Царска Русия след 1917 (алтернативно развитие)

[messire Woland]

Под "самодържец" не съм имал впредвид нов цар или продъжаване на всяка цена на живота на монархическата институция.

А имаш ли представа какво означава "самодържец"? Защото това, което пишеш, е в разрез с термина. А когато става дума за исторически реалности, това определено има значение.

Като гледам същия времеви отрязък първите които ми идват на акъла са Австро-Унгария от европейските и от изтока-Османската империя и Китай по времето на Шанхайската революция.

Ако Албирео беше тук, щеше да навлезеш в сериозен спор. Австро-Унгарската Империя е доста по-различен случай (културно, национално, индустриално отношение ... няма нужда да продължавам да изброявам, нали?), а и е в пъти по-малка. Явно си пропуснал териториалния въпрос от предишния пост Османската Империя е по-близък случай. И все пак как завършват? С разпадане Така че сам си противоречиш според мен.

Корнилов,като едиствен възможен вариант

Корнилов няма да бъде приет от почти никого, ще трябва да се опира единствено на казашките части и в крайна сметка няма да успее. За да се създадат сериозни противници на революцията, сред масите, трябва тя да създаде нова власт. И съответно да притисне селяните като такава. Чак тогава ще си създаде сериозни врагове. Както и се случва. Военните имат малко шансове за успех, както писах по-горе, единственият им плюс е външната подкрепа.

[gollum]

Да, съгласен съм с Воланд, че втората революция е съвсем неизбежна, като се имат предвид действията на тези, които правят първата и цялостното положение в страната. За "търсенето на самодържец" хич не съм съгласен - напротив, по-скоро упорито се опитва да се отърве от такъв от доста време и това условие е неизбежно за да може да се осъществи индустриализация и вестернизация на страната. А ако нещо наистина "упорито се търси", това е ред. Но редът по никакъв начин не означава "самодържец" (така или иначе, нещо подобно - но само подобно, се намира чак години по-късно; впрочем, както и някакъв ред).

към Елитарист
Първо да уточня, че само излагам своето мнение по тези въпроси - нямам претенции за вярност и изчерпателност.

1. В началото на ВСВ ситуацията в Русия е много подобна на участието й в ПСВ. Но Русия печели ВСВ. Независимо, че този факт е посочен в темата бих помолил за анализ на хипотезата, че страната просто бавно преминава на военни релси.

Както вече бе посочено: ситуациите на Русия в навечерието на ПСВ и тази на СССР в навечерието на ВСВ са, според мен, твърде различни, не знам дори дали си струва подробно да изброявам разликите: геополитическата ситуация е коренно различна, самата държава е съвсем различна, дейстивята на управниците са коренно различни, степента на готовност и въобще въоръжените сили също са напълно различни; закономерно съвсем различни са и извършените действия и случилото се в резултат от тях.
Ако погледнем военните приготовления, то Русия за ПСВ е съвсем неподготвена във всеки един смисъл и успява да изгради приемливи мощности за производство на боеприпаси и донякъде на оръжие (но този проблем не е отстранен до края) чак към 1916 г. и то с много чужда помощ. СССР към началото на ВСВ има изградена впечатляваща военна промишленост, натрупани много големи количества въоръжения и боепирпаси и мобилизира до 1941 г. огромна армия. Определено е готов за война в много по-голяма степен отколкото Русия през ПСВ.

Ситуацията е представена като липса на кадърно командване, логистични проблеми ( някой беше дал пример с 25 снаряда на оръдие), липса на въоръжение и т.н. Аналогията с началото на ВСВ не е ли очевидна?

Не, пак да повторя, ситуациите са съвсем различни: през 1914 г. руската армия е немобилизирана, има много малко подготвени резервисти, още по-малко подготвени офицери и подофицери, няма нито достатъчно оръжие и екипировка, нито още повече боеприпаси и мощности за прозиводството им. През 1941 г. РККА е огромна отмобилизирана във висока степен армия, модерно въоръжена, екипирана и снаряжена (ако погеднем щатните разписания, нейните дивизии са най-силните към момента - реалността е малко по-различна главно заради високите темпове на нарастване), разполага с достатъчни запаси от боеприпаси, екипировка и прочее и има известни обучени резерви. Да не говорим с какви производствени мощности разполага или пък суровинни запаси. Проблеми има, но са съвсем различни по характер. И в двете войни Русия/СССР получава помощ от съюзниците си в чужбина, но си мисля, че през ВСВ тази помощ е по-голяма и с по-голямо значение.
Още по-начими са стратегическите отлики: руската армия през 1914 г. воюва с малка част от немските сили и със значително по-голяма част о тавстрийските. През 1941 г. РККА на практика е изправена срещу почти цялата сила на Вермахта. Разбира се, в никакъв случай не воюва сама (в такова положение е Великобритания за кратко 1940-1941 г.).

2. След като Русия е „втора класа световна сила” , слаба и слабо развита, защо съюзниците толкова държат на участието й във ПСВ?

