Пруската армия срещу Армията на Севера или Молтке срещу Грант

[gollum]

И аз оставам с такова впечатление от изнесеното в темата, затова и насочвам прусаците в посока копиране и възприемане . От друга страна, тези разлики са породени (вероятно) от разликите в ТВД и условията на воюване. По-големите пространства, съчетани (поради това) с по-слаба ЖП мрежа (не абсолютно а като съотношение пространство-покритие) предполагат по-висока самостоятелна роля на конницата точно за рейдове (прикритието/разузнаване е важно винаги, те.. си остава с едно и също значение). А този род действия развиват съответните умения и навици за самостоятелно използване на "широка нога" естествено (т.е. не в резултат на съзнателно създадена доктрина, програма за селекция и обучение).

[von Danitz]

тези разлики са породени (вероятно) от разликите в ТВД и условията на воюване.

Не е вероятно, а напълно научно обосновано. И друг път е ставало дума, всеобхватността на доктрината е класицистична заблуда, прерастнала в наше време до често наказвана надменност. Военното изкуство не е световно, не е и рационално (иначе защо ще говорим за дух?)а е било и си остава национално. Под национално, тук се включват и особеностите на страната като география, история и други някои съставки. Но най общо афганците си воюват по афгански, албанците по албански, туарегите по туарегски, а мисурците(за който и двата лагера да са) по мисурски.
Има проблем в настоящето с това виждане, защото националното е архаизъм, сведен до забрава. Но във военната област, надявам се, не трябва да се подценява.

Но да сведем нещата до уаргейма. Червените да са янките, сините - прусаците. Да имат 10 полка пехота, 5 полка кавалерия, 5 батареи и някое друго специично формирование за цвят - егери срещу някоя и друга шайка рейдери, например. Да са квадратчета. Какви доктринални хватки ще приложат на едно поле, в една единствена битка, да кажем в два ни.

1. Не знам дали прусаците ще са склонни да се бият по няколско дни. Още помня цитата на Людендорф от Таненберг, в който той се уверил през 1914, че съвременната битка трае дни! Представяте ли си, това е почти 50 години по късно.
2. Но пък прусашка атака стил Пикет при Гетисбърг също ми се вижда невъзможна.
3. Ще пробват да обхванат фланговете (може би, само единия) и ще си поддържат кавалерията с артилерия и егери.

1. Янките е възможно добре да се окопаят на тясно място.
2. Ако флангът им поддаде, да не дава Господ, да им поддаде фронта, ще хвърлят резервите.
3. възможно е кавалерията да я хвърлят навсякъде, след еднодневно заобикаляне през извън картата, стил - Морган-Прайс (sorry за южняшките примери, но нямам други пък и те са класическите, вторият е сравняван от Чърчил с Ромел, навярно незаслужено)

Така да почнем да бистрим, предлагам. Звучи малко архаично, заради липса на железници и логистика, но не знам как това може да се вкара в кратковременен маньовър.

[albireo]

Даниц, аз си мисля, че е малко рано да се стигне до там. Точно за да не си останем само на ниво сравнителен анализ, а за да почнем да бистрим такива сценарии като твоя, аз имам нужда от карта. Обаче Голъм има нужда от време за това, така че не придирям .

[gollum]

а за да почнем да бистрим такива сценарии като твоя, аз имам нужда от карта. Обаче Голъм има нужда от време за това, така че не придирям

Ами, лошо е, че го казвам (хубаво, че шефовете ми не знаят за този форум), но се надявам тия дни в офиса да нямам много работа и да намеря два-три свободни часа, за да направя картата. Намерих сравнително добри стари карти, въз основа на тях може да се спретне каквото ни е нужно. Само време трябва.
За уар-гейм-стил разсъжденията ми се иска да не се свеждат до чистия сблъсък на бойното поле (да напомня мнението, че сблъсъкът на бойното поле е досадно и ненужно нещо за истинския пълководец - малко врява между дълги периоди истински пълководчески труд ). Аз по-скоро бих вкарал три-четири отделни отряда в ситуация с маневриране, за да видим до какъв сблъсък (и къде) ще се стигне. Би могло да бъде истинска забава (наистина освежаващо е човек за момент да отдъхне в едно време на пушки, коне и артилерия за директна стрелба). Без железници и маневриране по реки - само по пътища и местност.

