ОСМАНСКОТО НАШЕСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ - РЕАЛНИ ФАКТИ И ИЗМИСЛИЦИ?

[boilad]

Благодарско за статията,DELI.Разбира се,че Ловеч си е по темата,никъде не съм написал,че не е.Щом смятате,че трябва още да се избистри въпроса,така да е.Аз ще остана като страничен наблюдател,да видим до къде ще я докараме.

[Francis Drake]

През XV и XVI век военните успехи на османците пораждат чувства на страх и безпомощност сред населението на Западна Европа, дори в страни отдалечени от зоната на бойните действия. След средата на XV век се изпълняват специални литургии наречени missa contra turcas, като се внушават идеите, че победа над османците е възможна само с божия помощ. Мартин Лутер дори обявява турците за божие наказание над християните, подобно на чумата, войната и земетресенията. Армиите на османците като въоръжение, състав и численост, както и мащабът на военните кампании през XV- XVI век се различват значително от тези през XIV в. Но все пак, възможно ли е в някаква степен подобни обществени настроения да са битували сред българите в последната четвърт на XIV век?

[KIZIL DELI]

Но все пак, възможно ли е в някаква степен подобни обществени настроения да са битували сред българите в последната четвърт на XIV век?

Много резонен въпрос, който и аз съм си задавал често. Само, че като оставим две-три идиотски приписки анти-турски трактати по нас няма, кво остава напечатани, та май можем само да гадаем, дали други времена и култура са родили сходно отношение към османската заплаха.

[pehotinec]

Дели, кои са тези две-три идиотски приписки, свързани с османската заплаха, за които говориш?

[KIZIL DELI]

Е поп Исая ала-бала, имаше още някакви. Иначе пък Григорий Паламас съвсем насериозно е ходил (пленен де) при Орхан и е убеждавал моллите, че им е кофти менте пророкът

[Гост]

цензура

Само, че като оставим две-три идиотски приписки анти-турски трактати по нас няма, кво остава напечатани, та чай можем само да гадаем, дали други времена и култура са родили сходно отношение към османската заплаха.

Ние българите на тези великомъченици за вяра и народна свобода им викаме светци, а идиоти те може да бъдат само за такива като тебе, но да се надяваме, че модераторите все пак ще се замислят дали точно в този форум ти е мястото:

http://www.pravoslavieto.com/life/svetci_Makedonia/index.htm

СВ. ПРЕПОДОБЕН ИСАЯ СЕРСКИ
Този бележит монах, писател и преводач бил родом от Сърбия. Исая (светското му име е неизвестно) произлизал от знатно сръбски семейство, приближено на кралски двор. Подтикван от религиозно усърдие той станал монах не в някоя от известните сръбски обители, а в българския Осоговски (Сарандапорски) манастир, създаден през Х²² в. от св. Йоаким Осоговски. Оттук заминал в Хилендарския манастир на Атон. Негов духовен наставник станал монахът Арсений. Св. Исая бил в близки връзки с цар Стефан Душан (1331-1355) и царица Елена, сестрата на българския цар Иван Александър, както с тяхна подкрепа възобновил запустелия по онова време манастир "Св. Пантелеймон" – традиционната руска обител на Света гора. Св. Исая придобил голям авторитет и влияние сред светогорските монаси, като се грижел не само за своя манастир, а и за другите, застъпвайки се за правата им пред Душан и Елена. По-късно бил в добри отношения с деспот Йоан Углеша, самостоятелен владетел на Сяр. Когато Углеша заедно с брат си крал Вълкашин, владетелят на българските земи в Македония със столица Прилеп, загинал в битката с османците при Черномен (26 септември 1371 г.), монахът Исая горчиво оплакал съдбата на балканските християни. Исая бил сред най-активните радетели за прекратяването на схизмата (разкола) между Вселенската и новообявената през 1346 г. Сръбска (Печка) патриаршия. Той проявил завидни църковно-дипломатически способности, като привлякъл за тази кауза или сътрудничел с такива видни дейци, главно българи, като св. Ефрем (първият, признат от Цариград, легитимен сръбски патриарх), св. Никодим Тисмански и др. Той подкрепял св. Никодим и във времето, когато този македонски българин създавал манастири във Влашко. Смъртта на св. Исая най-общо може да се постави в края на Х²V -началото на ХV в.

