Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Не съединена България след 1885 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Балканските страни - съюзници или разбойници - Румелия

    Във втория си доклад, "Борис" пише за отношенията на България с нейните съседи и препоръчва определена политика спрямо всяка една от тях. Както за пръв път пише в документа, оказва се че България граничи предимно сама със себе си. На практика няма съсед, с който България да няма териториално спорове.

    Румелия се определя като Южна България. Една област, която е готова да бъде присъединена към Княжеството. Такова едно Съединение обаче на този етап е нежелателно, защото би означавало нарушаване на Беерлинския договор и би довело да реакция на Великите Сили и дори може да провокира намесата на някоя от тях с войска. Най-лошото, което може да се получи от една подобна солова акция е трайно увреждане на отношенията с Турциа, което да доведе до невъзможност за провеждане на българската политика в Македония. Затова се препоръчва присъединяването на Източна и Западна Румелия към България да стане едновременно, а не на части.

    Comment


      #47
      Румъния

      Румъния е съседа, с която Княжеството има най-голяма обща граница по протежението на р. Дунав. С този съсед отношенията ни са май най-добри. Във вреда на България би било, да се развалят врзъките с Букурещ, защото на този етап ние нямаме нито сили да получим чрез война северна Добруджа, нито да противодействаме на една румънска агресия. Нейната войска е по-многобройна и по-подготвена за война. Дългата ни граница прави невъзможно да се отрази една широка румънска атака - те биха могли да форсират реката на едно, две или повече места и ние няма да можем да ги спрем. Освен това, по начало България цели разширение на юг, а не на север, за нас Дунав е една естествена граница на нашето замлище.
      Поради тези причини, България има нужда от едни подчертани доросъседски отношения с Румъния. София може и трябва да превърне Букурещ в свой най-голям приятел, един сигурен тил при една бъдеща война и да я ползва за преграда между себе си и Русия. Препоръката на доклада е да се стигне до изграждането на подчертано ясни и честни отношения с Румъния и достигането на един приятелски договор за взаимопомощ с възможност да прерасне във военен съюз между двете дъражви.
      По отношение на Добружда, докладът възприема този проблем като създаден изкуствено при руско-турските договор от 1878 г.. "Борис" препоръчва да се реши окончателно този териториален спор, но само мирно и при разбирателство между София и Букурещ. България трябва да убеди Румъния в правотата на своите аргументи, и да продобие тази зона по взаимно съгласие, ако ще да я купи срещу пари. За тази цел българската държава не трябва да пести пари, защото с тях тя би си купила не само територия, но и едно искрено приятелство със свой стратегически партньор за в бъдеще.

      Comment


        #48
        Сърбия

        Сърбия.
        По отношения на другият български съсед "Докладът" е най-скептичен. Сърбия има амбицията да бъде хегемон на славянството на Балканите и мечтае за една "Югославия", която да обедини всички южно славянски територии на Балканите под върховенството на Белград. Това превръща Сърбия и България в евентуални съюзници за поделяне на "османското наследство", но и още по-вероятни съперници за подялбата на "освободените" територии. Затова се препоръчва такава българска политика, която да държи Сърбия под контрол и да я подтиква към първата и роля - на съюзник, но не и на съперник. За тази цел София трябва да постигне някакво разбирателство с Белград, да има някаква договорка за съюз между двете страни насочен прещу Турция. Но понеже в момента България не е в състояние да води война с Турция, то и Сърбия трябва да бъде "въздържана" от подобни действия. Една бъдеща война с Турция трябва да бъде водена само от България и Сърбия едновременно, но само при положение че България има водеща сила в този съюз.
        На този етап това изглежда невъзможно за постигане. По-вероятно е Сърбия да се има неоснователни претенции към България и към населените с българи Македония. Много е възможно да се стигне дори до нападения на Сърбия срещу България, при каквото и да е действие на България за осъществяване на нашата национално обединение. При тези обстоятелства на България се препоръчва да се обезопаси срещу възможни вражески действия от страна на Сърбия. Освен това, с оглед на бъдещото "опитомяване" на Сърбия, България трябва да изнамери такива сръбски политици или военни, които да бъдат "вербувани", за да работят те за едно бъдещо сръбско българско приятелство. Т.е. България трябва да се стреми да постави на власт в Белград свои хора или такива, които държи под своя власт с нещо друго. За тази цел се препоръчва да се започне "работа" със сръбската политическа емиграция в България, начело с Никола Пашич.