Не е вероятно, а напълно научно обосновано. И друг път е ставало дума, всеобхватността на доктрината е класицистична заблуда, прерастнала в наше време до често наказвана надменност. Военното изкуство не е световно, не е и рационално (иначе защо ще говорим за дух?)а е било и си остава национално.

Естествено, нали говорим именно за военно изкуство. Макар че то е част наука (логистика и марш), част изкусност (решения и почти всичко, което се случва в онези кратки но решителни (уж) периоди на ожесточена врява). Национално е, местно е и е традиционно - в каквито земя и традиции живеем, така се и бием. Особено това важи за съседите ни, от които се учим на техните номера, а те от нас на нашите и така столетие след столетие. Класическият позитивизъм тук се намесва само по линия на военната наука и си струва да го пуснем (през малкото прозорче) само за да ни помогне да погледнем нещата от птичи поглед. Но дано не изпадаме в спомената заблуда. Има много общи неща, но също толкова (съвсем грубо хвърляне на кантара) са частните и специфичните, дето тук ще ги срещнеш, а там ги няма и са други.
Но да не се отвличаме от таз хубава алтернативна военна тема.

[Mirovk]

Спенсър[/B], която има по-малка практическа далекобойност от Дрейзе, но има 7 заряден магазин и възможност за бързо зареждане. При налични 5-6 предварително заредени пълнителя, практическата скорострелност на карабината Спенсър достига 15-20 изстрела в минута.
Следващата по масовост(с 10на хил. бройки по-малко) е Шарпс, която има малко по-висока скорострелност от пруската Дрейзе и същата като нея ефективна далекобойност.

Нататък с малко изводи.

Не знам обаче до каква степен са надеждни и точни, защото ако са като martini-henry на Британската армия, може да се спори до каква степен са бонус срущу Прусаците (по филмите правят 10/10 убити ама в реалността е друго)....казвам го защото официално Британците при Battle of Rorke's Drift изстрелват почти целият си запас от 20 000 изстрела (резервните муниции) + тези които всеки войник носи , и остават само 900 патрона, а убиват 351 и раняват около или над 500 Зулуси.
Падат се средно по 23 патрона на уцелен Зулус. Както знаете при Battle of Isandlwana положението е трагично 1800ч с най-модерните пушки, имат и 7 оръдия и ракетна артилерия (каквото и да значи това) успяват да убият 1000 Зулуси и раняват 2000 като изстрелват всичките си патрони и започват ръкопашен бой в каре, който логично загубват.....вярно e че, до някъде са били изненадани но все пак са успяли да вкарат артилерията в употреба което mfudpld че все пак са били в готовност и отблъскват центъра на Зулусите....та незнам до колко са ефективни тези пушки за които гонориш и скорострелността има значение само по филмите и за тиловаците дето мъкнат патроните.
Макар че, като погледнем тактиката от този период с линейното построяване на полковете и стрелбата по статични мишени от 50-100м разстояние, може и за това Англичаните да не са били толкова ефективни....Гражданската война на САЩ в това отношение е уникална, стоят си и се стрелят докато не падне байряка на единия отбор.

[gollum]

[извън темата]Mirovk, примерите ти са със съвсем различни армии (британската няма много общо нито с пруската, нито със северняшката; за зулуската няма смисъл и да споменавам), от малко по-късен периоди в коренно различен ТВД (между другото, доколкото си спомням, жегата създава сериозни проблеми на еднозарядните пушки, които ползват британците). Впрочем, за Зулуските войни си имаме самостоятелна тема. И нито като мащаби, нито като местност и начин на действие, нито като нещо друго имат общо с Австро-Пруската или с Гражданската война в САЩ, та аз лично бих ги разглеждал като не особено адекватен пример.
23 патрона на поразен противник всъщност е изключително добър резултат като за онзи времена (с нарастването на скорострелността значително се повишава количеството изстреляни патрони на поразен противник). Да дам примери:

- в битката (пак от Зулуските войни) при Роркс дрифт, 22.01.79, при която британците стрелят залпово в гъсти "маси" настъпващи зулуси от близко разстояние, ефективността е около 13 изстрела на един поразен противник.

- в битката при Роузбъд крийк, 17.06.76, пак се сражават срещу индианци, ефективността е 1 улучен на 250 изстрела.

