Бил ли е болярин Гордю войвода и кой е Каракулас.

[Гост]

Като висока борика,като снажна канаро,изпречи са Гордя страшън войвода,с тифтичана гайтанлъ премена,с висока гугла,с увчерска гега,с белег на бузана ут мечка стръвница.Борил сай с нея с голи роки,ага му е рипнала в овцене и и надвил.Искутен в планинона ,йодър,каматан войвода.Нема друг като него.Зафана бой под крепостон.Турскине войници бяха бастисали чорквана.Гордю са метна на конен,извади калъчкана и развя Соколов байряк.

[Guy de Mont Ferrand]

Е, такава тема не бях виждал още!

[Henry Sinclair]

Горе над Воча, на зъбера гол, крепост навред се прочула.
Облаци виели бял ореол над извисената кула.
Турци нахлули от всички страни, облак обвил небосвода.
Едър и горд като тез планини, срещнал ги Гордю войвода.

„Балада за Беаднос“
Блага Димитрова

Баеднос е кулата при село Беден, Девинско. За нея споменава Кантакузин изброявайки крепостите в Родопите. Зидовете и досега личат и основите са запазени. Известно е че там при нашествието на турците се е укрепил и защитавал Гордю войвода. Когато османските войски започват да проникват на Балканите, цар Иван Александър и след него Иван Шишман се стремят да укрепят границата на държавата от юг. По това време военачалник на Беданско-девинския регион е войводата Гордю. Завоюването на Родопите в периода 1370–1380 г. е неясен период, но легендите говорят за кръвопролитни боеве, а най-ярка е историята на Гордю Войвода от Бедан.Двете легендарни битки за Родопа са на Беаднос и край Триград, т.нар. Родопско Косово. И в двете начело е Гордю войвода. Разказите го открояват като несравним герой, отблъсквал с малък отряд успешно и продължително войските на Ибрахим паша, зет на султана Мурат. Защитниците погребали тук в дървен ковчег момиче: погребение, извършено малко преди превземането й от османските завоеватели – в края на XIV в. След продължителна отбрана според легендата една нощ воините пуснали срещу аскера черно-бели овчарски кучета вълкодави и оставили капани. Отрядът се оттеглил към Калето над Дьовлен (дн. Девин).
Родопската съпротива била накрая фокусирана в две седмици по скалите около Триград – Грохотно. В жестока финална битка паднали както османският паша, така и Гордю, който с тежки рани се уединил в манастир и там издъхнал. Останали легендите и спомените, останали паметта, вярата, езикът и българският дух, за да запазят Родопа българска.


"Защитата на Беаднос"

След завземането и изгоряването на изпразнените села Ибрахим паша продължил настъплението си към укреплението Градище, находяще се на височината, северно от сегашното село Беден. Това укрепление, според преданието, се състояло от две оградни стени, вътрешна каменна с бойници (мазгали), и външна дървена, сключена като мандра. Във вътрешната били настанени няколко въоръжени борци, а в междините на двете огради били затворени няколко десетки големи и рунтави кучета. Командир на укреплението бил Гордю войвода. Турците обсадили укреплението, но с пристъп не могли да го превземат.
Дене обсадителите се оттегляли в околните гори, а ноще нападали и хвърляли в укреплението големи късове запалена борина. Защитниците, като разбрали, че по-дълго време не ще могат да се държат, една нощ отворили вратите на дървената ограда и насъскали кучетата против обсадителите. Последните се смутили, забъркали се и за да се отбраняват от кучетата, които се нахвърлили върху тях, разбягали се надалеч от укреплението. В това време защитниците излезли от укреплението, спуснали се надолу към реката и се отправили към естествените и изкуствените укрепления между селата Грохотно, Гьоврен, Балабан и Триград.