        Comment


          #49
          Гърция

          Подобно отношение се препоръчва и по отношение на българската политика спрямо Гърция. Двете страни могат да бъдат чудесни съюзници при една война срещу Турция, но биха възникнали териториални спорове след победата. Затова Гърция трябва да бъде насърчавана да се развива като морска страна. С оглед на една бъдеща война на България и Гърция срещу Турция е добре да има комбинация на силен гръцки флот със силна българска пехота, защото така най-лесно би се постигнал военен успех срещу османците. Гърция трябва да бъде поощрявана да се разширява, но не на север - в посока Македония или Тракия, а на юг и изток - в посока островите в Егейско море, малоазиатското крайбрежие, Крит, Кипър, а защо не и Киренайка или Ливан? Също така се препоръчва да се търсят политически дейци за вербуване. В това отношение, Панаретов препоръчва да се вербува един перспективен гръцки политик, родом от Крит, който се нарича Венизелос.

          Comment


            #50
            Черна Гора.

            Черна Гора.

            Последната балканска държава спомената в доклада е Черна Гора. Отношението на България към нея е подчертано приятелско, няма никакви териториални претенции на едната страна към другата. Единствената опасност е да не би Черна Гора да изпадне в зависимост от Сърбия. Затова се препоръчва София да укрепи своите връзки с Цетине и да превърне Черна Гора в свой приятел и съзюник.

            Comment


              #51
              Балкански Съюз

              Като най-лош вариант за отношенията на България с нейните съседи се предвижда опасността от обединение на "всички срещу България". Това на всяка цена трябва да се избягва, защото не би се намерило никакъв начин за противопоставяне на едни обединен анти бългаски блок.

              Като най-добър вариант се препоръчва създаването на един християнски, православен, Балкански Съюз, на малките и нови държави от полуострова, който да бъде доминиран от България.

              Comment


                #52
                Военната реформа на Регента

                Междувременно, освен с дипломация и външна политика, регентът Стефан Стамболов продължава да се занимава с вътрешните реформи и промени в държавното устройство. По това време, той прави и своята "временна воена реформа"

                Реформата на Стамболов в българската армия си поставя няколко цели. Първата е, тя да се превърне в по-многобройна и добре организирана военна сила, която да отблъсне всяко нападение, а след време и сама да води война срещу Турция в изпълнение на програмата за национално обединение. За тази цел, първото, което се приема е възвръщането на срока на военната служба на 3 години, както е било веднага след Освобождението, вместо 2-те години служба както е било през 85-та година.

                В началото, особено след напускането на руските офицери на българска слубжба Регентът се е сблъскал с кадровите проблеми от недостиг на командири. Освен това се е оказало, че не всички български офицери подкрепят линията на правителството за противопоставяне на Русия и за сближаване със западните държави. Превратът през 86-та и бунтовете през 87-ма карат Стамболов да направи чистка сред офицерският съства на армията и да се облегне само на проверени хора. За да преодолее тези два проблема - нарастналия брой на войниците и намалелия на офицерите, Стамболов предприема няколко военни реформи, подчертавайки, че те са само временни, за няколко години, докато се преодолее недостига на офицери.

                Българската армия се връща към своето дружинно разделение, целейки нейното разрастване първоначално само в "хоризонтална", а не толкова във "вертикална" посока. Пехотната дружина отново се превръща в основно военно поделение, а полковата и и бригадната организация временно се отменят. След бунта от февруари 87-ма, някой военни подразделениея дори са разформировани, а знамената им - изгорени.
                Северна България се разделя на две военноинспекционни области - Източна ( с център в Плевен) и Западна (Шумен).