- в сражението при Литъл Биг Хорн ефективността е била отново няколкостотин (поне 300-400) изстрела на един улучен (поне от страна на войниците).

- просто за пример, за Виетнамската война е изчислено, че се пада средно един улучен на 50 000 изстреляни патрона.

Така че 23 патрона на един улучен е много висока ефективност. Разбира се, това не идва да покаже реалната точност на оръжието, а ни говори много за човешката психика.

та незнам до колко са ефективни тези пушки за които говориш и скорострелността има значение само по филмите и за тиловаците дето мъкнат патроните.

Скорострелността (говорим за магазинно, а не за еднозарядно оръжие) има определено значение, защото определя огневата мощ на отделния кавалерист (възможността да се зарежда оръжие в разгара на сражението е малка), независимо дали докато се сражава от седлото или спешен. Ако съпоставиш кавалеристи, които разполагат с еднозарядни пушки и пистолети (в най-добрия случай три изстрела на конник (два пистолета плюс карабина - 3 изстрела; реално - 2 изстрела) с кавалерист, който е въоръжен с магазинна карабина и револвер (седемзарядна карабина и поне 1-2 шестзарядни револвера - между 13 и 19 изстрела (най-често 13)) мисля че ще ти стане ясно за какво става въпрос.
Ако вземем за основа ескадрон от 108 конника, то единият във фазата на сближаване ще има огнева мощ от максимум 216 куршума, докато другият отряд - 1 404, с други думи, първият ескадрон има едва 15% от огневата мощ на втория. Ефективно това означава, че до сблъсък със саби вероятно няма и да се стигне, независимо дали вторият ескадрон е спешен или действа в конен строй.
След това, огневата мощ не е единствено средство за нанасяне на преки загуби на противника (убити и ранени). Първата задача е (а още повече през следващия век) е неутрализацията, т.е. да отнемеш тактическата свобода на противника и възможността му да води прицелен огън. Сковеш ли го по този начин, сам си си осигурил тактическа свобода, която значително повишава шансовете ти да постигнеш победа в сблъсъка. Впрочем, колкото това, толкова и психологическата страна нещата - да заемеш с нещо войника в момент на голямо напрежение.
Ключова роля тук играе огневата мощ (и то кратковременната), т.е. колко куршума може да изстреля едното подразделение спрямо същия показател у другото (това е и важната роля на картечниците, които започват да навлизат през този период, макар и все още в малко по-различна форма (предимно оръжия за залпов огън и по-рядко реално автоматични оръжия)). Подразделението, което има 2-4 пъти по-висок практически темп на огъня ще постигне съответният ефект. Каквито реални загуби успее да нанесе под формата на ранени и убити са положителна добавка. Основното е отнемането на тактическата свобода на действие и въздействието на този фактор (и самия обстрел) върху бойният дух.

Макар че, като погледнем тактиката от този период с линейното построяване на полковете

Линейното построяване е само един от тактическите похвати: почти със същата "тежест" (а към интересуващия ни период - и с по-голяма) са стрелковите вериги (особено разпръснатите), определена роля играят и щурмовите колони - все тактически похвати, познати още от предходното столетие и активно използвани през големите войни от края на ХV²²² и началото на Х²Х век (промяната в стрелковите технологии само засилват "тежестта" им спрямо линейното построяване и все повече отслабват дела на щиковата атака). С екипирането на войниците с пушки, позволяващи ефективен огън на по-голяма дистанция и заедно с това - по-висока практическа скорострелност, естествено започва да намалява дълбочината на стрелковия строй (този процес се движи едновременно от желанието за по-малка уязвимост и от технологичния напредък, позволяващ по-висока плътност на огъня при по-малка плътност на строя -като двете са обвързани). Да не говорим, че в този период вече рядко се стрелят от толкова малки дистанции, защото ефективният обсег на пушките е значително по-голям, нараства и скорострелността с преминаването от мускети към пушки (факт за обсъждания тук момент).
[/извън темата]

Та предлагам да не се отвличаме с неадекватни примери, а да си останем върху темата - тя е достатъчно интересна и без забежки към "малките" колониални войни на кралица Виктория .

ПП "Ракетна артилерия" в случая означава точно това - рамка, от която се изстрелват реактивни снаряди (ракети), закрепени на прътове. Изключително неточно оръжие с голям психологически ефект, заето е от индийците и е развито от британските военни инженери.

