Сватбите на цар Ивайло

[DelaRea]

За малко бях изкушен да напиша за заглавие на темата "Сватбите на Ивайло Асен", но все пак се въздържах.

Та, ето за какво става дума.

През пролетта на 1277 година, някой си Ивайло, наричан още Лахана - разорил се войник, живеещ от района на Източна Стара Планина - успял да обедини около себе си разни съмишленици и с тяхна помощ да разбие няколко татарски дружини, върлуващи из околността. С течение на времето, славата на селският водач, който "побеждавал татарите" се разнесла надлъж и нашир и към него се стичали разни хора от всякъде, които търсели в стана му храна, защита, сигурност. След време хората на Ивайло станали толкова много и силни, че можело да се говори за бунт в източната част на царството.
До края на лятото Ивайло успял да прочисти областтта от татарите и да подчини близките крепости, обещавайки на селяните правдини, защита и по-добро управление.
През есента срещу "селската войска" тръгнал сам цар Константин Асен от Търново, за да усмири този бунт срещу царщината. Някъде около Шумен двете войски се срещнали, но битката била бързо спечелена от Ивайло, който заклал царя като жертвено животно. След това, "селската" армия на "селския цар" тръгнала да завладява столицата Търново. Те стиганали пред стените на града и го обсадили, очквайки, че той сам ще падне в тяхна власт.
Между временно, събитията в България получили и международен отзвук - за тях се разчуло и в съседна Византия. Сам императорът се замислил как да реагира на подобно въстание. Първата му идея била да влезе във връзка с новият господар на България и да го направи свой съюзник. Дори били възможно да го ожени за своята дъщеря Ирина.
Впоследствие обаче взел друго решение - оженил я за Иван Мицо и пратил двамата, вече като претенденти за българския престол със силна войска, да влезят в Търнов като цар и царица.

Притиснати от събитията, в България овдовялата царицата Мария и Ивайло стигнали до взаимен компромис за мир. Тя се съгласила да се ожени за него и да му даде царската власт, ако той и даде гаранции за своята сигурност и за престола, който се полагал на синът и Михаил. Ивайло се съгласил, договорът бил подписан, клетвите дадени и вратите на крепостта - отворени.Селската армия влязла в столицата, а селският цар се оженил за царицата и станал наистина цар.

От тук нататък е ясно, какво се е случило, няма какво да го преразказвам.

Въпросът е следният - можел ли е Ивайло да се ожени повторно, този път за византийската принцеса и по този начин да се сдобие с мир с Византия?

Ако приемем, че по някакъв начин, посредство дипломатически ходове, цар Ивайло би могъл да се задържи повече време на престола и бе успял да омиротвори страна, то какви вътрешни реформи би трябвало да направи?

Как би изглеждала външната политика на България през 80-те, а и 90-те години на 13 век, ако цар бе Ивайло?

Изобщо, какво и как би могло да стане.

[nikd2]

Добре Ивайло можел да се ожени за Ирина и да си подсигури мир с Византия.Обаче това означавало пълно скарване с българската аристокрация,защото за да се ожени втори път,означава да се разведе с Мария.Друго-Ивайло докато свърши тази работа,Георги Тертер щеше да стане цар и Ивайло трябва да се разправя и с него.Но даже и да победи,Ивайло е трябвало да воюва и с татарите.Но той е трябвало да воюва с тях с професионалната армия,защото селяните са го изоставили.А така болярите са можелите да го убият чрез бунт на армията и т.н.
Затова за най-добър изход на Лахана виждам той изтрепва почти всички боляри и слага свои хора на власт.И вече ръцете му са развързани да царува.Първо според мене,той е щял да нападне татарите и след няколко битки той да слючи мирен,който е изгоден за нас.Понеже вече България има мир с всички свой по-опасни съседи,тя може да тръгне към оправяне на своята опустошена земя,като Ивайло сигурно е щял да намали данъците,както е обещал.Също той е щял да се включи на страната на Византия срещу опитите на Карл I Анжуйски да въстанови Латинската империя.След това Ивайло е щял да почине и България щеше да се сдобие със ''селска'' династия.

[DelaRea]

Според мен, по това време болярството е било разделено на два лагера, на две партии, условно наречени "кумански" и български". Можем да сме сигурни, че водач на първия лагер, първата партия (куманската) в Георги Тертер, който се е явявал и велик воевода - пръв военен в държавата. За водач на втория лагер, на българската партия бихме могли да приемем великия болярин Смилец.

