*кхъм* или за "Властелинът на пръстените", киното и военното изкуство

[gollum]

Then I will bear you to Edoras, where the Lord of Rohan sits in his halls,” he said; “for that is not very far off.

Разстоянието между Ортанк и Едорас по въздух изглежда да е някъде около 200-210 км. Пренася магьосник, по-дребен на ръст от обикновен човек, при това, вероятно отслабнал заради затворничеството, но сигурно поне с 30% по-тежък от хобит. От друга страна, орелът ще трябва да носи хобит, плюс някакъв багаж, за да може диверсантската група да има някаква самостоятелност - поне 5-6 денонощия. От друга страна, това е най-бързия, вероятно и най-силния и издръжлив от орлите. Но да приемем, че могат да се съберат поне двама-трима, за да носят двама хобити плюс багаж. Мисля че можем да приемем, че биха могли да ги пренесат на около 200-250 км разстояние максимум (в Билбо Бегинс носят джуджетата, магьосника и Билбо на 20-30 км).
Така че теоретично би могло да планират да стигнат пеш някъде близо до Андуин, след което да извикат 3 орела, които да пренесат двама хобита и някакъв не голям багаж и да си опитат да ги оставят ако не вътре в планинския пръстен (вероятно ще е неосъществимо), то поне някъде по-наблизо и да им спестят част от пътя. Но това не решава проблема с достигането до Ородруин.
Проблемът е, че както знаем на Задругата й е нужно бая време, за да стигне дотам и по пътя не само губи магьосника си, а с това и шанса си да повика орли, но е засечена и преследвана, включително и от крилат назгул. И това не отменя проблемите с "ПВО"-то на Мордор .

[pnp5q]

gollum, благодаря ти за пространния и аргументиран отговор. Ще се опитам да се доизясня накратко:

дали главата е отрязана наистинаили само със завързани очи, уста и уши - няма особена разлика

Тук гледните ни ъгли се разделят леко - при мен акцента е на мотивацията /в случая - на Саруман/ и доколкото си спомням, дали главата е жива в мистичната традиция е от първостепенно значение - и не само в индианската и африканската. Така че може Саруман и бойците му да не са били толкова тъпи, а да са вярвали в значимостта на не-рационални съображения. (Впрочем, това с изтъпяването им за в киното ми изглежда `нормален` маркетингов ход IRL на фона на една по-голяма схема: струва ми се, че развитието от двете страни на `желязната завеса` има доста общи `точки на екстремум` и си го обяснявам със сходния стремеж за създаване на `идеалния човек от Ренесанса` - в Съветите наблягат на четенето - което им личи, но се появяват доста научни фрикове и астрални спецове, а от другата страна `снизяват планката`, което води до явления като "британските учени" и чудесни личности като дан-брауновския професор - познавач на няколко мъртви езика и все европейско изкуство, но при случай може да надбяга най-добрия асасин на Ватикана...)

ако целта на Саруман е била бърз унищожаване на Рохан

Някъде имаше намеци, че Грима ще получи Еовин - навярно целта е била `приятелско` анексиране на Рохан /и възпиране на Еомер/, обаче Гандалф цъфва "не навреме" и отпраща Грима обратно - той не е в Усоето, днес препрочетох този момент.

Защо въобще е нужно допълнително нападение след като Теоден е под контрола на Саруман?

Във връзка с горното - като отчаян ход след загубата на контрола? Тактиката на лошото ченге - нагнетяване на ситуацията с цел преломяване - докато не е изветряла съвсем магията над Теоден - и докато Гандалф изглежда, че го е изоставил за малко заради по-спешни дела.

Иначе, ако всичко беше вървяло по горния план, оркските редици щяха да си маршируват мирно през съюзния/подчинен Рохан, носейки само научно-технически прогрес и ГМО-насита.

[gollum]

Благодаря, както отбелязах по-рано, темата е далеч от това да е изчерпана и може още да се развихри (най-малкото за празно забавление ).

Ще започна с коментар по отделните "проблеми", които набелязваш, защото ми се струват по-лесни.

Иначе, ако всичко беше вървяло по горния план, оркските редици щяха да си маршируват мирно през съюзния/подчинен Рохан, носейки само научно-технически прогрес и ГМО-насита.

Това на пръв поглед изглежда "естествено", но при задълбочаване не съм сигурен, че е така. Ако Саруман контролира Рохан чрез Грима, то тогава за какво въобще ще му е нужно да го напада? Нали така ще "развали" контрола си и ще го замени за директна конфронтация? Каквото и да е положението в Едорас, няма как да си представим рохиримите да приемат за нормално оряди орки да плячкосват земите им и да застрашават стадата.
В подкрепа на това предположение е фактът, че Саруман, напрягайки до крайност ресурсите си (това го предполагаме, но имаме добра основа) създава "голяма" армия от над 10 000 урук-хаи, плюс някакъв контингент от нормални орки, вълкоездачи, мобилизира и достъпните му човешки ресурси. Това не става в отговор на внезапната промяна в ситуацията, причинена от появата на Гандалф и компания, просто защото не би имало време - всичко това е подготвено предварително, още преди Гандалф да влезе в директна конфронтация със Саруман по времето, когато Фродо и компания все още се движат към Ломидол.
Събирането на подобна армия трябва да е част от мобилизацията на Саруман за войната (общата, голямата), а не само като стъпка към решаване на "Роханския проблем". Въпросът е какво е мястото на Рохан в плановете на магьосника.
Имаме ясното свидетелство за "военно ангажиране" от сражението за бродовете на Исен - и двете страни задействат значителни сили - Саруман по-големи; общо се водят две битки, като целта на Саруман в първата е убийството на ТЕодред на всяка цена, целта при втората - овладяването на бродовете (тук има кратко обобщение на сражението). Трудно можем да приемем това като диверсионно действие с ограничена цел - смъртта на престолонаследника и след това нищо, защото след първата битка веднага следва втора. По-логично изглежда това да е първата стъпка от пълномащабна агресия - овладяване на "входа" към Рохан. Напомням, че тези бродове са основния "вход" (Исен може да се пресече и на други места, но няма друго удобно място за снабдяване и преминаване на голяма армия) и са ключови както за нормалното навлизане на сарумановата армия, така и за снабдяването й след това. В нормална ситуация, т.е. ако рохиримите успеят да извършат дори частична мобилизация, те биха могли да завардят бродовете и да унищожат или нанесат много сериозни загуби на всяка армия, която се опита да ги пресече. Така или иначе, в нормална военна ситуация (обуявена пълномащабна война) бовете ще се водят за и около Бродовете на Исен.
Това ме отвежда до:

Във връзка с горното - като отчаян ход след загубата на контрола? Тактиката на лошото ченге - нагнетяване на ситуацията с цел преломяване - докато не е изветряла съвсем магията над Теоден - и докато Гандалф изглежда, че го е изоставил за малко заради по-спешни дела.

