Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Царска Русия след 1917 (алтернативно развитие)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Bojilov написа
    Под "самодържец" не съм имал впредвид нов цар или продъжаване на всяка цена на живота на монархическата институция.
    А имаш ли представа какво означава "самодържец"? Защото това, което пишеш, е в разрез с термина. А когато става дума за исторически реалности, това определено има значение.

    Bojilov написа
    Като гледам същия времеви отрязък първите които ми идват на акъла са Австро-Унгария от европейските и от изтока-Османската империя и Китай по времето на Шанхайската революция.
    Ако Албирео беше тук, щеше да навлезеш в сериозен спор. Австро-Унгарската Империя е доста по-различен случай (културно, национално, индустриално отношение ... няма нужда да продължавам да изброявам, нали?), а и е в пъти по-малка. Явно си пропуснал териториалния въпрос от предишния пост Османската Империя е по-близък случай. И все пак как завършват? С разпадане Така че сам си противоречиш според мен.

    Bojilov написа
    Корнилов,като едиствен възможен вариант
    Корнилов няма да бъде приет от почти никого, ще трябва да се опира единствено на казашките части и в крайна сметка няма да успее. За да се създадат сериозни противници на революцията, сред масите, трябва тя да създаде нова власт. И съответно да притисне селяните като такава. Чак тогава ще си създаде сериозни врагове. Както и се случва. Военните имат малко шансове за успех, както писах по-горе, единственият им плюс е външната подкрепа.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      Да, съгласен съм с Воланд, че втората революция е съвсем неизбежна, като се имат предвид действията на тези, които правят първата и цялостното положение в страната. За "търсенето на самодържец" хич не съм съгласен - напротив, по-скоро упорито се опитва да се отърве от такъв от доста време и това условие е неизбежно за да може да се осъществи индустриализация и вестернизация на страната. А ако нещо наистина "упорито се търси", това е ред. Но редът по никакъв начин не означава "самодържец" (така или иначе, нещо подобно - но само подобно, се намира чак години по-късно; впрочем, както и някакъв ред).

      към Елитарист
      Първо да уточня, че само излагам своето мнение по тези въпроси - нямам претенции за вярност и изчерпателност.

      1. В началото на ВСВ ситуацията в Русия е много подобна на участието й в ПСВ. Но Русия печели ВСВ. Независимо, че този факт е посочен в темата бих помолил за анализ на хипотезата, че страната просто бавно преминава на военни релси.
      Както вече бе посочено: ситуациите на Русия в навечерието на ПСВ и тази на СССР в навечерието на ВСВ са, според мен, твърде различни, не знам дори дали си струва подробно да изброявам разликите: геополитическата ситуация е коренно различна, самата държава е съвсем различна, дейстивята на управниците са коренно различни, степента на готовност и въобще въоръжените сили също са напълно различни; закономерно съвсем различни са и извършените действия и случилото се в резултат от тях.
      Ако погледнем военните приготовления, то Русия за ПСВ е съвсем неподготвена във всеки един смисъл и успява да изгради приемливи мощности за производство на боеприпаси и донякъде на оръжие (но този проблем не е отстранен до края) чак към 1916 г. и то с много чужда помощ. СССР към началото на ВСВ има изградена впечатляваща военна промишленост, натрупани много големи количества въоръжения и боепирпаси и мобилизира до 1941 г. огромна армия. Определено е готов за война в много по-голяма степен отколкото Русия през ПСВ.

      Ситуацията е представена като липса на кадърно командване, логистични проблеми ( някой беше дал пример с 25 снаряда на оръдие), липса на въоръжение и т.н. Аналогията с началото на ВСВ не е ли очевидна?
      Не, пак да повторя, ситуациите са съвсем различни: през 1914 г. руската армия е немобилизирана, има много малко подготвени резервисти, още по-малко подготвени офицери и подофицери, няма нито достатъчно оръжие и екипировка, нито още повече боеприпаси и мощности за прозиводството им. През 1941 г. РККА е огромна отмобилизирана във висока степен армия, модерно въоръжена, екипирана и снаряжена (ако погеднем щатните разписания, нейните дивизии са най-силните към момента - реалността е малко по-различна главно заради високите темпове на нарастване), разполага с достатъчни запаси от боеприпаси, екипировка и прочее и има известни обучени резерви. Да не говорим с какви производствени мощности разполага или пък суровинни запаси. Проблеми има, но са съвсем различни по характер. И в двете войни Русия/СССР получава помощ от съюзниците си в чужбина, но си мисля, че през ВСВ тази помощ е по-голяма и с по-голямо значение.
      Още по-начими са стратегическите отлики: руската армия през 1914 г. воюва с малка част от немските сили и със значително по-голяма част о тавстрийските. През 1941 г. РККА на практика е изправена срещу почти цялата сила на Вермахта. Разбира се, в никакъв случай не воюва сама (в такова положение е Великобритания за кратко 1940-1941 г.).