Всъщност, тези два лагера, не са били толкова противопсотавяне на кумани срещу българи, в етнически смисъл, колкото на едно старо деление, не за пръв път появило се в България (а и в други страни в подобно състояние). става дума за разделянето на управляващата класа на "ястреби" и "гълъби", на хора на войната и на хора на мира, на такива, които живеят и богатеят от бойните действия, и такива, които се прехранват от мира, от експлоатацията на обширните си поземлени владения и от търговията с продуктите и храните.

Нормално е, в началото на ВБЦ, да е нямало такова деление, то се е създало две-три поколения по-късно, когато всички роднини, приятели и сподвижници на Асеневци (тези, които са оцелели от войните) вече са се издигнали в новата царска йерархия, всеки е станал велемощен болярин, имал е служба, владеел е села градове и земя, от която се изхранвал. Това довело до неизбежни извод че няколко поколения след първите Асеневци, техните внуци не са имали особена мотивация за война. От бунтари те се превъранли в управляващи и основната им грижа била да опазят и екслпоатират придобивките си. Половин век след въстанието на Асеневци, не е имало, кой да се бие за царя и царството.

Тази празнота, съвсем нормално се запълва от други - в случая това са били куманите, най-верните съюзници на българските царе. Войни, а не земевладелци, те били подходящи за целта.

Така се стига и до положението в края на управлението на Константин Тих - болярите са разделени на две партии, а селячеството се разбунтува начело с Ивайло. Когато селския водач влиза в Търново, това е било плод на един компромис от всички страни, при това единственото разумно решение за царството, останало без цар. Царица Мария е искала да запази всичко, което е имала до момента, заедно с гаранция за сина си, Ивайло е искал да получи удовлетворение за усилията си и взема цялата власт в страната. така или иначе, компромисът е постигнат, сделката е сключена, Ивайло е цар, Мария е царица, а Михаил е престолонаследник. Мирът в страната е постигнат, дори и извън нея - татарите са отблъснати, макар да е временно, а византийците още не са нападнали. Пълен баланс.

Къде е мястото на болярите в този момент?
Колегата по-горе каза - Ивайло е трябвало да избие болярите. А може би го е сторил. Поне в източната част на царството, където е сложил свои доверени хора за "наместници". Прави впечатление, че през следващия век всички боляри, дори и царе са все от кумански произход.

Което за мен говори за едно - за пълна победа на "куманската" партия над "българската"

[DelaRea]

Според мен освен с Мария, за да стане цар, но и да остане по-дълго на трона, Ивайло се е договорил по някакъв начин и с болярите.
Близко до ума е че неговото въстание е насочено (освен срещу татарите) по-скоро срещу болярите-земевладелци. С куманите, които са по-скоро войни, отколкото земевладелци, той нямам какво да дели, нямам какво да им отнема, дори по-скоро би могъл да се съюзи с тях.
Така че, според мен, при влизането си в Търново (а може би и още преди това) Ивайло е постигнал договореност с куманската партия на Тертер.

Освен това, вероятно след това е обещал на болярите, че след като вече е цар, това е краят на въстанието, няма да има повече бунтове в останалата част на царството - там положението остава такова, каквото е заварено. Знаем кой е управлявал там тогава - Дърман и Куделин в Браничево, Шишман във Видин, а Смилец - в Копсис, в Средец е наследникът на севастократор Калоян. Георги Тертер, както и брат му Елтимир вероятно са останали в Търново.

Цялата останала част на царството (на изток от Търново) е под директното управление на Ивайло и там той е разположил своите наместници. Хранислав със сигурност е бил с него в столицата, Куман - вероятно е владеел Варна, Стан е управлявал Овеч, Дамян - Преслав, за Момчил, Кънчо и другите можем да съдим по това, къде ги заварва византийското нахлуване. Касим бег или е бил също в столицата, или му е била поверена някоя от крепостите, останали извън бъдещата византийска окупация (Дръстър или Червен, но по-вероятно първата)

[DelaRea]

Византийската намеса

Преди всичко, трябва да знаем, че за Михаил Палеолог големият проблем в България не е толкова цар Ивайло, колкото царица Мария. На императорът му е все едно кой е цар, важното е коя е царицата, и ако може - да не е Мария. Затова се е заел да се възползва от ситуацията и да отстрани мразената си родственица от престола в Търново.

Бракът на Мария с Ивайло обаче я затвърждава на престола. Затова Михаил предприема решителни действия, вероятно с мек и твърд вариант.

Мекият е бил да се омиротвори Ивайло (чрез брак), вторият е бил да бъде отстранен насила от трона. И за двете императорът е разполагал с нужните средства - едното е дъщеря му Ирина, другото е Иван Мицо, синът на Мицо Асен.

Със сигурност Ивайло е имал възможност да избира - на него му е било предложено меда и жилото. Или мир с Византия чрез брак с Ирина, или война с Михаил Глава и новия цар Иван Асен Трети.