                За да не се допусне нова възможност военните да правят преврат срещу правителството, със закон се забранява на военните да заемат каквито и да е други държавни служби и постове, извън армията, преди да се демобилизират. Това касае и министерските постове - никой военен на действителна военна служба няма право да бъде министър. Полага се началото на практиката военният министър да е само цивилно лице, а най-висшият военен да е Началник Щаба на Войската. За пръв цивилен министър на войната е назначен демобилизиралият се още след преврата бивш майор Константин Никифоров.

                Comment


                  #53
                  Военната реформа на Регента - 2

                  Освен това регентът Стамболов разделя дотогавашната армия на следните части:

                  1. Редовна армия. Тя комплектована от наборни войници, със срок на служба 3 години (21-24 г.). Наборите се събират един пъти в годината през спетември. Всики новобранец полдлежи на първоначално половингодишно Начално обучение в Новобранска рота, преди да положи клетва. След това се зачислява в подходяща за него войскова част от Редовната Армия.

                  2. Жандармерия. Това е военна част, която реално изпълнява полицейски служба в границите на държавата. Попълва се също от редовни войници за времето на тяхната редовна военна служба - 21-24 г. Използва се за охрана на дъравни сгради, дипломатически представителства или други важни обекти. Също така е използвана при възникване на безредици или опити на редовната восйка за бунт. Жандармерията изиграва основна роля при потушаването на русофилките бунтове на военните гарнизони през 87-ма.

                  3. Гвардия. Тя е съставена единствено от доброволци, "ветерани", платени професионални войници, които вече са служили в Редовната армия. Те се наемат с договор за военна служба 10 години (24-34 г.)

                  4. Запасна Армия. Тя е съставена от всички мъже, които са отслужили своята военна служба и след това преминават към запаса. От 24 до 30 г. те са зачисляват към Запасната Армия, която в случай на война повтаря, а при нужда и потретва Действащата армия. Т.е. всяка войскова част от Действащата армия има свой запасен дубъл.

                  5. Народно Опълчение. То е съставено от всички мъже в държавата, които са отбили своята военна служба и са се отчислили от запаса, поради навършване на възраст. В опълчението се призовават доброволци на възраст от 30 до 40 години. В това отношение се правят и много изключения, като има записани опълченци и над тази възраст.


                  За да засили стопанското развитие на държавата и да ускори изграждането на пътната инфраструктура на България, през 1886 г. Стамболов създава със особен закон и

                  6. Строителни Войски

                  Те се комплектоват от наборни войници, със срок на служба 4 години (18-22). Наборите се събират също един път в годината, но през месец март. Всики новобранец полдлежи на първоначално половингодишно Начално обучение в Новобранска рота, преди да положи клетва. След това се зачилява в подходяща за него войскова част от Строителни войски. След уволнението си, войниците преминават към Запасните Строителни войски, към които са зачилени до навършването на 30 г.

                  Задачата на Запасните Строителни Войски е същата като на Запасните Редовни Войски - в случай на война, да бъдат мобилизирани и да форомират дубиращ състав на Действащата армия.

                  В мирно време, Строителните войски се използват като инжинерни части за усилено строителство на държавни и военни обекти. Има се предвид изграждането на укрепления и крепости, строителството на морски и речни пристанища, прокарването на пътища и на мостове, включително понтонни. Особено внимание се обръща на направата на железница, за което се сформират нарочни жп дружини.

                  Comment


                    #54
                    Военната реформа на Регента - 3

                    Положението с Българската войска към есента на 1886 г. е следното.

                    Набор 1863 е уволнен през есента на 86-та година.
                    Той, заедно с уволнените войници от набори 61 и 62 и поставя началото на Запасната армия. Тя е окончателно доокомлектована през зимата и свикана на няколкоседмичен сбор през март, когато дори извършва учения през пролетта на 87-ма.

                    Набор 1864 е свикан под знамената през септември 1885 г. Той би трябвало да се уволни през 87-ма, но поради увеличаване на службата с една година, остава в казармата до септември 88-ма г.
                    Набор 65-ти влиза в казарма през септември 1886 г. и се уволнява през септември 1889 г.
                    Набор 66-ти влиза в казарма през септември 1887 г. и се уволнява през септември 1890 г.
                    Набор 67-ти влиза в казарма през септември 1888 г. и се уволнява през септември 1891 г.

