Как точно османските турци са озвучавали думата "роб" през 14-15-16-17-18 и 19 в.?

[KIZIL DELI]

Друг е въпросът, че след като във всички османски документи е "ясир", значи е "ясир" и лингистичните баяния аджеба да се докаже че е "есир", "мисир" и т.н., отново потвърждават моята теза

точно наопаки, мислим дека документите (а и хрониките) да пишат есир, а не ясир, както твръдеше проф. Добрев. Как точно са "извратили" цариградски българи нещо си мисля, че е ирелевантно.

AquilaBG, есир значи роб и работата тръгна от робския пазар (есир базаръ) в Истанбул, който разбира се няма отношение (или съсвсем периферно) към темата с имагинерния демографски колапс.

П.П.

За съжаление това не може да се разбере по изписването, което е еднакво и за двете форми. Ще трябва да се разбере по друг начин.

Анджак де, как ще го разберем? Нали не от диалектите и от турския на цариградските българи, или?

[Гост]

Разбира се, въпросната дума няма абсолютно никакво значение за дискусията. Друг е въпросът, че след като във всички османски документи е "ясир", значи е "ясир" и лингистичните баяния аджеба да се докаже че е "есир", "мисир" и т.н., отново потвърждават моята теза, че лингвистиката, поне в родния й бг вариант е бош лаф работа.
По-горе един лингвист беше изръсил, че всички арабски заемки започващи с "а" в турския се променят на "е" - например "амир" става "емир". Да ама какво правим с "аллах", който противно на лингвистичните закони си остава "аллах", а не става "еллах"?

Не Лингвистиката, а медиевистиката във въпросния вариант е повече от бош лаф работа!

В действителност ти за пореден път ми приписваш нещо, което никога не съм писал,
дано да можеш да го проумееш:
Всъщност, в турския език арабските заемки с А се адаптират с Е - амир-емир!!!

[KIZIL DELI]

Всъщност, в турския език арабските заемки с А се адаптират с Е - амир-емир!!!

И кат се адаптират така как го докара този ясир тогава? Амир - емир хубаво, ама асир - не било есир (ами ясир)? Вземи си избери какво точно поддържаш.

[Stan]

Не Лингвистиката, а медиевистиката във въпросния вариант е повече от бош лаф работа!

Всъщност ти за пореден път ми приписваш нещо, което никога не съм писал, дано да можеш да го проумееш:
Всъщност, в турския език арабските заемки с А се адаптират с Е - амир-емир!!!

Ама, професоре, моля ви се! Нали точно това и аз казвам! Ако в турския арабските заемки с А се адаптират с Е, то би трябвало Аллах да стане Еллах! А на турски "ел" ако не се лъжа значи "вятър", т.е. "Аллах" е "вятър" работа! Аннаааа....!!!!! Предполагам, че ако се задълбаем, ще се окаже, че има една камара арабски заемки в турския, в които "а" си остава "а", като да речем "абдал"

[KIZIL DELI]

има една камара арабски заемки в турския, в които "а" си остава "а", като да речем "абдал"

е ай сега може и ябдал да е, както го наричат цариградските българи

[Изчезнал Безследно]

И аз да се намъкна между шамарите - думата "асир" я има и в иврит (אָסִיר) и трябва да е доста древна, защото е в Петокнижието (Битие 39:22).
Означава "затворник".
Започва с "алеф", не с "йод".

[Гост]

Ако в турския арабските заемки с А се адаптират с Е, то би трябвало Аллах да стане Еллах!
А на турски "ел" ако не се лъжа значи "вятър",...

Такава дума в турския език няма!

Въпросният теоним не е заемка от арабския в турския език,
а в диалектите от 8-9 в. на средноазиатските огузски племена.

На основата на тези племена в Мала Азия и вече през 13-14 в. се формира турската народност,
а съответно и книжовният турски език.

При това положение, валидността на гореприведената формулировка се запазва,
като случаите от рода на абдал си остават изключения.

Подобни изключения не само потвърждават правилото, но и трябва да бъдат отделно обяснени,
най-вероятно със специфичните време и място на заемане или пък с вида и характера на началното А.

[KIZIL DELI]

проф. Добрев, убеди ме, че и лингвистиката ти е на същия хал като вещината ти по история!

[Гост]

проф. Добрев, убеди ме, че и лингвистиката ти е на същия хал като вещината ти по история!