[Henry Sinclair]

Крепостта Зареница

Според местна легенда крепостта Зареница е била охранявана от 250 снажни българи и 100 кучета. Тук живеел някакъв италиански пленник, който дресирал кучетата. Всяка нощ те били пускани и ако някой не носел босилек(такава била паролата), кучетата прегризвали гърлото му. Същият пленник направил и две каменохвъргачки, които изхвърляли камъни на 200-300 м. от крепостта. Защитниците й били събрани от махалите Кошльови колиби, Иверце, Белянце, Мержаница и Косово. Те били едри и много смели мъже. Имали обща мандра с 3 500 овце. Жените им живеели в съседните колиби. По време на турското нашествие към вътрешността на Родопите се отправила силна войска, която се разделила на две. Едната част тръгнала по поречието на река Въча, а другата през село Бачково, като търсела “Топли води”(сега Нареченски бани), които открива и се установява при тях. Според преданието на югоизток от Нареченски бани турците навлезли в т. нар. “Свободно пасище”, близо до “Хайдушка поляна” и “Леви цървул”. Първите 50 души, които пашата изпратил не се върнали. Българите отбранявали с камъни “Хайдушка поляна” и не допускали турците да се изкачат към крепостта. През зимата половината войска измряла от студ, а останалите прекарали в пещерите около Нареченски бани. През пролетта на другата година пашата получил в подкрепа още 20 000 войници(преданията винаги боравят с едри цифри). Но въпреки подкрепленията крепостта не се предавала. Тогава една възрастна жена от село Наречен казала на пашата да направи обход на запад, където има сгодно място за настъпление към крепостта Зареница. Турците навлезли в хвойненската котловина при село Хвойна и село Павелско. При местността “Алесе” станало голямо сражение. Българите подмамили турците през нощта към крепостта и почти всички нападатели наскачали в пропастта. Ала щурмът продължил. Дерето се изпълнило с толкова кръв, че се “влютнало”, поради което било наречено “Лютидол”. Гордю войвода и Страхил войвода, които командвали битката, заминали за Беденската крепост, която се отбранявала от девойката Бела. Защитниците на Зареница се разпилели по околните гори и основали нови селища.

[Caballero de Santiago]

Sci Fi

[Guy de Mont Ferrand]

Интересно е, че такива митове за "зверове" (най-общо казано), пускани в междинното пространство между първата и втората крепостна стена, се срещат и другаде. Но като цяло не ми изглеждат много достоверни, няколкото случая, за които се сещам и които са описани в извори примерно от 11-12 век, не се потвърждават от други, по-сериозни извори, описващи същите събития. Нищо, разбира се, не е изключено, но приказните елементи изглеждат прекалено силни.

Българският родопски овчар и неговото вярно куче срещу нашествениците...Но какво представляват кучетата или дори лъвовете за един средновековен боец от района на Евразия? В един извор се описваше как византийският император наредил в празното пространство между първата и втората стена на Константинопол да бъдат пуснати лъвове, за да изплаши и държи кръстоносците надалеч. Уви, рицарите нападнали и убили лъвовете за нула време. Да си припомним и че още асирийските царе ходели на лов за лъвове и леопарди, които според запазените им надписи избивали със стотици (ловът се провеждал с колесници, копия и стрели). Та, мисля си, че въпреки че средновековните хора (специално тези в района на Евразия) не са имали днешните оръжия, те са били превъзходни ловци с това, с което са разполагали и какъвто и да било "звяр" не би бил особена пречка за тях.

Друго, което ми направи впечатление, е това за босилека и италианския пленник. Известно е, че днес италианците използват много тази подправка (но не знам как е било преди), което прибавя допълнителен щрих на "достоверност" към разказа. Освен това италианецът се явява в образа на чуждестранния носител на развито технологично познание - строи каменохвъргачки, подобно на онзи пленник в двора на Крум. Но, ако през 8-10 век действително много от евразийските общества са били "неуки" и се е налагало "внос" на специалисти от чужбина, то мисля че това е абсурдно да се твърди за 14 век, било то и за района на Западните Родопи. Въпросният район (Меропа) по това време вече е бил под управлението на Византия няколко столетия (а именно Византия е "изнасяла" технологични специалисти през Ранното Средновековие), така че един "инженер" с умения да построи каменохвъргачка вероятно не е бил чак такава рядкост дори и там.

Гордя страшен войвода,с тифтичана гайтанлъ премена

Подчертаната дума е турска, т.е. песента (предполагам, че е песен, защото авторът на темата не е пояснил) е по-късна от 14 век.

