Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Нова България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Аз мисля, че малко "куца" началото, що се отнася до финансирането. Не случайно и Колумб, и да Гама, и т.н. правят пътека в кралските дворове, за да получат кораби, пари и хора.
    Как би се справил някой като частно начинание ?

    Comment


      #17
      Сун Дзъ написа Виж мнение
      Аз мисля, че малко "куца" началото, що се отнася до финансирането. Не случайно и Колумб, и да Гама, и т.н. правят пътека в кралските дворове, за да получат кораби, пари и хора.
      Защото не сте прочел внимателно въпросното начало. "Нашият човек" е богат търговец! Има си и кораби, и пари и хора. А каквото няма, може да си го наеме.
      Даже си помислих, дали няма да наеме съгражданина си Колумб да води експедицията, ама не. Много иска Колумб - и вицекрал, и адмирал, айде де!

      Comment


        #18
        През 1490 армията на Нова България слязла на брега на Перу в района на Лима. Започнало завоюването на най-голямата индианска държава. Нахлуването на българите съвпаднало с началото на страшна епидемия, която покосила половината аримя на инките (в РИ Писаро нахлул 7 години след епидемия). Преди това епидемии от болести, донесени от Европа, преминали и през земите на делаварите, и през Мексико. Великия владетел и войн Тупак Инка Юпанки също се разболял и умрял. Престолонаследникът Уайна Капак, който бил само на 14 години, също се разболял. Той не можел да стане от леглото, периодично губел съзнание и бълнувал. Във настъпилата суматоха войската на инките била разбита. Много видни командири били убити, но Уайна Капак бил спасен. Изнесли го и го скрили от българите.
        Към края на 1491 армията на Нова България превзела Куско. Още 2-3 години инките се опитвали да се съпротивляват, но бех успех. През това време Уайна Капак оздравял и възмъжавал, скрит в селището Вилкабамба, скрито в гъсти гори и засега неизвестно на завоевателите.
        Last edited by Димитър56; 28-09-2019, 10:01.

        Comment


          #19
          Димитър56 написа Виж мнение
          Защото не сте прочел внимателно въпросното начало. "Нашият човек" е богат търговец! Има си и кораби, и пари и хора. А каквото няма, може да си го наеме.
          Даже си помислих, дали няма да наеме съгражданина си Колумб да води експедицията, ама не. Много иска Колумб - и вицекрал, и адмирал, айде де!

          В ония времена да си много богат не е същото, като днес. Просто възможностите за забогатяване са доста ограничени, както и количеството от скъпи и луксозни стоки, от които може да се извлече голяма печалба.
          В ония времена няма как да си толкова "богат търговец", че да превозиш :

          "...първите преселници - 600 души здрави мъже, добре въоръжени и снабдени със всякакви инструменти. Успели да купят от индианците един остров във устието на голяма река, защитен от океанските вълни. Индианците наричали острова Манхатън. Набързо построили дървен форт и се захванали със селско стопанство и занаятчийство. Работата потръгнала и на следващата година докарали и семействата на мъжете - към 3000 души..."


          Зад експедициите на Колумб и Да Гама стоят кралски дворове плюс сдружения от банкери и търговци. Това са много пари и ресурси - втората експедиция на Колумб е от 17 кораба с около 1200 души, а на да Гама - 15 кораба с 800 екипаж.
          Освен това трябва да съобразиш, че "нашият човек" надали има корабите на горепосочените мореплаватели, по простата причина, че като търговец по Средиземноморието няма да е ползвал подобни кораби. Значи трябва да построи "океански" кораби в голямо количество.

          Comment


            #20
            Обмисли в алтернативката да са отишли 100-150 човека от примерно 200-300 тръгнали (поне половината ще потънат, умрат от скорбут и т.н болести) и някаква кооперация с местните индианци.
            Набиране и обучаване на младежи за армия, създаване за няколко години на "еничари" ако щеш.... и така тръгвай на война.

            Comment


              #21
              В ония времена да си много богат не е същото, като днес. Просто възможностите за забогатяване са доста ограничени
              Възможности за забогатяване определено е имало! Защото е имало много богати хора. Например, дон Медина Сидония от Испания, който имал 100 собствени кораба. И към него се обрьщал Колумб с молба за помощ, но неуспешно. Впрочем, и кралете често били финансирани от банкери и търговци.

