Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Как точно османските турци са озвучавали думата "роб" през 14-15-16-17-18 и 19 в.?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Stan написа Виж мнение
    Друг е въпросът, че след като във всички османски документи е "ясир", значи е "ясир" и лингистичните баяния аджеба да се докаже че е "есир", "мисир" и т.н., отново потвърждават моята теза
    точно наопаки, мислим дека документите (а и хрониките) да пишат есир, а не ясир, както твръдеше проф. Добрев. Как точно са "извратили" цариградски българи нещо си мисля, че е ирелевантно.

    AquilaBG, есир значи роб и работата тръгна от робския пазар (есир базаръ) в Истанбул, който разбира се няма отношение (или съсвсем периферно) към темата с имагинерния демографски колапс.

    П.П.
    За съжаление това не може да се разбере по изписването, което е еднакво и за двете форми. Ще трябва да се разбере по друг начин.
    Анджак де, как ще го разберем? Нали не от диалектите и от турския на цариградските българи, или?

    Comment


      #17
      Stan написа Виж мнение
      Разбира се, въпросната дума няма абсолютно никакво значение за дискусията. Друг е въпросът, че след като във всички османски документи е "ясир", значи е "ясир" и лингистичните баяния аджеба да се докаже че е "есир", "мисир" и т.н., отново потвърждават моята теза, че лингвистиката, поне в родния й бг вариант е бош лаф работа.
      По-горе един лингвист беше изръсил, че всички арабски заемки започващи с "а" в турския се променят на "е" - например "амир" става "емир". Да ама какво правим с "аллах", който противно на лингвистичните закони си остава "аллах", а не става "еллах"?
      Не Лингвистиката, а медиевистиката във въпросния вариант е повече от бош лаф работа!

      В действителност ти за пореден път ми приписваш нещо, което никога не съм писал,
      дано да можеш да го проумееш:
      Всъщност, в турския език арабските заемки с А се адаптират с Е - амир-емир!!!
      Last edited by ; 24-04-2012, 00:28.

      Comment


        #18
        проф. Добрев написа Виж мнение

        Всъщност, в турския език арабските заемки с А се адаптират с Е - амир-емир!!!
        И кат се адаптират така как го докара този ясир тогава? Амир - емир хубаво, ама асир - не било есир (ами ясир)? Вземи си избери какво точно поддържаш.

        Comment


          #19
          проф. Добрев написа Виж мнение
          Не Лингвистиката, а медиевистиката във въпросния вариант е повече от бош лаф работа!

          Всъщност ти за пореден път ми приписваш нещо, което никога не съм писал, дано да можеш да го проумееш:
          Всъщност, в турския език арабските заемки с А се адаптират с Е - амир-емир!!!
          Ама, професоре, моля ви се! Нали точно това и аз казвам! Ако в турския арабските заемки с А се адаптират с Е, то би трябвало Аллах да стане Еллах! А на турски "ел" ако не се лъжа значи "вятър", т.е. "Аллах" е "вятър" работа! Аннаааа....!!!!! Предполагам, че ако се задълбаем, ще се окаже, че има една камара арабски заемки в турския, в които "а" си остава "а", като да речем "абдал"

          Comment


            #20
            Stan написа Виж мнение
            има една камара арабски заемки в турския, в които "а" си остава "а", като да речем "абдал"
            е ай сега може и ябдал да е, както го наричат цариградските българи

            Comment


              #21
              И аз да се намъкна между шамарите - думата "асир" я има и в иврит (אָסִיר) и трябва да е доста древна, защото е в Петокнижието (Битие 39:22).
              Означава "затворник".
              Започва с "алеф", не с "йод".
              "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
              FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

              Comment


                #22
                Stan написа Виж мнение
                Ако в турския арабските заемки с А се адаптират с Е, то би трябвало Аллах да стане Еллах!
                А на турски "ел" ако не се лъжа значи "вятър",...
                Такава дума в турския език няма!

                Въпросният теоним не е заемка от арабския в турския език,
                а в диалектите от 8-9 в. на средноазиатските огузски племена.

                На основата на тези племена в Мала Азия и вече през 13-14 в. се формира турската народност,
                а съответно и книжовният турски език.

                При това положение, валидността на гореприведената формулировка се запазва,
                като случаите от рода на абдал си остават изключения.

                Подобни изключения не само потвърждават правилото, но и трябва да бъдат отделно обяснени,
                най-вероятно със специфичните време и място на заемане или пък с вида и характера на началното А.
                Last edited by ; 28-04-2012, 10:31.

                Comment


                  #23
                  проф. Добрев, убеди ме, че и лингвистиката ти е на същия хал като вещината ти по история!

