Избитите 110 търновски първенци - действително събитие или агиографска хипербола

[тюркоалтаец]

Предполагам повечето от нас са чели "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак. Смятам, че без преувеличение може да се твърди, че частта на словото отнасяща се до превземането на Търново от османците и съдбата на Евтимий и търновските жители представлява едно от най-драматичните художествени описания в средновековната европейска литература. Описанието на избиването на 110 търновски жители, опитът да бъде екзекутиран Евтимий, прощаването му с жителите на града, изселването на търновчани към Анадола са изключителни епични картини, които са можели да послужат за възникването на мит дори надхвърлящ размерите и претенциите на сръбския мит за Косово и особената богоизбраност на сърбите като "небесен" народ. За моя дълбока почуда обаче нищо такова не се случва, а всичко някак си потъва и изчезва като дим. Почудата ми обаче далеч не свършва с това. Задавам си още няколко въпроса:
1. Защо Евтимий, който живее приблизително още 10 години след описаните събития не е направил нищо за увековечаване паметта на избитите пред очите му 110 търновски първенци, на които самият той е бил духовен наставник. Знаем с какво усърдие патриархът пише похвални слова за светци от български произход или за такива, чийто мощи се намират в Търново?
2. Защо никой от неговите ученици от периода на заточението му, като Андроник или задочния Константин не обелват и дума за тези новомъченици за вярата?
3. Защо Йоасаф Видински, който е пребивавал в Търново малко след заточението на Евтимий и който също доста трагично оплаква българската столица и търновската църква също не споменава нищо за това клане? Впрочем, макар и да подкрепя в някои неща разказа на Цамблак, той дава една коренно различна картина на състоянието в Търново особено що се отнася до верските въпроси, от тази, която описва Цамблак.
4. Защо самият Цамблак, който е дълго време митрополит на Киев и един от най-яростните антиосманско настроени православни инетелектуалници и духовници от края на 14 и началото на 15 в. извън словото също не споменава нищо за тях. А може да се предположи, че сред 110 той е имал и лични познати.
И все пак:
Числото 110 не е свещенно число и едва ли Цамблак е търсил някаква особена символика в него.
По време на археологически разкопки на Трапезица в игуменарната на големия манастир, за който се предполага, че е бил посветен на Иван Рилски, са открити множество скелети очевидно не погребани, а буквално затрупани от руините на сградата? Археолозите твърдят, че вероятно те станали жертва на земетресение някъде през първата половина на 15 в., но защо другаде по Трапезица няма следи от такова земетресение? И изобщо бих се радвал ако чуя стойностни аргументи за и против клането на 110 търновски аристократи, както и предположения за това, какво точно е станало в Търново през първите месеци на османското владичество.

[Thorn]

Няма данни.

[тюркоалтаец]

Не бих казал, че няма - имаме доста художествено и драматично описание на това събитие. Въпросът е доколко то отразява реални събития.

[KIZIL DELI]

Мисля, че отговорът на въпроса ти се съдържа в художествено

[Guy de Mont Ferrand]

Аз не виждам причини да не е реално събитието; просто в същия период се случват толкова кръвопролития, че то минава някак си "незабелязано". Три години по-късно напр. Баязид нарежда да избият 2 000 християнски пленници, много от тях рицари, аристократи итн., "цветът" на френското, унгарското итн. войнство. Къде са тук тези 110?

[тюркоалтаец]

Хм - доста от събитията описани от Цамблак наистина се се състояли, дори и най-невероятно от тях. Става въпрос за показната екзекуция на Евтимий. Според Цамблак той бил изведен на крепостните стени, съблечен и положен за посичане. В мига, в който палачът трябвало да го посече обаче Бог парализирал ръката му. Всички изследователи са гледали на този епизод от словото като на измислено от автора. Но според мен зад това се крие някаква истина - твърде е възможно новите господари на Търново да са подложили Евтимий на някакво публично унижение и опит за "десакрализация", което Цамблак е замъглил с разказа за неуспешната екзекуция и бягството на турците, превръщайки по този начин Евтимий в морален победител и доказвайки превъзходството на християнството. Само си спомнете как след няколко години Тимур мъкне из градовате на Анадола и Средна Азия в клетка Баязид, а по онова време османците много много не са се различавали от останалите средноазиатски народи като култура и отношение към противника.

