Не съединена България след 1885 г.

[DelaRea]

...Ами то светът не спира да си върви по своя път. Световната политика не е толкова зависима от Съединението като факт и неговото отлагане във времето не би променило кой знае как графика на събитията в Европа и света. Това, според мен би променило само частично развитието на събитията на Балканите...от тая гледна точка трябва да се разсъждава, и все ще се намери следващ подходящ момент за едно Съединение!

Съгласен съм!
Как се развиват политическите и икономически процеси в Княжеството и Румелия през това време?
Какво се случва и защо?

[DelaRea]

Тук навлизаме в сферата "свободно съчинение на тема Съединение ако ...". Могат да се случат много неща - например България става абсолютно покорен васал на Русия,...

Как и защо?
Дали ще има преврат в София през 1986 г. и контрапреврат на Стамболов?
Дали Батенберг щеше да остане на престола или не?
Дай да вървим стъпка по стъпка и така ще видим какво може да се случи, защо и кога.

[toshev]

Пак повтарям, че това е "свободно съчинение на тема ..."! Вариантите са безкрайно много - какво би станало ако Батемберг почине, ако в Австро-Унгария избухне революция, ако в Русия дойде на власт монарх с различни възгледи и я преориентира на 180 градуса както при Павел и т.н. Вариантите са много и не си струва да се губи време в приказки ...
А за Македония - едва ли Съединението е проблема. И преди него всичките ни съседи знаят, че ще искаме да се обединим и се стараят всячески да ни попречат.

[DelaRea]

Пак повтарям, че това е "свободно съчинение на тема ..."! Вариантите са безкрайно много - какво би станало ако ...

Точно така е - това е "свободно съчинение на тема какво би станало ако Съединението не се беше случило през есента на 1885-та година" и там му е чара...

[toshev]

[QUOTE=DelaRea;254683]Точно така е - това е "свободно съчинение на тема какво би станало ако Съединението не се беше случило през есента на 1885-та година" и там му е чара... [/QU
На така поставения въпрос отговора е еднозначен - би могло да се случи абсолютно всичко. Дори и свъхмощен компютър не би могъл да разиграе всички комбинации ...

[DelaRea]

Според мен, нещата щяха да се развият в насока, близка до подсказанато по-горе - опит на Русия да сложи напълно под свой контрол Княжеството.
Вероятно, Александър Трети, вече имайки "едно на ум", преминава от думи към дела.
Първото, което прави е наистина да изтегли руските офицери, които са на българска служба. Това се случва най-рано на 1-ви септември 85-та или най-късно 1-ви май 86-та година. Сметките на Петербург са че по този начин "обезоръжават" Батенберг и България, правейки ги лесна плячка за евентуална агресия от страна на Турция, а защо не е и на една подкрепена от Русия Сърбия?
В началото това наистина дава ефект, постепенно обаче, част от издигналите се, патриотично настроени млади български офицери, започват да отстояват пред Княза идеята, че и сами биха се справили в една бъдеща война, ако е само срещу Сърбия, а защо не и срещу Турция?
За да се прекратят веднъж за винаги подобни помисли в главата на вечно колебаещият се и сякаш склонен на такива "смели" авантюри Батенберг, от Певчески мост решават просто да сменят княза в София.
През нощта на 9-ти август 1886-та година група русофилски настроени офицери правят преврат в София и принуждават Александър Първи да подпише акта на своята абдикация. След това, те изпращат бившият български монарх до р. Дунав, където той напуска пределите на държавата...

[gollum]

Продължавам да смятам, че темата е дефинирана лошо, от където идват и проблемите. Доколкото разбирам твоята идея, DelaRea, е да се разгледа какво би се случило, ако Съединението бе осъществено по друг начин и в по-късен период. По-добре ще е тогава не да се обсъжда какво щеше да се случи, ако то не бе осъществено, когато се е случило в ТР, а напротив - да се обсъжда конкретен сценарий за друго съединение, с точен момент и изброени алтернативни събития. Сценарият трябва да съдържа като начален факт неслучването на Съединението през 1885 г. (може и да не се посочва конкретната причина за това, макар че ще има значение при обсъждането на другото Съединение), след което да започва направо от новото събитие - организация на Съединение в новия момент.

