1900 Германците не се мислят за толкова велики колкот не са

[De Ruyeter]

Преди да започнем с хипотетивката по същество, защото тя е доста примамлива като разстановка на силите, а Германия в края на 19 и началото на 20 век наистина се чувства като второкласна да не кажем и третокласна морска сила - виждате, че те имат 8 ББО, най-много от всички спрямо флота им. Корабите им видим имат по-малък калибър и по-дебела броня - първо 240мм, после 283мм, което означава, че не се поставят в "А" група с останалите велики сили. Все пак обаче трябва да разберем няколко неща и да си отговорим на няколко въпроса:
Към какво се стреми всяка една държава:
1. Великобритания - запазване на статуквото;
2. Германия - преразпределение на благата чрез преразпределяне на колониите
3. Франция - запазване на статуквото и най-вече търсене на адекватен съюз срещу Германия
4. Русия - строи флот срещу Япония, което означава че ще бъде и вероятен противник на Великобритания.
5. Япония - млада набираща мощ империалистическа държава, целяща да укрепи позициите в далечния изток.
6. САЩ - изолационисти, победители срещу Испинаия, потенциални противници на Япония, има базирани техни кораби в Манила като американска база, която е близко до японските острови.

[De Ruyeter]

Исторически трябва да вземем предвид (ако се вписва в хипотетивката) Актът за отбрана на Великобритания от 1889 г., който е изключително ключов, тъй като с него се въвежда двудържавния стандарт, който е насочен главно към флотовете на Франция и Русия. Към този момент Германия е разглеждана по-скоро като съюзник. През 1898 г. е приет първи германски морски закон, който предвижда, че флотът трябва да се състои от 4 ескадри по четири линейни кораба (16 кораба) и две ескадри от по четири броненосеца за брегова отбрана + 1 флотски флагман. През 1900 г. е приет нов Закон за флота в който се предвижда създаването на 4 ескадри от по 8 линейни кораба или общо 32 линейни кораба + 2 флагмански броненосеца = 34. Този вече планиран флот стряска Великобритания и тя вече променя политиката си към Германия. Към 1900 г. Кралският флот притежава 20 нови додредноута (типове Роял Соверин - 7 ед., Худ - 1 ед., Ринаун - 1 ед., Маджестик - 9 ед. и Сенчуриън - 2 ед.). В процес на строителство са класовете Дънкан (6 ед.), Лондон (3 ед.) и Формидабъл (3 ед.) и Канопус (6 ед.)
Освен това има и стари барбетни броненосци тип "Адмирал" - 6 единици, Девастейшън - 2 ед., Виктория - 2 ед., реално 1 останала след потъването на единия; Трафалгар - 2 ед., Колъсъс - 2 ед., Инфлексибъл 1 ед.

[De Ruyeter]

Оттук нататък може да мислим в две посоки:
Русия продължава да строи флот за "нуждите на Далечния Изток" към 1900 г., но войната с Япония макар и неизбежна може да се отложи и да избухне на 1904 г., а 1914 г. Тогава вече Великобритания трескаво ще се нуждае от съюзници и в Европа и в Далечния изток. Военната мощ на Русия, неизпитана в ужаса на Руско-японската война ще прилича на един огромен балон, количества има, качество не. Към 1914 г. Русия ще разполага със сериозен броненосен флот от 20-на броненосеца (5 тип Бородино, 3 Победа, Ретвизан, Цесаревич, Сисой Великий, Наварин, 5 нови броненосеца в Черно море, 2 модифицирани Бородино - няма да са като Император Павел, тъй като не е имало война от която да си направят изводи за слабостите на корабите им. Общо към 20 нови и 5-6 антики, и към 4 дредноута пръснати в различни театри. По това време японците биха имали адекватни сили срещу руския далекоизточен флот от 10 броненосеца и протолинейни крайцери - Ибуки, Тсукуба, Икома и Курама. Това означава, че Русия трябва да държи постоянно в японски води поне 10 броненосеца, леки, бронепалубни и броненосни крайцери. Французите биха помогнали евентуално с 2-3 стари броненосеца или броненосни крайцера на Русия, но тогава и Англий като противовес би изпратила ескадра или две броненосци в Уей-Хай-Уей. При такава разстановка на силите САЩ биха запазили (поне на първо време неутралитет), но не пречи да демострират подкрепата за Франция и Русия като докарат 4 броненосеца в Манила. Лошото е че охраняващите сили са им малко.... В Европа Великобритания би могла с лекота да наложи морска блокада на крайбрежието на Франция. Ако и Австро-Унгария се включи на английска страна става още по-сложно за французите. Германският флот........Да речем да имат 20 броненосеца и 8 дредноута +4 линейни крайцера. С 10 броненосеца + 8 дредноута биха блокирали руския балтийски флот. С 4 линейни крайцери + леки крайцери, а защо не и ескадра английски линейни крайцери биха могли да атакуват източното крайбрежие на САЩ и впоследствие да се базират някъде по Карибите и да зареждат от английски въглищни бази......Давам всичко схематично.