Имал ли е нужната подкрепа Ивайло от болярството? От страна на куманската партия на Тертер - да, със сигурност. От страна на партията на мира на Смилец - не, със сигурност. Византийците не са имали никакъв проблем със Смилец, а за да се справят с опозицията на Тертер - те не му отнемат нищо, а му дават всичко - същата власт заедно с ранг на Деспот, а и височайш брак със сестрата на царя (и роднина на Асеневци).

Трябвало ли е цар Ивайло да приеме мекия вариант на императора - да се разведе с Мария, да предаде нея и синът и Михаил на ромеите, да се ожени повторно за Ирина Палеологина и да подържа мир в Византия? Според мен - да.


И понеже това тук все пак е алтернатива, нека да помислим, какво би станало ако именно така се беше случило.

[DelaRea]

Преди обаче да потънем в дебрите на дипломацията и външата политика на цар Ивайло, нека да обърнем внимание на нещо не по-малко важно - на вътрешната политика на селския цар.

Реформите на цар Ивайло

Какви промени би направил Ивайло, за да поведе след себе си селяните, какви биха били реформите на цар Ивайло?

Разбира се, Ивайли би направил такива реформи, който да променят към по-добро живота на самите селяни, на чиито доверие и обич дължи властта си. Най-големия бич на тогавашното селячество, най-вероятно е било постоянното и постепенно закрепоставяне на селяните и това че те губят свободата си не само на придвижване, но и на собственост над земята си. Техните земи, техните ниви, техните дворове и къщи, са ставали собственост на местните феодали. Прото с някоя си грамота царят е давал, подарявал цяло едно село на севаста. От тук насетне, именно този севаст владее цялото село, господства над имотите, но и над хората в селото, над живота и смъртта им. Той събира данъците, той съди, той коли и беси. Това прави положението на селяните още по-трудно.

Но освен за болярите, това се отнася и до църковния клир – села са били подарявани не само на светските, но и на църквата, цели села са ставали собственост на манастири, заедно със селяните в него.

От друга страна, тогава, както и в по-късно време, има един много разпространен мит – този за добрия цар и за лошите боляри. „... Ех, ако само царя знаеше за злините, които се вършат тук, той не би ги позволил,. Ние сме негови поданици, а местния владика/болярин ни обръща в свои слуги ...”
Идеята, че царът-господар е много добър, но неговите приближени са зли и не му казват истината, е широко разпостранена, дори и в наши дни. Така че, без съмнение, я е имало и тогава.

Селяните са започнали да негодуват и срещу заплащането на все по-непосилните данъци. Поданиците може би са виждали, или поне предугаждали, че голяма част от събраното от тях си остава при местните боляри, а малко стига до царя. Факт е, че данъците , макар да ставали все по-големи, са се топели като снежна топка, предавана от ръка на ръка – до последния стига много малко от това, което е дал първия.

И така, каква е картината по време на въстанието на Ивайло?
Все повече закрепостени и несводобни селяни, все повече земи и села, разорени земи от чуждите нашествия и допълнително облагани с данъци, непосилни за плащане.
Все повече запуснати земи, чиито собственици или са избити при войните, или са заробени от нашествениците, или пък сами са избягали, за да са свободни и защото са осъзнали, че няма голям смисъл да работят само за данъците на болярина, от когото не получават нищо насреща - нито защита, нито милост. Вероятно мнозина селяни са били и задлъжнели до шия на своите боляри, ще се наложи да работят до гроб и вечено ще дължат.

За да успее в своето начинание, селският цар е трябвало да обещае нещо на тези хора, с нещо да привлече подкрепата им, освен с празни религиозни слова. Затова вероятно Ивайло е бил наясно с положението и ясно е усещал нещо или неща, които да са накара селяните да тръгнат след него и да му се доверят в битките.

Всяко подобно въстание, като това на Ивайло има и своя социален елемент. Хората не искат да живеят повече така, те искат да не са гладни, бедни, несводобни и несигурни. Именно това може да им обещае Ивайло – да няма повече глад, да няма бедни, да няма несвободни и да няма несигурни.

Или по-друг начин казано, както всяка социална революция и тази на Ивайло започва с желанието „да няма повече бедни” и стига до там, че няма повече богати.

Как решава тези въпроси Ивайло?
1. Сигурността – Ивайло обещава че той лично ще ги пази – елате при мен, да направим войска и ще прогоним татарите.
А след това, като прогоним татарите, кой ще ни пази? Така се стига до отговора – опълчението. И до набирането на редовна наборна войска (всеки млад мъж, който може да носи оръжие, служи за определен срок от време, после мястото му се заема от друг).

