Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1912 не започваме балканската война, а изчакваме Първата Световна

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Без Първа Балканска трудно бихме минали ... но виж, ако не бе станал идиотизма със Мездусъюзническата, това е друга песен.
    Мотая се тук от известно време и не разбирам кой е -фил и кой е -фоб ... и мисля, че вече е твърде късно да питам!

    Comment


      #47
      Ако нямаше първа балканска война наистина нямаше как Фердинанд да ни вкара към Централните сили, първо защото основните ни интереси са били към османски дотогава територии и второ защото ако го беше направил го чакаше военен преврат, цялата армия се е готвела за война с турците години наред, да ни направи техен съюзник би било гарантирана загуба на трона. Така че със сигурност бихме били с Антантата. Вероятно не биха ни допуснали да настъпим по-надолу от река Ергене, просто Цариград и въобще проливите щяха да бъдат грижа на англичани, французи и руснаци, което би означавало най-малко 4 дивизии в посока Македония, докато сърбите нямаше как да настъпят там, защото ги чакаше двойна атака от АУ и ОИ, съответно би било абсурдно да прехвърлят части около Кюстендил както в ТР, които оттам да тръгнат в Македония. След като в балканската война само с една дивизия окупираме земите между Струма и Вардар одо Солун на юг и до Бригалница и дотогавашната българотурска граница в Пирин, значи с 4 дивизии нищо чудно цяла Македония да бяхме окупирали, достигайки до Тетово и Корча на Запад, до линията Солун - Костур на юг, както и Западна Тракия плюс части от Източна. Вече как би се правило разпределението на превзетите територии след войната е друг въпрос, но по-малко от 170 хил. кв. км България не би могла да бъде.

      Comment


        #48
        Това ми е любимата алтернативка, не само защото е определяща за историческата съдба на България, но и защото е била много близко да се случи в реалността.
        Просто е трябвало малко повече прозорлиост и търпение у държавните мъже от онова време. 12-та година се усеща мирисът на сетовната война. Великите сили са разделени на блокове и дипломацията им работи с пешките - балканските държави. Поради влиянието на Русия в България и Сърбия, съвсем естествено е да са инициатори на балкански съюз насочен против Османската империя и евентуално да се присъеди ан-блок към Антантата в по-късен етап. И тук е тънкият момент, в какъв контекст да влезе във война този съюз - в локална война срещу Османската империя, при ненамеса от Европейския концерт или в рамките на голяма европейска война. Рагаря се дебат в българскато общество, но за съжаление надделяват тези за война сега с аргумента да се избегне зависимостта от великите сили. Един вид - каквото си вземем наше си е. Точно тук е илюзията. В една локална война балканският съюз е пълен с противоречиви интереси и основната тежест ще понесе България, докато при европейска война интересите се балансират и придовките ще бъдат гарантирани от великите сили.
        По темата, напълно съм съгласен със сценариите на Spass, с уточнението, че е малко вероятно Румъния да се присъедини към Централните сили, при балкански съюз с Антантата и апетитната хапка Трансилвания.

        Comment


          #49
          Господин привърженик на Германия я ми кажи кога като сме се съюзили с Германия това ни е донесло някакви дългосрочни ползи, а не катастрофи. През 1915 или през 1941?

          Comment


            #50
            Привет,
            гледам, че темата е замряла, затова искам да потбутна форумните корифеи с някалко въпроса:
            1. Смятате ли, че балканските войни 12/13-та определят съдбата на България за поне век? Имам предвид присъединяването ни към Централните сили 1915 и към Оста ВСВ, като ревизионистко настроена държава.
            2. Ако бяхме изчакали началото на ПСВ и бяхме застанали като балкански съюз срещу Османската империя, дали щяхме да получим по справедливо разпредиление на териториите?
            3. Капан ли е руската имперска политика с балканския съюз или ние толкова си можем?

            Comment


              #51
              Аз не мога да се определя като един от корифеите в този форум, но ще си изкажа мнението по тези три въпроса.
              1. Разбира се, че да. С това включване както е известно губим най-ценната си придобивка след балканските войни, а именно Беломорския излаз. Дали с неутралитет до самия край на войната, дали с неизгодно включване на страната на Антантата, но ако бяхме го запазили е ясно, че като беломорска държава не бихме били в съветската сфера на влияние, в най-лошия случай биха ни разделили по германския и корейския модел след ВСВ, така че съвсем друга би ни била съдбата както в междувоенния период с пристанището в Дедеагач и всички икономически ползи от него, така и по време на Студената война, а и след нейния край.
              2. Със сигурност и има няколко причини - по-малко сили в Източна Тракия заради Дарданелската операция и англо-френския десант при Дедеагач след като го окупираме, съответно повече сили в Македония, каквито Сърбия не би заделила заради двойната атака от австрийци и турци. Съответно в комбинация от фактическа окупация почти до линията Солун-Костур на Запад и Мидия-Енос на Изток, съчетана с достатъчно компактните маси българско население в окупираните територии си получавахме своето. Друг е въпросът, че опазването му нямаше да е лесно, а и Солун биха го взели пак гърците, което щеше да доведе до недоволство сред определени кръгове и поява на следвоенно междусъседско напрежение и с гърците, и със сърбите заради Македония.
              3. Русия си е гледала интереса, нейна главна цел са били Проливите, страните от Балканския съюз също са имали добре известни аспирации към османски дотогава територии, така че е било нормално да търси сближаване с най-естествените малки османски врагове. Това, че Фердинанд и кликата му не са се съобразили какво реално могат да постигнат при тези обстоятелства си е тяхна грешка меко казано, от която за жалост е пострадал почти целият български народ. Вярно е, че Николай 2 е направил откровена простотия с оглавяването на румънски полк в Добруджа през 1913 година, но е вярно също, че сме били предупредени да не започваме нова война с доскорошните съюзници и че този път Русия не би спряла Румъния както по време на първата балканска война. Така че да речем, че Фердинанд, Данев и генералитетът, подкрепил Междусъюзническата война, толкова са си можели.

              Comment

              Working...
              X