Първо искам да се извиня, че така зарязах започнатата от мен тема, но бях леко зает напоследък. Пък и да си призная, борбата с глупостите за Щайнмец и Къстър изтощава човек и убива ентусиазма му за писане (справка подписът ми).
За да затворим темата за кавалерията, като обобщение на нещата, които се казаха, най-важният извод е, че при янките имаме, ако не теоретизирана концепция, то със сигурност ясна и прилагана многократно на практика идея за оперативно използване на кавалерията.
Докато при прусаците кавалерията действа раздробено, като охрана и разузнаване при това действа лошо - в кампанията 66г. има дни, в които Молтке не знае какво правят австрийците и къде са те, дори самото сражение при Кьониграц е резултат от случайното откритие на няколко патрула улани (след поне ден лутане), че Бенедек всъщност не се е изтеглил зад Елба.
В представата и плановете на прусаците кавалерията действа съединено предимно в рамките на сражението т.е. на гранд-тактическо ниво. За пример в официалната история на пруския Генерален Щаб след войната (писана 66-67г ако не се лъжа) в описанието на сражението при Кьониграц е казано нещо от сорта: "в този момент все още нямаше пространство за нашата кавалерия да излезе на предна линия и да нанесе решителен удар" (има издание на английски в archive.org, надявам се този път няма да се наложи да ровя за точната страница).
Подобна представа несъмнено може да бъде обяснена с традиционните възгледи за шоков удар и за решаващата роля на кавалерията на бойното поле, с нейния статус в очите на европейските военни и съответно с наличието на кирасири и улани в нея. Доколко е решаващ шоковият удар в епохата на задно пълнещи се оръжия, скорострелни карабини и най-вече срещу армия, която е тактически грамотна и знае да се възползва от предимствата на терена оставям да прецените сами
. За подсказка - 1866 има няколко особено впечатляващи опита от австрийска страна, с още по-впечатляващо трагични резултати.
При янките отсъствието на подобни шокови части лесно може да бъде разбрано с изискванията на бойния театър - за големи и неособено населени пространства драгуните са най-подходящи.
Друг е въпросът доколко техните операции срещу снабдяването и комуникациите на противника са успешни - в някои случаи несъмнено са брутално ефективни, докато в други не донасят особено преимущество. За да се прецени ефективността на такива рейдове, според мен трябва да се вземе в предвид населеността на територията, уредността й с подходящи пътища, жп линии, реки и т.н. (това от една страна е коз за прусаците) и организацията по логистиката на противника - зависимостта от 1-2 жп линии, други пътища за снабдяване, ефективност на самото снабдяване, комуникационни възли и т.н. (А пък в това отношение пруската армия традиционно не блести, нито 1866г. нито след това).
Толкова за кавалерията и нейната евентуална роля, сега ако трябва можем да направим и по-подробен преглед и на другите родове войска (въпреки, че и преди в темата се споменаха доста неща за артилерията и пехотата). По-важното според мен обаче са способностите за комбинирано използване на трите рода войска, а тук поради бойния опит янките определено са много напред.
Обаче аз продължавам да не съм сигурен в крайния изход на един такъв алтернативен конфликт. Всъщност това е причината и да отворя самата тема. Въпросът ми се въртеше в главата няколко седмици и колкото да го въртях и гледах от различни страни, толкова не намирах категоричен отговор. Да, въпреки бойния опит и всички останали предимства на янките пруската пехота според мен все още си остава по-агресивната, по-добре въоръжената и впечатляващо по-грамотната на тактическо ниво, дори и непроверена в боя. Също - въпреки приблизително равния мобилизационен потенциал на воюващите, поради организацията си Прусия може да изкара значително по-голяма численост в ранните фази на конфликта. С нарастване времето на воюване, пруският боен опит ще расте (а скоростта, с която те се учат е впечатляваща), но пък същото ще прави и американската армия, а пруските резерви ще стигат по-трудно до фронта, армиите ще са по-лошо снабдени, партизанските действия ще ги изтощават в много по-голяма степен от армиите на Севера, които срещу Юга са се научили да преодоляват именно такъв тип военни проблеми.
Въобще с две думи ... не знам. Наистина нямам категоричен отговор. Колкото и детайлен сравнителен анализ да направим, аз не мисля, че бих стигнал до категоричен отговор.