[DelaRea]

Продължавам да смятам, че темата е дефинирана лошо, от където идват и проблемите. Доколкото разбирам твоята идея, DelaRea, е да се разгледа какво би се случило, ако Съединението бе осъществено по друг начин и в по-късен период. По-добре ще е тогава не да се обсъжда какво щеше да се случи, ако то не бе осъществено, когато се е случило в ТР, а напротив - да се обсъжда конкретен сценарий за друго съединение, с точен момент и изброени алтернативни събития. Сценарият трябва да съдържа като начален факт неслучването на Съединението през 1885 г. (може и да не се посочва конкретната причина за това, макар че ще има значение при обсъждането на другото Съединение), след което да започва направо от новото събитие - организация на Съединение в новия момент.

Възможно е наистина "темата е дефинирана лошо, от където идват и проблемите". Не съм разиравал досега подобна игра. Но със сигурност нямам готов вариант в главата, към който да подтикна развитието.

Честно казано, за мен идеалният вариант е Съединението на Княжеството с Румелия и с Македония да се извърши едновременно, при комбинация на военна сила (приложена от добре подготвена и боеготовна княжеска армия, заедно с румелийска милиция) и повсевместно въстание в европейската част на османската империя. И всичко това в добре подбран момент, когато или (почти) всички Велики сили са на страната на България или са заети с други дела и не могат да поречат на "акцията". Например една въображаема Балканско-Италиянско-Турска война 1911 г.

Във всеки случай "вкарал "съм се във филм" и не знам как ще се развият събитията, оставил съм ги на самотек и наблюдавам с интерес кадрите, един след друг
И така ще стигнем и до Съединението, но "когато му дойде времето", както казва последния български монарх...

[DelaRea]

Преврата

На 9 август 1886 г. група офицери-русофили начело с майор Груев, капитан Бендерев, капитан Димитриев извършват военен преврат в София със силите на юнкерите от Военното училище. Князът е изведен през нощта от двореца и принуден да подпише своята абдикация. Превратът, който довежда до детронацията на княз Александър Батенберг, е организиран и извършен под прякото ръководство на руските дипломатически агенти в България.

След като офицерите-русофили свалят княза и го извеждат от страната, те се опитват да сформират едно временно, коалиционно правителство от изтъкнати политически дейци, който да поемат властта. За съжаление на заговорниците, нарочените за министри в това коалиционно правителство не са питани предварително и това несъответствие коства успеха на съзаклятниците. Повечето от обявените министри (П. Каравелов, Ст. Стамболов, Т. Бурмов, Т. Икономов, К. Величков, Д. Греков, К. Стоилов, М. Маджаров, майор К. Никифоров) отказват да влязат в правителството.

Нещо повече - и Каравелов, и Стамболов и Стоилов смятат, че напускането на княза е грешка и са против преврата в София. Именно тази съпротива на водещите политици в България в този момент преопределя и неуспеха на преврата.

За да излязат от положението и в опита си да стоварят отговорността за държавните дела на политиците, заговорниците успяват да сформират "на пожар" вечерта на същият ден едно ново, русофилско, правителство, от хора, които са лесно убедени да поемат властта. За минисър-председател е назначен митрополит Климент, министър на вътрешните работи е Драган Цанков, на външните работи – Христо Стоянов, а военен министър – майор К. Никифоров.

[DelaRea]

Контрапреврата

Намиращият се в този ден в Търново Стефан Стамболов е все още Председател на Народното събрание и като такъв е най-висш представител на държавата. В защита на конституционният ред в страната той се обявява против преврата, мобилизира своите привърженици и организира съпротива на новоназначеното нелигитимно за него правителство на русофилите.

