Произходът на титлата ЖУПАН

[Кухулин]

титлата "жупан" е с прабългарски произход

Твърде невероятна хипотеза. Къде си я чел?

[Stan]

Твърде невероятна хипотеза. Къде си я чел?

Да речем, какво доказва, че въросната титла е със славянски произход?

[Гост]

Кухулин: Твърде невероятна хипотеза. Къде си я чел?

Да речем, какво доказва, че въросната титла е със славянски произход?

Получавате този никакъв си отговор, и то с правописни грешки, само защото опонентът ви няма как да си признае, че единственото най-подробно-задълбочено доказателство за това е при мене:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005
На първо място в по-предната определителна група стои слсъчeт. Βουηλα ζοαπαν, втората съставка на което се повтаря и в слсъчeт. Βουταоυλ ζωαπαν от следващата определителна група Βουταоυλ ζωαπαν ταγρογη ητζ³γη, именно с оглед на което напълно осно-вателно възниква и изключително важният и съществен за разчитането и превода на Надпис ¹ 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” въпрос за броя на лицата, за които се споменава в него и каквито задължително трябва да има, освен ако това не е надпис от и за друго одушевено същество, например добродушно-симпатичното добиче магаре, вероятността за наличието на която абсурдно-парадоксална ситуация, разбира се, е равна на нула.

В Надпис ¹ 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” непосредствено след мли Βουηλα е изписана и прибавена слформ. ζοαπαν, а до идващото малко след това, също мли Βουταоυλ, както вече доказахме малко по-горе, наистина в един малко предварителен порядък, по същия начин се нарежда и слформ. ζωαπαν, единствената разлика на която от предната словоформа е, че тази тук е изписана посредством малката букв. ω на гръцката буква омега, увеличена и приравнена обаче по големина и височина към всички останали главни букви в текста на Надписа.

Всъщност и в действителност лекс. ζοαπαν/ζωαπαν е славянска по произход, в интерес на истината, не само и единствено в приблизително-повърхностните етимологически представи на току-що цитирания унгарски професор, а и на много други езиковеди и историци, но нека все пак и преди това отбележим, че тъкмо тази лексема е генетична основа на множеството думи и имена нейни континуанти, продължители в славянските и в неславянските балкански езици, формите и разновидностите на които много добре и напълно основателно се обединяват и представят от широко извест-ната и разпространена още от Ранното Средновековие собствено българската лекс. жупан, стб. æîóïàíú.

Всъщност и в действителност, както вече доста отдавна е добре известно в тюркското езикознание, разпространената и преминала във всички езици на Балканите и Средна Европа прабългарска титл. жупан води своето начало от китайския език и е преминала от тук към тюркските езици изобщо и в българските езици в частност някъде към началото на Новата ера. Като част от най-много-числената група думи, заети и преминали от китайския език в тюркските езици, титл. župan - титуль провинциального чиновника, има за основа кит. tsou-pan “секретарь; канцлер” [Баскаков 1987, 70,73; Ramstedt 1951, 72].

Следователно и фактически се оказва, че средновековните български, сръбски, хърватски, унгарски, чешки, румънски и др. титл. жупан и бан са прабългарски по произход и по-точно, те са едновременно лексикален инвентар на южнодунавския от една страна и на севернодунавския от друга страна диалект на късно-античния и ранносредновековния прабългарски език, а преди прабългарския език те имат своята генетико-историческа основа и начало в две съвсем отделно-самостойни думи на китайския език.

[Кухулин]

Благодаря на модераторите, че са прехвърлили тези постове в отделна тема. За съжаление чак сега я виждам, но пък от друга страна - нямаме бърза работа

Да речем, какво доказва, че въросната титла е със славянски произход?

Stan, аз навремето бях убеден в славянския произход на титлата и доста съм спорил по въпроса. Сега обаче съм на мнение, че етимологията е много по-сложна и славянското влияние е само една малка част от нея, по-точно изчистване на началната съгласна до /ж/ под въздействието на жупа "окръг". Корените на титлата са в китайския език, но оформянето става в ирано-тюркска среда около V-VI в. За това свидетелстват няколко паметника, по една или друга причина останали малко встрани от широкото любителско обсъждане. В това число влиза фразата alti čub soγdaq от Кюлтегин (лице,31-ви ред), бактрийската титла σωπανο (TITUS) и др. Това, наред с титлата жубан от речника на Кашгари (No.2260) дава доста добра представа за общото положение.

