят до Плоещ може и да не е черен – насипва се с трошени камъни и се валира. Получава се хубава, твърда настилка (по-късно, когато има възможност, може и да се асфалтира).
Метали: Производство на цветни метали си имаме. Въпросът е желязото и алуминия. Ще трябва и кокс за металургията – от въглищата на Зонгулдаг. Желязна руда – от Крим, също по море, със същите кораби за насипни товари. Такива кораби трябва да има в пристанищата на Варна и Бургас.
2-3 години са достатъчно да решим тези въпроси (алуминият засега чака).
Другите производства ще вървят горе-долу с наличните машини и резервни части, но още от първите дни ще трябва да се започне подготовка за производство на всичко, което ще ни липсва по-нататък.
През първите години все пак ще има несигурност сред хората и ще падне значително раждаемостта. Но това ще е за много кратко време и населението няма да спадне значително.
- Трети период – до 15-20 години след Промяната: спокойно възстановяване.
Народа вижда, че нещата вървят към оправяне и се поуспокоява. Раждаемостта започва да се увеличава. До края на периода броя на населението се възстановява и започва да се увеличава. По-бавно при българите, малко по-бързо при турците и доста бързо при циганите.
Отлив от градовете към селата няма да има! Първо, 1 селски стопанин може да изхрани 20-50 души (тоест, на село има работа за 2-5 % от населението), и второ, в градовете ще има огромен глад за работна ръка – започва създаването на всички липсващи производства!
Работата ще е на три етапа:
1) Произвеждане на «машини за производство на машини».
2) Изработване с горните машини на оборудване за конкретните заводи
3) Строителство на заводите и монтаж на оборудването.
Връщане назад в нивото на технологиите ще има, но не много голямо – някъде до нивото на средата на ХХ век.
Ще бъде усвоено газовото находище в Трансилвания и ще отпаднат ограниченията за използване на газ. Когато започне да не ни стига тока, ще почнем да строим нови ВЕЦ на реките в съседните земи (ВЕЦ са най-прости по конструкция, а и гориво не им трябва). В реалния свят се използват и реактивни двигатели от стари самолети, на които трябва да се сложи генератор. Само двигателите на един Ту-154 могат да захранват един средно голям град. И това ще е решението за новите градчета за добив на нефт и газ – Плоещ и Тургу Муреш.
По селските въпроси: Ще бъдат разорани и засети Одринска и Беломорска Тракия и северна Добруджа. Ще се появят ниви и градини и около новите прмишлени градчета – Плоещ, Зонгулдаг, Керч и т.н. – за изхранване на местното население. Животновъдите ще подкарат добитъка по пасищата на «новите земи» - Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, но не много далеч, за да могат да си извозват продукцията до «цивилизацията».
Освен овчари и говедари, по «новите земи» ще бродят ловци, дървосекачи и геолози. Но ще трябва да са въоръжени и на групи – защото освен хищните животни, там ще се крият и банди от престъпници, бягащи от закона. Извън «цивилизацията» ще царят законите на Дивия Запад: който може да стреля по-бързо и по-точно, той е прав.
Впрочем, има неща които не виреят по нашите земи. Който иска да яде банани и да пие кафе, ще трябва да ходи на юг да си ги гледа. Маслините растат и в Беломорска Тракия, портокали и други цитрусови култури ще трябва да отглеждаме в южна Гърция, а за банани ще трябва да се отиде в Египет. Предполагам, там ще може да се отглежда и кафе и какао.
И така: Един хубав ден няколко хиляди селяни и строители заедно с нужните материали и инструменти се натоварват на кораби и отплават за Египет – към делтата на Нил, където има и слънце, и вода, и плодородна земя в изобилие. И създават там голями плантации за южни култури. На мястото на Александрия – градче с пристанище, където ще се обработва стоката и ще се товари на кораби за България.
Ще се появят отново пристанищата на Солун, Кавала и Александропулис(Дедеагач). Отначало за рибарски корабчета, после и за търговия с Александия и другите «колонии», които ще се появят по-късно из Средиземноморието.
През третия период нефтът на Румъния ще започне да не ни достига (там се добиват до 5-6 милиона тона в година максимум, а социалистическа България е внасяла до 10 –11 милиона). Нефт има и в Албания, но е по-малко от румънския. Затова най-вероятно е да се асочим към Либия. Там запасите са достатъчни. От Албания можем да почнем добив на асфалт, а от Гърция или Босна/Хърватско – на боксит – за производство на алуминий.