[тюркоалтаец]

Все пак кръвопролитието далеч не е било в някое село, а в Търново пред очите на самия Евтимий. За мен е необяснимо, че нито той, нито дори Цамблак не са направили нищо за възвеличаване на тяхната памет. Йоасаф също не споменава нищо за това събитие. Аз имам хипотеза за това, какво точно се е случило, но ще я представя по-късно. Да видя какво мислят и другите участници във форума.

[Guy de Mont Ferrand]

Е те, хм, трябваше да са някакъв вид мъченици за вярата, за да им обърнат внимание, а цялата афера с избиването им е по-скоро политическа.

[KIZIL DELI]

Ги, избиването на 100 християнски първенци от неверниците си е 100% мъченичество и билет за рая

Все пак кръвопролитието далеч не е било в някое село, а в Търново пред очите на самия Евтимий. За мен е необяснимо, че нито той, нито дори Цамблак не са направили нищо за възвеличаване на тяхната памет. Йоасаф също не споменава нищо за това събитие.

На мен поне ми казва казва едно нещо - липсата на подобно събитие. Чакам с нетърпение твоята хипотеза, щом прецениш, че си събрал достатъчно мнения от другите участници във форума.

[тюркоалтаец]

За хипотезата е още рано. Сега нека да обърнем внимание на самия текст. Давам разказа в малко по-широк контекст, тъй като той е важен за анализа:
"Понеже така лукавият се видя свързан от своите вериги и наранен от своите стрели и като не можеше с мълчание да понесе упадъка на силите си и пълното загубване на оръжието, повдигна буря по-голяма и по-люта от първата, при описанието на която и човешкият език изтръпва, и костите се разтреперват.

Военачалникът - турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града - повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и, по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта, а в забава на ножа превърна гърлата им.

Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв; пролели посред църква кръвта си към кръвта на пророк Захарий, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа; те, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита от любимците на Бога, които със своята кръв удавиха всички вражи пълчища, както тристатите на гордия фараон!

О, свято опълчение!

Не един по-напред, а друг по-после, но всички вкупом застанаха пред мъчителя, оплюха го и като се представиха на Христа, веднага се увенчаха! Мъчителят хвърли техните трупове за храна на птиците небесни, а Господ причисли духовете им към най-кротките ангели.

О, воини, които вярата опазихте и броя си не намалихте!

Чуйте и броя им: сто и десет бяха те, чиято кръв обагри църква*та. И макар че бяха толкова много, не се разкъса мрежата на вероизповеданието.

Такива бяха чадата на блажения Евтимий, така запазиха учението му, така въздадоха почести заради многото трудове, които този мъж положи за тях, като не само се лишиха от имот, дом, деца и сродници, но и до кръв се подвизаваха за благочестието, което получиха от него като отечески жребий. Достатъчна е тяхната честна и за ангелите похвална смърт, за да се достигне върхът на похвалите за Евтимий, за да не са нужни повече думи към разказа за неговите подвизи.

После, грабнат от войниците, той благодръзновено застана пред мъчителя, без страх в душата си, без да се измени от боязън и със спокойствието на лицето си проявяваше благодатта нa духа, който живееше в него. А когато съблякоха одеждите му и го отведоха на градската стена, за да бъде позорна неговата смърт, и приготвиха всичко необходимо за посичането му, нима промени лице, нима се разтрепера, нима показа с нещо обич към живота? Съвсем не: защото беше ученик на Павел и като него бързаше да се отдели от тялото и да заживее с Христа.