Турскине войници бяха бастисали чорквана...извади калъчкана и развя Соколов байряк

Пак турски думи.

Изобщо, цялата история ми навява мисли за едно по-късно съперничество между българи и турци по родопските ридове, примесено все пак с историческата памет, че българите са били "първи" и турците са ги "завладели". Но нищо повече. Турските летописци (от 14-15, дори 16 век) не споменават за забележителни битки в Родопите, същото се отнася и за всички останали съвременни извори. Единственото, което е сигурно, е борбата на Момчил, която, разбира се, се намира в контекста на гражданската война във Византия и няма нищо общо с чисто "анти-турски" и "анти-завоевателни" действия.

[Guy de Mont Ferrand]

Sci Fi

Точно.

[Henry Sinclair]

"Турският напор върху българското царство започва, както е известно, още през 1356 година, когато султан Орхановият син Сюлейман установява своята столица в Одрин и започва да прониква с въоръжените си отряди по течението на Марица към най-важния в онуй време стратегически възел на Южнобългарската половина — Пловдив.През 1364 година, предводителствувани от Лала Шахин, Сюлеймановите пълчища обсаждат града Пловдив и улеснени от измяната на градското духовенство, успяват да превземат тая великанска твърдина заедно със съседните и́ крепости Кричим Стенимахос, Цепина и достигат дори до Белово.С тоя врязан по течението на Марица клин турците „отсичат” Родопите от българското царство и този обсеян с много бройни „градища” планински лабиринт е предоставен на собствените си сили и съдба. Турците се боят от него и не го закачат: това би означавало да разпилеят своите сили по стотици кози пътища, около стотици градища, където кръвожадната спахийска конница нито може да проникне, нито да се бие.Турците пристъпват към завладяването на Родопа едва след победата си над съединените християнски сили при село Чирмен — девет години след завладяването на Пловдив. Тогава Хайредпи паша настъпва през Беломорска Тракия към южна Македония по пътя Димотика—Гюмюрджина—Ксанти, като свива по този начин окончателно обръча около Родопа. В същото време за вътрешността и́ се отправят откъм Пловдив отрядите на Джадит Али паша и Ибрахим паша. Джадич Али — през пролома на река Асеница, към Рупчос, Ибрахим — по пътя Пловдив, през Фердинандово (Първенец) и Тъмръш — към селищата из коритото на Въча.Достигнал безпрепятствено до Бейбунар над село Тъмръш. Ибрахим паша настъпва към Осиково, Михалково и Лясково, а населението в заплашените селища започва да се оттегля на юг към село Беден, където се е намирала най-силната в тая местност твърдина, средновековната крепост Беаднос, защите на с две стени — една вътрешна — каменна, а около нея втора — дървена, от цели греди. Командуващият беденското градище, безстрашният и юначен Гордю войвода приютил своя гарнизон и бежанците във вътрешната крепост, а между нея и външната стена пуснал няколко десетки „бойни” овчарски кучета, приучени за борба с враговете. Завоевателите обсадили претъпканото с бежанци кале, но опитите им да го превземат с пристъп претърпели неуспех. Защитниците юнашки е бранели и не давали ухо нито на молбите, нито на заплахите и увещанията доброволно да се покорят. Тогава турците решили да подпалят външната стена. Набавили катран и борина в голямо изобилие и нощем, когато се стъмнявало, приближавали външната ограда и започвали да мятат върху нея подпалена борина, насмолени дрипи, кълчища и слама. Виждало се, че външната ограда няма да утрае на огнените пристъпи и войводата решил да изостави своето кале и да потърси убежище в някое по-сигурно и защитено място. Една нощ той нарежда да отворят вратите на външната ограда и насъсква върху обсадителите освирепелите кучета. Стреснати от ненадейната кучешка „атака”, подплашените турци се стъписали, разбягали се кой накъдето види, а докато траел тоя смут в редовете им, защитниците на градището се спуснали надолу по реката и под прикритието на нощта успели да се изтеглят към непристъпните чуки между Грохотно, Гьоврен, Балабан и Триград, където се събирали среднородопските сили а последен отпор срещу врага."