А иманярите ще се юрнат да търсят злато! Нали имаме карти и атласи на целия свят. А там са обозначени и находищата на благородни метали и скъпоценни камъни!
Най-напред ще проверят долното течение на Струма, където е имало златни рудници в древността и Западните части на Карпатите – там и до днес се добива злато и даже има град, който се казва Златна. Но интересът ще е най-вече към Египет – страната е известна с огромните количества злато, които са добивали фараоните. Ще се кроят планове и за по-далечно експедиции – към Южна Африка, Калифорния, Австралия, Аляска – навсякъде, където е имало «златна треска, към бреговете на Намибия, осеяни с диаманти, към Индия – «родината на скъпоценните камъни».
Някои ще се сетят за кехлибара по бреговете на Балтика, други за коралите и бисерните миди в южните морета (най-близо е Червено море – до колонията в Египет).
Четвърти период – след 20 години: новото поколение
Ще се увеличава населението. Ще започне постепенно възстановяване на изоствените технологии и изобретяване на нови.
Най-силно вярващите ще тръгнат да възстановяват светите места. Християните – Ерусалим, мюсулманите – Мека.
Ще си кажат думата и националните различия. Най-голямото малцинство (750 хиляди) – турците, ще поискат да си имат своя държава. И ще се наложи да им позволим, за да си нямаме разправии. Ще им отстъпят Мала Азия. Проливите и Зонгулдаг може да останат българска територия. Затова пък турците ще могат да вземат иракските петролни находища край Мосул и Киркук.
Циганите (370 хиляди) ние самите ще искаме да ги изпратим някъде, но дали те ще искат? Защото основните им професии са свързани с обслужване на други хора. Като останат сами, просто няма да знаят с какво да се прехранват. Но сигурно ще се намети лидер, който да ги поведе – само за да може да стане глава на независима държава.
Когато бъде построена колонията в Египет, сигурно ще я поискат, нали са живели там към сто години, преди да се пръснат по Европа. Но нашите власти няма да им я дадат. Най вече заради златните рудници. Може да се установят в южен Ирак и Кувейт – помамени от нефтените залежи на Персийския залив.
Ще се отделят и групи българи, недоволни от властта. Също и много турци и цигани няма да се подчиняват на правителствата (в Анкара и Басра?). Естественно всички тези колонии и държави ще се стараят да поддържат връзка (и търговия!) с България. Защото самостоятелно няма да могат да поддържат приемливо техническо равнище.
Засега толкова …
- Първи период - първите 1-2 седмици: период на шока.
Времето, нужно да разберат хората и правителството какво е станало и да решат какво да правят. Много (стотици хиляди?) семейство ще бъдат разделени. Повечето от тях ще загубят човека, който ги издържа – защото е заминал да заработва в чужбина. Някои ще се самоубият, други ще си загубят разсъдъка. Но такива ще са малко. Народа ни вече свикна на изпитания. :-( Болшинството просто ще продължи да живее по-нататък.
- Втори период - първите 2-3 години: период на аварийното възстановяване.
Ще действа ли адекватно правителството? Каквито и да са в правителството: мошенници, престъпници и т.н., едно е сигурно – че не са глупаци. Иначе нямаше да са там. И понеже и те лично имат нужда от всякакви материални ценности, ще се постараят да организират производството им. На практика достатъчно е да не пречат – ще се намерят инициативни хора, които да го направят. Ще има извънаредно положение – ако правителството не се сети само да го въведе, развитието на ситуацията ще го принуди. Не е изключено да ни се сервира една диктатура на г-н Б.Борисов. :-)
Глад няма да има – всяка държава има запаси от храна поне за една година – до следващата реколта. Отделно – държавния резерв. Освен това ще плъзнат по света ловци и рибари – за тях ще е рай! Цяла девственна планета, пълна с дивеч и риба. И никой не ти налага ограничения. А на следващото лято ще се засее всичко необходимо.
Със дрехи и мебели проблеми няма да има – имаме си производство.
Проблем може да стане отсъствието на горива и желязна руда. Затова ще трябва спешно да се заемем със тяхното набавяне, и – режим на жестоки икономии докато се осигури производството.
Енергетика (това ми е специалността): Около 60 % от мощностите са ВЕЦ и ТЕЦ на местни въглища. Вече имаме и вятърни генератори. Всички те ще продължат да работят.