Стамболов се свърза със Сава Муткуров, веднага го провъзгласява за главнокомандващ на войските в цялото княжество и му заповядва да организира контрапреврат с поверените му военни части. За контрапреврата са спечелени гарнизоните в Търново, Ловеч, Видин.
На 11 август Стамболов излиза с Прокламация срещу преврата. Ден по-късно той обявява княжеско наместничество в състав: Ст. Стамболов, П.Р. Славейков, д-р Г. Странски.
С това България е изправена пред гражданска война.

Кръвопролитието в България е избегнато благодарение на хладнокръвието на Петко Каравелов. Той се обявява против преврата, но смята, че щом княза веднъж е напуснал пределите на страната, то няма нужда да се връща обратно. Умерената му позиция му спечелва довериято и на двете противоположни страни в конфликта. Така се стига до успокояване на страстите и до назначаване на регентство на 12-ти август.
То е в състав П. Каравелов, Ст. Стамболов, м-р Никифоров.
Същият ден е назначено и ново правителство, също начело с Каравелов. Другите министри са К. Стоилов – министър на външните робати и министър на финансите, В. Радославов – министър на вътрешните работи, Г. Орошаков – министър на правосъдието, Т. Иванчов – министър на народното просвещение, майор Ол. Панов – военен министър.

[DelaRea]

Контрапреврата - 2

Вътре в контрапревратаджиите също има разногласия, най-вече относно съдбата на Батенберг. Стамболов държи да го върне в страната и полага неистови усилия да го издири нейде по пътищата на Европа. Усилията му се увенчават с успех – българския посланик в Букурещ Начович успява да открие княза на път за родния му Дармщат. Телеграмата на Стамболов застига Александър Батенберг на 15 август в гр. Лемберг (Лвов), на австрийска територия. С нея българския политик моли княза да се върне обратно в България и да заеме трона си.

Междувременно няколко полка от провинциалните гарнизони се насочват срещу детронаторите в София. Част от съзаклятниците бягат, някои са арестувани, а за да се избегне въоръжения сблъсък Струмският и Артилерийският полк са изтеглени от София.

На. 16 август княз Батенберг издава една “Прокламация до българския народ“ с която назначава княжеско наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков, д-р Георги Странски. Със същата прокламация е назначено и ново правителство в състав: В. Радославов – министър-председател, Гр. Начович – министър на външните работи и управляващ Министерството на финансите, Д. Тончев – министър на правосъдието, Г. Живков – министър на народното просвещение, и майор К. Никифоров – военен министър.

На следния ден - 17 август. Княз Александър Батенберг се завръща в България. Същият ден той, без да уведоми правителството или Стамболов изпраща една своя телеграма до руския император Александър III с молба, руския самодържец да одобри завръщането му на престола в България. Отговорът на Петербург пристига на 20 август и е повече от хладен. -
"Предвиждайки страшни последствия за тъй зле изпатилата страна, не мога да одобря Вашето връщане в България"

[DelaRea]

Абдикацията

Сблъсквайки се с ясно изразеното неодобрение на Русия, Александър Батенберг сам за себе си взема решение наистина да се откаже, този път за винаги от българския престол.
Седмица по-късно - на 26 август 1886 г. Батенберг оповестява доброволната си повторна абдикация. В издадената за целта прокламация князът назначава и ново регентство. То е от трима човека - Стефан Стамболов, Петко Каравелов, полк. Сава Муткуров. На същият ден са направени и някои промени в правителството на Васил Радославов. Самият той остава министър председател и едновременно с това министър на вътрешните работи, на външните и на финансите остава Начович. Вместо Тончев за правосъден министър е назначен К. Стоилов, а Т. Иванчов заменя Г. Живков при просветата. Майор Ол. Панов заема поста на военен министър.

Още същият ден - 26 август 1886 г., Княз Александър ² Батенберг напуска окончателно България.

[DelaRea]

Регентството

След повторната абдикация на княза влстта в София остава в ръцете на регентите и правителството, които са подчертано националистически настроени. На 1 септември е свикана петата Извънредната сесия на IV обикновено народно събрание. Тронното слово се произнася от регента Стефан Стамболов. Той припомня изминалите събития и очертава държавната политика за излизане от кризата на безкняжието. Народното представителство прави жест на добра воля към руската страна, като изпраща една телеграма с молба за покровителство. Едновременно с това се взема решение за свикване на Велико народно събрание за избор на нов княз. Изборите са насрочени за 28 септември.