[albireo]

Макар че, като погледнем тактиката от този период с линейното построяване на полковете и стрелбата по статични мишени от 50-100м разстояние, може и за това Англичаните да не са били толкова ефективни....Гражданската война на САЩ в това отношение е уникална, стоят си и се стрелят докато не падне байряка на единия отбор.

Относно крайния период на войната на Изток, това не е особено вярно. Имаш ли източници, с които да подкрепиш това твърдение или просто 'си го знаеш, че е така"?

[Kramer]

Мировк, тук пак ще ме критикуват, че привеждам за пример 7-кавалерия, но ще пусна поста си от форума на БГ Наука за Литл Бигхорн:

"Къстър го назначават временно за командир на 7 кавалерийски полк с протекции от горе.
Допуска фрапантна грешка когато не повярва на доклада на скаутите му, че от 30 г. не са виждали такова струпване на индианци на едно място.
Разделя силите си на три части, като праща три роти с капитан Бентиин на юг да търсят други индианци, т.е. да "гонят Михаля", три роти с майор Рено да атакуват лагера на индианците от югозапад и той остава с пет роти да атакува от изток през реката. /Дванадесетата рота от полка е оставена назад с обоза/.
Рено пробва атака, но е контраатакуван с такава ярост от индианците, че губи четвърт от хората си, оттегля се на някакъв хълм където дочаква от юг ротите на Бентиин /най-опитния офицер от полка/. Така оцеляват.
Съдбата на Къстър с петте му роти е известна - атакувайки през Литъл Бигхорн попадат действително на няколко хиляди воини, които ги "нарамват", отблъскват през реката, разсичат на групи и ги избиват до крак.

От 700 човека полк, загиналите са 268, ранени 55.
Силите на индианците са оценяни от порядъка на около 2000 до 5000 воини"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3709

Пет роти с карабини са си пет роти с карабини, сила, нали така.

[messire Woland]

...

Тука имаме класически случай на липса на конструктивен отговор: от една страна, повтарянето на един и същи, вече опроверган аргумент, не му придава повече сила, поне при нас; от друга - опита едно изключение (добре, нека да не е изключение, но определено е отделен специален случай) да бъде разпънато до правило, важащо за цялата армия, няма да свърши работа като аргумент.
И няма смисъл да се търси проблем у другите, които посочват наличието на проблема, а по-скоро в липсата на собствена аргументация.
Понеже пак се налага да повтарям азбучни истини ... не знам, дали има полза? Обаче ще си ги повторя, с надежда: идеята на дискусиите тук е не да създаваме арена за идеологически противоборства между фракции, а да търсим и изследваме ... например интересни казуси като тоя, около който се изгражда темата. Тоест, интересна е не победата на едната гледна точка, а намирането на истината (колкото и гъвкава и променящо се според гледната точка да е), или поне непротиворечива версия на историята. Много дискусии са се израждали заради нечие безсмислено упорство да прокара своята неаргументирана вяра, ако ще и с безкрайни повторения и крясъци. Нека не минаваме по същия път отново, за да няма обидени.

[gollum]