              Comment


                #22
                Предистория

                И так, от къде се е появил «нашия човек»:
                На 27 май 1387 година бил сключен договора между Добруджанското деспотство и република Генуа. С него се прекратявала войната между двете държави и се договаряли дружески отношения. Добруджанци завършили войната по море с една от най-големите морски сили на тогавашния свят «наравно»! Добруджанското деспотство се отваряло за търговци от Генуа, които може да живеят и да търгуват свободно по страната, а бълнарски търговци можели да живеят и да търгуват по земите на Генуа. Естествено, намерили се добруджански търговци, които решили да се възползват. Във Генуа се появила малка българска махала. Още повече, че и нещата във Добруджанското деспотство, пък и в цяла България, не вървели на добре.
                През същата 1387 година турците били разгромени край Плочник от войските на Сърбия и Босна. Търновският цар и добруджанския деспот Иванко били васали на султана, но не пратили войска в помощ на сюзерена си. Затова султан Мурад I изпраща армия начело с Али паша, която нахлула през 1388 г. в двете български държави. Иванко устоял, но трябвало да признае васалитета си. Нататък историята на деспотството не е съвсем ясна. Твърди се, че имало заговор срещу деспот Иванко. Щом турците се изтеглили, господарят на Влашко Мирчо Стария нахлул в Добруджа и завзел Калиакра. Иванко трябвало да бяга и да моли сюзерена си (турския султан) за помощ. С турска помощ деспотът успял да си върне властта през 1392 или 93 година. Но през 1395 турците отново нахлули начело със същия Али паша. Според досегашната догма, която учихме по-рано в училище, Добруджанското деспотство в 1395 било унищожено окончателно. Но изглежда, че тази догма е на път да бъде оборена.
                Според новите твърдения турците стигнали до Тулча, където на 17 май били подмамени в едно блато и затънали там. Там голяма част от тях била избита с копия и стрели от обединените сили на добруджанци и Влашко. Значителна роля изиграли генуезските арбалети, с които били въоръжени българите. Али паша трябвало да отстъпи с остатъците от армията. си. Така Иванко запазил владенията си.
                Иванко обаче знаел, че ще има и следващи нападения. За да се подсигури, той създал резервна крепост в делтата на Дунав между средния и южния ръкав на реката. Отбил две нападения на турците през 1403 и 1408 г. При третото, през 1410 г., вече бил принуден да изостави Карвуна и Калиакра. Жените, децата и старците били изпратени зад северния ръкав на Дунав, където основават селище. Вероятно върху него израства днешния град Сулина.
                Според турски и арабски анали Добруджанското деспотство е окончателно покорено през 1414 г. Тогава се смята, че е умрял Иванко. Според други обаче резервната крепост в делтата на Дунав става столица, а селището на левия бряг – неин сателит. Техен владетел станал братът на Иванко – Тертер. Това е последното убежище на останките от българската държава и то просъществува до около 1430 г. Тогава се смята, че е умрял Тертер. За съжаление нито той, нито Иванко са имали наследници.
                През 1430 дядото на «нашия човек», след като взел участие в погребението на Тертер, отплавал със семейството си за Цариград. Гърците не го посрещнали добре, и той продължил за Генуа. Там се установил и завъртял търговия. Бащата на «нашия човек» бил докаран в Генуа на 10-годишна възраст. Там го наричали Иван Българина (Джовани ди Булгаро). Той увеличил богатството, което получил по наследство. Притежавал кораби и търгувал по цяло Средиземно море, затова и учил сина си да води кораби и да търгува. Момчето се родило през 1448 г., а през 1469 (на 21 год.) вече имал опит като мореплавател.
                Но търговия имало не само в Средиземно море. Португалският принц Енрике Мореплавателя създал португалската морска школа и изпратил много експедиции да изучават Атлантическия океан и африканските брегове. При него португалците достигнели Златния бряг - южното крайбрежие на Западна Африка. Принц Енрике умрял през 1460 година и експедициите били временно прекъснати. Но през 1469 г. Фернан Гомиш получил от крал Алфонсу монопол върху търговията със африканците. Получил я с условието да изпраща постоянно нови експедиции и да изследва поне по 100 лиги нови земи всяка година. Естествено, трябвали му матроси и капитани. Иван Българина усетил, че там може да има печалба и пратил сина си да плава с експедициите на Гомиш. Нашия човек станал втори помощник на един от капитаните. Плавал с португалците до Златния бряг и покрай изследванията въртял много изгодна търговия с местното население. Запознал се с Атлантическия океан и корабите на португалците - каравелите.
                В 1472 пристигнала вест, че баща му заболял и умрял. Върнал се в Италия и поел целия бизнес на баща си. Но Добруджанското деспотство отдавна го нямало и вече никой не защитавал интересите на българите. Властите на Генуа, пък и на другите страни във всички спорове вземали страната на сънародниците си, дори когато българите били очевидно прави. И нашият човек решил, че ще е хубаво, ако си направим своя държава. И започнал да мисли къде. Търсил срещи с известни мореплаватели и географи. Така се срещнал с Паоло Тосканели...