На 13 септември в София пристига добре познатия на всички руски генерал-майор Каулбарс. Досегашен военен аташе във Виена, той е назначен за нов руски дипломатически агент в България. На него е възложено да въведе ред в страната и да принуди българското правителство да изпълнява взетите в Петербург решения. Два дни след пристигането си руския барон се заема с налагане на ред, по начин, който само той умее. Той връчва на правителството нота с руските искания. Те са по военному кратки и ясни:
1. Да се отложат изборите за Велико народно събрание
2. Да се вдигне военното положение и да се освободят всички задържани след преврата на 9 август.
Българското правителство е предупредено, че Русия няма да признае за законни изборите и решенията взети от подобно ново Велико Събрание.

Тези искания без всякакво съмнения са грубо вмешателство на руската царска власт във вътрешните работи на една независима държава. Именно като такива те биват възприети и от управляващите в София. Правителството е склонно на известни компромиси и дори отменя военното положения на 15 септември. Но за отменяне на изборите, насрочени дори преди пристигането на Каулбарс в София и дума не може да става. За да се противопостави на този груб руски натиск, българското правителство, в лицето на Начович се обръща към останалите велики сили. Те се обявяват против намесата на Русия във българските дела. Англия и Австро-Унгария са твърдо против, а Германия и Франция запазват неутрално отношение.

На 20 септември Начович връчва на Каулбарс нота, в която пише че българското правителство е склонно да се вслуша в съветите на Петербург, доколкото те не противоречат на Конституцията и законите на страната. Разбира се изборите не са отменени.

През следващата седмица руския "дипломат" прави една пропагандна обиколка из страната с цел да настрои населението и особено военните срещу правителството и в подкрепа на руските искания. Въпреки неговите усилия, изборите III Велико народно събрание се провеждат в уречената дата - 28 септември - и резултатите са катастрофални за каузата на руската политика в България. Правителството спечелва 420 от общо 590 мандата.

На 1 октомври ген. Каулбарс уведомява правителството с нота, че Русия не признава изборите и смята Великото народно събрание за незаконно. Руския натиск придобива и застрашителни измерение от друг характер - чисто военен. На 13 октомври във варненското пристанище пристига руският военен кораб "Забяг". Клипера е въоръжен с 12 оръдия и екипаж от 150 човека. Няколко дена по-късно на порта акостира и още аргумент на руската дипломация - "Память Меркурия" с 18 оръдия и 418 души екипаж. С тези средства Русия се стреми да окаже натиск върху Регентството и правителството.

[DelaRea]

III Велико народно събрание

На 15 октомври 1886 г. в Търново е открита сесията на III Велико народно събрание. Взема се решение да освободят арестуваните по преврата от 9 август офицери и се отхвърля английската идея да се гласува отново избирането на Александър I Батенберг за български княз. Неподаване на руския натиск довежда до напускането на регентсвото от П. Каравелов. На 24 октомври Каравелов подава оставка като регент. Избухват и русофилски бунтове и вълнения из страната - в Северна България, но те са потушени бързо от правителството.

На 29 октомври III ВНС избира за български княз датския принц Валдемар, син на датския крал Християн IХ и брат на руската императрица Мария. Този избор е частична отстъпка от страна на София в името на помирението с руската страна. Но на 31 октомври датският крал от името на своя син отказва предложението. Всички опити за помирение с Русия се оказват напразни.

След оставка на Патко Каравелов, на 1 ноември е избрано ново Регентство в състав – Стефан Стамболов, полк. Сава Муткуров, Георги Живков.
На същият ден е избрана и делегация в състав: К. Стоилов, Д. Греков, К. Хаджикалчов. Тя има за задача да обиколи столиците на великите сили и да представи българския въпрос, както и да се потърси съдействие за избор на нов български княз.

