За малко бях изкушен да напиша за заглавие на темата "Сватбите на Ивайло Асен", но все пак се въздържах.
Та, ето за какво става дума.
През пролетта на 1277 година, някой си Ивайло, наричан още Лахана - разорил се войник, живеещ от района на Източна Стара Планина - успял да обедини около себе си разни съмишленици и с тяхна помощ да разбие няколко татарски дружини, върлуващи из околността. С течение на времето, славата на селският водач, който "побеждавал татарите" се разнесла надлъж и нашир и към него се стичали разни хора от всякъде, които търсели в стана му храна, защита, сигурност. След време хората на Ивайло станали толкова много и силни, че можело да се говори за бунт в източната част на царството.
До края на лятото Ивайло успял да прочисти областтта от татарите и да подчини близките крепости, обещавайки на селяните правдини, защита и по-добро управление.
През есента срещу "селската войска" тръгнал сам цар Константин Асен от Търново, за да усмири този бунт срещу царщината. Някъде около Шумен двете войски се срещнали, но битката била бързо спечелена от Ивайло, който заклал царя като жертвено животно. След това, "селската" армия на "селския цар" тръгнала да завладява столицата Търново. Те стиганали пред стените на града и го обсадили, очквайки, че той сам ще падне в тяхна власт.
Между временно, събитията в България получили и международен отзвук - за тях се разчуло и в съседна Византия. Сам императорът се замислил как да реагира на подобно въстание. Първата му идея била да влезе във връзка с новият господар на България и да го направи свой съюзник. Дори били възможно да го ожени за своята дъщеря Ирина.
Впоследствие обаче взел друго решение - оженил я за Иван Мицо и пратил двамата, вече като претенденти за българския престол със силна войска, да влезят в Търнов като цар и царица.
Притиснати от събитията, в България овдовялата царицата Мария и Ивайло стигнали до взаимен компромис за мир. Тя се съгласила да се ожени за него и да му даде царската власт, ако той и даде гаранции за своята сигурност и за престола, който се полагал на синът и Михаил. Ивайло се съгласил, договорът бил подписан, клетвите дадени и вратите на крепостта - отворени.Селската армия влязла в столицата, а селският цар се оженил за царицата и станал наистина цар.
От тук нататък е ясно, какво се е случило, няма какво да го преразказвам.
Въпросът е следният - можел ли е Ивайло да се ожени повторно, този път за византийската принцеса и по този начин да се сдобие с мир с Византия?
Ако приемем, че по някакъв начин, посредство дипломатически ходове, цар Ивайло би могъл да се задържи повече време на престола и бе успял да омиротвори страна, то какви вътрешни реформи би трябвало да направи?
Как би изглеждала външната политика на България през 80-те, а и 90-те години на 13 век, ако цар бе Ивайло?
Изобщо, какво и как би могло да стане.
Та, ето за какво става дума.
През пролетта на 1277 година, някой си Ивайло, наричан още Лахана - разорил се войник, живеещ от района на Източна Стара Планина - успял да обедини около себе си разни съмишленици и с тяхна помощ да разбие няколко татарски дружини, върлуващи из околността. С течение на времето, славата на селският водач, който "побеждавал татарите" се разнесла надлъж и нашир и към него се стичали разни хора от всякъде, които търсели в стана му храна, защита, сигурност. След време хората на Ивайло станали толкова много и силни, че можело да се говори за бунт в източната част на царството.
До края на лятото Ивайло успял да прочисти областтта от татарите и да подчини близките крепости, обещавайки на селяните правдини, защита и по-добро управление.
През есента срещу "селската войска" тръгнал сам цар Константин Асен от Търново, за да усмири този бунт срещу царщината. Някъде около Шумен двете войски се срещнали, но битката била бързо спечелена от Ивайло, който заклал царя като жертвено животно. След това, "селската" армия на "селския цар" тръгнала да завладява столицата Търново. Те стиганали пред стените на града и го обсадили, очквайки, че той сам ще падне в тяхна власт.
Между временно, събитията в България получили и международен отзвук - за тях се разчуло и в съседна Византия. Сам императорът се замислил как да реагира на подобно въстание. Първата му идея била да влезе във връзка с новият господар на България и да го направи свой съюзник. Дори били възможно да го ожени за своята дъщеря Ирина.
Впоследствие обаче взел друго решение - оженил я за Иван Мицо и пратил двамата, вече като претенденти за българския престол със силна войска, да влезят в Търнов като цар и царица.
Притиснати от събитията, в България овдовялата царицата Мария и Ивайло стигнали до взаимен компромис за мир. Тя се съгласила да се ожени за него и да му даде царската власт, ако той и даде гаранции за своята сигурност и за престола, който се полагал на синът и Михаил. Ивайло се съгласил, договорът бил подписан, клетвите дадени и вратите на крепостта - отворени.Селската армия влязла в столицата, а селският цар се оженил за царицата и станал наистина цар.
От тук нататък е ясно, какво се е случило, няма какво да го преразказвам.
Въпросът е следният - можел ли е Ивайло да се ожени повторно, този път за византийската принцеса и по този начин да се сдобие с мир с Византия?
Ако приемем, че по някакъв начин, посредство дипломатически ходове, цар Ивайло би могъл да се задържи повече време на престола и бе успял да омиротвори страна, то какви вътрешни реформи би трябвало да направи?
Как би изглеждала външната политика на България през 80-те, а и 90-те години на 13 век, ако цар бе Ивайло?
Изобщо, какво и как би могло да стане.
Comment