Част от ТЕЦ-овете ни са на вносни черни въглища. Най-близкото място, от което може да се доставят – Зонгулдаг в Турция. До брега на Черно море е, тъй че въглищата могат да се превозват с кораби по море до Бургас и Варна.
АЕЦ ще проработи 1 – 2 години с наличното гориво, после ще трябва да я спрем окончателно. Няма смисъл да се опитваме да произвеждаме ядрено гориво – много е сложно и скъпо, за една АЕЦ просто не се откупува. Но когато спре АЕЦа, ще тръгнат ТЕЦ-овете на черни въглища. Така че ток ще има, макар и с ограничения. Енергетиката ще работи на 70-75 % от сегашните разполагаеми мощности.
Природният газ ще е проблем. С находището край с. Девенци и резервите имаме към 7 млрд. куб. м. Докато усвоим нови находища в чужбина (Трансилвания ?) ще минат поне няколко години. Тъй че – по 0.5 – 1 млрд. куб. м на година! Което означава режим. Надявам се, че поне за химическите производства ще има. А топлофикациите – или на мазут (след 2-3 години, когато го има) или на генераторен газ от въглища (което също ще иска време).
Транспорт: Както е писано – нефт от Влашката равнина. Тръби за нефтопровод има достатъчно. Пътят до Плоещ може и да не е черен – насипва се с трошени камъни и се валира. Получава се хубава, твърда настилка (по-късно, когато има възможност, може и да се асфалтира).
Метали: Производство на цветни метали си имаме. Въпросът е желязото и алуминия. Ще трябва и кокс за металургията – от въглищата на Зонгулдаг. Желязна руда – от Крим, също по море, със същите кораби за насипни товари. Такива кораби трябва да има в пристанищата на Варна и Бургас.
2-3 години са достатъчно да решим тези въпроси (алуминият засега чака).
Другите производства ще вървят горе-долу с наличните машини и резервни части, но още от първите дни ще трябва да се започне подготовка за производство на всичко, което ще ни липсва по-нататък.
През първите години все пак ще има несигурност сред хората и ще падне значително раждаемостта. Но това ще е за много кратко време и населението няма да спадне значително.
- Трети период – до 15-20 години след Промяната: спокойно възстановяване.
Народа вижда, че нещата вървят към оправяне и се поуспокоява. Раждаемостта започва да се увеличава. До края на периода броя на населението се възстановява и започва да се увеличава. По-бавно при българите, малко по-бързо при турците и доста бързо при циганите.
Отлив от градовете към селата няма да има! Първо, 1 селски стопанин може да изхрани 20-50 души (тоест, на село има работа за 2-5 % от населението), и второ, в градовете ще има огромен глад за работна ръка – започва създаването на всички липсващи производства!
Работата ще е на три етапа:
1) Произвеждане на «машини за производство на машини».
2) Изработване с горните машини на оборудване за конкретните заводи
3) Строителство на заводите и монтаж на оборудването.
Връщане назад в нивото на технологиите ще има, но не много голямо – някъде до нивото на средата на ХХ век.
Ще бъде усвоено газовото находище в Трансилвания и ще отпаднат ограниченията за използване на газ. Когато започне да не ни стига тока, ще почнем да строим нови ВЕЦ на реките в съседните земи (ВЕЦ са най-прости по конструкция, а и гориво не им трябва). В реалния свят се използват и реактивни двигатели от стари самолети, на които трябва да се сложи генератор. Само двигателите на един Ту-154 могат да захранват един средно голям град. И това ще е решението за новите градчета за добив на нефт и газ – Плоещ и Тургу Муреш.
По селските въпроси: Ще бъдат разорани и засети Одринска и Беломорска Тракия и северна Добруджа. Ще се появят ниви и градини и около новите прмишлени градчета – Плоещ, Зонгулдаг, Керч и т.н. – за изхранване на местното население. Животновъдите ще подкарат добитъка по пасищата на «новите земи» - Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, но не много далеч, за да могат да си извозват продукцията до «цивилизацията».
Освен овчари и говедари, по «новите земи» ще бродят ловци, дървосекачи и геолози. Но ще трябва да са въоръжени и на групи – защото освен хищните животни, там ще се крият и банди от престъпници, бягащи от закона. Извън «цивилизацията» ще царят законите на Дивия Запад: който може да стреля по-бързо и по-точно, той е прав.