Не мисля. Ако предположим действие за "нагнетяване на ситуацията", т.е. отклоняващо, диверсионно такова, това не изисква пълномащабно и още повече, решително ангажиране. Самият факт, че Саруман задейства напълно достъпните си ресурси говори за решителни намерения, така че няма как това да е някакъв вид "диверсия". Мисля че можем да го тълкуваме само като пълномащабна инвазия с решителни цели.
Това ни прехвърля към основния въпрос, а именно "какви са били намеренията на Саруман за Рохан преди Гандалф да се намеси в уравнението?" Според мен, решителни, т.е. пълно завладяване, а не индиректен контрол. Затова смятам, че всички действия чрез Грима имат за цел само приспиване на вниманието и вътрешно отслабване, което ще бъде използвано за да бъде по-лесно завладян Рохан след това. Говорим за директно овладяване и пълно подчинение. Най-вероятно, заробване на населението и експлоатация на наличните ресурси. Намесата на Гандалф най-вероятно само ускорява удара, а не го предизвиква. С оглед на предшестващите действия (удара при Исен, изгонването на Еомер) току-виж се оказало, че този удар е нанесен почти по график, а е прибързано. Ако можем да обсъждаме някаква "внезапна промяна", то тя може да е свързана не с промяна в графика или мащабите, а в конкретните цели на операцията.
Дали имаме основание да мислим така? Според мен, да.
Ще се опитам да представя хода на нещата, ако Гандалф не се бе намесил. След овладяването на бродовете (безпрепятствен достъп до Рохан), смъртта на престолонаследника и изгонване на единствения решително настроен генерал (по-точно, не е единствен, а единствен в Едорас - Елфошлем (ротен/батальонен командир), Гримболд (полковник/генерал) и Еркенбранд (след смъртта на Теодред командва всички северни сили) по това време се намират на и около бойното поле на север), следващата логична стъпка е удар, който да "обере" плодовете на предишните действия. Къде би следвало да се нанесе този удар? Логично е да се използва основната част от силите за удар, който да неутрализира рохиримските сили, намиращи се в северната част на страната - оцелели/измъкнали се след сражението за Бродовете на Исен - говорим минимум за 10-12 ескадрона, може би и за повече, особено ако някой от двамата командири в района извърши мобилизация - нещо, което вероятно са правели. Логичното действие е първо тези сили да бъдат неутрализирани, а Севера на Рохан поставен под контрол. Това няма как да стане с удар към Шлемово усое. Нещо повече, един наистина разумен главнокомандуващ би планирал нещата така, че полевата армия на рохиримите да остане блокирана в крепостта.
Та, според мен, логичното би било поне няколко полка (основните сили) да поставят под контрол Севера, докато една по-малка армия нанесе превантивен удар по Шлемово усое и останалите по-малки крепости по планините, като ги овладее докато все още не са подготвени, а друга малка армия - вероятно само вълкоездачи, нанесе удар по Едорас, където Грима ще помогне със своите хора, вероятно обявявайки се за "Спасител" на Рохан и сключвайки "присъединяващ" договор със Саруман, след който да остане губернатор на Рохан (с лична награда, едновременно и политическа необходимост - брак с Еовин).
Всичко това би могло да бъде извършено за седмица-две, с оглед на разстоянията.
Единственото, което би оставало след това е да се намери Еомер и да се неутрализира (все пак е странно, че той е само прогонен, а не отровен, да речем). Така или иначе, той не би имал възможност да обърне войната.

Но Саруман променя намеренията си и праща цялата си армия към Шлемово усое, предшествана от "летящ отряд" вълкоездачи (във филма). Защо? Единственото логично обяснение е наистина желанието да ликвидира Теоден преди последния да достигне Шлемово усое или - ако това все пак се случи - след това. Проблемът е, че дори това да се случи, в тила на армията на само остават значителни рохиримски сили, но остава и Еомер. Т.е. има значителен риск, че докато армията щурмува Шлемово усое, Еомер ще мобилизира каквото успее от Южната част на страната, ще се върне, ще обедини силите си с Еркенбранд и Гримболд и така в тила на исенгардската армия ще има един значителен отряд, вероятно от 2-4 000 рохирими. Отряд, който лесно ще овладее отново бродовете на Исен и ще "отреже" исенгардската армия.
Какво ще е възможното последствие от всичко това? Еомер да бъде обявен за нов крал на Рохан, да унищожи исенгардската армия (или да изчака тя да се разпадне) и тогава Саруман остава сам, с нищожни сили в крепостта си, срещу мобилизиран и войнствен Рохан, под контрола на непримирим противник. Всичко това въпреки смъртта на Теоден. Какъв е смисълът от всичко това?
От друга страна, в книгата Теоден и Гандалф първо отиват до Бродовете на Исен и чак след това, когато разбират, че северната армия е разпръсната и все още не се е прегрупирала, Гандалф съветва краля да отстъпи с бежанците и каквито сили има към Шлемово Усое и пещерите, като изпраща междувременно каквито сили намери. Можем да допуснем съгласно това, че Саруман решава, че Теоден е успял да събере каквито сили е имало в северните предели (освен избягалите) и следователно е допуснал, че вече се е случило това, което му е нужно - цялата значима армия на Рохан, която към мовента е мобилизирана, е заторена в крепостта. Следователно му е оставало само да я блокира и затова праща основните си сили (10 000 урук-хаи, 2 000 "диви" мъже от хълмовете (въоръжени с брадви, секири и боздугани), 4-5 000 други орки и полуорки, срещу които Теоден разполага с 3-4 000 души), без да допуска, че Гандалф междувременно ще помогне на Еркенбранд да събере и реорганизира останалата част от армията и ще дойда на помощ с около хиляда и нещо пехотинци, плюс хуорните, които са изненада за всички. В такъв случай действята на Саруман - в книгата, - добиват смисъл. Във филма обаче е по-слабовато.

Някъде имаше намеци, че Грима ще получи Еовин - навярно целта е била `приятелско` анексиране на Рохан /и възпиране на Еомер/, обаче Гандалф цъфва "не навреме" и отпраща Грима обратно - той не е в Усоето, днес препрочетох този момент.

Да, нито Гандалф, нито Грима са в Шлемово усое. Въпросът е другаде - какво е мястото на Рохан в плановете на Саруман и, погледнато по-общо - каква е стратегията на Саруман във войната на пръстена? Саруман прави впечатление на човек, който се води от разума, на умел политик и дипломат, който успява да се издигне за глава на Белия съвет (и да задържи поста в продължение на векове) въпреки съпротивата на Галадриел (неприятен противник). Саруман успява да изгради значителна сила почти от нищото, известно време успява да води двойна игра без да бъде разкрит (едновременно с Белия съвет и Саурон). Това е нечовек, който очевидно планира и гледа надалеч, разбира от технологии и индустрия и има свои планове да промени облика на Средната земя.
Същевременно, какво ни дава каноничната версия на легендата за конкретните му действия? Изключително странни решения с оглед на основния му пряк противник в Белия съвет - Митрандир. Първо се опитва да го увещава, знаейки, че вероятността е минимална. След това го побеждава в пряк двубой (според едната версия) или пък Митрандир отстъпва пред грубата сила (магьосниците в онзи свят не са способни да се справят самостоятелно с многобройни - дори обикновени, противници - тяхната сила е другаде).
След това, вместо да извади насила сведенията за пръстена, които са му необходими, вместо да отнеме на Митрандир огнения пръстен (той знае кой е неговия носител) и да го използва сам, той му оставя и пръстена и - очевидно, - възможността да се освободи, "затваряйки" го на върха на Ортанк. Това е същият Саруман, който знае за орлите, знае, че Митрандир не веднъж се е възползвал от услугите им, знае, че Митрандир е в състояние да го направи, защото е наясно с това, че последния е бил в скорошен контакт с Радагаст. Т.е. най-вероятно Саруман "планира" бягството на Митрандир след като му разкрива намеренията си (или може би - само отчасти) с някаква цел. Каква?
Защото иначе "затварянето" му няма никакъв смисъл. С какво може да бъде ценен за Саруман живия Митрандир? Заложник? Пленник? Разменна монета? Изкупителна жертва (пред Саурон)? Няма смисъл.
Това ме връща към вероятната стратегия на Саруман. Да си представим, че Саруман би се примирил с позицията на "първи министър" под господството на Саруон-възвърнал-си-пръстена е нелепо. Единствената възможност е Саруман да планира да използва сам Пръстена и да победи Саурон, след което да промени Средната земя. За целта са му необходими Пръстена (изпраща командоси да го намерят) и значителна сила - по-голяма от тази, с която "конвенционално" (т.е. без Пръстена) разполага Саурон.
Очемидно е, че първата стъпка в тази посока е създаването на урук-хай - орки значително по-силни и издръжливи от тези, с които разполага Саурон (вероятно съотношението е поне 1 към 2-3). Втората стъпка е създаване на дисциплинирана и многобройна пехота. Третата - мощна конница. Предполагам, че тук е мястото на Рохан в стратегията му - едновременно да служи като "люпилня" (човешкия ресурс) за много повече урук-хай и да им предостави коне. Урук-хайската конница потенциално ще превъзхожда всичко, с което разполага Саурон (вълкоездачи).
В дългосрочен план вероятно е предполагал Саурон да бъде ангажиран в дълга и изтощителна обсада на Минас Тирит, която дори и да спечели ще остави армията му в лошо състояние, т.е. уязвима за удар от армията на Саруман. Подобен удар може да се капитализира политически, като Саруман се представи за "спасител на хората" и обедини каквото е останало от Гондор, прилагайки сходни методи като тези в Рохан.
Това може да доведе до ардо-политическа ситуация, в която Саурон остава затворен в пръстена на Мордор, подготвяйки нови армии, срещу свят обединен под скиптъра на Саруман, който притежава пръстена. Или - ако допуснем, че Фродо все пак успее, свят без Саруон, но с победил Саруман-без-Пръстена.
Разбира се, цялата тази история с уруките-на-Саруман би могла да се изведе само от филма, а не от основните текстове. Ако следваме тях, то Саруман не върши никакви "генетични манипулации" и не създава нищо по-различно от това, което е вършил и върши Саурон, а ако погледнем към началото - и Моргот. Може би по-скоро Саруман има по-голям "достъп" до хора или пък до различни "раси", та съответно, успява да създаде повече уруки и полу-орки, полу-гоблини, отколкото Саурон - или пък Саурон има повече "класически" орки и гоблини в армията си (която е по-многобройна), спрямо Саруман. А и разполага със значителни човешки контингенти - предимно пехота, но и значителна по численост и силна харадска конница. От друга страна, в книгата няма никакъв проблем с действията и мотивацията на Саруман по отношение на Рохан, така че няма и нужда да се мисли по този въпрос. Остава донякъде неясно какъв все пак е основния план на Саруман, но най-вероятно е разчитал най-вече на Пръстена.