2. Гладът – Ивайло обещава, че всеки човек, ще получи възможност да се изхранва чрез своя честен труд, кой с каквото умее – земеделецът – като си обработва на нивата, животновъдите- като си гледат животните, занаятчиите - като си гледат занаята. Работа ще има за всеки, щом настъпи мир, а данъците, ще са такива, че всеки да може да си ги плати, без да се лишава от насъщния.

3. Бедността – Ивайло се справя с този най-голям проблем по единствения възможен начин – радикално – като оземлява безимотните селяни.
Как ги оземлява, от къде взема земя? От богатите, разбира се, макар да има и много изоставени земи, както и изобщо пустеещи. По начало, хората са били малко, те са проблем, земя е имало.
Как става оземляването? С повеля на царя – тя гласи че „Цялата земя в държавата е собственост само и единствено на царя, селяните имат право да я владеят, стопанисват и да берат плодовете и, за което плащат дан на царя, както и да я продават, заемат или оставят в наследство на синовете си. Всеки поданик на царя има право да притежава толкова земя, колкото иска и може сам да обработва”.

От друга страна, слага се „горница” (таван) на възможната собственост на земеделска земя – да кажем три пъти повече от минималната.

С една дума – ако приемем, че за един сам човек е било нужно да притежава поне 50 декара, за да преживява, то за един дом (основната данъчна единица) това са 100 декара. Толкова може да се обработва само от членове на семейството, заедно с животните си. От друга страна, има многочислени родове, стари семейства, но които продължават да живеят под един покрив, по една или друга причина са мнозина и имат възможност да обработват повече, а и се нуждаят от повече храна. За тях се предвижда възможността, „всяко семейство да има право да обработва само толкова колкото може да си позволи, но не повече от тройно повече от най-бедното” – 300 декара е максималния възможен семеен имот.
Последното в този „декрет за земята” е че никой няма право да владее земя в селище, в което не живее. С една дума – земята е само за селяните, които живеят в селото.

По този начин, Ивайло отнема земята на всички боляри или богати земевладелци от града (защото не си обработват сами нивите, както и защото не живеят в селото) но и на най-богатите селяни, който са имали дотогава повече земя, обработвана от безимотни селяни. Те (богатите селяни) едва ли са били мнозинство, така че не е имало съпротива. По-скоро, бедните и безимотни селяни са прегърнали с охота една подбна мярка.

4. Свободата – и тук са възможни само радикални мерки – Ивайло премахва (поне на пръв поглед) всички посредници между царската власт и селяните, той ги поставя директно под свое управление, като се забранява всяка собственост на села и градове, (на селища и хора изобщо) от боляри. Няма междинни звена, има само две части – поданици и цар. Няма боляри, няма имунитет, навсякъде важи един и същи царски закон.
Как става това на практика? Като се връща старото положение от преди векове, на свободните селяни и на свободните села, които живеят в общини.
Всяко село е една община и тя има силно местно самоуправление. Селото си избира Общински съвет от няколко човека, според броя на населението, и тези „по-първи люде” решават всички местни въпроси. Най-малкият Общински Съвет е от 3 човека (за село до 10 къщи), над 10 къщи – 4-ма съветници, над 20 – 5-ма и така до10 (за село с над 70 къщи).
Село с над 80 къщи би имало население от поне 350 човека и вече би било малък град. Самоуправлението на градовете е устроено по подобен начин, но сега не ни е тема.

Много е важно следното уточнение – че освен Общинския съвет в селата има и кмет. Каква е неговата роля в местното самоуправление? Кметът не взема отношение по решенията на Общинския съвет, той само представлява царя и влатта му в селото, той съблюдава да се спазват законите на държавата, реда в селището, събирането на данъците и на войниците. Много често кметът дори може да не е е от това село, а да е пратен там от другаде по царска повеля. Кметът е съдия и страж на селото, най-често – ветеран от войската, получил земя в селото, като награда за добрата си служба на царя.

Как става управлението на градовете и на крепостите?
Преди всичко, трябва да сме наясно, че това са селища с над 80 къщи, които имат и своя крепост, но също притежават и свое землище - земеделска земя. Т.е. има си граждани – строители, занаятчии, търговци, войници и други, но си има и чисти граждани- земевладелци, които си обработват нивята по същия начин, както и в селата.

Градът също е община, само че по-многобройна. Общинските съвети ги има и тук, само че с повече съветници – няма ограничения колкко да са в най-малкия град (който може да е по-малоброен от някое голямо село), съотношението е както и в другите общини -10 за над 70 дома, 11 за над 80, 12 за над 90 под 100, 13 за над 100, 14 за над 110 и т.н. до 20 (за над 170 къщи и нагоре, което би значело поне 750 жители).