Крамер, какво обсъждаме в тази тема? Мисля че не е последната битка на Къстър, нали?
[Надолу е офтопик]
Ако е за въпрос, Къстър има със себе си 617 души военен персонал (31 офицери, 586 войници, 20 цивилни и 33 индианци (разузнавачи), в дванадесетте роти от 7-ма кавалерийска под негово командване), които преди началото на сражението разделя на три бойни групи (същият номер, който прави няколко години по-рано с фатални последици за един друг офицер): три роти под командването на майор Рино, три роти под командването на капитан Бентийн, една остава с обоза и останалите пет са под негово командване.
Главният проблем на плана на Къстър е, че трите му подразделения въобще не успяват да си взаимодействат едно с друго (както се се случило и при по-ранното сражение, където той просто изоставя едно от трите подразделения) и така противникът им успява първо да се справи с подразделението на майор Рино (около 150 души, което понася сериозни загуби (около 1/3), след което се обединява с подразделението на капитан Бентийн.
Последното не говори много за ролята на огневата мощ, защото от тези около 150 души, разположени в рядка стрелкова верига близо една четвърт пазят конете, т.е. реалната им огнева мощ е не повече от 100 души срещу вероятно около 500-600 индианци (също въоръжени в по-голямата си част с огнестрелно оръжие).
За отбелязване е, че групата на Бентийн и Рино (около 350 души общо) се укрепява на хълм и успява да задържи позицията си (въпреки че около 1/3 от силите им са с понижен боен дух и намалена боеспособност (групата на Рино)) за поне още ден-два, докато пристигнат останалите сили на ген. Тери.
Що се отнася до Къстър, неговите "пет роти" реално са около 210 души, чийто резервни боекомплекти и провизии остават при обоза (който се присъединява към групата на Бентийн и Рино и остава там). Срещу поне 1 000 до 1 500 индианци (съотношение минимум 1 към 5, вероятно и 1 към 8), също въоръжени предимно с огнестрелно оръжие. Не мисля, че съдбата им е необичайна.
Та, да обобщим: Къстър не извършва никакво смислено разузнаване, съвършено ненужно разделя и без друго мизерните си сили (под 600 души срещу поне 1 500 въоръжени индианци (напомням, Къстър е атакуващият по идея)) на три (реално даже на четири, защото една рота (40-50 души) остават да пазят обоза) подразделения, след което трите подразделения действат без контакт помежду си, т.е. всяко за себе си.
Групата на Рино първа влиза в сражение (какъвто е планът на Къстър), но е изтласкана и отстъпва към един хълм, където се обединява с групата на Бентийн, а обозът се присъединява малко по-късно към тях. Там отбраната им така и не е пробита, т.е. те се задържат до идването на деблокиращия отряд. Основните им загуби са от битката на Рино (около 50-60 души), при която той атакува в скирмиш-линия превъзхождащ го (както се оказва) противник и е контаратакуван на свой ред.
Т.е. индианците успяват да разделят силите на Къстър (реално той сам си го причинява) на две неравни части, като по-голямата (почти 2/3 от силите) е принудена да се отбранява, което ги освобождава да реорганизират силите си, така че с по-голямата част от тях да унищожат по-малкия атакуващ (първоначално) отряд на Къстър.
Е, когато с ~210 души атакуваш 800 - 1 000, въоръжението не е радикално различно, къде точно е изненадващото в резултата? Да прекъсваме интересната тема, за да го обсъждаме - кое да обсъждаме? Че огневата мощ на 210 кавалеристи се оказва недостатъчна (проблемът не е в ефективността на оръжието), за да се справят в офанзивна ситуация с около 1 500 също конни противници? И че вече разбити така и не успяват да организират добра отбрана (така или иначе нямат провизии и боеприпаси).
От друга страна, отрядът на Рино и Бентийн успява да се окопае на хълм, има при себе си боеприпаси и провизии и успява да устои на атаките на индианците, включително след разгрома на Къстър, когато те събират цялата си сила. Т.е. огневата мощ на отряд от около 350 души се оказва достатъчна, за да спре сила, която ги превъзхожда поне трикратно по бройка (вероятно четирикратно). Но в подходящите условия, т.е. укрепени, на възвишение, а не в рехава скирмиш-линия (отрядът на Рино в началото) или пък в кавалерийска атака (Къстър в първия етап на последната му битка).
Та, какво да обсъждаме - има ли още нещо в този случай, което заслужава да се разисква в тази тема?
"Петте роти" са малко над 200 души (да не говорим, че "полкът от 700 души" реално участва в похода с малко над 600 в дванадесетте се роти (40-50 души в рота)) срещу поне 1 500 до 1 800 индиански воини (1:7-8) и още някакво количество "цивилни" индианци). Някой да твърди, че северняшката конница би имала успех срещу прусашката при подобно съотношение? Не, нали? Или че превъзходството в стрелковото въоръжение и тактиката компенсира такава разлика в количеството? Напротив, превъзходството на северняшката конница в похватите вероятно би довело до влизане в бой при по-изгодно съотношение на силите. При общо съотношение на силите от 600 срещу около 1 500 - 1 800 (1 към 3) единственото, коте може да помогне е ако разделиш тези 2 000 на отделни отряди и ги биеш на части. Къстър прави точно обратното. Разделя своите части на отделни отряди и позволява на противник, притежаващ и без друго превъзходство в силите да го бие на части.
Е, при подобно водене и ситуация карабините и револверите нямат никакво особено значение. Макар че все пак измъкват хората на Бентийн и Рино и 7-ма кавалерия дава 262 убити, 68 ранени (от тях шестима умират от получените наранявания), общо 330 души от 617 военни (667 общо с индианците и невоенния персонал): 53% загуби (43% убити от всички участвали (по-голямата част от тях се падат на отряда от пет роти, воден от самия ген. Къстър).
Допълнително следва да се отбележи, че кавалеристите на 7-ма тръгват на този поход без сабите си (оставени са, за да се намали тежестта на екипировката (стандартна процедура за малките войни), въоръжени са с еднозарядни карабини ("Спрингфийлд", модел 1873) с по 100 патрона боекомплект и по един револвер, с 24 патрона към него.
Това е съществено, защото налага промяна в тактиката още в началото на сражението (групата на Рино), защото не им позволява да влизат в близък бой (индианците са въоръжени с пушки (някои с многозарядни), тук-таме с револвери, но имат и оръжие за близък бой - копия, боздугани и тояги и подобни хладни оръжия) и с налага да разчитат само на огнестрелното си оръжие. Т.е. това само по себе си предопределя невъзможността да се използва агресивен стил на офанзивни действия (с каквито Къстър е свикнал). Вариантите им за действие са общо взето два:

1) Да се спешат, за да използват ефективно карабините си. Това автоматично означава да се лишат от 25% от силата си (всеки четвърти кавалерист държи своя кон и тези на останалите трима), при малобройността им и размерите на бойното поле - означава да са сравнително разпръснати. Допълнително, малкия боекомплект и еднозарядните карабини намаляват допълнително огневата им мощ. Нямат дори щикове, така че са напълно безпомощни в ръкопашен бой (могат да разчитат само на прикладите и ножовете си). Като се има предвид, че са нападнати от конен противник, който ги превъзхожда по численост и се опитва да се сближи за ръкопашен бой, неуспехът на групата на Рино е предопределен (спасява ги дисциплината им и пресечено-гористия терен, а по-късно наличието на допълнителни патрони (обозът) и стръмните склонове на хълма, в съчетание с окопите (набързо изкопани с подръчни средства).

2) Да атакуват агресивно, но разчитайки само на пистолетите си. Така вероятно постъпва Къстър със своя отряд. Проблемът му е, че този агресивен стил предполага влизане в близък бой, липсата на саби го обезсмисля. Ако бъдат притиснати и принудени да се отбраняват, както се и случва, те са загубени - по-малко са, няма подходящ хълм, нямат време да се укрепят и нямат достатъчно боеприпаси.

Вероятно ако разполагаха със саби, биха могли да действат решително и поне да се измъкнат, ако не да спечелят сражението (малко вероятно предвид големия брой противници и решителността на намерението им). Особено в началото на сражението, защото появата и на двете групи (водени от Рино и на самия Къстър) изненадва индианците (те въобще не очакват около лагера им да се появят войници и са предупредени едва малко по-рано (далеч не всички, разбира се), за изненадващата поява на "сини куртки"). Обаче превъзходството на индианците все пак е голямо и вероятно и това не би решило нещата в полза на Къстър.
А ако бе взел със себе си четирите си гатлинга, вероятно би могъл да се укрепи (както правят Бентийн и Рино) и да използва превъзходството си в огнева мощ, за да скове противника и да му нанесе загуби, докато пристигнат основните сили. Но на пътя на тези намерения би застанал собствения му агресивен кавалерийски стил, особеностите на "малката война", предварителната информация (не повече от 800 индианци - вярно, бързо се разбира, че са повече, а и следотърсачите му дават информация, че с попаднали на много голям лагер; от друга страна, същите тези индианци го съветват да не изчаква, защото противникът вече ги е забелязал, а да атакува (изглежда основното опасение е, че индианците ще се разбягат и ще се измъкнат).

Разбира се, трябва да се добави, че тези тактически похвати са били широко използвани през "индианските войни", защото основна грижа е било да се попречи на противника (индианците) да се измъкне (нещо, което те обикновено са правели). Затова и "бързането" (поради което няма добро разузнаване - в случая индианците първи откриват силите на Къстър), както и разделянето на отделни отряди (за да обхванат противника и поне единия да му попречи да избяга и да го ангажира). Но случаят се оказва особен, защото индианците са събрали "голяма армия" (по мерките на тези воини - иначе по-малка от общите сили, пратени срещу тях) и са настроени решително. Вероятно поради тези причини обичайната тактика не сработва (иначе могат да се намерят примери, пир които кавалеристите успяват да прогонят с атака по-големи от тях по численост индиански отряди).
Но основният ми аргумент е, че тактиката и особеностите на Индианските войни (както и на колониалните войни, споменати от Mirovk), са различни от това, което се обсъжда в темата и не могат да служат като примери. Задълбочаването в тях ще ни отдалечава от самата тема.