                    С 68-ми набор е първият само "трудовашки набор". защото с него започва формирането на Строителни Войски. Войниците там се свикват вече при навършени само на 18 години (към 1-ви януари на годината на своето повикване). Службата в СВ е 4 години. Другата разлика е, че тези войски се свикват през март, а не през септември.

                    Набор 68-ти влиза в казарма през месец март на 1887 г., служи 4 години, само в СВ, и се уволнява през март 1891 г.
                    Набор 69-ти влиза в казарма през март 1888 г. и се уволнява през март 1892 г.
                    Набор 70-ти влиза в казарма през март 1889 г. и се уволнява през март 1893 г.

                    Набор 1871-ви е първият "смесен набор". С него се поставя началото на попълването и на Редовната Армия и на СВ само от един набор, всички карат задължително 6 месечно начално Обучение, след което част от тях се прехвърлят към Редовната Армия, други към Строителни Войски. Едните служат 3 години, другите 4 г. Наборите се свикват два пъти в годината - половината през септември, другата половина през март.
                    Набор 71-ви влиза в казарма през септември 1890 г. и през март 1891-ва г. и се уволнява през септември 1893 г и през март 1894-та г. (трудоваците - една година по-късно).
                    Набор 72-ри влиза в казарма през септември 1891 г. и през март 1892-ва г. и се уволнява през септември 189 г и през март 1894-та г.(трудоваците - една година по-късно).
                    Набор 73-ти влиза в казарма през септември 1892 г. и през март 1893-ва г. и се уволнява през септември 1895 г и през март 1896-та г.(трудоваците - една година по-късно).

                    И така нататък за всеки следващ набор...

                    Comment


                      #55
                      "Постоянното народно представителство"

                      Продължава и реформата в администрацията. Този път е засегната Законодателната власт в Княжеството.

                      През декември 1886 та, година, изтича сесията на Третото Велико народно Събрание и депутатите са разпуснати. С оглед на важността на момента и от необходимостта да се реагира бързо на случаващите се политически събития, парламента приема една също така временна поправка на Търновската конституция относно Законодателната власт.

                      ВНС имайки право да конституира само власт, регламентира създаването на едно "постоянно представителство". Това ПП се състои от една част от народните избраници, които работят между сесиите на Парламента. Това ПП има свои сесии три дни в седмицата - вторник, сряда и четвъртък, и се занимава с "текущото законодателство". То е формирано за да подпомага работата на изпълнителната власт и има право да приема "временни закони, правилници и др. нормативни актове". Тези закони влизат в сила веднага, но задължително трябва да се одобряват от пълният състав на ВНС при неговата следваща сесия в пълен състав. Това ПП се състои от по двама представители на всеки окръг - 21 х 2, общо 42 депутата, заедно с председателят на ВНС. Така Това ПП е съставено от 43 делегати. То започва да заседава през януари 1887 г. и неговата работа продължава до лятото, когато е свикана следващата сесия на 3 ВНС. През това време тези народни избраници живеят постоянно в столицата и получават заплата за своята работа.

                      Comment


                        #56
                        Втората българска Конституция - Софийската

                        През лятото на 1887-ма година продължава външнополитическата криза за Княжеството.
                        На 18 юли 1887 година между Германия е Русия е подписано така нареченият "Преосигурителен договор", който на практика развързва ръцете на Петербург за действия на Балканите.
                        България е принудена да стори нещо, защото е ясно, че времето за вземане на решения изтича. В невъзможност да намери подходяща и кандидатура за нов български княз на мястото на абдикиралият Александър Първи Батенберг, която да е общоприемлива за всички и одобрена от Великите Сили, Регентът прави окончателнмата стъпка за излизане от кризата.

                        На 25-ти юли 1887 година Третото Велико народно Събрание приема Втората българска Конституция, наречена Софийска Конституция.
                        С този нов основен закон се променя държавният строй в България.

                        От наследствена монархия – автономно Княжество, васално на Османската империя, БЪлгария се превръща в президентска република, също васална на Османската империя. Промяната е напълно духа на възрожденската “Чиста и Свята Республика”.