Има ли кмет на града? Да, можем да го наречем градски кмет или градоначалник. Той управлява града, както и войската в него, но не я владее, тя не е него ва собственост, а на царя. Хората са свободни, те са „царски поданици и това им дава равни права и свободи пред закона”. Никой няма имунитет, царските закони важат за всеки.

[DelaRea]

По този начин погледнато, цар Ивайло, още преди да сложи короната в Търново е "издал" поне няколко закона – „Закон за людете”, „Закон за земята”, „Закон за войската”, Закон за селата и градовете”.

С първия дава равни права на всеки човек в царството, който е „царски поданник” и е равен пред закона, никой няма право да го наказва, глобява, затваря, наранява или убива по свое усмотрение, а само съдът на царя има право да налага подобни наказания. Всеки е равен пред закона, всеки може да се защити, но и всеки ще бъде наказан сурово, ако не изпълнява царските повели.

Със „Закона за Земята” се урегулират нещата относно притежанието на земя, отнемат се на богатите и се дават на бедните.

Със „Закона за войската” Ивайло премахва платената или наемна войска на болярите и въвежда редовната наборна войска и местно опълчение. Масово служене във войската, задължително за всеки мъж, за определен срок (година или две). Забранява се на мъж да се жени, ако не е минал през войската.

Със „Закона за селата и градовете” Ивайло урегулира положението относно местното самоуправление (общински съвети по села и градове, кметове и градоначалници) и създава ред за ново административно деление на държавата.

Тя се дели на села - една община, околия – един град с поне три общини, окръг – един голям град с поне три околии, област - голям град, с поне три окръга. Начело на общината стои кмет, на околията - началник, на окръга – управител, а на областа – наместник. Всички те се назначават от царя за определен срок, срещу определена вярна и честна служба. За малките длъжности – като кмет на село, това може да е и до живот, докато за по-големите сроковете са по-къси. Никоя служба не се наследява, тя се заслужава.

[DelaRea]

Относно данъците
Със сигурност, не може да е нямало и „Закон за данъка”.

Както във всяка революционна ситуация той е важен, но не най-важния (най-важна е властта, която се печели със сила, т.е. с армия, което значи, че събирането на хора за войска е по-важно от събирането на пари от данъци, поне докато властта се стабилизира).
Това води до следния извод – по-добре да се намалят данъците за сметка на тяхната събираемост и на лоялността на хората, които биха се сражавали за новата власт.

В краткосрочен план това е по-верния подход, който дава резултат – смъкваш данъците, събираш хора и те се бият за теб, армията и царят богатее от взетото от победените (от богатите), а когато се стабилизираш на върха и вече нямаш нито съпротива, нито война, от която да печелиш – тогава вече се вдигат данъците неизбежно, защото нямаш никакви други приходи, а армията иска да яде. Тогава варианта е да намалиш армията, но това все още е далеч – война е.

Та, що се отнася до данъците, това което би добре да направи Ивайло е да ги намали и да прехвърли тяхното събиране на самите общини. Според „Закона за данъците” те би трябвало да са не повече от една десета от това, което всеки стопанин е получил от земята си (или всеки занаятчия от труда си) – т.е. налага се „плосък данък” – 1/10 от заработеното.

Верният подход би било да се обложи всеки стопанин с една десета от продукцията му, както се остави, това да се следи от самия Общински съвет. В малките села, много добре се знае кой какво изкарва и измамата не би била възможна.

Другото, което може да се направи е част от събрания данък да остава на мястото, от където е събрано. Например, всеки стопанин дава една десета от своята продукциа като данък, а всяка община задържа една десета от данъка събран в селото. Сътветно, всяка околия взема 1/10 от данъка събран в околията, всеки окръг - 1/10 от събрания в него, а областта – 1/10 от данъка събран в областта.
Какво прави това в цифри?
В едно село-община е произведна продукция за 1000 единици. От които 100 отиват за „десятък”, но 10 единици остават в самата Община за нейни нужди.

Как ще се отрази това на събираемостта?
От 100% събрани по места данъци, 10% остават по общините. Остават 90%.
От тях 1/10 остават в околиите – 1/10 от 90% са 9%. Остават 81 % от събраните, които отиват в окръга.
Там също си задържат своята 1/10, която е 8%, остават 73%.
Те отиват в областта, където си вземат своята десета (7%) и остават чисто 66% за царя.

Което значи, че владетелят получава 2/3 от данъка събран в цялото царство и всеки по веригата си е получил своето. За да е съвсем „чисто”, приемаме, че самия цар дава на своите „практори” - бирници, хората, които реално ходят по селата да събират данъците от дом на дом, също 1/10 от стигналото до него.
Така се получва, че те вземат като заплата 6% от всички данъци, а до хазната остават, наистина „чисто” 60 %.
Което е 6% от тогавашния Брутния Вътрешен Продукт на държавата.