Впрочем, има неща които не виреят по нашите земи. Който иска да яде банани и да пие кафе, ще трябва да ходи на юг да си ги гледа. Маслините растат и в Беломорска Тракия, портокали и други цитрусови култури ще трябва да отглеждаме в южна Гърция, а за банани ще трябва да се отиде в Египет. Предполагам, там ще може да се отглежда и кафе и какао.
И така: Един хубав ден няколко хиляди селяни и строители заедно с нужните материали и инструменти се натоварват на кораби и отплават за Египет – към делтата на Нил, където има и слънце, и вода, и плодородна земя в изобилие. И създават там голями плантации за южни култури. На мястото на Александрия – градче с пристанище, където ще се обработва стоката и ще се товари на кораби за България.
Ще се появят отново пристанищата на Солун, Кавала и Александропулис(Дедеагач). Отначало за рибарски корабчета, после и за търговия с Александия и другите «колонии», които ще се появят по-късно из Средиземноморието.
През третия период нефтът на Румъния ще започне да не ни достига (там се добиват до 5-6 милиона тона в година максимум, а социалистическа България е внасяла до 10 –11 милиона). Нефт има и в Албания, но е по-малко от румънския. Затова най-вероятно е да се асочим към Либия. Там запасите са достатъчни. От Албания можем да почнем добив на асфалт, а от Гърция или Босна/Хърватско – на боксит – за производство на алуминий.
А иманярите ще се юрнат да търсят злато! Нали имаме карти и атласи на целия свят. А там са обозначени и находищата на благородни метали и скъпоценни камъни!
Най-напред ще проверят долното течение на Струма, където е имало златни рудници в древността и Западните части на Карпатите – там и до днес се добива злато и даже има град, който се казва Златна. Но интересът ще е най-вече към Египет – страната е известна с огромните количества злато, които са добивали фараоните. Ще се кроят планове и за по-далечно експедиции – към Южна Африка, Калифорния, Австралия, Аляска – навсякъде, където е имало «златна треска, към бреговете на Намибия, осеяни с диаманти, към Индия – «родината на скъпоценните камъни».
Някои ще се сетят за кехлибара по бреговете на Балтика, други за коралите и бисерните миди в южните морета (най-близо е Червено море – до колонията в Египет).
Четвърти период – след 20 години: новото поколение
Ще се увеличава населението. Ще започне постепенно възстановяване на изоствените технологии и изобретяване на нови.
Най-силно вярващите ще тръгнат да възстановяват светите места. Християните – Ерусалим, мюсулманите – Мека.
Ще си кажат думата и националните различия. Най-голямото малцинство (750 хиляди) – турците, ще поискат да си имат своя държава. И ще се наложи да им позволим, за да си нямаме разправии. Ще им отстъпят Мала Азия. Проливите и Зонгулдаг може да останат българска територия. Затова пък турците ще могат да вземат иракските петролни находища край Мосул и Киркук.
Циганите (370 хиляди) ние самите ще искаме да ги изпратим някъде, но дали те ще искат? Защото основните им професии са свързани с обслужване на други хора. Като останат сами, просто няма да знаят с какво да се прехранват. Но сигурно ще се намети лидер, който да ги поведе – само за да може да стане глава на независима държава.
Когато бъде построена колонията в Египет, сигурно ще я поискат, нали са живели там към сто години, преди да се пръснат по Европа. Но нашите власти няма да им я дадат. Най вече заради златните рудници. Може да се установят в южен Ирак и Кувейт – помамени от нефтените залежи на Персийския залив.Ще се отделят и групи българи, недоволни от властта. Също и много турци и цигани няма да се подчиняват на правителствата (в Анкара и Басра?). Естественно всички тези колонии и държави ще се стараят да поддържат връзка (и търговия!) с България. Защото самостоятелно няма да могат да поддържат приемливо техническо равнище.
Засега толкова …
Но мисля че подобно ще свърши работа 
Какви курорти ? Какви пет лева? Обществото ще се възстановява от Шока. Едва ли му е до курортите на Червено море. Съмнявам се ,че метрополията ще отдели средства за създаването на почивни станции. Освен може би ако решат да направят един почивен дом.
В него да пращат като през соца ,само най-заслужилите - ударници на труда 
- Въпросът е друг PC ще издържат макс. 10г. след това се връщаме в началото на 80те. 
Comment