откъс от "Миналото на Яврово, Девин, Манастир" на Николай Хайтов

[sewast]

...Но, ако през 8-10 век действително много от евразийските общества са били "неуки" и се е налагало "внос" на специалисти от чужбина, то мисля че това е абсурдно да се твърди за 14 век...

ОТ. Това е интересно - средновековният пренос на технологии и ноу хау (каква индианска дума, а) и може би заслужава отделна тема (ако вече има такава, извинявам се, пропуснал съм я). През средновековието ми се струва обаче, че преносът тече като цяло от изток на запад: четох преди време една статия за требушета, употребата на който от далечния изток стига ИРИ, ако не ме лъже паметта, чрез аварите, които употребили такъв по време на атака срещу Солун (?), и от там - на запад (отдавна го четох и не съм сигурен, че помня точно); после, през 11-12 век, арабските "научни центрове" в Сицилия и Испания са водещите; усвояването на разните му там багрила също върви от изток на запад; през 14 и 15 век това все още, струва ми се, е общата тенденция - византийските книжовници-емигранти имат доста съществена роля за Ренесанса. С което не искам да кажа, че на запад технологии няма през средновековието - през 13 век в Книга на Страшния съд са описани стотици воденици, ползвани не само за мелници, но и за строителство, дъскорезници и т.н. - а че изглежда до ранната модерност не западът е този, който води в разпространяването им.

[Кухулин]

Подчертаната дума е турска, т.е. песента (предполагам, че е песен, защото авторът на темата не е пояснил) е по-късна от 14 век.

Думата е гръцка, но е използвана в турски словообразувателен модел: гайтан-лъ премена "премяна с гайтан". Това няма как да е станало преди XVII в.

[Stan]

Повече от очевидно е че предложеният текст е писан някъде след средата на ХХ в. и е художествена измислица на базата на някаква много смътна легенда за въпросният Гордю. Между другото и "диалектът" е някакво псевдо подобие на родопски диалект. Най-ми хареса типичната родопска дума "крепостон"

За съжаление, за превземането на въпросния район, освен местни легенди, други извори нямаме, т.е. казано иначе нищо нямаме като информация

[Guy de Mont Ferrand]

"Турският напор върху българското царство започва, както е известно, още през 1356 година, когато султан Орхановият син Сюлейман установява своята столица в Одрин и започва да прониква с въоръжените си отряди по течението на Марица към най-важния в онуй време стратегически възел на Южнобългарската половина — Пловдив.През 1364 година, предводителствувани от Лала Шахин, Сюлеймановите пълчища обсаждат града Пловдив и улеснени от измяната на градското духовенство, успяват да превземат тая великанска твърдина заедно със съседните и́ крепости Кричим Стенимахос, Цепина и достигат дори до Белово.С тоя врязан по течението на Марица клин турците „отсичат” Родопите от българското царство и този обсеян с много бройни „градища” планински лабиринт е предоставен на собствените си сили и съдба. Турците се боят от него и не го закачат: това би означавало да разпилеят своите сили по стотици кози пътища, около стотици градища, където кръвожадната спахийска конница нито може да проникне, нито да се бие.Турците пристъпват към завладяването на Родопа едва след победата си над съединените християнски сили при село Чирмен — девет години след завладяването на Пловдив. Тогава Хайредпи паша настъпва през Беломорска Тракия към южна Македония по пътя Димотика—Гюмюрджина—Ксанти, като свива по този начин окончателно обръча около Родопа. В същото време за вътрешността и́ се отправят откъм Пловдив отрядите на Джадит Али паша и Ибрахим паша. Джадич Али — през пролома на река Асеница, към Рупчос, Ибрахим — по пътя Пловдив, през Фердинандово (Първенец) и Тъмръш — към селищата из коритото на Въча.Достигнал безпрепятствено до Бейбунар над село Тъмръш. Ибрахим паша настъпва към Осиково, Михалково и Лясково, а населението в заплашените селища започва да се оттегля на юг към село Беден, където се е намирала най-силната в тая местност твърдина, средновековната крепост Беаднос, защите на с две стени — една вътрешна — каменна, а около нея втора — дървена, от цели греди. Командуващият беденското градище, безстрашният и юначен Гордю войвода приютил своя гарнизон и бежанците във вътрешната крепост, а между нея и външната стена пуснал няколко десетки „бойни” овчарски кучета, приучени за борба с враговете. Завоевателите обсадили претъпканото с бежанци кале, но опитите им да го превземат с пристъп претърпели неуспех. Защитниците юнашки е бранели и не давали ухо нито на молбите, нито на заплахите и увещанията доброволно да се покорят. Тогава турците решили да подпалят външната стена. Набавили катран и борина в голямо изобилие и нощем, когато се стъмнявало, приближавали външната ограда и започвали да мятат върху нея подпалена борина, насмолени дрипи, кълчища и слама. Виждало се, че външната ограда няма да утрае на огнените пристъпи и войводата решил да изостави своето кале и да потърси убежище в някое по-сигурно и защитено място. Една нощ той нарежда да отворят вратите на външната ограда и насъсква върху обсадителите освирепелите кучета. Стреснати от ненадейната кучешка „атака”, подплашените турци се стъписали, разбягали се кой накъдето види, а докато траел тоя смут в редовете им, защитниците на градището се спуснали надолу по реката и под прикритието на нощта успели да се изтеглят към непристъпните чуки между Грохотно, Гьоврен, Балабан и Триград, където се събирали среднородопските сили а последен отпор срещу врага."