Малко ли са или много, не може да се прецени, звиси от много неща. Според мен това е една добра система, макар и временна, и докато има широка база и добра събираемост.

[boilad]

Хубава алтернативка развиваш, но все пак трябва да е основана на някакви факти, иначе става историческо фентъзи. В случая пропускаш най-съществения факт, че в действията на историческия Иваил няма и намек за някаква промяна на съществуващата система. Още по неясно ми изглежда как ще се стигне до идеята за опълчение и наборна войска. Първо: това е неимоверно скъпо удоволствие; второ: по ония времена снаряжението е грижа на самите воини, или на човека за когото се бият (как от тук се стига до идеята за наборна служба при която снаряжението е собственост на правителството не е ясно от разсъжденията ти. Варианта при който всеки отслужил периода си на обучение си тръгва със зачисленото му снаряжение, също не става, защото както отбелязах това ще е неимоверно скъпо, а и никой пък бил той и Иваил не би допуснал масово въоръжаване на простия народ, заради факта, че не се знае срещу кого ще се обърнат). По нататък пък изхождаш от предпоставката, че данъчното бреме върху обикновения народ е било непоносимо, което ми е ясно откъде се е взело, обаче въобще не съм убеден, че положението е било такова. Теорията ти за оземляването също е утопична, защото едва ли всеки ще е склонен да превива гръб от изгрев до заник, по лесно е да изкараш парче хляб на нечия чужда нива и като не ти отърва чорбаджията си вдигаш парцалите и отиваш при друг (въобще няма да коментирам реакцията на едрите поземлени собственици, които ще осъмнат като бедняци - по техните разбирания). Въобще картината която представяш е прекалено утопична, за да е реална. Според мен една добра алтернативка трябва да се опира на реалиите на епохата и ако въпроса е какво би се променило, ако Иваил бе останал на власт по-дълго или бе създал династия, то най-вероятния отговор би бил нищо.

[DelaRea]

Е, съгласен съм с повечето ти доводи (че всичко е прекалено утопично и т.н. - описал съм някакъв средновековен социализъм).
Но специално за опълчението, май е най-малкият проблем.
Наистина смятам, че войската на Ивайло е преди всичко опълчение, иначе не мога да си го предствя.
Какво е твоето мнение, от къде е набирал войската си селския цар?
А и друго - наистина смятам, че Ивайло не е могъл да не направи някакви реформи, все нещо е променил, иначе нямаше да увлече бедните.

[DelaRea]

Ако искаме да разберем, какво точно се е случило по време на въстанието на Ивайло, би трябвало да направим паралел с други подобни събития. Например - въстанията в Англия или Франция, може би и в Италия век по-късно (жакерията, Уот Тайлър, чомпите във Флоренция а също така и на зилотите в Солун.)

Специално италианските чомпи създават свое опълчение от 1500 арбалетчика.

Зилотите пък създават ефективна система на гражданско самоуправление в Солун, която просъществувала цели осем години. При тях имуществото на аристократите е конфискувано и преразпределено. Предполага се, че са въведени равни права за всички граждани.

А ето какво правят в Англия при въстанието на Уот Тайлър - искат да се премахне "крепостното право",а впоследствие и да се "изравнят правата на всички съсловия и да се върнат на селяните общинските земи".

Факт е, че в резултат на това въстание, то наистина е отменено на Острова, доста преди това да се случи на континента.

Какво точно е "крепостното право"?

http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=70C7355216C15133BDCD308B7F3E86F2.znam1?encID=1&article=1458664494&sectionID=1&sq=%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD&ref=gbg

Форма на феодална зависимост на селяните, прикрепване към земята и подчинение на административната, финансовата и съдебната власт на феодала. В Западна Европа крепостното право е отменено през 16-18 в., в Централна и Източна Европа - през 18-19 в.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE

"Крепостното право е съвкупност от правни норми на феодалната държава, които създават най-всеобхватната и строга правна регламентация на обвързаност на селското население на страната с феода-крепост и на зависимост на това население от феодала.

Крепостното право въвежда забрана за земеделските производители да напускат по своя воля и усмотрение селските си стопанства, като в случай на бягство подлежат на принудително връщане.

Крепостното право също така предвижда наследствено подчинение на селяните към административните и съдебните органи на феода и/или феодала, лишавайки земеделските производители от право да придобиват (съответно и отчуждават) селски стопанства (недвижими имоти) и в частност земеделска земя. Според средновековното право (понякога но не навсякъде) в наследство от робската античност феодалът е имал право да отчуждава селяните без земята и имуществото на феода."