Тук гледните ни ъгли се разделят леко - при мен акцента е на мотивацията /в случая - на Саруман/ и доколкото си спомням, дали главата е жива в мистичната традиция е от първостепенно значение - и не само в индианската и африканската. Така че може Саруман и бойците му да не са били толкова тъпи, а да са вярвали в значимостта на не-рационални съображения.

За орките трудно можем да кажем каквото и да е. Въпреки значителната им роля във всички легенди, те остават неизяснен фактор - винаги имаме поглед отвън, никога отвътре. Никаква реална информация за тях (религия, общество, дори физиология). По всичко личи, че те са "генетично" променени елфи. Самите елфи (очевидно) не са много далеч генетично от хората (запазват способност за кръстосване). Но това, уви, не ни казва нищо за качествата и възможностите им. Затова ще се въздържа от предположение дали са шаманисти-мистици, в какво вярват и прочее. Смятам, че в случая не е важно, защото решенията се вземат от Саруман.
Самият Саруман не е човек, т.е. вероятността въобще да се влияе от човешки тип мистицизъм е малка, да не кажа - минимална. По-скоро е рационален (е, с изключение на някои постъпки, които поне засега изглеждат странни, поне в каноничната версия на летописа), интересува се от индустрия и по-скоро изглежда като склонен да създаде индустриална цивилизация, отколкото някаква мистична теокрация или нещо от сорта. Индустриална диктатура, а не теократично-мистична.
Но какъвто и да е, едва ли не осъзнава значението на предводителите: първата битка при бродовете на Исен го показва - там целта не е победа във военен смисъл (която е възможна), а смъртта на Теодред. Но ми се струва, че точно тук той не търси мистицизъм (колапс на армията чрез смъртта на предводителя й - нещо, което не се и случва), а политическия ефект, както и човешко-психологическия върху Теоден. Тук интерпретираме нещата различно.
Това ме връща към един момент от първия ти пост, който оставих некоментиран, защото не познавам първоизточниците:

Съвременните й отражения, които ме подсетиха, са взводовете тролоци, водени от мърдраали в "Колелото на времето" - там те падат като подкосени при убиване на взводния; и естествено - The Lich King от WoW WOTLK!

Без да познавам едното или другото, бих рискувал да предположа, че става въпрос за друг тип ефект, който най-добре може да бъде описан чрез некромант и вдигнатите чрез волята и магията му трупове или вуду-магьосник и зомбита. И в двата случая имаме бездушни създания, които нямат своя воля, кукли, и кукловод. Логично е, че със смъртта на кукловода падат и куклите - няма кой да дърпа конците им. Но нямаме основания да мислим, че някоя от силите в събитията, които коментираме, са подобни (освен, може би, мъртъвците/духовете под контрола или волята на Арагорн или назгулите). В Средната земя се наблюдават същите принципи, които са характерни и за нашия свят - падането на лидера води или до разбягване (но не смърт или безволевост!) на армията или до (по-честия случай) борба за тялото на падналия вожд и последващо оттегляне от сражението. Това е чест мотив в героичните легенди и саги на земята и не е чудно, че Професора го използва в своите легенди. Веднага се сещам за джуджетата от Белегост в Петото сражение от Белериандската война, които отстъпват в строй, след като краля им - Азагхал, е убит от Глаурунг. Те напускат бойното поле, но под строй и носейки тялото на предводителя си. Или, да речем, поведението на орките в Битката на Петте армии, които се разбягват след смъртта на предводителя си.
От друга страна, при "лошиковците", т.е. при орките, има ме и подобно - донякъде - поведение, но само във филма (който си е слаб източник, третичен). Да речем, в битката на Последния съюз, когато Саурон е победен. В теста обаче това не води до "разпадане" на волята на орките.

ПП Има какво да се обсъди и по идеята ти за нещата на Запад и на Изток в нашия свят, но си мисля, че е за самостоятелна тема, може би в друг раздел.

[Пилот]

Искам да добавя една лека критика към Голъм - той приема в неговия анализ, че Саруман е воден изцяло от лични подбуди и интереси които са напълно независими и следователно има своя собствена стратегия. Според мен каноничната версия на събитията не е точно такава - той изначално е много интелигентен и задълбава в изучаване на вражеската материална част, това му променя светогледа и той става Саруман описан от Голъм. Уви, следва трета част (поне според мен) където той вече до голяма степен е подчинен на волята на Саурон благодарение на палантирената връзка. Оттам и оригиналният му план (който беше описан от Голъм в различни вариации) започва да се променя за да се нагоди спрямо стратегията на Саурон. Реално Саурон има сили да унищожи Гондор сравнително бързо (както се и вижда в книгите) стига да липсва помощ от конниците. Тоест Саруман е пешка която се жертва за постигането на точно тази цел - създаването на хаос и ангажиране на Рохан без да се задълбава в детайлите. При конните народи наследяването не е бърз и прост процес, за това и заличаването на командващият елит почти гарантирано ще бъде последван от период от хаос. Синът на Теоден е отишъл, ред е и на самия Теоден, останалите сили (говоря в размери които биха били достатъчни да попречат на щурма срещу Гондор) са разпокъсани. Отиде ли си и Теоден, докато Еомер примерно успее да обедини всички, те да разберат кой е новият шеф, отмъстят за стария, съгласят се да поемат през планините... Предостатъчно време Гондор да падне, а случи ли се това то Рохиримите стават напълно ирелевантни.
В добавка - защо всички сили са пратени по Теоден, а не се правят сложни хитропланове като тези описани от Голъм? Според мен това е класически пример за силно централизирано и подчинено на една воля командване, където инициативата на местния главнокомандващ е силно ограничена от висшето началство (един вид Саурон е класически късен Хитлер или ранен Сталин) и се изпълняват неговите заръки 1 към 1. Тоест Саруман към края си просто е чужда пешка без много своя воля и без свобода на действие и която не е проблем да бъде жертвана без да се замисля началството много много (липса на нещо което да пази самият Саруман, много ва банк ми се струва играта за да я ръководи той съзнателно).

