Това не е съвсем алтернатива в класическият смисъл на думата – няма Точка на Отклонение, от където да започва алтернативно историческо развитие. По-скоро всичко е породено от това класическо антиисторично хоби занимание на военния ентусиаст – ‚сравняване на армии по принцип‘.
Една армия е толкова добра, колкото и е нужно, а именно да е способна да изпълни поставените и задачи срещу конкретни противници при конкретни условия, на конкретен терен и т.н. В този смисъл въпросът дали най-доброто, което САЩ може да предложи в средата на 19 век (армията на Севера, в края на Гражданска Война) е в състояние да се справи с най-доброто от Европа в същия период (пруската армия) е малко безмислен.
Пример – не може просто да си представим, една пруска армия, която е телепортирана при Гетисбърг, защото по този начин елиминираме много съществени неща , като протичането на цялата кампания, маневрирането на бойния театър, снабдяването и т.н. и т.н. и т.н.
Затова, за да му придадем все пак някакъв смисъл в цялата работа, чрез Deus ex machina създаваме алтернативка първо в географски смисъл. Приемаме, че и двете армии оперират на своите си терени - Силезия, централна Германия, Бохемия от една страна и източните Съединени Щати от друга. Терените са сравними, като географски мащаби, развитие на пътната и ЖП инфраструктура (или поне не са толкова драстично различни, така че едната от двете страни да е поставена в твърде дискомфортни условия) и климат. Поради това и избирам източните, защото западните щати носят твърде голямо предимство на Армията на Съюза с дивите си условия.
Приемаме също така, че в нашия измислен свят (който иначе, по нищо не се различава от Земята) , въпросните два терена граничат един с друг, така че антагонистите да воюват непосредствено.
Приемаме, че не са ни известни политическите цели на противостощяите страни, но че такива има и стратезите и лидерите на двете страни, са формулирали достатъчно ясни военни цели на тяхната база, а именно елиминирането на армията на противника, като бойна сила (физическото и унищожение). Мисля, че не би трябвало да имаме проблем с подобна формулировка, тъй като в реалността, точно това е първоначалната цел на военните стратези и на двете страни.
За начална година взимаме 1866, тъй като според мен тя предлага най-много обективен материал за военно исторически спекулации. От едната страна имаме Армията на Съюза, с натрупан 4-5 години боен опит (ако я лишим от подобен според мен всичко става прекалено дебалансирано в полза на Прусия), която не е претърпяла демобилизация и е с научени уроци от Гражданската война. От другата имаме армията на Прусия, в състоянието и точно преди началото на военните действия срещу Австрия.
Като забавен проблем - и двете страни са със сини униформи, така че предлагам да не обръщаме внимание на цветовете и да се фокусираме върху останалото.
И така?
Има ли Севера някакъв шанс въобще или Молтке ще издуха Грант, като някой Бенедек, благодарение на по-доброто планиране и тактическата подготовка и въоръжение на пруската пехота? Или прусаците ще ядат завиден пердах, предвид завидният боен опит на янките, фантастичната им логистика и в пъти по-качествената им кавалерия?
Една армия е толкова добра, колкото и е нужно, а именно да е способна да изпълни поставените и задачи срещу конкретни противници при конкретни условия, на конкретен терен и т.н. В този смисъл въпросът дали най-доброто, което САЩ може да предложи в средата на 19 век (армията на Севера, в края на Гражданска Война) е в състояние да се справи с най-доброто от Европа в същия период (пруската армия) е малко безмислен.
Пример – не може просто да си представим, една пруска армия, която е телепортирана при Гетисбърг, защото по този начин елиминираме много съществени неща , като протичането на цялата кампания, маневрирането на бойния театър, снабдяването и т.н. и т.н. и т.н.
Затова, за да му придадем все пак някакъв смисъл в цялата работа, чрез Deus ex machina създаваме алтернативка първо в географски смисъл. Приемаме, че и двете армии оперират на своите си терени - Силезия, централна Германия, Бохемия от една страна и източните Съединени Щати от друга. Терените са сравними, като географски мащаби, развитие на пътната и ЖП инфраструктура (или поне не са толкова драстично различни, така че едната от двете страни да е поставена в твърде дискомфортни условия) и климат. Поради това и избирам източните, защото западните щати носят твърде голямо предимство на Армията на Съюза с дивите си условия.
Приемаме също така, че в нашия измислен свят (който иначе, по нищо не се различава от Земята) , въпросните два терена граничат един с друг, така че антагонистите да воюват непосредствено.
Приемаме, че не са ни известни политическите цели на противостощяите страни, но че такива има и стратезите и лидерите на двете страни, са формулирали достатъчно ясни военни цели на тяхната база, а именно елиминирането на армията на противника, като бойна сила (физическото и унищожение). Мисля, че не би трябвало да имаме проблем с подобна формулировка, тъй като в реалността, точно това е първоначалната цел на военните стратези и на двете страни.
За начална година взимаме 1866, тъй като според мен тя предлага най-много обективен материал за военно исторически спекулации. От едната страна имаме Армията на Съюза, с натрупан 4-5 години боен опит (ако я лишим от подобен според мен всичко става прекалено дебалансирано в полза на Прусия), която не е претърпяла демобилизация и е с научени уроци от Гражданската война. От другата имаме армията на Прусия, в състоянието и точно преди началото на военните действия срещу Австрия.
Като забавен проблем - и двете страни са със сини униформи, така че предлагам да не обръщаме внимание на цветовете и да се фокусираме върху останалото.
И така?
Има ли Севера някакъв шанс въобще или Молтке ще издуха Грант, като някой Бенедек, благодарение на по-доброто планиране и тактическата подготовка и въоръжение на пруската пехота? Или прусаците ще ядат завиден пердах, предвид завидният боен опит на янките, фантастичната им логистика и в пъти по-качествената им кавалерия?
. Ще гледам да подготвя и малък графичен материал към темата.
?
Comment