                        Фигурата на княза е заменена от Председател на Републиката с мандат от 7 години. Той се избира от Народното Събрание с мнозинство от 2/3 и се одобрява от Високата Порта. Всеки Председател има право на три поредни мандата. В своята работа Председателят е подпомаган от Подпредседател, който също се избира от българският Парламент, но неговият избор не подлежи на одобрение от Османската Империя. Подпредседателят на Републиката ръководи заседанията на Министерския съвет и замества Председателят на Републиката, ако последният е извън границата или е в невъзмиожност да изпълнява своята функции.

                        Премахва се институцията на Велико и Обикновено народно Събрание. Вместо него се създава Постоянно Народно Събрание и Държавен Съвет.

                        Разликата между Обикновеното Народно Събрание и НС е в това, че при първото има последователна номерация, като при избора на всеки нов състав на парламента, следващото ОНС носи пореден номер. При Постоянното Народно Събрание съставът на депутатите се подменя не изцяло, веднъж на 4 години, а наполовина, на всеки две години. Целта е да се постигне приемственост в държавната политика и да не се допуска резки колебания в курса на държавата. Депутатите се избират пропорционално, по двама на всеки 20 000 жители (един на 10 000, след две години – втори от същият избирателен район).

                        Държавният Съвет е продължение на досегашното ПП. Това е постоянно действащ законодателен орган, еманация на НС, който действа през периодите между сесиите на НС. Сесиите си ДС е провежда три дена в седмицата – вторник, срдяа, четвъртък. ДС се състои от представители на 21 окръжия, по един за всеки от тях. Те се избират мажоритарно. Мандатът им е 6 години, а съставът му се подновява по 1/3 на всеки две години.

                        Подпредседателят на Републиката реално оглавява изпълнителната власт. Той ръководи заседанията на Министерския в качеството си на Министър без портфейл (Председател на МС или Министър-Председател)

                        За пръв Председател на Република България е избран Алеко Богориди, бивш Генерал Губернатор на Източна Румелия.
                        За пръв подпредседател на Република България е избран Стефан Стамболов, бивш регент.

                        Двамата са избрани анблок на 25-ти юли 1887 г и полагат клетва на 2-ви август 1887 г. в София.
                        Last edited by DelaRea; 07-10-2009, 20:12.

                        Comment


                          #57
                          Сделка за 100 милиона

                          Дунавският договор

                          На 6-ви септември 1887 г. Стефан Стамболов официално оповестява на българската общественост, че е постигането окончателно споразумение с Румъния за присъединяването на Добруджа към България. В тържествената си реч Подпредседателят на Републиката изтъква, че това е само първата стъпка към обединението на българските земи в една Родина и важна крачка за осъществяването на българските национални идеали, завещани ни от Раковски и Каравелов, от Левски и Ботьов. Стамболов обявява тази дата за официален ден на Съединението на България. От тогава насам този ден е официален празник на България и е честван всяка година като Деня на Съединението. Самият договор е подписан на следващият ден - 7-ми септември в румънският град Крайова. Затова и това споразумение понякога се нарича и "Крайовска спогодба". Официалното му наименование на български е Договор за мир, добросъседство и приятелство между Румъния и България, а неофициалното - "Дунавският Договор".

                          Историята започа доста време по-рано - през ноември предната година, когато на едно тайно заседание в София се събират регентите Стамболов, Муткуров и Живков, заедно с Константин Стоилов - настоящ правосъден министър и бъдещ външен такъв, настоящият посланик в Букурещ Григор Начович, и Евлоги Георгиев - най-богатият българин на 19 век, търговец и банкер, филантроп и патриот, човек, постоянно живеещ в Румъния и с огромно влияние в страната. Известни са недобрите отношения между Стамболов и Георгиев, още от времето на Учредителното Събрание. Сега е моментът в който двамата велики българи се сдобряват и си стискат ръцете в името на България. На това именно заседание се представя и обсъжда доклада на "Борис" за съседите на България и по специално се обсъжда бъдещата политика на България спрямо Румъния. Участниците в тази среща успяват да формулират българската политика и изгготвят план за нейното постерпенно осъществяване.
                          След тази среща, Евлоги Георгиев получава пълен карт бланш за действие и неограничен за постигане на целите. Първата постъпка в тази насока е направена, когато през декември 86-та България кани румънския крал да поеме българския престол. Карол Първи отклонява поканата. От тогава започват и тайните преговори между България и Румъния за придобиване на Добруджа.