Значи, ето каква е ситуацията по това време - селяните в повечето страни стават все по-зависими от феодалите. Владетелите обдаряват управляващата класа от благородници, както и църквата и манастирите с цели села, заедно със селяните в тях. Последните губят своите дотогавашни свободи, вече не само плащат "държавен данък", заедно с "църковен десятък", но са и впримчени да работят "ангария" на своите преки господари.

Освен това, нямат право нито да напускат имота си, нито да го продават или преотстъпват на другиго. Те могат само да го предават в наследство на децата си, които да продъжат мизерния си живот в полза на болярите. Никой няма право и да бяга или да напуска селото си, той е "крепостен". Умиране има, отърване - няма.

Феодалът има имунитет - той взема всичко, което пожелае, включително и правото на първа брачна нощ на младоженците), при това напълно безнаказано и съвсем законно.

Ето това е причината за недоволството на бедните селяни, и заедно с опустошенията извършвани от войните и нашествениците, които грабят всичко безогледно, накрая довежда хората до отчаяние и бунт.

След това уточнение, защо да не приемем, че това което са искали селяните в Англия и Франция през XIV век, не са го искали и селяните в България през втората половина на предишния век? Обществена ситуация в страните е много подобна, въстанията също си приличат по своето развитие.

Но има една разлика - в България то успява (това е нещо уникално, както би възникнал някой спортен журналист), Ивайло наистина става цар и няма съмнене, че неговият успех е бил безспорен.

Защо Селският цар в България да не е постигнал това, което другите само са пожелали?

[boilad]

Аз не си спомням някъде из документите свързани с бунта на Иваил да се споменават някакви социални искания, или въстаниците да са си поставяли такива цели. Авторите са категорични, че то заточва като незначително движение вдъхновявано от провиденциализма на водача и в този смисъл въобще не може да става дума, че Иваил е изразител и вдъхновител на масовите въжделения на обикновения народ. Единствените му реформи са, че назначава свои хора на отговорни постове в съществуващата система, няма никакъв друг намек за промяна на съществуващия ред. Бих се съгласил обаче, че мнозинството от последователите му са имали по-големи очаквания. И пак ще повторя, че опълчението е нонсенс, дори и в обхванатата от бунта територия не може всички да се вдигнат на оръжие, някой трябва и да работи, за да има с какво да се изхранва дружината на Иваил (и това е най-малкото, въобще няма да засягаме другите логистични проблеми). За мен причината за успеха на бунта е точно в провиденциализма на средновековния човек, а не в някакви социално-битови проблеми. Цар Константин бил сакат, което означава, че бог го е изоставил, а първоначалните успехи на бунта само идат да потвърдят подобно схващане. Пишеш например, че Иваил бил увлякъл бедните - това схващане също подлежи на преоценка. Само бедните ли, бих попитал, защото от един момент нататък май среща и по широка подкрепа? Кой му отваря вратите на столицата?

[DelaRea]

И аз не съм виждал никъде да се пише че Ивайло е направил някакви реформи, изворите мълчат относно това, дали е имало или не социални искания. Личното ми мнение, което не искам да налагам, но вярвам в него, е че селският водач, много умело се е възползвал от въжделенията на хората, обещал им е това, от което се нуждаят и много конкретно им е посочил "изхода от кризата". Визионер и харзиматичен водач, това е моето мнение за него. Успехът му в никакъв случай не е случаен или само плод на шанс и добро стечение на обстоятелствата.

Що се отнася до войската и опълчнието.
По време на въстанието Ивайло така или иначе успява да завладее буквално "половината царство". Поне 4-ри области (деспотата) са били под негов контрол преди да влезе в Търново - Варна, Преслав, Дръстър, Червен. Ако се ориентираме колко е било голямо като територия цялото царство и колко е било населението му, по мои груби сметки той е контролирал около 40% от територията и да кажем 1/3 от населението. Грубо сметнато, това значи около 500-600 хиляди човека. Ако приемем че половината са мъже, и средна продължителност на живота 40 години, то излиза, че е имал на разположение поне четвърт милион мъже (максимум 300 хиляди), което пък значи, че един набор от 20 годишни мъже е бил между 5 и 7 хиляди човека. Т.е., с два набора от мъже на по 20 години - плюс минус 2 години (18-22), Ивайло е можел да разполага с една армия от 10-12 хиляди човека - пехота. Най-вероятно е имал и други хора - ония с които е започнал своя бунт - разни войскари, като него, избягали, бездомни, аутсайдери, който търсят някъде препитание и т.н. - всякаква паплач, която се събира под знамената му, защото им осигурява препитание, храна, пиене и дори плячка. Та, тази първоначално дружина, 2-3 хиляди човека, е била по-скоро конна, елитната му част. И така, в един момент Ивайло има под комадването си 15 хилядна армия, с която марширува.