След незначителен инцидент с гавазина (пазача) на руското посолство, на 5 ноември ген. Каулбарс изпраща на правителството остър ултиматум, като заплашва със скъсване на дипломатическите отношения. Ден по-късно руския дипломатически агент в България обявява скъсване на дипломатическите отношения с България. На 8 ноември 1886 г. руските дипломати напускат княжеството.

Великите сили започват да реагират на ставащото в България. Изявления на Солзбъри, на Калноки и на Ди Робилант са сигнал за активизаране на европейската дипломация. В отговор на това руската страна издига своя кандидатура за овакантения престол. Тя е на грузинския княз Николай Мингрели и е обвързана с промени в състава на Регентството и правителството и свикване на ново Велико народно събрание. Кандидатурата е крайно несполучлива, а останалите условия са неприемливи за българската страна. Руското предложение е отхвърлено категорично от Регентството, правителството и депутатите. Срещу кандидатурата се противопоставят и Англия, Австро-Унгария и Италия.

Българската дипломация също демонстрира повишена активност. През ноември и декември българската делегация (К. Стоилов, Д. Греков, К. Хаджикалчов) посещава Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим, Цариград. Българските представители имат среща на най-високо равнище с водещите държавници на света за това време. На делегацията е отказан прием единствено в Петербург. Руският посланик във Виена княз Лобанов-Ростовски заявява че Петербург не признава нито българското събрание, нито българската делегация. Във Виена делегацията влиза за първи път в контакт с принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски като евентуален претендент за българския престол.

През декември Стамболов в опит да разреши кризата дори предлага на румънския крал и на султана да поемат българския трон.

Междувременно като посредник в «Българската Криза» се намесва Високата Порта. Великия везир Кямил паша приема българската делегация, кани на среща също така специалният пратеник на правителството д-р Вълкович и представителя на русофилската опозиция в страната Драган Цанков. Високата Порта иска да постигне помирение на всички политически партии в България и да постигне някакво и международно съгласие по изход от българската криза. Идеята е в духа на турската политика в България след Освобождението - да се избягват усложненията, но и да се ограничи руското влияние в България. В неофициалните преговори участват и руския посланик в Истанбул Нелидов и англиския му колега Уайт. Разговорите продължават през януари-февруари 1887 г.

Драган Цанков изготвя една програма за излизане от кризата, наречена "Проект за мирно разрешаване на българската криза". Той съдържа 6 точки. Те са в духа на руските предложения и са абсолютно неприемливи за управлаващите в София. Начович отговаря на русофилската емиграция - посредством Вълкович - че опозицията може да получи едно регенско място и два министерски поста в името на националното помирение, но нищо повече.
Преговорите не довеждат до нищо конкретно и са прекъснати.

[DelaRea]

Бунта на русофилите

На 16–19 февруари избухват русофилски офицерски бунтове в Силистра и Русе, начело с майор Ат. Узунов, майор Олимпи Панов, майор Д. Филов, кап. Кръстев. Бунтовете са потушени бързо, а в Черната джамия (дн. храм "Св. Седмочисленици") са арестувани водачите на опозицията, между които и П. Каравелов, и им е нанесен побой. Има много арести, уволнения, интерниране и емиграция на опозиционни дейци.

На 22 февруари военнополеви съд осъжда на смърт участниците в офицерските бунтове в Силистра и Русе. Екзекутирани са майор Ат. Узунов, майор. Ол. Панов, кап. Г. Зеленогоров, поручик Кръстеняков, подпоручик Кожухарски, подпоручик Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Т. Кърджиев, подпоручик Ал. Цветков.

Още от края на 1886 г. властта в страната отговаря със създаването на дружинките "България за себе си" – доброволни сдружения, подкрепящи политиката на Регентството и правителството.

Единствено което може да направи в този момент русофилската опозиция - предимно в емиграция в Румелия - е да поиска, повторно при това, турските войски да навлезят отново в страната. За целта през март Драган Цанков изпраща специален махзар до Високата порта за турска окупация на България.