      2. След като Русия е „втора класа световна сила” , слаба и слабо развита, защо съюзниците толкова държат на участието й във ПСВ?
      Какво означава "Съюзниците" в този случай? Означава - Франция (Великобритания има малко по-различен поглед върху континенталната война). Защо Франция държи на участието на Русия, дори нещо повече: разчита се на определени срокове, влагат се огромни финансови средства в развитието на Руската индустрия и прочее? Заради геостратегическото положение на страната да се пада в гръб на Германия - участието й във войната автоматично означава необходимост за немците да отделят сили срещу нея, както и въобще да планират кампанията си с оглед на тази опасност, а това автоматично намалява силите и възможностите им срещу Франция. Така че на държавите, опасяващи се от силата на Германия задължително им трябва съюзник, образно казано, в "тила" й. Същата необходимост се чувства и когато се сгъстяват облаците през 30-те години, като тогава това е Полша.
      В случая с Русия основното опасение е в това, че тя има зле развита логистична инфраструктура и поради това мобилизацията й се забавя значително. Поради тази причина французите настояват руснаците да настъпят бързо с каквото имат, без да чакат завършването на мобилизацията. Т.е. не е толкова важна реалната сила на руската армия (не се разчита, че руснаците ще стигнат до Берлин), а самото й присъствие и активни действия.
      След това, както бе подчертано, разчита се и на "руския парен валяк", т.е. на размера на населението на империята и на способността й да изкара на бойното поле "несметни пълчища", ако и да не са толкова добре екипирани, подготвени и въоръжени, колкото основните европейски армии, то те ще са достатъчни за да блокират значителни немски сили.
      Това е накратко.
      Хубаво е към това нещо да се добави и друго: не бива да оставаме с впечателнието, че Руската империя е въвлечена против волята й в тази война или пък че по някакъв начин е "манипулирана" за да стане част от Антантата. И двете са следствие от собствените й интереси и действия, дори тя взима твърде важно и активно участие в завръзката на събитията, довели до започване на войната.

      3. Защо Гермаия, която е всичко което Русия не е по това време губи войната?
      Този въпрос е разгледан в няколко теми в раздела за ПСВ. Накратко: защото тя воюва кажи-речи сама с целия останал свят и то в много неприятното положение да не може да спечели напълно континенталната война (твърде много съперници, ако и да успява да ги притисне значително), като при това няма никакви изгледи да пробие континенталната блокада, камо ли да говорим за спечелване на морската война, а тя при геополитически конфликт с такива мащаби е решаващата. Германия е победена стратегически чрез континентална блокада, докато силите й на континента са сковавани и изтощавани без да успеят да постигнат окончателна победа. Но дори и такава да бе възможна, особено след изкарване на Русия от войната, то това ни най-малко не ги приближава до спечелване на морската война.
      Ако би било възможно да поставим Русия в същото положение, то тя би изгубила войната много бързо - конфликти като Кримската война показват защо.

      3. Ако Русия е изостанала страна ( оставам с такова впечатление ), то Германия не е. Тя е индустриална и напреднала. И през двете войни Германия има по-голям инженерен и научен потенциал от Русия. Но губи и двете войни. Защо? Дали е безсмислен въпроса?
      Защото Германия почти без съюзници и в двете войни виоюва срещу целия свят. И в двете войни е в една и съща ситуация да може или да е на крачка от победа в континенталната война, но да не може по никакъв начин да спечели морската. А тя е решаваща. Русия или СССР, поставена в същата ситуация (колкото и некоректно да е подобно сравнение), би имала много по-малки шансове.

      4. Защо ситуацията се повтаря през ВСВ?
      Не, тя не се повтаря, всъщност няма почти нищо общо. Дори и да погледнем чисто военната страна на нещата, разликите са много повече над приликите.

      4. Повтаря се ситуацията описна в 1. - липса на подготвени военни кадри, липса на въоръжение и т.н. Или не се повтаря? На мен ми изглежда доста сходна.
      Не, не се повтаря . През ВСВ СССР разполага и с кадри, и с въоржение, и със запаси, и със суровинна база и производствени възможности. Военни кадри има много повече, страната е вече съвсем различна, благодарение на волевите действия н властта в тази насока. Всичко това, разбира се, е загубено в началния период на войната - надълго и нашироко е обсъждано защо става така, - но началната ситуация е съвсем различна, съвсем различно е и развитието след това (тук разликите с Наполеоновия поход ще са показателни, макар че всяка подобна аналогия е некоректна): наново успяват да възстановят всичко това, т.е. да натрупат потенциал и да разгромят Германия в рамките на континенталната война (нещо, в което Русия се проваля).

      5. Какво би се случило ако Николай II бе загинал при атентат например.
      Не знам, трудно е да се каже. Но като се имат предвид натрупаните проблеми и липсата на каквато и да е възможност за нормално еволюционно разрешаване, революция от някакъв вид е неизбежна, а това означава и хаос. РАзбира се, ако не се случи по време на участие в някаква голяма война, последствията ще са по-добри, но пък точно участието в голяма война е добър катализатор.

      6. Защо фигурата на Ленин остава някак в страни от дискусията? Считам въпросите за произхода му и абсурдната му на пръв поглед връзкатас пролетариата за ключови. Мислите ли, че е абсурдно участието му във властта като близка до императора фигура при положителен отговор на въпрос
      За поризхода му - не знам такива неща, но и не смятам, че произходът има кой знае какво значение, особено при подобен човек.
      Някакво негово "участие във властта" като близка до императора фигура е абсурд.
      Тук трябва дасе посочи, че почти винаги революционерите не са представители на прослойката, в чийто интереси действат, а са по произход от средната/търговска/образована прослойка (то няма и как да е иначе).

      Самият Ленин произхожда от аристокрацията. Връзката му с пролетариата е неестествена в този смисъл. Ако оставим настрана пропагандните лозунги то действията му са единстено стремеж към властта.
      Въпросът ми беше следният:
      Би ли могъл според Вас Улянов-Ленин да поеме по друг път към същата тази власт?
      Не, не вижам никакъв друг начин. Дори и в този случай успява главно заради енергичните си действия и намесата в подходящия момент. Лесно мога да си представя как действията му биват по-малко ефективни и той губи борбата за власт.

      Comment

      Working...
      X