[gollum]

Благодаря, Пилот, колкото повече хора се включат, толкова по-забавно ще стане .
Да си призная, очаквах друг тип критика (и дори сам я включих в поста си): проблемът с тезата ми е, че се основава на "кръстоска" между филмовата информация и текстовата, а едва ли може да има съмнение коя следва да се предпочете. Т.е. реално Саруман едва ли "въвежда" нещо наистина ново спрямо методите на Саурон, макар и да има някакво предположение за това, т.е. не е много ясно доколко успешна би могла да е подобна стратегия, а в нея има и други слабости. Но за това - след малко, първо да отговоря на твоята критика.
Аз не съм съгласен с този момент:

Уви, следва трета част (поне според мен) където той вече до голяма степен е подчинен на волята на Саурон благодарение на палантирената връзка.

и мисля, че информацията, която можем да извадим от различните ни достъпни източници, както и основната канонична версия на Професора, ме подкрепят в моята интерпретация. Саруман (Курунир - оригинално) е първия от петимата истари ("магьосници), изпратени от валарите в Средната земя - първи по значение и по сила и възможности. Олорин (Гандалф) е значително по-слаб от него поначало и дори първоначално отказва задачата с аргумента, че се страхува от Саурон и твърде слаб за нея (може би точно поради тази причина по-късно получава Огнения пръстен). И петимата са маиари, т.е. общо взето от същото "потекло" като Валарите (това включва и Мелкор/Моргот), но от по-ниска "степен" или възможности. Същото се отнася и за Саурон, т.е. и петимата са от същия "вид", към който принадлежи и Саурон, т.е. макар и да са посветени на различни "сили" и да имат различни възможности, те са сходни и - в развитие и перспектива, могат да добият същата степен на могъщество.
След това, Саруман/Курунир е помощник на Ауле, т.е. от същата категория като Саурон (също някогашен помощник на Ауле) и - ако трябва да сме точни, - би трябвало да има дори по-големи общи възможности от него поне що се отнася до "духовните" им работи (защото има по-дълга "практика" като помощник на Ауле). Разбира се, що се отнася до Средната земя, Саурон има предимство, т.е. в познаването на народите, обичаите и всичко останало, защото е там макар и с прекъсвания кажи-речи от Първата епоха. Някакво предимство със сигурност му дава и стажа като слуга на Моргот. От друга страна, Моргот - макар и пръв сред валарите в началото, с времето определено деградира. Така че не е много ясно, но като цяло - особено с оглед на ограничението, което е наложено над истарите, следва да приемем, че Саруман е равен по сила на Саурон - не случайно Курунир/Саруман е първият избран да отиде.
След това, областта на Саруман - освен очевидно технологиите и създаването, - е общуването, т.е. той има перфектните способности на дипломат и политик, съчетани с буквално магическа харизма. В това отношение също имаме повторение с някогашния модел на Саурон (някога "красив и умеещ да предразполага към себе си и да убеждава другите" - цитата е по памет и се отнася към Втората епоха и времето преди създаването на Пръстена). Но оттогава Саурон без съмнение губи много от тези си умения (защото "разкрива същността си"), да не говорим, че загубата на телесна обвивка не допринася за мощта му и най-вероятно отнема много от силите и спомените му, свързани със Средната земя (неща, които тепърва възстановява с изграждането на ново тяло, като вероятно "свързването" все още не е приключило).
Да не говорим, че Саурон "впримчва" същността си - а следователно и основна част от силите си в Пръстена и без достъп до него е по-слаб - поне по отношение на личната си сила - нещо, което компенсира с "груба" външна сила (армия). Саруман нищо подобно не е губил или "впримчвал", което означава, че най-вероятно към онзи момент Саруман следва да е по-силен от Саурон в еднолично отношение или най-малкото все още да му е равен. Макар че аз бих заложил на "по-силен". И за двамата технологията, която е използвана за създаването на палантирите не би следвало да представлява нещо непознато или "странно" - в крайна сметка, нуменорците ги създават благодарение на знанията, които получават от валарите и основно от Саурон, а това ще са зная, до които всеки "първи" помощник на Ауле би трябвало да може да разбере и достигне. Няма съмнение, че като технологии Ауле, а следователно и неговите маиари, превъзхождат елфите, какво остава за хората, пък били те и нуменорци. Единствено за Феанор нещата стоят иначе.
Следователно, вероятността Саурон да е успял чрез палантира да "победи" волята на Саруман и да го подчини е нищожна. По-вероятно би било обратното, макар че тук следва да се обърнем към текста и информацията, която имаме. А тя е, че нямаме пример валар или маиар (да, валар спрямо маиар евентуално - да) да е способен да подчини само чрез волята си друг от същия вид. Т.е. подобно събитие е малко вероятно.
След това, имаме друг пример от същото време - Денетор. Той също притежава палантир и също го използва активно, т.е. влиза в контакт със Саурон. Но въпреки това, Саруон не успява да подчини дори него. А Денетор е, все пак, далечен потомък на някогашните нуменорци, като кръвта му е много смесена с местната - на практика си е туземец с "кратък" живот. Да допуснем, че Саурон може да подчини Саруман, но не и Денетор на волята си е несъстоятелно. Без съмнение Саурон в доста по-голяма степен може да въздейства на Денетор, но по отношение на Саруман - не. Най-много като познаващ по-отдавна технологията да може да "въздейства" върху опитите за самостоятелно използване на палантира (т.е. да изкривява това, което се показва чрез него), но не повече от това. Текста точно това и предполага. Не случайно до края `т.е. когато Саруман е победен) в текста изрично казват и показват, че той е в състояние да наложи волята си над всеки човек и елф. Назовават се само трима, които могат да му устоят - и това не случайно са носителите на трите елфически пръстена - Гандалф, Галадриел и Елронд. Т.е. магията на пръстените тук има нещо общо, в случая с Гандалф има и допълнителни обстоятелства.
Извод: не, не съм съгласен. Саруман е самостоятелен играч и никъде не се превръща в "безволев помощник или подчинен" на Саруон. Той ясно си има собствен план и го следва по собствена воля. Ако можем да говорим за "корумпиране" на Саруман - както го говори и книгата, - това е в нарушението на устава на ордена (маиарски орден): ограничението е, че нямат право да налагат волята си (т.е. да използват силите си) за подчиняване на "Свободните народи" (елфи, джуджета, хора). Саруман открито нарушава това правило някъде към времето на описваните във "Властелина на Пръстените" събития. И можем да допуснем, че "предателството" му датира не по-рано от времето на събитията, описани в "Библо Бегинс", т.е. по-малко от столетие. Ефекта от това предателство по каноничната версия е по-скоро в отношенията му с Валинор, не в нещо друго.
Очевидно е, че към времето на срещата му с Гандалф в Ортанк Саруман е по-силен от Гандалф, въпреки че последния носи Огнения пръстен. И е също толкова очевидно, че Саруман играе своя игра и предава своя уж "нов господар" - Саурон. Нещо, което Саурон разбира и което вероятно променя плановете му, донякъде подпомагайки борбата на "Свободните народи" и - особено, мисията на Фродо. Доколко това е по идеята на Саруман или е случайност е трудно да се каже и засега - не е от значение.
Разбира се, после нещата се променят. Във Валинор, както посочих, знаят за предателството на Саруман. Щом Гандалф умира и духът му се връща във Валинор, там очевидно му дават допълнителни сили и "мястото" на Саруман, т.е. вече го смятат него за пръв по сила и право сред истарите. Дали получава допълнително обучение и прочее няма как да знаем, но е факт, че той се завръща много по-силен, вече Гандалф Белия (т.е. мистично "носещ" силите на Саруман). Това, добавено към Огнения пръстен най-вероятно означава, че развитието му го е издигнало по сила над Саруман (който със самото си решение подобно на Саурон преди това се е обвързал окончателно - а следователно източника на лична сила, със Средната земя). Това е причината Гандалф да е в състояние с лекота да го победи веднъж освобождавайки Теоден и след това в личен двубой. Можем да допуснем, че в личен двубой Гандалф би бил в състояние да победи и Саурон от този момент насетне. Още повече, че "издържа на изпитанието" с Пръстена (за разлика от Саруман).
Това са моите аргументи.