И това пролича от думите, които каза на варварина: "О, несправедливецо, защо така безумно и долно унизи величието на моето достойнство? Подобаваше по-напред свещеникът да се пожертвува, а след това да го последват жертвите, трябваше пастирът да върви пред овцете и бащата - пред децата. Те всички бяха първо на мене поверени, затова и на мене първо приличаше да изпия чашата на заколението: защото работникът, който се труди, трябваше пръв да вкуси от сладкия плод!"

Това говореше великомъдрият и призоваваше палача и главата скланяше, като протягаше с готовност шия. И оня дойде и беше вече готов да нанесе смъртоносния удар.

Но този, който някога порази и направи неподвижна ръката на оня беззаконен цар, простряла се да улови пророка, и тази убийствена десница по същия начин превърна в неподвижна и неспособна за действие, сякаш беше някаква ръка на мъртвец, прилепена към живо и движещо се тяло.

И се потвърди онова, за което се молеше Давид: "Отплати им според делата на ръцете им."

Това хвърли в ужас оня горделивец и цялото измаилтянско сбо*рище и ги накара повече да не стоят и да избягат от самото място, а на блажения, като наметнаха одеждите, му казаха да върви свободно, където иска.

Видяхте ли - което и по-напред казах, че лукавият бяс бива побеждаван и повалян чрез това, с което смята да победи великите мъже. Ето прочее, отново нашият отец сломи въображаемата му сила и го посрами пред смъртния си час.

И понеже е невъзможно на човека да умира много пъти, той доброволно изпълни казаното: "И заклан беше, и се прослави като мъченик, без да пролее кръвта си." И виж как се преумножи победата, че застави дори и тези, които дяволът повдигна срещу блажения Евтимий, да познаят Христовата непобедима сила. Като видяха мъжеството на този велик човек, презрението му към смъртта, вярата му в Бога и грижите му за своите чада, а също така и преславното чудо с ръката на палача, увериха се, че християнската вяра е истинска.

И то пролича от това, че избягаха и от мястото.

А някои, като помислиха, че ще изпитат по-голям гняв от небето, ако още мъчат архиерея, оставиха го и сами предпочетоха да избягат.

И както стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък Божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония".