Какво означава "Съюзниците" в този случай? Означава - Франция (Великобритания има малко по-различен поглед върху континенталната война). Защо Франция държи на участието на Русия, дори нещо повече: разчита се на определени срокове, влагат се огромни финансови средства в развитието на Руската индустрия и прочее? Заради геостратегическото положение на страната да се пада в гръб на Германия - участието й във войната автоматично означава необходимост за немците да отделят сили срещу нея, както и въобще да планират кампанията си с оглед на тази опасност, а това автоматично намалява силите и възможностите им срещу Франция. Така че на държавите, опасяващи се от силата на Германия задължително им трябва съюзник, образно казано, в "тила" й. Същата необходимост се чувства и когато се сгъстяват облаците през 30-те години, като тогава това е Полша.
В случая с Русия основното опасение е в това, че тя има зле развита логистична инфраструктура и поради това мобилизацията й се забавя значително. Поради тази причина французите настояват руснаците да настъпят бързо с каквото имат, без да чакат завършването на мобилизацията. Т.е. не е толкова важна реалната сила на руската армия (не се разчита, че руснаците ще стигнат до Берлин), а самото й присъствие и активни действия.
След това, както бе подчертано, разчита се и на "руския парен валяк", т.е. на размера на населението на империята и на способността й да изкара на бойното поле "несметни пълчища", ако и да не са толкова добре екипирани, подготвени и въоръжени, колкото основните европейски армии, то те ще са достатъчни за да блокират значителни немски сили.
Това е накратко.
Хубаво е към това нещо да се добави и друго: не бива да оставаме с впечателнието, че Руската империя е въвлечена против волята й в тази война или пък че по някакъв начин е "манипулирана" за да стане част от Антантата. И двете са следствие от собствените й интереси и действия, дори тя взима твърде важно и активно участие в завръзката на събитията, довели до започване на войната.

3. Защо Гермаия, която е всичко което Русия не е по това време губи войната?

Този въпрос е разгледан в няколко теми в раздела за ПСВ. Накратко: защото тя воюва кажи-речи сама с целия останал свят и то в много неприятното положение да не може да спечели напълно континенталната война (твърде много съперници, ако и да успява да ги притисне значително), като при това няма никакви изгледи да пробие континенталната блокада, камо ли да говорим за спечелване на морската война, а тя при геополитически конфликт с такива мащаби е решаващата. Германия е победена стратегически чрез континентална блокада, докато силите й на континента са сковавани и изтощавани без да успеят да постигнат окончателна победа. Но дори и такава да бе възможна, особено след изкарване на Русия от войната, то това ни най-малко не ги приближава до спечелване на морската война.
Ако би било възможно да поставим Русия в същото положение, то тя би изгубила войната много бързо - конфликти като Кримската война показват защо.

3. Ако Русия е изостанала страна ( оставам с такова впечатление ), то Германия не е. Тя е индустриална и напреднала. И през двете войни Германия има по-голям инженерен и научен потенциал от Русия. Но губи и двете войни. Защо? Дали е безсмислен въпроса?

Защото Германия почти без съюзници и в двете войни виоюва срещу целия свят. И в двете войни е в една и съща ситуация да може или да е на крачка от победа в континенталната война, но да не може по никакъв начин да спечели морската. А тя е решаваща. Русия или СССР, поставена в същата ситуация (колкото и некоректно да е подобно сравнение), би имала много по-малки шансове.

4. Защо ситуацията се повтаря през ВСВ?

Не, тя не се повтаря, всъщност няма почти нищо общо. Дори и да погледнем чисто военната страна на нещата, разликите са много повече над приликите.

4. Повтаря се ситуацията описна в 1. - липса на подготвени военни кадри, липса на въоръжение и т.н. Или не се повтаря? На мен ми изглежда доста сходна.

Не, не се повтаря . През ВСВ СССР разполага и с кадри, и с въоржение, и със запаси, и със суровинна база и производствени възможности. Военни кадри има много повече, страната е вече съвсем различна, благодарение на волевите действия н властта в тази насока. Всичко това, разбира се, е загубено в началния период на войната - надълго и нашироко е обсъждано защо става така, - но началната ситуация е съвсем различна, съвсем различно е и развитието след това (тук разликите с Наполеоновия поход ще са показателни, макар че всяка подобна аналогия е некоректна): наново успяват да възстановят всичко това, т.е. да натрупат потенциал и да разгромят Германия в рамките на континенталната война (нещо, в което Русия се проваля).

5. Какво би се случило ако Николай II бе загинал при атентат например.

Не знам, трудно е да се каже. Но като се имат предвид натрупаните проблеми и липсата на каквато и да е възможност за нормално еволюционно разрешаване, революция от някакъв вид е неизбежна, а това означава и хаос. РАзбира се, ако не се случи по време на участие в някаква голяма война, последствията ще са по-добри, но пък точно участието в голяма война е добър катализатор.

6. Защо фигурата на Ленин остава някак в страни от дискусията? Считам въпросите за произхода му и абсурдната му на пръв поглед връзкатас пролетариата за ключови. Мислите ли, че е абсурдно участието му във властта като близка до императора фигура при положителен отговор на въпрос

За поризхода му - не знам такива неща, но и не смятам, че произходът има кой знае какво значение, особено при подобен човек.
Някакво негово "участие във властта" като близка до императора фигура е абсурд.
Тук трябва дасе посочи, че почти винаги революционерите не са представители на прослойката, в чийто интереси действат, а са по произход от средната/търговска/образована прослойка (то няма и как да е иначе).

Самият Ленин произхожда от аристокрацията. Връзката му с пролетариата е неестествена в този смисъл. Ако оставим настрана пропагандните лозунги то действията му са единстено стремеж към властта.
Въпросът ми беше следният:
Би ли могъл според Вас Улянов-Ленин да поеме по друг път към същата тази власт?

Не, не вижам никакъв друг начин. Дори и в този случай успява главно заради енергичните си действия и намесата в подходящия момент. Лесно мога да си представя как действията му биват по-малко ефективни и той губи борбата за власт.