Вторият въпрос е за съотношението на "груба" сила. Да напомним, в света на Арда валарите и маиарите имат големи възможности, но се безкрайни. За маиарите е ясно, че нямат способностите да унищожават големи количества други създания еднолично, т.е. личната сила си има ограничения и в стратегическо отношение в борбата за Средната земя (ако трябва да сме точни, за една вероятно малка част от нея) решаваща е военната сила. Точно тук е слабостта на Гандалф и силата на Саруон и Саруман, това е дъската, на която се играе и в която единственото предимство на Гандалф е индиректния контрол върху пръстена и "доброто" влияние над "свободните" народи.
Как изглежда съотношението на силите?

РОХАН
Рохан най-вероятно има общ мобилизационен резерв от около 12 000 конница (100 ескадрона по 120 конници), кралската дружина от хранени хора (едва ли повече от 5-6 ескадрона, т.е. в най-добрия случай под 1 000 души) и някакво количество пехота, съдейки по споменатите в текста числа, вероятно поне 6 000 души, пръснати из различни гарнизони. Разбира се, това е при пълна мобилизация. Постоянната армия включва кралската дружина, вероятно личните дружини на благородниците, плюс стражата или мирновременните пеши гарнизони. Вероятно не повече от 3-4 000 души общо. Т.е. вероятния мобилизационен резерв ще да е около 20 000 души до 25 000. Като се има предвид какъв тип общество е Рохан, това означава, че общото му население едва ли е надхвърляло 100 000 души (максимумът вероятно е около 120 000).
Реалната полева армия - не повече от 13-14 000 конница при максимално мобилизационно усилие.

ГОНДОР
Тук нещата са по-сложни, но като цяло, поне 10 000 пехота (добре подготвени, тренирани и опитни професионалисти: тежка пехота и стрелци) и, може би, да 500 души професионална конница, плюс итилиенските егери (вероятно под 1 000, може би около 800), плюс личните дружини на феодалите - вероятно поне още около 1 000 - 2 000 души разнообразна конница (включително тежка рицарска, но вероятно не повече от 1 000) и 5-6 000 феодално опълчение. Т.е. в рамките на 20 000 души и отгоре.
Това поставя цялото население на Гондор и подчинените територии вероятно в порядъка на 120 - 150 000 души.

ДЖУДЖЕТА
Има поне 3-4 различни джуджешки държави, но, уви, за тяхната сила не се знае много. Вероятно могат общо да дадат поне 2-3 000 бойци всяко (в "Битката на Петте армии" само една от тези държави изпраща експедиционен корпус от към 500 бойци - на голямо разстояние и без мобилизация). Т.е. вероятно също говорим за нещо от типа на 10-12 000 души - само пехота. Общото количетво джуджета е неизвестно, но вероятно ще е поне 50 - 60 000.

ЕЛФИ
Още по-сложна работа, но най-вероятно можем да говорим само за две реални сили - Горските елфи и Лориен. Първите едва ли могат да изпратят полева армия повече от 2 000 души, вторите - вероятно около 1 000. Общия брой елфи в Средната земя едва ли е надхвърлял 10 000. Много по-вероятон е да е някъде в пределите на 5-6 000.

САРУМАН
Нещата със Саруман са донякъде по-ясни. от една страна, несъмнено притежава способността "бързо" да се снабдява с най-мощния вид орки - уруки. Макар Саурон да има много повече време от него за подготовка (вероятно около 80 - 100 години), едва ли реално има повече от 5-6 000 уруки. Докато Саруман едва за няколко десетилетия (може би дори години?) успява да изгради полева армия от около 12 000 уруки. Общата му сила вероятно възлиза на 11 000 елитна пехота (уруки), плюс около 1 000 уруки-егери. Към това се добавят поне 7-8 000 орки и полуорки и минимум 4-5 000 хора. Все пехота. Плюс вероятно не повече от 5-600 вълкоездачи.
Т.е. общо около 26 000, предимно пехота. Много трудон е да се прецени какво ще да е общото население, с което Саруман разполага, защото не знаем нищо за орките. Същият проблем срещаме и със Саурон. Но можем да рискуваме с едно смело предположение, че разполага с поне 50 000 орки (общо население) и някъде в пределите на 30 000 хора и полуорки. Т.е. нещо от типа на 80 000 души общо.

САУРОН
Тук нещата стават още по-сложни, както по отношение на собствените му сили, така и на съюзниците му. Първо, част от силите, които формално се подчиняват на Саруон не са под негов пряк контрол. Това са популациите от орки, разпръснати из целия западен дял на Средната земя, предимно из планинските вериги. Някои от тях вероятно водят началото си още непосредствено след "Морготовите времена".
Като имаме предвид битката на Петте армии и фактът, че тогава орките събират "цялата си сила", то можем да допуснем, че общите възможности на тези отделни "племена" са в пределите на не повече от 10-15 000 пехота и 2 000 вълкоездачи. Това са силите извън пределите на Мордор. Но пък от същите тези сили "черпи" и Саруман.
В самия Мордор е трудно да се прецени, но предвид останалите неща, едва ли населението на Мордор е надхвърляло 250 000.
Да се оцени реалната военна сила ще е трудно. Знаем, че в Битката за Осгилиат са задействани "значителни сили" (целия контингент, струпан в Минас Моргул) в размер около 10 000 орки, плюс около 5 000 съюзнически контингент и към 1 000 души конница. В Битката за Пеленорските поля, която без съмнение е разглеждана като решителното сражение, към този контингент се добавя голяма част от силата на Мордор и числото е доведено до 80 000 орки, 18 000 харадрими и към 2 000 друг човешки съюзнически контингент.
Вярно е, че има намеци (но пък от персонажи, които не разполагат с непредубедено знание), че "това е само част от силата на Мордор", но логиката подсказва, че това е основната сила на Мордор. От книгата знаем, че след това за защита на Барад Дур Саурон събира абсолютно всичко, което му е останало и "достига" до около 60 000 общо (орки, полуорки, харадрими и останалите съюзници). Като това количество вероятно включва някакви оцелели от Битката при Пеленорските поля.
Това означава, че ще е разумно да предположим, че общата сила, с която разполага Мордор е някъде в пределите на 140 000 орки и до 20 - 25 000 съюзници, т.е. някъде около 170 000 общо. Това е горната граница.

Мисля че всичко това поставя нещата в интересна перспектива. Очевидно е, че Саурон има превъзходство като цяло и Саруман е прав - към 180 000 общо срещу не повече от 60 000 общо за цялата сила на "Съюзниците" и това без да броим Саруман. Ако допуснем, че Саруман би играл не самостоятелно, а заедно с тях, то това едва ли би докарало общия брой до повече от 70 000 (но самия факт, че Саруман трупа армия вече означава нарушение на инструкциите, които са определяли рамките на работата му в Средната земя), т.е. пак Саруон има повече от двойно стратегическо превъзходство. Подобно ще е сравнението на населението - от една страна, поне 250 000, плюс някаква част от ресурсите на останалата част на Средната земя (поне 200 000), от другата - едва ли повече от 300 000 общо от всички видове (без да броим цялото население на тази част от Средната земя, разбира се).
Това обаче поставя някои интересни въпроси или към особеностите на орките, или към каноничната версия. Числата не се връзват добре.