Що се отнася въобще до този пример и въпроса за огневата мощ, то той не е добър. Хората на Къстър са по-малко и са въоръжение всеки (разбира се, част от тях са си носели собствени оръжия, вместо щатните, но са пренебрежимо малко) по една еднозарядна карабина (Springfield M1873) и един 6-заряден револвер (Colt Single Action Army). Индианците са били въоръжени разнообразно, като вероятно половината са носели предимно лъкове и стрели, 1/4 са били въоръжени с различни стари пушки, които се зареждат откъм дулото (мускети), а останалата 1/4 са били въоръжени с модерни пушки, много от които - многозарядни. Всички са били въоръжени и с различни ръкопашни оръжия. Като се вземе предвид численото им превъзходство, вероятно индианците са имали и известно превъзходство в огневата мощ над кавалеристите.
От друга страна, вероятно повечето престрелки са се водели на сравнително голямо разстояние (поне 300 м), а в този обхват многозарядните пушки отстъпват по точност на носените от кавалеристите. От друга страна, самите кавалеристи вероятно са имали много ниско ниво на огнестрелна подготовка (особено прицелна стрелба на средни и големи дистанции) - стандартът е бил по 20 патрона за "тренировка" годишно, като не се е предвиждало въобще упражнени в стрелба по мишени. Така че нищо чудно хората на Къстър да са имали по-лоша стрелкова подготовка от индианските си противници (поне от тези, които са разполагали с качествено огнестрелно оръжие).
Сражението е протекло предимно като престрелка, в която индианците са имали известно огнево надмощие и определено предимство в точността, а в края се е водело на близки дистанции, където определено са имали преимущество (да не говорим за ръкопашните сблъсъци, вероятно случили се в края на битката).

[albireo]

...

А това какво общо има с темата?
Ако не беше пространният отговор на Голъм по-долу, който макар и офтопик e поне интересен, щях да предложа, да ти изтрият поста.

[gollum]

карта

Да се върнем към темата. Намерих малко време и направих една до голяма степен временна карта (използвах исторически карти, кажи-речи от конкретния момент - тази на САЩ е от 64-та, а немската от 66-та). Приведох ги към един мащаб почти точно (може да има съвсем малка разлика), но за да се получи нещо и да бъде по условията на темата се наложи да обърна немската карта на 180 градуса.
Има два основни проблема. Първият е се отнася до мащаба. Дори и така териториите са сравнително големи, т.е. за да може да се водят оперативни бойни действия, трябва картата да е поне 100% по-голяма. Това създава два проблема.
Първият се отнася до размера на файла (и така е към 2 мб). Вторият се отнася до качеството. Картата на САЩ е с необходимото качество (дори съм я намалил значително, за да я мащабирам към Прусия), но за съжаление по-качествена карта на Прусия не намерих. Ако увелича пруската, за да нагоди към щатската, ще стане мазало.
Вторият проблем се отнася до множеството ненужни подробности, които присъстват на подобни карти. От това може да се излезе само по един път: като се нарисува отгоре нова карта. Принципно няма проблеми по него, освен един - необходимо е доста свободно време, а аз с такова не разполагам сега.
Надявам се, обаче, че за начало тази карта може да послужи.

За да не товаря излишно форума съм я качил в своя профил в докс-бокс. Връзка за изтегляне - цък.

[albireo]

Голъме, първо благодаря!
Съзнавайки, че времето е кът, а проблемите с картата ужасни и опасявайки се, че ставам много нагъл бих искал да попитам дали има възможност територията на Съюза да не включва Вирджиния? Ако искаш да го обсъдим по скайпа в утрешния 'работен' ден.

[gollum]

Няма проблем. Но ако ще се прави нещо като игра, трябва друг подход.

[gollum]

Каква част от Вирджиния да махна? Или изцяло? Тогава е добре да се намали и немската територия за баланс.