Ситуацията плаче за игра, обаче в такъв случай Голъм е прав, че трябва игрово направена карта, а не досегашната. Трябва ограничителна гранд-стратегическа рамка, трябва и адекватна бойна система...
За да затворим темата за кавалерията, като обобщение на нещата, които се казаха, най-важният извод е, че при янките имаме, ако не теоретизирана концепция, то със сигурност ясна и прилагана многократно на практика идея за оперативно използване на кавалерията.
Докато при прусаците кавалерията действа раздробено, като охрана и разузнаване при това действа лошо - в кампанията 66г. има дни, в които Молтке не знае какво правят австрийците и къде са те, дори самото сражение при Кьониграц е резултат от случайното откритие на няколко патрула улани (след поне ден лутане), че Бенедек всъщност не се е изтеглил зад Елба.
В представата и плановете на прусаците кавалерията действа съединено предимно в рамките на сражението т.е. на гранд-тактическо ниво. За пример в официалната история на пруския Генерален Щаб след войната (писана 66-67г ако не се лъжа) в описанието на сражението при Кьониграц е казано нещо от сорта: "в този момент все още нямаше пространство за нашата кавалерия да излезе на предна линия и да нанесе решителен удар" (има издание на английски в archive.org, надявам се този път няма да се наложи да ровя за точната страница).
Подобна представа несъмнено може да бъде обяснена с традиционните възгледи за шоков удар и за решаващата роля на кавалерията на бойното поле, с нейния статус в очите на европейските военни и съответно с наличието на кирасири и улани в нея. Доколко е решаващ шоковият удар в епохата на задно пълнещи се оръжия, скорострелни карабини и най-вече срещу армия, която е тактически грамотна и знае да се възползва от предимствата на терена оставям да прецените сами
. За подсказка - 1866 има няколко особено впечатляващи опита от австрийска страна, с още по-впечатляващо трагични резултати. При янките отсъствието на подобни шокови части лесно може да бъде разбрано с изискванията на бойния театър - за големи и неособено населени пространства драгуните са най-подходящи.
Друг е въпросът доколко техните операции срещу снабдяването и комуникациите на противника са успешни - в някои случаи несъмнено са брутално ефективни, докато в други не донасят особено преимущество. За да се прецени ефективността на такива рейдове, според мен трябва да се вземе в предвид населеността на територията, уредността й с подходящи пътища, жп линии, реки и т.н. (това от една страна е коз за прусаците) и организацията по логистиката на противника - зависимостта от 1-2 жп линии, други пътища за снабдяване, ефективност на самото снабдяване, комуникационни възли и т.н. (А пък в това отношение пруската армия традиционно не блести, нито 1866г. нито след това).
Толкова за кавалерията и нейната евентуална роля, сега ако трябва можем да направим и по-подробен преглед и на другите родове войска (въпреки, че и преди в темата се споменаха доста неща за артилерията и пехотата). По-важното според мен обаче са способностите за комбинирано използване на трите рода войска, а тук поради бойния опит янките определено са много напред.
Обаче аз продължавам да не съм сигурен в крайния изход на един такъв алтернативен конфликт. Всъщност това е причината и да отворя самата тема. Въпросът ми се въртеше в главата няколко седмици и колкото да го въртях и гледах от различни страни, толкова не намирах категоричен отговор. Да, въпреки бойния опит и всички останали предимства на янките пруската пехота според мен все още си остава по-агресивната, по-добре въоръжената и впечатляващо по-грамотната на тактическо ниво, дори и непроверена в боя. Също - въпреки приблизително равния мобилизационен потенциал на воюващите, поради организацията си Прусия може да изкара значително по-голяма численост в ранните фази на конфликта. С нарастване времето на воюване, пруският боен опит ще расте (а скоростта, с която те се учат е впечатляваща), но пък същото ще прави и американската армия, а пруските резерви ще стигат по-трудно до фронта, армиите ще са по-лошо снабдени, партизанските действия ще ги изтощават в много по-голяма степен от армиите на Севера, които срещу Юга са се научили да преодоляват именно такъв тип военни проблеми.
Въобще с две думи ... не знам. Наистина нямам категоричен отговор. Колкото и детайлен сравнителен анализ да направим, аз не мисля, че бих стигнал до категоричен отговор.
Ситуацията плаче за игра, обаче в такъв случай Голъм е прав, че трябва игрово направена карта, а не досегашната. Трябва ограничителна гранд-стратегическа рамка, трябва и адекватна бойна система...
.
Comment