[De Ruyeter]

Продължавам да развивам темата, тъй като намерих малко време. И така Pax Britanica от 1880, не е същата от 1906 г. Докато през 80-те години на Х²Х век британската промишленост е 30.7% от световната, то към 1906 г. пада до 14%. Появяват се много врагове и това е неминуемо. Докато през ветроходната епоха Великобритания може да се справи с обединените френско-испански сили по море, то в началото на 20 век коалиция от Франция, Русия, Германия, от своя страна подпомагана от Австро-Унгария е крайно нежелана. Германия и САЩ са новите икономически колоси. Германия открито декларира имперските си амбиции. Тъй като светът вече е поделен между старите колониални държави, за да има интерес Германия да влезе в орбитата на Великобритания като съюзник трябва да се случи това, което се обсъжда в английския парламент, а именно - предоставяне на част от английските колонии на концесия на Германия, така че те да могат да ги експлоатират и дори да изградят техни бази за зареждане на корабите си. През 1912 г. лорд Хейлборн отива в Берлин с предложение за предоставяне на концесия на част от английските бази, но така и не се уточняват кои точно следва да бъдат преотстъпени и за какъв срок.
При поява на бази у Германия ще се промени цялата концепция на флота. Вече няма да има нужда от рейдери, а от изграждане на флот от стационери - големи крайцери ²-ви ранг или броненосци втори клас (то и без това германските броненосци с 240мм оръдия идеално пасват за тази роля). Кралският флот ще бъде разтоварен от бремето да пази толкова бази. Ще може да се насочи основните си сили към други театри. Ако германците пратят 10-те си стари броненосеца + Фюрст Бисмарк ще могат да оставят срещу Русия 10 броненосеца от класовете Брауншвайг и Дойчланд срещу 5 Бородино, 3 Победа, Цесаревич, Ретвизан, Сисой Великий и Наварин в Балтика. Руснаците ще имат и 4 Гангута, а германците могат да поддържат 8 дредноута (4 Насау и 4 Хелголанд). Така ще запечатат руския флот в Балтика. С останалите сили - 5 дредноута тип Кайзер и 3 линейни крайцера могат да се присъединят към английски флот, който трябва да се раздвои между Франция и САЩ. Към 1914 г. френският флот е основно броненосен. Първите дредноути тип Курбе влизат в строя към 1915 г. По-сериозна заплаха е американския флот, като количество. Липсата на леки сили ще спъва обаче настъпателните му действия. Реално ще трябва да се пребазира в Ямайка няколко английски ескадри, докато други няколко патрулират из Ламанш и в Средиземно море.

[De Ruyeter]

Продължавам да чета и анализирам документите от края на 19 и началото на 20 век и взаимоотношенията между великите сили. През 1895 г. Русия кани Великобритания да се включи заедно с Франция, Германия и Русия в окупацията на полуостров Ляодунг, но тя отказва и оттогава започва неформални преговори за сключване на съюз с Япония. Съюзът става реалност през 1902 г. Междувременно японският флот се строи изключително в Англия. Само един броненосен крайцер е построен в Германия и един във Франция. Макар и да е страна в "Сърдечната Антанта" Великобритания снабдява с оръжие и основния опонент на своя уж съюзник Русия - Япония. Единствената цел е запазване на статуквото в Далечния изток, а всъщност да запази нейните колонии. През 1904 г. съюзниците Русия-Великобритания въобще не се гледат като съюзници вече. Кайзер Вилхелм ²² умело използва политическата ситуация да тласна "повелителия на Тихия океан" както нарича той Николай ²² на едни военноморски учения към конфликт с Япония, като цели отслабване на руския балтийски флот, което е задния двор на Германия и е логично, но освен това Германия не е в коалиция с Русия и това също е нормално да си прецакаш другарчето. Положението на Великобритания е трудно тъй като се стреми да бъде балансьор на интересите си в един все по-сложен, милитаризиращ се свят, пълен с нови технологии.