Продиктуваното не само от непознаване на съответната материя голословно отрицание
не е особено добър атестат за своя автор:

[Гост]

С риск да се проявя като пълен лаик по темата, какъвто съм наистина, както и да не допринеса нищо съществено по нея - но не се сдържах - драги съфорумци, какво значи тази така съществена дума ясир/есир/йесир? Канех се по-рано да попитам, ама виждам че преди малко Кухулин е написал превода "пленник", това ли е? И защо е толкова съществена за дискусията, отделихте й доста внимание и то няколко човека, явно че не е случайно? Питам от чисто любопитство, не съм османист, в Гугъл ми излизат само собствени имена, а и не съм сигурен че има такава дума в българския език...

Думата има и значение "роб" и на основата на това значение е образувано и двусъставното название Ясир-пазар като име на робски пазар в Цариград, който просъществува до около началото на миналия век.

Наличието и функционирането на този пазар чак до това време е неоспоримото доказателство, че в Империята се практикува нашироко и робството.

Робството по отношение на българите е един от основните фактори за колапса на българската народност през първите десетилетия на Завоеванието.

[НВС]

Думата има и значение "роб" и на основата на това значение е образувано и двусъставното название Ясир-пазар като име на робски пазар в Цариград, който просъществува до около началото на миналия век.

Наличието и функционирането на този пазар чак до това време е неоспоримото доказателство, че в Империята се практикува нашироко и робството.

...както и факта, че и до сега в Казанлък се произвеждат казанчета...

[Кухулин]

Не съм убеден, че този преход е резултат от адаптация. По-скоро е собствено турски и се случва около XV в. Може да греша, но засега впечатлението ми е такова. Ще поразровя.

При Пахимер е отразена формата Амуриос < амир, брат на Настратиос (< Насрадин < Насър ад-Дин). Звучи малко нескромно, но вероятно съм прав.

[Гост]

Като че ли формата yasir е първична в турския език (< أسير asir; > (y)esir), защото:
1) е най-близка до арабския етимон;
2) е разпространена в много славянски езици (ясырь);
3) е запазена и до днес в диалектите.
Без да съм задълбавал в проблема, струва ми се, че българите са я заели доста рано от турския език, понеже прехода /а/ > /е/ изглежда стар, например alma > elma "ябълка". Не съм сигурен обаче дали приликата в изменението не е случайна.

Това не са етимологични преходи или редувания, а комбинаторни фонетични промени на диалектна основа, като в първия случай протезата стеснява твърдата широка незакръглена гласна до мека, а във втория случай е налице регресивна асимилация по закона за вокалната хармония.

Тоган пише, че огузите произнасят emir като khamır, а огузи и огузски племена в турската история по принцип има преди края на 13-и в.

В тази си форма думата khamır трябва да е заета в диалектите на група огузски племена още преди края на 10-и в. и то на територията на Средна Азия.

Следователно арабизмът emir е зает вторично-допълнително в османотурския език след началото на 14-и в. и то на територията на Мала Азия.

[Кухулин]

Тоган пише, че огузите произнасят emir като khamır, а огузи и огузски племена в турската история по принцип има преди края на 13-и в.

В тази си форма думата khamır трябва да е заета в диалектите на група огузски племена още преди края на 10-и в. и то на територията на Средна Азия.

Следователно арабизмът emir е зает вторично-допълнително в османотурския език след началото на 14-и в. и то на територията на Мала Азия.

Твърде интересно, благодаря. Това доста добре обяснява иначе сложния казус.

[Христо Тамарин]

На тоя пазар ясири ли са продабавали аджеба или есири?

Ами точно тази е формата на думата по онова време, а не съвременната форма с Е!

Според мене нещата са по-прости, отколкото са представени в темата. В турският език думата вероятно винаги си е била esir, поне фонематично. В сравнение обаче с българското Е, турското Е е много по-широко и българите го възприемат като Я. Или поне турското Е от нашенските турски диалекти, включително гагаузкият диалект на турският език. Има сведение от 15-ти век, май беше от Константин Костенечки, където авторът обяснява как звучала буквата ѣ (ят, е двойно): както в турската дума бѣн (аз) - такъв пример се дава. А от друга страна, в надписите от 2-рото българско царство буквата ѣ определено се употребявала със звучене Я: "повиновахѫ сѧ понеже иного црѣ не имѣхѫ развѣ мене" (из Търновският надпис на цар Иван Асен).

И тъй, за турците Е-то в esir си е било винаги Е, ама за българите е било ѣ, както в думите вѣра, лѣто, млѣко. Наблюдаваме нещо като интерференция между езиците.