Цялата дейност на св. Исая протекла най-вече в българска и сръбска етническа и духовна среда, самият той проповядвал в Серската област, населена предимно с българи. Книжовната му дейност, в която ярко се откроява превода на т.нар. Ареопагитики (творбите на св. Дионисий Ареопагит), извършен през 1370-1371 г., го поставя в кръга на най-талантливите творци на старобългарската литература.

Пламен Павлов

СВ. МЪЧЕНИК ГЕОРГИ НОВИ СОФИЙСКИ (КРАТОВСКИ)
Знае се че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в семейството на благочестивите българи Димитър и Сара. След като получил елементарна грамотност станал изкусен майстор-златар. Отрано останал сирак, а бил красив и способен юноша. От страх да не посегнат на него тамошните турци, потърсил прибежище чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Като клиент при него дошъл турчин-книжник и повели разговор по въпросите на вярата. Младият златар заставил клиента си да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.

Кадията извикал младия златар уж да му даде своя поръчка и започнали спор за двете вери. Отговорите на Георги озлобили присъствуващите турци и той бил хвърлен в затвора. Там го посетил хазаина му поп Пейо, който му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Но разярените мюсюлмани замъкнали на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците. Това станало на 11 февруари 1515 г.

По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо! През нощта някои благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква "Св. Марина". Службата и житието на светеца били съставени от поп Пейо. След известно време мощите на Георги били извадени от гроба и поставени в храма на всеобщо народно поклонение. Днес те са в неизвестност, като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир "Св. Богородица" край София. Църквата почита паметта на мъченика на 11 февруари.

Христо Темелски

СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ НОВИ
Този страдалец за Христовата вяра се родил през 1510 г. в град Янина (Тесалия) в семейството на благочестивите християни Мартин и Ефросиния. След като придобил елементарна грамотност изучил обущарски занаят. Понеже бил красив и умен младеж, след смъртта на родителите си забягнал чак в далечна София. Тук се прочул с майсторлъка си и благочестивия си живот, затова софийските българи го приели сърдечно и го задомили. Но поради притеснения от турците той избягал във Влашко и станал придворен обущар при войводата Мирчо Чобан. В София се завърнал едва през 1554 г. Негови колеги турци го поканили на някакво тържество и след като го упоили с невтасал гроздов сок го обрязали, с цел да го привлекат към вярата си.

Обаче Николай прекарал цяла година в уединение и непрекъснати молитви. Когато мохамеданите го потърсили и порицали, че страни от тях, той категорично заявил, че никога няма да измени на християнската си вяра. Заради това бил измъчван и затварян в тъмница, като завели срещу него съдебен процес. В крайна сметка кадията (съдията) го оправдал, но тълпата искала възмездие и го пребила с камъни в местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), тогава извън града. Това станало на 17 май 1555 г. Още тогава турците изгорили мъртвото тяло на местн. "Търницата" и разпръснали пепелта му. Тогавашният Софийски митрополит Яков свикал епархийски събор и канонизирал Николай за светец. Софийският книжовник Матей Граматик му написал обширно житие. На мястото на неговата кончина в края на XIX в. софиянци издигнали великолепен храм, който бил осветен на 3 декември 1900 година. Българската православна църква почита паметта на великомъченика на 17 май.

Христо Темелски

[pehotinec]

ДЕЛИ , твърдението ти, че приписката на инок Исая от 1372 г - .св.приподобен Исай Серски-за събитията след битката при Черномен е идиотизъм и ала-бала, е ..........по-добре да не ти го казвам. ПРОФЕСОРЕ - не пропускайте и св .Георги най-нови. Живял в София, с родители Иван и Мария, личен и грамотен, четял постоянно светото писание. Когато турците не успели да го примамят със щедри обещания, насила навили на главата му зелена чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Той хвърлил чалмата и я стъпкал, поради което го завели при кадията. След като не помогнали още по-щедрите обещания, го рязали на ивици и горили с огън. Осъдили го на обесване. Овесен мъртъв на бесилката в центъра на София, където тогава имало пещ за топене на желязо , където висял три дни- с което искали да се присмеят на вярата на християните в нетленноста на техните светии. През цялото време майка му стояла до бесилката. След това тялото му било предадено за погребение. Това станало на 26 май 1530 г. Това са митовете и реалностите на османското нашествие. Те не се противопоставят, а по някакъв висш промисъл съществуват заедно в едно неделимо цяло.

[boilad]

Някои хора с предпоставени тези много ловко подмениха фактите с такива от друго столетие,когато не им хареса отговора,че за 14-15 век няма данни за масови антитурски настроения сред българите.