Но мисля че стига толкова за един пост, ще коментирам само още един въпрос от поста ти, Пилот:

При конните народи наследяването не е бърз и прост процес, за това и заличаването на командващият елит почти гарантирано ще бъде последван от период от хаос.

Всъщност - не е така, тези народи обикновено имат много ясни и твърди правила и особен поглед към "почтеността" в наследяването. Наследяването е ясен и лесен процес, който може да е "труден" и да изисква междуособици само ако има повече от един кандидат с равни или сходни претенции (като право). Но случаят не е този - Еомер, след Теодред, е пряк наследник на трона, поне доколкото можем да съдим от наличната информация и единствен такъв (пак след Теоден и Теодред) сред висшите командири на Рохан. Така че наследяването на трона от негова страна едва ли ще е проблем или ще срещне някакви реални възражения - особено след като Грима се е разкрил.

В добавка - защо всички сили са пратени по Теоден, а не се правят сложни хитропланове като тези описани от Голъм?

Това вече го обясних. Всички проблеми с "неадекватност" идват от филмовата интерпретация, особено ако се смеси с книжната - грешка, която си позволих да направя. Ако оставаме изцяло в текста, то тогава няма проблем с интерпретацията, защото основната сила е пратена след главната заплаха, като останалите сили изпълняват спомагателни задачи - защитават Бродовете, заемат Едорас и "капитализират" плодовете на победата из цял северен Рохан (плячкосват).

[Thorn]

Вооруженные силы Гондора,
основные направления и этапы их развития.

Лeкция пepвaя.

Teмa: Cocтaв и нaзнaчeниe BC Гoндopa. Boeннaя дoктpинa.

Pyкoвoдcтвo Boopyжeнныx Cил Гoндopa и ocнoвныe зaдaчи cтoящиe пepeд ними.

Pyкoвoдcтвo вoopyжeнными cилaми ocyщecтвляeт кopoль или eгo нaмecтник в пepиoд мeждyцapcтвия. Кopoль нaзнaчaeт вoeнaчaльникoв из чиcлa пpиближeнныx или кoмaндoвaния гopoдcкoй cтpaжи. B cлyчae нeoбxoдимocти кopoль coбиpaeт Boeнный Coвeт, в cocтaв кoтopoгo вxoдят нaибoлee oтличившиecя вoины, выдaющиecя cтpaтeги (пo мнeнию кopoля).
Ocнoвнoй фyнкциeй кopoля, кaк Bepxoвнoгo глaвнoкoмaндyющeгo являeтcя pyкoвoдcтвo coвмecтными дeйcтвиями oтдeльныx чacтeй Boopyжeнныx cил c цeлью нaнeceния пpoтивникy пopaжeния и нeдoпyщeния пpичeнeния yщepбa вaжным cтpaтeгичecким и гpaждaнcким oбъeктaм в пepиoд вoeнныx дeйcтвий.
Ocнoвнoй фyнкциeй пoдчинeнныx кopoлю вoeнaчaльникoв являeтcя кoopдинaция дeйcтвий пoдчинeнныx им вoeнныx пoдpaздeлeний пo paзгpoмy пpoтивникa, a тaкжe cвoeвpeмeннoe дoнeceниe бoeвoй инфopмaции пo кaнaлaм cвязи и личнo дo Bepxoвнoгo Глaвнoкoмaндyющeгo.
Boopyжeнныe Cилы пpeднaзнaчeны для coвмecтныx и caмocтoятeльныx дeйcтвий пpeдпиcывaeмыx Boeннoй Дoктpинoй в тeкyщий пepиoд вpeмeни и кaк пpaвилo нaпpaвлeнныx пpoтив тeкyщeгo пpoтивникa.

Cocтaв BC Гoндopa.

B cocтaв BC Гoндopa вxoдят:
1) MBCH (Maгичecкиe Boйcкa Cтpaтeгичecкoгo Haзнaчeния)
2) CB (Cyxoпyтныe вoйcкa)
3) BПBO (Boйcкa ПpoтивoBoздyшнoй Oбopoны)
4) BBC (Boeннo-Boздyшныe Cилы)
5) BMФ (Boeннo-Mopcкoй Флoт)

CB - нaибoлee мнoгoчтcлeнный poд вoйcк.

Иx ocнoвнaя зaдaчa - paзгpoм пpoтивникa нa тeaтpe вoeнныx дeйcтвий и coвepшeниe paтныx пoдвигoв вo cлaвy кopoля и гocyдapcтвa.

B cocтaв CB вxoдят:
1) Кoнныe вoйcкa.
2) Пeшиe вoйcкa.
3) Кoннo-cтpeлкoвыe вoйcкa.
4) Boздyшнo-дecaнтныe вoйcкa.
5) BПBO CB
6) Apтилepийcкиe вoйcкa.
7) Maгичecкaя пexoтa.
8) Cпeциaльныe вoйcкa.

Кoнныe вoйcкa нe являяcь мнoгoчиcлeнными являютcя cтpaтeгичecким ядpoм CB. B пepиoд вoeнныx дeйcтвий пoзвoляют пpoизвoдить быcтpыe и эффeктивныe aттaки нa пeшиe cpeдcтвa нaпaдeния пpoтивникa.

Пexoтныe вoйcкa являютcя ocнoвнoй бoeвoй cилoй BC Гoндopa и пpeднaзнaчaютcя для вeдeния ближнeгo бoя пpи oтpaжeнии и пpeдyпpeждeнии yдapa пpoтивникa.

Кoннo-cтpeлкoвыe вoйcкa пpeднaзнaчeны для быcтpoй paзвeдки бoeм, a тaкжe для диcтaнциoннoгo oтpaжeния нaпaдeния пpoтивникa.

Boздyшнo-дecaнтныe вoйcкa пpeднaзнaчeны для нaпaдeния нa пpeдпpиятия и yчpeждeния тылa пpoтивникa и peшaют тaктикo-cтpaтeгичecкиe зaдaчи в xoдe вoeнныx дeйcтвий.

BПBO CB выпoлняют зaдaчи пo зaщитe живoй cилы и тexники oт CBH (Cpeдcтв Boздyшнoгo Haпaдeния) пpoтивникa.

Apтилepийcкиe вoйcкa выпoлняют кOмплeкcнyю зaдaчy пo зaщитe cтpaтeгичecкиx oбъeктoв и нaнeceнию yдapoв пo живoй cилe, тexникe и coopyжeниям пpoтивникa.

Maгичecкиe вoйcкa бyдyчи нaимeнee мнoгoчиcлeнными пpeднaзнaчeны для oбpaщeния cтpaтeгичecкoгo paвнoвecия в xoдe вoeнныx дeйcтвий и зaщиты живoй cилы и тexники oт CMH (Cpeдcтв Maгичecкoгo Haпaдeния) пpoтивникa.

Cпeциaльныe вoйcкa включaют в ceбя: вoйcкa cвязи, диплoмaтичecкий кopпyc, вoйcкa cнaбжeния, вoйcкa внeшнeй paзвeдки и дp.

MBCH cocтaвляют ocнoвy бoeвoгo мoгyщecтвa Гoндopa и peшaют cтpaтeгичecкиe зaдaчи в мaгичecкoй вoйнe.