В този разказ има някои странни неща:
1. Клането на 110-мата е отдадено на козните на лукавия, т.е. на сатаната, а не на заповед от страна на Баязид. Обратно на това, изрично се подчертава, че изселването на търновските жители в Анадола става по заповед на Баязид. Тоест ако второто събитие е поместено в един реален исторически контекст, първото представлява част от есхатологичния конфликт между Бога и Сатаната. Този епизод приключва с нова победа над лукавия - всички се убеждават, че християнството е истинската религия.
2. От разказа изобщо не става ясно какъв е реалният статус на жертвите - монаси или светски лица? Ето какво се казва за тях: "божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела", по долу за тях се казва, че били "поверени" на Евтимий. Така ключът към загадката е в израза "божии хора". Ако под това се разбират монаси то тогава жертвите са произлизали от черното духовенство отличаващи се от останалите по своя произход и авторитет. Като че ли съобщението "като не само се лишиха от имот, дом, деца и сродници" говори в полза на това, че са били монаси. Но това още повече засилва мистерията с липсата на всякаква друга информация за тях. Ако обаче божийте хора са християните по принцип, то тогава може да се мисли за светски аристократи. Необходимо е да се направи един анализ на цялостния текст за да се види дали и другаде Цамблак не употребява този израз. Има обаче и една трета възможност - Цамблак не е понавал техния реален статус и за това използва израз, който дава възможност за различни тълкувания.
3. В разказа на Цамблак се говори, че жертвите били измамени от управителя - те били повикани за съвет, но вмсето това събрани на куп и избити в църква. Остава неясно защо управителят турчин ще ги вика за съвет в църква, а не в някоя светска сграда. И коя е била тази църква и защо Цамблак не я споменава. Въпросът не е маловажен тъй като подобно избиване е било възможно само че в голямата базилика на Плиска или в откритата преди няколко години владетелска църква в Преслав. Но до сега в Търново не е открита толкова голяма църква, която да побере 110 души, палачите, охраната и т.н. Опитайте се да съберете в някоя от средновековните църкви на Несебър 110 души за да видите какъв ще е резултатът. Разбира се избиването може да е станало в двора на някой от търновските манастири, а такива е имало достатъчно. Ето защо за разплитане на загадката е важно да се установи от какво точно са загинали хората в манастира на Трапезица, чийто скелети бяха намерени разпръснати в основата на рухналата игуменарница. От това, което прочетох обаче, антрополози изследвали скелетите са единодушни, че хората затрупани там не са били обект на физическо насилие. Освен това сред тях, освен мъже, е имало деца и жени, а и общият брой на скелетите е около 50, т.е. доста под 110. Последното ме навежда на мисълта, че тези хора са се настанили в сградата на манастира по време, когато той вече не е функционирал като такъв (иначе какво ще правят жени, деца и мъже заедно в игуменарницата), навярно това е станало през 15 век. Разбира се някои могат да кажат, че антрополозите са проявили "политическа коректност", но това е малко вероятно - с други думи почти на 100% може да се твърди, че скелетите на Трапезица не са тези на Цамблаковите жертви.
4. А какво става с труповете - Цамблак пише, че били "хвърлени на птиците небесни". Последното е изумително с оглед на отношението на християните към техните мъченици - знаем какво правят софийските християни за да получат телата на софийските мъченици - св. Георги Нови и св. Николай Нови. Още по-парадоксално е, че горе долу по това време в Търново идва и видинският митрополит Йоасафт за да получи... мощите на св. Филотея и в същото време не проявява никакъв интерес към телата на 110 избити в църква или в манастирски двор християни. Не само, че не проявява интерес към телата им, но и не споменава и дума за тях. На мен ми се струва, че под израза "хвърлени на птиците небесни" се крие едно друго незнание на Цамблак - той е бил в неведние какво се е случило с телата. С други думи Цамблак говори доста мъгляво за статуса на жертвите, както и за това какво е станало с телата им. И така според мен е време да се обърнем към разказа на Йоасаф, но това ще го оставим за някой друг ден...

[KIZIL DELI]

Нали не си пропуснал нарочната тема за Скелетите на Трапезица

[тюркоалтаец]

Всъщност пропуснал съм я - все пак е от одавна, но написаното там, макар и от неспециалисти, с нищо не потвържава разказа на Цамблак.

[nik]

Изглежда, че колкото е по-голяма липстата от данни, толкова са по-интересни и многобройни вижданията и интерпетациите..

Аз лично съм склонен съм да си мисля (допускам) че в основата на "Похвалното слово" е възможно да лежи конктретно събитие..

Например - бунт/опит за бунт на големците/народа, в следствие на който са падали "глави", и част от народа е изселен..

ПС.
Според повестването, тези събития се случват известно време след завладяването..

[Изчезнал Безследно]

не е ли дошло времето тюркоалтиец да изкаже хипотезата си?
Имам усещането, че може да се получи интересна дискусия...

[Арслан]

Освен свидетелството на Цамблак ( М.Спасова има нов прочит на час от текста, отнасящ се именно за съдбата на сто и десетте първенци), може да добавим и Архивски номоканон ( български ръкопис от Х²V в.). В него се изреждат всички пости през годината, които християните трябва да спазват, се стига до Светлата седмица и се постановява какво трябва да се върши след отговяването. Там се казва в последното изречение ( на лист 111 б): След тях ( - постите), понеже отговяхме, започнете светата седмица на Пасха. Постещи, всички със страх и трепет се молете през нея за загиналите. Обичайният изказ е молейки се за загиналите за Христа, молейки се за вярата Христова, молейки се за правата вяра. А тук се казва само молете се през нея за загиналите.
Палаузов препис на Бориловия синодик.
"На всички боляри, малки и големи, на защитниците и поддръжниците на благочестието, на благочестието, на приемниците на светата и божествена църква на Българското царство ... На Семир, Йончо, Добромир, Иваниш и всички, които с тях се биха храбро срещу безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра ..."