                Comment


                  #23
                  За корабите от онова време:
                  Най-разпространени океански кораби били караките:



                  за експедиции се използвали често по-малките и евтини каравели:

                  Comment


                    #24
                    Димитър56 написа Виж мнение
                    Предистория

                    И так, от къде се е появил «нашия човек»:
                    На 27 май 1387 година бил сключен договора между Добруджанското деспотство и република Генуа. С него се прекратявала войната между двете държави и се договаряли дружески отношения. Добруджанци завършили войната по море с една от най-големите морски сили на тогавашния свят «наравно»! Добруджанското деспотство се отваряло за търговци от Генуа, които може да живеят и да търгуват свободно по страната, а бълнарски търговци можели да живеят и да търгуват по земите на Генуа. Естествено, намерили се добруджански търговци, които решили да се възползват. Във Генуа се появила малка българска махала. Още повече, че и нещата във Добруджанското деспотство, пък и в цяла България, не вървели на добре.
                    През същата 1387 година турците били разгромени край Плочник от войските на Сърбия и Босна. Търновският цар и добруджанския деспот Иванко били васали на султана, но не пратили войска в помощ на сюзерена си. Затова султан Мурад I изпраща армия начело с Али паша, която нахлула през 1388 г. в двете български държави. Иванко устоял, но трябвало да признае васалитета си. Нататък историята на деспотството не е съвсем ясна. Твърди се, че имало заговор срещу деспот Иванко. Щом турците се изтеглили, господарят на Влашко Мирчо Стария нахлул в Добруджа и завзел Калиакра. Иванко трябвало да бяга и да моли сюзерена си (турския султан) за помощ. С турска помощ деспотът успял да си върне властта през 1392 или 93 година. Но през 1395 турците отново нахлули начело със същия Али паша. Според досегашната догма, която учихме по-рано в училище, Добруджанското деспотство в 1395 било унищожено окончателно. Но изглежда, че тази догма е на път да бъде оборена.
                    Според новите твърдения турците стигнали до Тулча, където на 17 май били подмамени в едно блато и затънали там. Там голяма част от тях била избита с копия и стрели от обединените сили на добруджанци и Влашко. Значителна роля изиграли генуезските арбалети, с които били въоръжени българите. Али паша трябвало да отстъпи с остатъците от армията. си. Така Иванко запазил владенията си.
                    Иванко обаче знаел, че ще има и следващи нападения. За да се подсигури, той създал резервна крепост в делтата на Дунав между средния и южния ръкав на реката. Отбил две нападения на турците през 1403 и 1408 г. При третото, през 1410 г., вече бил принуден да изостави Карвуна и Калиакра. Жените, децата и старците били изпратени зад северния ръкав на Дунав, където основават селище. Вероятно върху него израства днешния град Сулина.
                    Според турски и арабски анали Добруджанското деспотство е окончателно покорено през 1414 г. Тогава се смята, че е умрял Иванко. Според други обаче резервната крепост в делтата на Дунав става столица, а селището на левия бряг – неин сателит. Техен владетел станал братът на Иванко – Тертер. Това е последното убежище на останките от българската държава и то просъществува до около 1430 г. Тогава се смята, че е умрял Тертер. За съжаление нито той, нито Иванко са имали наследници.
                    Ще излезе, че яко се заяждам, но всъщност ти се кефя на полета на фантазията.
                    Тук виждам, че се опитваш да пишеш реалната история, но всъщност има доста митове и легенди.