[pehotinec]

БОИЛАД естествено,/ както ти твърдиш,/ за 14-15 век да няма данни за масови антитурски настроения сред българите. Всички били доволни и щастливи, идилия, цивилизация...

[Mirovk]

За твое съжаление наистина е така, няма съществени бунтове чак до 19в. когато Русия вече е заграбила всички Турски и васалните им територии до Дунава и вече се оглежда какво още може да прибави на Балканите.....за съжаление въстанията започват след масовото навлизане на емигранти учили в Русия и Европа или пребиваващи в околните страни , а не от хора живеещи в България което е доста показателно.Поради тази причина тези въстания си остават локални и не довеждат до всеобща борба за отхвърляне на Османското владичество. Изводът е че, Българите наистина са се чувствали относително добре.

[KIZIL DELI]

ДЕЛИ , твърдението ти, че приписката на инок Исая от 1372 г - .св.приподобен Исай Серски-за събитията след битката при Черномен е идиотизъм и ала-бала, е ..........по-добре да не ти го казвам.

Защо ще се радвам да чуя какво мислиш, особено по-въпроси, които повече касаят историческите факти и по-малко въпросите на вярата. Липсата на анти-турски настроения и вълнения никой не е казал, че автоматично правят идилия. Обикновеният данъкоплатец е влачел хомота и по османско и по предосманско време и ако седнем да му мерим щастливостта със съвременен аршин, сигурно ще го докараме бая нещастен. Доколкото историята обаче се занимава основно с факти и тяхната интерпретация, а не с въпроси на вярата, нещо факти по въпроса за анти-османската съпротива на българите от 14-15 в. ще се предложат ли?

Добрев,
Ние българите на тези великомъченици за вяра и народна свобода им викаме светци, а идиоти те може да бъдат само за такива като тебе, но да се надяваме, че модераторите все пак ще се замислят дали точно в този форум ти е мястото:
не знам кои сте вие българите, но други българи не купуваме с лека ръка историите на Православната църква, не че не уважаваме църквата като институция, просто не пробутваме църковна пропаганда в исторически реконструкции. И кое не му е ала-балата на пусти Исая та такъв вой се надава?
А колкото до въпроса дали мястото ми е тук, то трудно бих могъл сам да си дам оценка, но се старая доколкото мога да не сея много глупости и да съм полезен от време на време. Лаская се да мисля, че чат-пат успявам. Едно нещо, обаче знам положително - не се държа като форумен трол и не натрапвам собствените си писания на хората, както ти правиш (тук дори не отварям дума за качество на писанията, а за отношение).
Колкото до въпроса за върховете на лингвистиката, които явно сте достигнали ти и група учени, сега разбирам, че нещата с вароша в Пазарджик си идват на място. Веднъж като е доказано, че „куманизираните кавказци от чернобулгарски произход с племенното име пазар и алоетноним татари” основават града в началото на 15 в., то най-логично е да са донесли и тернима варош (но вероятно в иранска форма), който е бил в латентно състояние два века и кусур и после се появява като част от топонимията на града. Как пък не се бях сетил за тоя вариант да му се ни види. Много ми куца лингвистикатааа, за тва. А за сюргюн-а най-добре не се излагай и отваряй и исторически четива чат-пат, а не само речници.

[Stan]

Е кога успяха и Исая Серски да канонизират!?!

[boilad]

БОИЛАД естествено,/ както ти твърдиш,/ за 14-15 век да няма данни за масови антитурски настроения сред българите. Всички били доволни и щастливи, идилия, цивилизация...

Точно така.Тези две-три приписки отразяват събития от периоди,когато се водят бойни действия.Аз се сещам за три от втората половина на 14 век и понеже на Исай Серски е най-дългата,тя е и най-цитирана.Голям антитурски трактат няма що.През 16 век от когато са споменатите жития събитията са коренно различни.През 1515-1516 година е първия опит за масово помохамеданчване и е съвсем естествено напрежението да ескалира.

[KIZIL DELI]

През 1515-1516 година е първия опит за масово помохамеданчване и е съвсем естествено напрежението да ескалира.

А откъде знаем за този първи опит за масова ислямизация?!

[KIZIL DELI]

boilad, рових да намеря темата за ислямизацията, където сме си чесали езиците бая, ако решиш да отговориш на въпроса ми, може би най-добре е там, а тази да си остане за аспекти на завоеванието и неизяснение въпроси.