Ha вoopyжeнии MBCH нaxoдятcя:

1) MБ3BM (Meжкoнтинeнтaльныe Бoeвыe 3aклинaния Bыcoкoй Moщнocти)
2) Б3BMCД (Бoeвыe 3aклинaния Bыcoкoй Moщнocти Cpeднeй Дaльнocти)
3) Б3MMHPД (Бoeвыe 3aклинaния Maлoй Moщнocти Heoгpaничeннoгo Paдиyca Дeйcтвия)

BBC пpeднaзнaчeны для caмocтoятeльныx и coвмecтныx c дpyгими cилaми дeйcтвий пo yничтoжeнию мaгичecкиx cpeдcтв нaпaдeния пpoтивникa, paзгoмa aвиaциoнныx гpyппиpoвoк, aвиaциoннoй пoддepжкe дecaнтныx вoйcк, вeдeния вoздyшнoй paзвeдки, вoздyшныx пepeвoзoк, пoдpывa вoeннo-экoнoмичecкoгo пoтeнциaлa пpoтивникa, дeзopгaнизaции yпpaвлeния.

B cocтaв BBC вxoдят:
1) Дaльняя aвиaция.
2) Фpoнтoвaя aвиaция.
3) Tpaнcпopтнaя aвиaция.

Дaльняя aвиaция пpeднaзнaчeнa для нaнeceния бoмбoвыx и мaгичecкиx yдapoв пo тылoвым пpeдпpиятиям и yчpeждeниям пpoтивникa, a тaкжe для вeдeния paзвeдывaтeльнoй дeятeльнocти нaд тeppитopиeй пpoтивникa.

Фpoнтoвaя aвиaция yчacтвyeт в дeйcтвияx пo yничтoжeнию живoй cилы и вoeннoй тexники пpoтивникa, бoмбapдиpoвки бoeвыx пoзиций и paзвeдки бoeм.

Tpaнcпopтнaя aвиaция иcпoльзyeтcя для пepeбaзиpoвки живoй cилы и тexники.

Boeннaя дoктpинa Гoндopa.

/Boeннaя дoктpинa - пpинятaя в гocyдapcтвe нa дaннoe oпpeдeлeннoe вpeмя cиcтeмa взглядoв нa cyщecтвyющиe цeли и xapaктep вoзмoжнoй бyдyщeй вoйны, нa пoдгoтoвкy cтpaны и вoopyжeнныx cил и нa cпocoбы ee вeдeния./

Boeннaя дoктpинa Гoндopa являeтcя дoктpинoй гpyппы гocyдapcтв, включaющeй в ceбя Poxaн и Гoндop. B cвязи co cлoжнoй мeждyнapoднoй cитyaциeй в Cpeдизeмьe, в ocнoвy дoктpины пoлoжeны пpинципы быcтpoгo peaгиpoвaния нa измeнeниe вoeннo-пoлитичecкoй oбcтaнoвки и пoлнaя взaимнaя лoяльнocть. Пocкoлькy нaибoлee вepoятнoгo пpoтивникa нe пpeдcтaвляeтcя вoзмoжным oпpeдeлить гocyдapcтвo нaxoдитcя внe cocтoяния cpoчнoй бoeвoй гoтoвнocти.

Киpкемен Дин

http://www.citadel.h14.ru/mirror/funny/gondor.htm

[Thorn]

Армия Гондора

Общее устройство

Изначально Армия Гондора представляла собой полную копию нуменорских войск. Впоследствии, из-за междуусобицы 1432 г. Т.Э., а затем и Чумы, вооруженным силам Южного Королевства потребовалась серьезная реформа. Корона уже не была способна содержать всю огромную армию, поэтому часть войск переводилось на снабжение за счет богатых лордов и землевладельцев. Взамен они получали от Короля землю и привилегии. В итоге Армия Гондора фактически разделилась на две части – Королевские Войска, или Dagarim Aran, и территориальные части.

Dagarim Aran представляют из себя мобильные регулярные войска быстрого реагирования, собранные из профессиональных солдат, чья работа – защищать Гондор. Они оплачиваются из Королевской казны, их амуниция и экипировка продумана до мелочей и также обеспечивается государством. Численность этих войск не очень большая – в лучшие годы Король имел в своем распоряжении от 20 до 30 тысяч солдат. Основная задача Dagarim Aran – быстрый и достойный ответ на любую возникающую внешнюю угрозу, способны выполнять задачи по ведению боевых действия за пределами Королевства. В умелых руках полевые армии могут представлять серьезную угрозу.

Однако эти Королевские подразделения малочисленны для того, чтобы полностью контролировать границу Гондора. Эти задачи, а также функцию отражения вторжения выполняют территориальные войска. Они комплектуются из мелких землевладельцев, которые служат государству за предоставляемый земельный надел. Территориальные войска (Territorial Corps) нерегулярны, и хотя их общая численность постоянна, личный состав подвергается постоянной ротации. Говоря современным языком, это – резервисты, ополчение. Закон обязывает их брать в руки оружие на определенное время в году. Эти подразделения оснащены хуже Королевских войск и вряд ли могут воевать за пределами своих областей, однако в деле охраны рубежей и сохранения порядка в пограничных землях они незаменимы. Офицерами в территориальных войсках обычно являются бывшие военнослужащие Королевских войск, вышедшие в отставку и получившие свой ландграт. Располагаются территориальные части в пограничных областях Королевства.

Структура армии

Наименьшим подразделением как в пехоте, так и в кавалерии Армии Гондора является тулкарим (c. "tulkarim"), иначе отделение, состоящий из 16 человек, включая 5 солдат-ветеранов (с. "methir iaur") и командующего офицера (c. "cainenhîr"). 16 тулкарим формируют подразделение, называемое турма (c. "turma"). По-другому турму можно назвать ротой. Личный состав – 256 человек, не считая командиров, знаменосцев и сигнальщиков.

В кавалерии тулкарим во второй половине 17 века Т.Э. стал состоять всего лишь из 10 человек. 4 кавалерийских отделения составляли winglet, 2 winglet – эскадрон, командиром которого являлся кондир (с. "condir").

На более высокой ступени армейской структуры стоят гвэтир (c. "gwethyr") и хертир (c. "herthyr"). Первый соответствует полку и его составляют от 2 до 5 турм. Хертир является устаревшим понятием и используется сейчас редко, обычно для обозначения корпусов территориальных войск, состоящих на содержании лорда-землевладельца.

Главной силой Армии Гондора является единообразие и жесточайшая дисциплина. Командиры армий обычно применяют сложные тактические приемы, которые требуют слаженных и четких действий от всех подразделений. Бегство с поля боя и дезертирство карается смертью. Невыполнение приказа командира – передачей дела в военный трибунал.

Боевые единицы

Королевская пехота

Солдаты Гондора – основа регулярной армии королевства. Вооружены одноручным мечом, длинным копьем, возможно также наличие кинжала. В экипировку солдат входят: цельная стальная кираса с выгравированным изображением Белого Древа; кольчужные рубаха с длинными рукавами, сапоги; стальные наплечники, наручи, пластинчатые набедренники, нагрудник с высоким воротником, поножи; латные кожаные перчатки; большой черный щит прямоугольной формы со скругленными низом и верхом и изображением Белого Древа (это справедливо для всех областей Гондора, кроме Дол Амрота - там согласно данной этой области привилегии, изображение Белого Древа заменяется гербом Дол Амрота – белым лебедем на синем фоне; это же справедливо и для рыцарей Дол Амрота).

Королевские лучники

Стандартные лучники. Экипировка почти та же, что и у солдат, только отсутствует щит. Вооружение состоит из большого лука и короткого меча, возможно – ножа или кинжала.

Королевские артиллеристы

Солдаты, обслуживающие катапульты, баллисты и требушеты. Среди офицеров немало выпускников Королевской Школы и Университета – несмотря на относительную неточность таких орудий, наводка не помешает. Экипировка – длинная кольчуга, черная туника с вышитым изображением Белого Древа, шлем, кожаные наручи, поножи и щит. Вооружены короткими сложносоставными луками и одноручными мечами.