                    Около 1387 - 1388 г. Иванко вероятно е Османски васал, но може и да не е. Реално, няма информация, има само предположения. Може би е бил в мир, за който съдейства Генуа. Опции много.
                    Походът на Али паша срещу Шишман от 1388 г. най-най-вероятно не засяга Иванко и владенията му. Походът е много подробно описан и няма паднали крепости от владенията на Иванко.
                    След 1388 - 1389 г. никой, никога повече не споменава за Иванко, а Мирчо Стари започва да се титулова "деспот на земите на Добротица и господар на Дръстър". Най-вероятно Мирчо през 1389 г., възползвайки се от военно-политическия вакуум в района (Шишман е смазан, Мурад е в Мала Азия, а Иванко е останал с Варна, Калиакра и още няколко крепости в района), да овладява, това което е останало от Добруджанското десподство.
                    Мирчо става много активен по Черноморска линия в следващата година и прави сплетни с анатолийски бегове срещу османците, което е показателно, че му се отваря сериозен простор по крайбрежието. През 1391 г. османците се задействат срещу него, превземат Дръстър и околностите, нахлуват във Влахия и го правят свой васал. За Варна, Калиакра и околностите не се казва нищо. Ясно е че Мирчо се изтегля оттам, но не е ясно кой идва на негово място.
                    Едната и най-вероятната опция е районът да е под властта на местен феодал, който веднага се е поставил под властта на османците. При всички случаи, за Иванко не се говори. Дали той е бил жив тогава, няма как да се знае. В самото начало на 1397 г., този местен феодал, който контролира Калиакра, помага на унгарския крал Сигизмунд да избяга към Константинопол, след поражението при Никопол. Отново, никой не говори за Иванко.
                    През 1399 г. татарите на Актав (един от двамата бегове на хан Тохтамъш, който е разбит малко преди това от Монголите на Темерлан) нахлуват в Добруджа и превземат Варна. От кого я превземат - неясно, явно от същия този местен феодал. Не е ясно и дали въпросните татари действат с благословията на Баязид или не. Доказателства има и в двете посоки. Ако действат с благословията, то се пита, къде е кривнал въпросния феодал. По същото време вероятно пада и Калиакра.
                    През 1402 г. Калиакра е владения на Генуа, които вероятно я превземат след османския разгром при Анкара през юли. Колко време се задържат те там е неясно, но вероятно не е било много.
                    Много е вероятно около 1405 г. Мирчо Стари пак да нахлува в Добруджа, възползвайки се от поредния политически и военен хаос. Този път власите се задържат повечко и са изтикани от Мехмед I около 1416 - 1417 г., когато целият район, включително делтата на Дунав, е поставен под османски контрол.
                    И да е оживял Иванко след 1388 г., то вероятно е бил ликвидиран от татарите 11 години по-късно. А с него и всякакви формални останки от Добруджанското деспотство.
                    Относно Тертер, дето властва над Дръстър и Иванко (Йоанко) - по всичко личи, че са един и същ човек.
                    Колкото до Северна Добруджа и делтата на Дунав - Добротица държи няколкото крепости там през 60-те години на XIV век, но около 1370 г. ги губи от генуазци и татари. За градене на резервни крепости и прочие в началото на XV век, когато районът се държи от генуазци и татари, няма как да говорим.

                    Тоест, твоят човек трябва да се е измъкнал от Добруджа преди 1399 г. или пък да го вържеш някак си с овладяването на Калиакра от генуазците в самото начало на XV век.
                    Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                    Comment


                      #25
                      1951 написа Виж мнение
                      Тук виждам, че се опитваш да пишеш реалната история, но всъщност има доста митове и легенди.
                      Няма да споря тук по реалната история на Добруджанското деспотство, защото не е по темата. Ако искаш, отвори такава тема и се обади.

                      1951 написа Виж мнение
                      Тоест, твоят човек трябва да се е измъкнал от Добруджа преди 1399 г. или пък да го вържеш някак си с овладяването на Калиакра от генуезците в самото начало на XV век.
                      Вече писах, че дядо му се установява в Генуа през 1430. От къде - отделен въпрос. Предлагам да спрем до тук, за да продължим по темата.

                      Comment


                        #26
                        Сун Дзъ написа Виж мнение
                        да са отишли 100-150 човека от примерно 200-300 тръгнали (поне половината ще потънат, умрат от скорбут и т.н болести)
                        Загуби по пътя ще има, но чак пък 50 % !? Даже негрите-роби, които са били превозвани в отвратителни условия, рядко давали толкова загуби. А ако корабът е добре подготвен (Колумб плавал до Америка само 1 месец) може да се размине и без смъртни случаи.