                          Разговорите - най-често на 4 очи - се водят от Евлоги Георгиев - личен представител на Регента и резидент на БРС за Румъния и от Йон Братиану - румънския премиер и приятел на България. Карол Румънски и Стамболов са едни от малцината, държани в течение на водените преговори. Евлоги раздава щедро, но дискретно пари и подаръци на някои министри за да купи за пореден път тяхната сговорчивост. Самият Братиану получава една къща в София и друга във Париж, прехвърлени на подставени лица, но всъщност собственост на стария министър-председател. Тихомълком му е отпусната доживотна пенсия с която да се лекува във Франция. През август споразумението е пред финализиране. Като личен подарък на румънският кралски двор, България подарява на принцесата на Румъния един морски дворец в гр. Балчик. Това е капката, която прелива чашата. На 6-ти септември двете страни се споразумяват окончателно.

                          Румъния се съгласява да отстъпи Добруджа на България срещу 100 000 000 златни лева.

                          Comment


                            #58
                            Дунавският договор

                            Споразумението за Добуджа е част от един всеобхватен двустранен договор за вечен мир, добросъседство и приятелство между Румъния и България. Според клаузите на договора, България трябва да изплати на Румъния за територията на Добруджа 10 милиона златни лева през 1887 г. Останалите 90 милиона се изплащат на равни ежегодни вноски от по 3 милиона лева всяка година от 1888 г. до 1917 г., включително.

                            Освен това България се задължава да осигури безпроблемен излаз на Румъния до Черно Море и достъп на нейните стоки до пристанищата Констанца и Варна. Това се постига като пристанището на Констанца е предадено изцяло на Румъния за безвъзмездно ползване и стопанисване до края на договора. Тя базира в него свой морски флот – търговски и военен.
                            България се ангажира да изгради за своя сметка, в рамките на срока на договора, един канал Дунав-Черно море през Добруджа – по линията Черна вода-Констанца. Този канал е отворен за свободно движение на корабите на всички дунавски държави, но за румънски кораби преминаването през канала е и безплатно.
                            България се ангажира със свои средства и за своя сметка един мост през р. Дунав между градовете Русе и Гюргево. Този мост трябва да свърже железниците на двете страни и да улесни преминаването на стоки, хора и товари между двете приятелски страни.
                            Всички имоти – движима и недвижима собственост на румънски граждани на територията на Дибруджа са запазени и защитени от закона, румънските държавни имоти, които са отстъпени на българската държава са платени отделно.
                            Между България е Румъния, за срока на договора е договорена безмитна търговия. Двете държави се задължават да не облагат с мито стоки, произведени от едната страна и продавани в другата. За целта се създава Дунавска Търговска Компания, съвместна между България е Румъния. Това реално е Българо-Румънска Търговска Камара. Именно само и единствено членовете на тази камара, имат право да извършват безмитна търговия между двете страни. Самата камара преценя и коя именно стока може да бъде окачествена като "произведена в България" или "в Румъния". Прави се спъсък на "разрешените стоки" и на "разрешените търговци" - въвежда се "лицензионен режим" – всеки, който желае да търгува с Румъния, трябва да е член на тази камара.