                  Comment


                    #24
                    KIZIL DELI написа Виж мнение
                    проф. Добрев, убеди ме, че и лингвистиката ти е на същия хал като вещината ти по история!
                    Продиктуваното не само от непознаване на съответната материя голословно отрицание
                    не е особено добър атестат за своя автор:
                    Attached Files

                    Comment


                      #25
                      AquilaBG написа Виж мнение
                      С риск да се проявя като пълен лаик по темата, какъвто съм наистина, както и да не допринеса нищо съществено по нея - но не се сдържах - драги съфорумци, какво значи тази така съществена дума ясир/есир/йесир? Канех се по-рано да попитам, ама виждам че преди малко Кухулин е написал превода "пленник", това ли е? И защо е толкова съществена за дискусията, отделихте й доста внимание и то няколко човека, явно че не е случайно? Питам от чисто любопитство, не съм османист, в Гугъл ми излизат само собствени имена, а и не съм сигурен че има такава дума в българския език...
                      Думата има и значение "роб" и на основата на това значение е образувано и двусъставното название Ясир-пазар като име на робски пазар в Цариград, който просъществува до около началото на миналия век.

                      Наличието и функционирането на този пазар чак до това време е неоспоримото доказателство, че в Империята се практикува нашироко и робството.

                      Робството по отношение на българите е един от основните фактори за колапса на българската народност през първите десетилетия на Завоеванието.

                      Comment


                        #26
                        проф. Добрев написа Виж мнение
                        Думата има и значение "роб" и на основата на това значение е образувано и двусъставното название Ясир-пазар като име на робски пазар в Цариград, който просъществува до около началото на миналия век.

                        Наличието и функционирането на този пазар чак до това време е неоспоримото доказателство, че в Империята се практикува нашироко и робството.

                        ...както и факта, че и до сега в Казанлък се произвеждат казанчета...
                        Last edited by НВС; 08-05-2012, 10:48.
                        "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

                        Comment


                          #27
                          Кухулин написа Виж мнение
                          Не съм убеден, че този преход е резултат от адаптация. По-скоро е собствено турски и се случва около XV в. Може да греша, но засега впечатлението ми е такова. Ще поразровя.
                          При Пахимер е отразена формата Амуриос < амир, брат на Настратиос (< Насрадин < Насър ад-Дин). Звучи малко нескромно, но вероятно съм прав.

                          Comment


                            #28
                            Кухулин написа Виж мнение
                            Като че ли формата yasir е първична в турския език (< أسير asir; > (y)esir), защото:
                            1) е най-близка до арабския етимон;
                            2) е разпространена в много славянски езици (ясырь);
                            3) е запазена и до днес в диалектите.
                            Без да съм задълбавал в проблема, струва ми се, че българите са я заели доста рано от турския език, понеже прехода /а/ > /е/ изглежда стар, например alma > elma "ябълка". Не съм сигурен обаче дали приликата в изменението не е случайна.
                            Това не са етимологични преходи или редувания, а комбинаторни фонетични промени на диалектна основа, като в първия случай протезата стеснява твърдата широка незакръглена гласна до мека, а във втория случай е налице регресивна асимилация по закона за вокалната хармония.

                            Тоган пише, че огузите произнасят emir като khamır, а огузи и огузски племена в турската история по принцип има преди края на 13-и в.

                            В тази си форма думата khamır трябва да е заета в диалектите на група огузски племена още преди края на 10-и в. и то на територията на Средна Азия.

                            Следователно арабизмът emir е зает вторично-допълнително в османотурския език след началото на 14-и в. и то на територията на Мала Азия.
                            Last edited by ; 25-09-2012, 14:07.

                            Comment


                              #29
                              проф. Добрев написа Виж мнение
                              Тоган пише, че огузите произнасят emir като khamır, а огузи и огузски племена в турската история по принцип има преди края на 13-и в.

                              В тази си форма думата khamır трябва да е заета в диалектите на група огузски племена още преди края на 10-и в. и то на територията на Средна Азия.

                              Следователно арабизмът emir е зает вторично-допълнително в османотурския език след началото на 14-и в. и то на територията на Мала Азия.
                              Твърде интересно, благодаря. Това доста добре обяснява иначе сложния казус.

                              Comment


                                #30
                                проф. Добрев написа Виж мнение
                                KIZIL DELI написа Виж мнение
                                На тоя пазар ясири ли са продабавали аджеба или есири?
                                Ами точно тази е формата на думата по онова време, а не съвременната форма с Е!
                                Според мене нещата са по-прости, отколкото са представени в темата. В турският език думата вероятно винаги си е била esir, поне фонематично. В сравнение обаче с българското Е, турското Е е много по-широко и българите го възприемат като Я. Или поне турското Е от нашенските турски диалекти, включително гагаузкият диалект на турският език. Има сведение от 15-ти век, май беше от Константин Костенечки, където авторът обяснява как звучала буквата ѣ (ят, е двойно): както в турската дума бѣн (аз) - такъв пример се дава. А от друга страна, в надписите от 2-рото българско царство буквата ѣ определено се употребявала със звучене Я: "повиновахѫ сѧ понеже иного црѣ не имѣхѫ развѣ мене" (из Търновският надпис на цар Иван Асен).

                                И тъй, за турците Е-то в esir си е било винаги Е, ама за българите е било ѣ, както в думите вѣра, лѣто, млѣко. Наблюдаваме нещо като интерференция между езиците.
                                Last edited by Thorn; 26-09-2012, 16:03.

                                Comment

                                Working...
                                X