                        Сун Дзъ написа Виж мнение
                        някаква кооперация с местните индианци. Набиране и обучаване на младежи за армия, създаване за няколко години на "еничари" ако щеш.
                        Разбира се! Тъкмо стигнах до този момент, но ме отклонихте за "предисторията".
                        А испанците от 1492 се активират и нещо трябва да се направи.

                        Comment


                          #27
                          Димитър56 написа Виж мнение
                          Възможности за забогатяване определено е имало! Защото е имало много богати хора. Например, дон Медина Сидония от Испания, който имал 100 собствени кораба. И към него се обрьщал Колумб с молба за помощ, но неуспешно. Впрочем, и кралете често били финансирани от банкери и търговци.
                          Е, да сравняваш един от най-могъщите феодали в Европа с търговец е несериозно.
                          Но хайде да приемем, че по някакъв начин е организирал 10-15 или 20 търговси кораба, значи максимум 500-600 души на тях, със загубите около 300-400 в Манхатън


                          Кажи обаче как са се справили от към човешкият фактор, защото виждам, че завоеванията са по испански модел ?
                          Испанци и португалци, поради дългите войни в Европа и с маврите имат хиляди прекрасно въоръжени, обучени и с богат боен опит благородници и войници. Те са калени, сурови ако щеш и дефакто са си професионални главорези.
                          Не става да събереш няколко стотин български селяни, които до вчера са копали или гонили овцете и да имаш войните на Кортес или Писаро. Не забравяй, че тези хора често са се изправяли един към няколко стотин - на това са способни само професионални войници с перфектна дисциплина в боя, неща за които са необходими дълги години обучение и боен опит.

                          Другото - огнестрелни оръжия, барут и брони. Откъде ?
                          Това все са неща изискващи много познания и техника. Барутът в ония години се прави само в отделни арсенали и съвсем не е лесно достъпен, особенно в количества като за военни действия.
                          Оръдия, аркебузи и мускети се правят от малко майстори - не е достатъчно да имаш под ръка ковач..... И т.н.

                          Comment


                            #28
                            Димитър56 написа Виж мнение
                            Няма да споря тук по реалната история на Добруджанското деспотство, защото не е по темата. Ако искаш, отвори такава тема и се обади.
                            To няма какво да се спори по въпроса. Аз ти пиша как са били нещата, ти ако си решил да го удряш на тотална фантазия, нямаш грижи.



                            Сун Дзъ написа Виж мнение
                            Кажи обаче как са се справили от към човешкият фактор, защото виждам, че завоеванията са по испански модел ?
                            Испанци и португалци, поради дългите войни в Европа и с маврите имат хиляди прекрасно въоръжени, обучени и с богат боен опит благородници и войници. Те са калени, сурови ако щеш и дефакто са си професионални главорези.
                            Не само това, но и Португалия, и Испания (Кастилия) правят по една генерална репетиция по колонизация и избиване на местното население. Португалците с Азорските острови (вярно, без местно население), а испанците с Канарските острови. Всичко това, преди 1492 г.
                            Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                            Comment


                              #29
                              Аз ти пиша как са били нещата
                              Не знаех, че си бил пряк свидетел! А иначе нещата са доста неясни и спорни...

                              и Португалия, и Испания (Кастилия) правят по една генерална репетиция по ... избиване на местното население. Португалците с Азорските острови (вярно, без местно население)

                              Comment


                                #30
                                хайде да приемем, че по някакъв начин е организирал 10-15 или 20 търговски кораба
                                Хайде. 20 даже са много, нека бъдат 10. 500-600 души са само екипажите на 10-20 кораба. Отделно товара и пътниците. Впрочем, трябва да обсъдим и размерите на корабите. Най-големите караки са могли да превозват над 1000 души.
                                И така, нашият човек към 1474 имал 10 кораба: 8 средно големи търговски, които плавали по Средиземно море и две каравели, купени през 1471-72 в резултат на плаванията до Гвинейския залив. През 1475 с двете каравели открива и изследва бреговете на Северна Америка. Предвидливо си носи стока за търговия с по-изостанали народи и се връща с кораби, натоварени със скъпи кожи. Експедицията се изплаща.

                                Comment

                                Working...
                                X