Нафта-метатели

Нафта-метатели – прообраз гренадеров. Они используют небольшие «гранаты», начиненные нафта-смесью, на синдарине – наурнен/[i]naurnen. Наурнен – это смертоносная, устрашающая горючая смесь из нефти, серы и некоторых натуральных загустителей. Температура ее горения может достигать 2000 градусов Цельсия, а сама смесь прилипает практически к любому материалу, проникает в малейшие щели, не гаснет от воды, что позволяет использовать «огнеметы» с этой смесью на кораблях. Естественно, обращение с такими «гранатами» требует от солдат огромной осторожности, несет опасность для их жизни – поэтому нафта-метатели получают несколько больший заработок, чем обычный королевский пехотинец. Сами «гранаты» сделаны из глины, снабжены негаснущим в полете фитилем.

Рыцари

Конные отряды армии Гондора. Экипировка та же, что и у пехоты, но сделана из более качественной и прочной высокоуглеродной стали. Кольчужная защита покрывает все тело рыцарей. Вооружены одноручным мечом, более длинным, чем у солдат. Конь защищен стальными налобником и нагрудником. Формируются в основном из дворян и достаточно зажиточных людей, могущих обеспечить коня.

Рыцари Дол-Амрота

Пожалуй, лучшие конные подразделение в Гондоре. Тяжело вооруженные, прекрасно экипированные, они представляют серьезную силу на поле боя. В атаку их всегда ведет лично сам князь Дол Амрота. Вооружены длинным копьем, одноручным мечом. Аммуниция практически такая же, как и у рыцарей Гондора, но более тяжелая, закрывающая все тело. Отличается также форма шлема и щит, на котором нарисован герб Дол Амрота - бедый лебедь и корабль на синем фоне. Также тяжело защищен и конь.

Следопыты Итилиена

Элитное подразделение регулярной армии Гондора. Следопыты – искусные мастера партизанской борьбы. Отлично владеют луком и кинжалом, приемами маскировки. Излюбленная тактика – неожиданное и стремительное нападение на противника из леса, заманивание его в ловушку. Данные соединения распространены в лесистом Итилиене. Их передвижение практически невозможно заметить, бесшумней могут быть только эльфы. Из-за особенностей применяемой тактики следопыты отказались от тяжелой экипировки и защищены лишь кожаными доспехами. Также следопыты носят зеленый плащ с капюшоном, помогающий им скрываться в зелени лесов. Вооружены они длинным луком, кинжалом и коротким мечом. Частенько пользуются отравленными стрелами.

Пехота дунаданов

Элитное подразделение Королевских войск, формируемое из дунаданов Анориена и долины Андуина. К ним присоединились и следопыты, пришедшие вместе с Королем Элессаром. Экипировка сделана по полному подобию нуменорских войск, которые под предводительством Элендила сражались в рядах Последнего Союза. Экипировка – стальные кирасы, усиленная кольчуга, защищающая тело вплоть до колен, туника и высокий щит с изображениями Белого Древа с герба Анариона, шлем, наручи, поножи, боевые перчатки, черная плащ-накидка. Вся броня выполнена из особого сплава с добавлением мифрила. Вооружены одноручными мечами, кинжалами, длинными копьями.

Королевские гвардейцы

Гвардейский полк армии Гондора, предназначенный для охраны Короля и подчиняющийся лично ему. Отличаются от обычных солдат более жесткой дисциплиной, лучшей выучкой. Формируются из лучших воинов регулярной армии. Экипировка и вооружение общевойсковые, но, как и у рыцарей, изготовлены из высококачественной стали. Также различаются шлемы. При торжественных случаях надевают черный плащ-накидку с серебряной вышивкой. Казармы Гвардии расположены на самом верхнем уровне Минас-Тирита, перед Цитаделью. В самой Цитадели находится лишь дежурная рота, охраняющая королевские покои и прочие здания Цитадели.

Стражи Белой Башни

Элитный немногочисленный (200 воинов) отряд армии Гондора. Великолепно обучены и подготовлены к действиям в любых условиях. Умеют обращаться с любым оружием, прекрасные наездники. Дисциплинированы, преданны, бесстрашны. Несут свою службу в Цитадели Минас-Тирита, охраняя Белую Башню и расположенный там символ Гондора – Белое Древо. Большими отрядами Стражи за пределы Цитадели не выходят практически никогда, но для того, чтобы не потерять сноровку, каждые 3 месяца 50 Стражей отправляются в регулярные войска на «стажировку». Чаще всего – на границу с Мордором или Харадом, где до сих пор складывается напряженная обстановка. Они проходят службу как обычные солдаты, ни чем не выделяясь и получая то же обмундирование и экипировку. Через 3 месяца они сменяются на следующих 50. За время такой ротации отряд Стражей не потерял ни одного воина. В экипировку Стражей, абсолютно всю выкованную из мифрила (естественно, кроме плаща-накидки, сапог и перчаток), входят: кираса с нанесенным золотом изображением Белого Древа в окружении 7 звезд, наплечники, наручи, набедренные пластины, доходящие чуть ниже колен, кольчуга, закрывающая все тело и надеваемая под доспехи, тяжелые сапоги, высокий шлем с плюмажем по обеим бокам в виде белых крыльев, большой щит, скрепленный мифриловыми пластинами с изображением Белого Древа в окружении 7 звезд, кожаные латные перчатки, черный плащ-накидка расшитый по краям золотом. Кроме того, лицо Стражей всегда закрыто черной тканью до глаз. В стандартное вооружение входят копье-протазан с мифриловым наконечником, мифриловый полуторный меч, кинжал. Формируются из лучших воинов регулярной армии, а также из молодых воспитанников самого отряда.

Линейная пехота

Обычно именно эти солдаты состоят в гарнизонах погранзастав и составляют основу территориальных корпусов в приграничных областях. Также на них лежат функции патрулирования городов. Линейная пехота состоит из полупрофессиональных солдат, которые имеют постоянный мирный заработок (это могут быть и мелкие землевладельцы, и рабочие горожане), а служба в армии на несколько месяцев дает им некоторые привилегии (например, снижение налоговых ставок). Экипировка достаточно скромна и различна, но в основном это кольчужная рубаха (иногда - «хаурбек»), туника цветов той области, к которой принадлежит корпус, стальной шлем, деревянный щит, меч или палаш, а также любая другая амуниция за свой счет

[pnp5q]

Наистина, The Lich King е водач/мозък на армия от зомбита, които инак се шляят неуправляеми - макар че една част успява да се `освести` обратно към разум. Но тролоците имат и автономен режим - съвсем като обикновени орки в атака, и такъв, в който ги управлява взводен - чието обезглавяване ги покосява (но пък не бягат от страх пред по-свирепи юнаци). Та те ми се виждат междинен вариант.
Иначе най-новото (за мен), което открих, е че според книгата Арагорн няма панталони...

И ест - един куп "мъдрости" по въпроса: "Frodo's fate is no longer in our pants." So true!

[gollum]

Е, "според книгата" не е никак точно. Можеше да назовеш режисьора.
За орките - уви, не знам кой знае какво, но от това, което съм чел нямат нищо общо със зомбита, а си имат собствена (лична) мотивация в същата степен, в която и останалите народи (все пак, произлизат от елфи, евентуално смесени с хора). И също толкова очевидно не се нуждаят от външна сила, за да съществуват и да се развиват (доказва го оцеляването и дори просперитета им в отсъствие на Моргот и Саурон).

Торн, всичко това хубаво, но аз мисля, че тези ресурси е по-добре да се дават като линкове (а иначе да се използват като информация - поне там, където имат пряка връзка, щото това е доста извън източниците ), защото иначе можем да напълним темата само с цитати, без особен смисъл.

[Thorn]

Прав си, но аз ги пуснах за майтапи.