                            Comment


                              #59
                              Военни клаузи

                              Дунавският договор има и военни клаузи. С него се регламентират взаимоотношенията между българската и румънските армии, които се оснавани на взаимопомощ и приятелство. Създава се едн общ Военноморски флот, базиран в Констанца, обща Дунавска военна флотилия, с щаб в Гюргево, и една обща военна част, наречена Съвместна Пехотна Бригада "Добружда".
                              Тя е съставена от един румънски пехотен полк и от три български пехотни дружини. Почетен командир (шеф) на съвместната бригада е самият румънски крал Карол, Командир на общото военно формирование е румънски офицер, а за началник-щаб се посочва български офицер. Военното подразделение е разположено на българска территория в Добруджа, между Дунав и Констанца, между устието на реката и бъдещият канал. Щабът е в град Браила, а командването на българските части – в Исакча. Провеждат се съвместни военни учения. Целта е да се повиши отбранителната способност на войсковата част и да се гарантира неприкосновенността на територията от евентуални нападения от страна на чужда държава.
                              Поставя се началото на морската пехота – пехотни части, които да бъдат преносими по вода и да бъдат използвани за десантни части на чужда територия, с цел създаването на предмостия за дебаркиране на знчителни военни части в последствие. Подобни част се сформират към Черноморскят флот и към Дунавската Речна флотилия.
                              Към бригадата има и инжинерна част за построяването на понтонни мостове, като батальонът разполага с материал за изграждането на два понтонни моста.
                              В клаузите на договора е предвидено и съвместни учения на двете съюзнически армии, обучение на български офицери в Румъния, както и възможността румънски кадрови офицери да бъдат назначаванеи на редовна служба в българската армия, запазвайки военните си чинове.

                              България закупува от Румъния въоръжение - 25 000 пушки "Кринка", които са подарени от русите на Букурещ за войната през 77-78 г. са продадени на България, която ги използва за да въоръжи своята запасна армия с тях. Отделно от това е закупено и голямо количество патрони.

                              Населението на Добруджа е най-облагодетелствано от териториалната промяна. Живеещите в областта се освобождават от военна служба и от държавни данъци за срок от 5 години ( 1887-1891 г). Територията е разделена на 3 окръга - Констанца, Хърсово и Исакча. Създадени са и три нови пехотни дружини (към всеки окръг), но през тези първи години те са попълвани от войници от други окръзи.

                              Comment


                                #60
                                Реакция на Великите Сили

                                Великите Сили имат различно отношения спрямо новата българска Конституция и Дунавският Договор.
                                За Русия те са най-неприемливи, защото затвърждават властта в София на националистите, начело със Стефан Стамболов. Довчерашният регент се превръща в главна преграда за установяването на руски контрол над наскоро освободената страна. Основна цел на руската дипломация става премахването на упоритият диктатор от властта в София.
                                Що се отнася до Българо-Румънското Сътрудничество, Русия е против него, защото не е съгласувано и санкционирано от Петербург, който иска да контролира положението в Долния Дунав и да казва "Да" или "Не". За Русия Дунавският Договор е наченка на един балкански съюз, който е насочен преди всичко срещу Русия и е преграда за нейните домогвания на юг. Съществуват опасения, че този би подхранило надеждите на една по-спокойна и уверена в себе си Румъния да помисли за териториално разширение в посока Молдова.

                                Германия традиционно подкрепя Русия, а и Австрия, в техните стремежи по посока на Балканите, но не е толкова пряко засегната или обезпокоена, по скоро го прави от съпричастност към силните си съседи и съюзници от доскорошният Съюз на Тримата Императори. За Германия е достатъчно, че и е гарантиран достъп по вода през Дунав до Черно Море.

                                В крайна сметка Австро-Унгария и Германия си дават сметка, че Румъния се е присъединила към техният Троен Съюз (Италия е третата страна). Затова и двете Велики Сили не са против сключването на българо-румънското споразумение. Дори те си мислят дали това всъщност не означава, че и България се присъединява към него, след като дори и Испания е дала устно съгласие за нещо такова. В Европа се заформя първият военен блок...
                                Франция няма нищо против Дунавската "Антанта".
                                Великобритания е твърдо за Съединението и за споразумението м/у България и Румъния, виждайки в него една възможност да постави нова преграда пред руското движение в посока Проливите.
                                Най-благосклонно реагира Турция, за която разширяването на България се приема като връщане на границите на Империята на Дунав.
                                Така Русия остава сама срещу останалите евриопейски страни и това е първият пробив на българската външна политика и истински успех на дипломацията ни.

                                Comment

                                Working...
                                X