[Todor]

През тези години се наблюдава едно преразпределение на силите.За ужас и на французи и англичани Германия се обединява (частично без австрийската част).Сигурно е разигравн вече ,но какво би станало ,ако съюзът на 3-амата императори бе изтраял до 1914?Това би било класическа война Запад-Изток.При това Русия ,щеше ,да е в най добра ситуация,тъй ,като на нейна територия бойни действия ,няма как да се водят.При това положени и ВСВ ,най вероятно нямаше ,да я има.За мен Западът няма шанс ,дори и Испания и Италия ,да са от тях.Спорен момент биха били Балканите и преразпределянето им.Най вероятно пак биха се появили австро-руските различия ,което пък би довел до нов конфликт след 20-30 години.Целият запад срещу Русия(без ПСВ няма революция и Русия ,щеше да си е непроменена)

[De Ruyeter]

[De Ruyeter]

1

[Kramer]

Тука за съюз Британия-Германия има доста препъникамичета - Англо-бурска война, Пантера-шпрунг и т.н.т.

[Avelon]

Противоречията между трите империи са твърде големи, за да изтрае въпросния съюз до 1914-та. А и защо да е до 1914-та година? Според мен, при такъв съюз можеше и по-рано да избухне голяма война, най-малкого с Русия зад гърба си, Германия щеше да се чувства в по-силна позиция спрямо Франция и Великобритания и можеше по-рано да започне агресивни действия. Но дори да се стигне до голяма война, тя ще се случи по много по-различен начин, според мен. Първо, Русия би парирала всякакви агресивни действия на Австро-Унгария към Сърбия и е невъзможно да има война между тях, не и без да се разпадне съюза на тримата императори. Второ, Русия би имала някакъв интерес от такава война, ако получи придобивки за сметка на Османската империя, но ако османците са на страната на "източния блок", то Руската империя не би имала кой знае каква мотивация да воюва. Трето, при стабилен, дълготраен и агресивен "източен блок" "западният блок" би потърсил някакво противодействие и би се опитал да привлече по-рано САЩ на своя страна. Кога биха могли да ангажират САЩ в Европа и кога САЩ ще са готови да се намесят със сериозни сили е друг въпрос, но най-вероятно ще се случи по-рано, от колкото в текущата реалност т.е. западът не е като да няма шанс срещу изтока. В текущата реалност Германия не успява да победи на Западния фронт и дори да използва силите, които хвърля срещу Русия, се съмнявам, че това би променило много нещата. Идват ми още доста неща на ум за тази алтернативка, но според мен тя е невъзможна заради големите противоречия между Германия и Австро-Унгария от една страна и Русия.

[Димитър56]

Аз лично бих заложил на съюз между Германия и Русия, в който да се осигури икономическо проникване на немски капитал в Русия, развитие на двете империи и формиране на политическо нещо, което ще доминира в Евразия, което е ужас за Великобритания.

Съюзът на тримата императори:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8

По време на Руско-Японската война Германия прави опит за възстановяване на съюзническите отношения. В реалната история не се е получило, но да допуснем, че са успели.
От 1905 Съюзът на тримата императори е възстановен. Франция е в паника, но Русия и Германия я успокояват, че ще гарантират териториалната и цялост, ако се присъедини към съюза.
Започва борба за привличане на Франция и Италия между двете сили - Съюзът на тримата императори и съюза Англия-Япония...

[Димитър56]

Съюзът на тримата императори: Какво е нужно да се случи?
1. Руснаците да са малко повече ядосани на Англия за съюза й със Япония. И на Франция задето не ги подкрепи в руско-японската война.
2. Германия да разбере, че главният й враг е Англия, а не Франция и Русия. Защото борбата е кой да е лидер в света, а Англия няма да отстъпи мястото на никого.

Единствения проблем е борбата между Русия и Австро-Унгария за влияние на Балканите. Но ако германците притиснат Австрия, въпроса може да бъде решен. Русия печели сигурност на западните си граници, Германия - достъп до безкрайните суровинни ресурси на Русия.
И един голям проект, който може да вбеси Англия: ЖП линията Европа-Китай. В 1905 вече е завършена Транссибирската железница. По нея Германия и всички други страни могат да търгуват с Китай и другите страни от Източна Азия, без да зависят от морските пътища, контролирани от британския флот.

и така през 1905 започват разговорите, а през 1906 съюзът вече е факт. Както и в реала, към него се присъединява Италия. Османската империя и България - също. Сега, когато Русия и Германия са съюзници няма проблем русофили и германофили да се разберат помежду си.
Франция и Белгия вероятно ще останат в съюз с Англия и Япония.
САЩ, както и в реала, ще чакат да видят как ще се развие войната, за да се включат, когато им е изгодно.