Избитите 110 търновски първенци - действително събитие или агиографска хипербола

[Stan]

Сведенията в Бориловият синодикт са свързани със загиналите в боевете с османците преди превземането на Търново, а не с въпросните 110 избити търновски първенци.

Идва ми на акъла още един аргумент срещу въпросното избиване. Традиционната практика при писането на подобни текстове е да се споменават поименно, или поне част от избитите. Така е например с избитите от българите ромеи през 815 - 816 г. Цамблак, при всички случаи е познавал лично голяма част от елита на Търново, а като произхождащ от този елит, много са му били и роднини и приятели. Той обаче непосочва конкретно нито един. Отделно, че църквата просто няма как да пропусне подобно събитие и да ги канонизира, още повече в този момент тя е с разклатени позиции (бая народ се е разколебал във вярата си) и е имала нужда от примери на ревностни християни, готови с цената на живота си да отстояват вярата.

[Арслан]

Тезата е на М.Спасова и А.Калоянов, представена в сборник "България, българите и Европа - мит, история, съвремие" том ²V. По мое мнение разработката е интересна, защото двамата правят нов прочит на документите. ( и за да не ги преразказвам, повече лошо, ще носача всеки желаещ за повече информация към статията)

[Stan]

М. Спасова не я знам какво представлява, но с Анчо Калоянов (който е фолкорист!) човек трябва да доста осторожен. Прекалено много обича да свръх интерпретира изворите.

[boilad]

Мисля, че е редно към анализа да се привлече и Йоасаф Бидински, който със срацимировия наследник Константин посещава Търново година или две след превземането му.

[Арслан]

Уважаеми, Стан, ще Ви призова отново първо да прочете написаното от авторите, после да изказвате своето становище зя техния "цялостен принос". Иначе дебата губи своята "изисканост".

[Stan]

Уважаеми, Стан, ще Ви призова отново първо да прочете написаното от авторите, после да изказвате своето становище зя техния "цялостен принос". Иначе дебата губи своята "изисканост".

Уважаема Арсланке, ако Анчо Калоянов и М. Спасова, са аргуметирали тезата си за избиването на 110 търновски първенци с въпросния текст от Бориловият синодикт, то аз даже няма да се направя и труда да прочета какво са написали.

[boilad]

И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра: едни като се изпоплашиха от страх, някои като се омекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете, като – поради простотията си – се подмамваха чрез писма и хитрост.

Интересно е, че Йоасаф не споменава за мъченици, но сред мотивите за вероотстъпничество се среща и страха. Въпроса е какво е предизвикало този страх? Дали е някакъв конкретен пример, като избиването на въпросните 110 мъченици?