Кой е останал в завзетите от него крепости, кой е пазел селата и градовете? Опълчение, както казвам, доброволци от селищата, които се свикват в момента на чужда атака.

А кой изхранва цялото това войство, кой работи по нивята? При население от над половин милион (от които половината деца), тези които са във войската са 15 хиляди мъже (и да кажем още толкова опълчение, което обаче не е постоянно), остават още поне 470 хиляди човека за работа. Както казахме, половината са деца, от възрастните пък, половината са жени и пак остават за работа поне 120 000 мъже, да не говорим за жените, които също се трудят, както и за децата, които от рано са включени в прехраната на семейството). При половин милион население, едва ли е проблем да се изхрани, облече и дори въоръжи армия от 15 хиляди (които са само два процента и половина от всички хора).

[DelaRea]

Дали е имал подкрепа на други, освен на бедните селяни?
Да, най-вероятно, по няколко причини.
Първата е, че всеки обича силните, всеки иска да се присламчи, да се подслони към силния. Затова докато е имал под контрола си една силна, боеспособна и печеливша армия, Ивайло е бил невероятен магнит за всеки. Затова предполагам, че освен бедните селяни, той е имал подкрепата и на бедните граждани, но може би и на средната класа (която има и имоти, има и занаят, но иска мир и спокойствие за да си гледа работата, жената и децата). Ако той е успял да им внуши, че им гарантира мир, те са на негова страна, и изглежда че това се е случило.

Дребните благородници (ако приемем че е имало такива, по подобие на дребните рицари на Запад) по-скоро са били на негова страна, защото са били войни и много добре са се включили в събитията. Предполагам, че именно те са дали на новата армия онзи скелет, те са хората, който най-много са спечелили от бунта, защото са направили невероятен скок в развитието си. Именно сред тях виждам военните командири на Ивайло.

Що се отнася до най-богатите, там положението е коренно различно.
Болярите са губели първо, властта си, второ - имуществото си, и трето - най-вероятно и живота си в селския метеж. Църквата определено е възнегодувала, няма начин манастирите да са били заобиколени и да не са им отнети селата.

Така че, Ивайло със сигурност е имал два врага - големите земевладелци от църковния клир, както и най-големите земевладелци от болярите. Но пак твърдя, че по това време е имало две болярски партии, борещи се за надмощие - това на земевладелците (с водач Смилец) и на военните (куманите, начело с Тертер). Не е било никаква трудност Ивайло да се разбере с Тертер и по този начин да надделее в царството, защото вече няма (военна) сила, която да му се опре.

В резултат на това властта на болярите е била изметена от източната част на царството (където Ивайло слага свой бойни другари за управители), а на запад от Търново, куманите си разпределят властта измествайки досегашните властели. Пак повтарям, че пред следващия век, всички известни ни имена на боляри, деспоти и дори царе са само и единствено свързани с "куманската партия", която явно е надделяла в тази борба за надмощия.

За доскорошните велемощни велможи остават единствено земите под Балакана (Копсис, Средец, Крън). Те търсят веднага подкрепа в Константинопол, плашейки императора, че ако не се спре огънят на бунта, той неминуемо ще се разпростре и в Империята. Това довежда и до ромейската интервенция в България през 1278 г. Лагерът на Смилец със сигурност е бил про-византийско настроен, което продължава и по времето на Войсил и Радослав. Тази "партия" успява да вземе власта през 1292 година и поставя Смилец на трона, но бързо е изметена през 1299 г. от татарите на Чака, който идва с Теодор Светослав.

От там насетне, всички царе са или Тертери или Шишмани.

[DelaRea]

Последното което се сещам засега, относно евентуалните реформи на цар Ивайло е следното.

Ако Ивайло наистина е направил някакви реформи, събирал е наборна армия, отменил е крепостното право и е оземлил малоимотните селяни, то с времето това дава обратен ефект - селяните се разпръскват, напускат армията и дезетират, защото вече има какво да правят, от какво да живеят.
Докато са нямали нито права, нито земя, нито друго препитание, живота в бойните лагери им е бил достатъчен, защото там са получавали подслон, храна, пиене и дрехи. След като Ивайло им дава възможност да си изкарват прехраната по друг, мирен начин, те побързат да се възползват.

С времето обаче, това обезсилва армията, която няма нови попъленения, започва да губи битки и накрая се разпада, което довежда и до пълния погром на бунта.

Ивайло става жертва на собствения си успех.