откъс от "Миналото на Яврово, Девин, Манастир" на Николай Хайтов

Хайтов е много талантлив писател, но на какви извори се базира въпросният откъс? Държа да отбележа, че за мен Евлия Челеби не е извор, заслужаващ доверие.

Виж, един османски регистър би представлявал нещо по-солидно.

sewast, наистина е интересно, ето виж, ти припомняш за славяните и аварите при Солун през 6-7 век, става въпрос за същите племена, от които произлиза населението на Западните Родопи през 14 век и до ден днешен. За какво, по дяволите, им е нужен италианец за направата на някаква си каменохвъргачка?

[Caballero de Santiago]

А този италианец случайно да ви напомня на един друг литературен персонаж, създаден от Антон Дончев?!

Изобщо прави ми впечатление, че напоследък средновековната секция на форума се занимава основно с митове и викторини...Жалко...

[Stan]

Крепостта при с. Беден се проучва през последните години и единствено което може да се каже, че е била някаква абсолютна мизерия.

А да се вярва на Хайтов, то все едно да се гледа на филма "Време разделно" като на архивни кадри.

[Henry Sinclair]

Легендата разказва, че недалеч от пропастта "Челевешница" някога се е намирала крепостта Заград на Гордю войвода. След превземането на крепостта от турците, останалите живи защитници, заедно с труповете на умрелите в боя, с конете и цялото си оръжие били хвърлени в тази пропаст. Порутените зидове на крепостта и днес стоят на отсрещния рид, но дълго време никой не знаеше дали в легендата има нещо вярно. Това първи узнаха пещерняците от Втората (1962) и Четвъртата МПЕкспедиции на РКПД, които извадиха от дъното на пропастта много човешки кости и 9 ръждиви стари оръжия. Бяха намерени 5 железни върха за копия с форма на върбов лист, две пики, кръстат меч и дълъг извит косер. Костите бяха сравнително запазени и показваха, че тук са намерили смъртта си снажни и високи възрастни хора. Вероятно това наистина бяха костите на защитниците на крепостта. Формата на оръжията и начина на тяхната изработка сочат приблизително същата епоха от края на Второто българско царство.

Относно "крепостта" Беандос и аз съм на мнение, че най-вероятно е ставало въпрос за планинско укрепление, / не смея да го квалифицирам като феодален "замък" на Гордю, предвид факта, че е била с дървена палисада. )) Явно като местен владетел или командир на гарнизон / 200-250 души /, съшия е разполагал с няколко подобни планински "твърдини" като Зареница, Заград, Беандос и др.


Зареница