Всъщност и в действителност, както вече доста отдавна е добре известно в тюркското езикознание, разпространената и преминала във всички езици на Балканите и Средна Европа прабългарска титл. жупан води своето начало от китайския език и е преминала от тук към тюркските езици изобщо и в българските езици в частност някъде към началото на Новата ера. Като част от най-много-числената група думи, заети и преминали от китайския език в тюркските езици, титл. župan - титуль провинциального чиновника, има за основа кит. tsou-pan “секретарь; канцлер” [Баскаков 1987, 70,73; Ramstedt 1951, 72].

Следователно и фактически се оказва, че средновековните български, сръбски, хърватски, унгарски, чешки, румънски и др. титл. жупан и бан са прабългарски по произход и по-точно, те са едновременно лексикален инвентар на южнодунавския от една страна и на севернодунавския от друга страна диалект на късно-античния и ранносредновековния прабългарски език, а преди прабългарския език те имат своята генетико-историческа основа и начало в две съвсем отделно-самостойни думи на китайския език.

Проф. Добрев, сравнително късната употреба на титлата и широкото и разпространение в западнославянските езици не са ли аргумент в полза на аварската хипотеза? Ако титлата беше прабългарска, тези два факта като че ли трудно могат да получат обяснение.

[Stan]

. Корените на титлата са в китайския език, но оформянето става в ирано-тюркска среда около V-VI в. За това свидетелстват няколко паметника, по една или друга причина останали малко встрани от широкото любителско обсъждане. В това число влиза фразата alti čub soγdaq от Кюлтегин (лице,31-ви ред), бактрийската титла σωπανο (TITUS) и др. Това, наред с титлата жубан от речника на Кашгари (No.2260) дава доста добра представа за общото положение.

Щом е регистрирана в бактрийски надписи, малко неуместно е да се говори, че се е оформила в "ирано-тюркска среда около V-VI в.", още повече, че за V в. - V² в. не разполагаме с тюркски надписи, които да покажат битуването й в тюркска среда.
Очевидно, титлата е отличен пример, за огромното влияние, което иранските народи от Средна Азия оказват върху тюркските.
...а освен това, както знаем, в тюркските езици няма думи започващи с "ж"

[Гост]

В това число влиза фразата alti čub soγdaq от Кюлтегин (лице,31-ви ред), бактрийската титла σωπανο (TITUS) и др. Това, наред с титлата жубан от речника на Кашгари (No.2260) дава доста добра представа за общото положение.
Проф. Добрев, сравнително късната употреба на титлата и широкото и разпространение в западнославянските езици не са ли аргумент в полза на аварската хипотеза? Ако титлата беше прабългарска, тези два факта като че ли трудно могат да получат обяснение.

Титлата не е употребена "сравнително късно", а чисто и просто до тогава не е попаднала в изворите.

В сравнение с прабългарите, аварите са направо малоброен народ, който не достига нито тяхната по-диференцирана административно-социална организация, нито пък тяхното ниво на културно развитие.

Аварите освен това и не преживяват онзи близко-тесен етнолингвистичен контакт с китайците, през който преминават прабългарите и по силата на който в прабългарския език има още поне десетина китайски по произход тъкмо прабългарски, а не аварски титли.

Още от преди времето на Атила прабългарски племена достигат и се установяват в Панония и Карпатите, така че преминаването впоследствие на титлата по вътрешноинтегративен път в езиците на тези народи изобщо не е проблем.

Аргумент в полза на това, че именно прабългарите заимстват титлата от китайците и я разпространяват, е и бактрийският пример, където σ трябва да е собствено бактрийска субституция на праб. Ш в процеса на заемането на титлата от прабългарския към бактрийския език по време на миграцията на прабългарите през Средна Азия.

Очевидно с преминаването на прабългарите на Кавказ и в Европа тази беззвучна съгласна вече се и озвучава в рамките на наличната в прабългарската фонетика опозиция Ж-Ш.

Наличието на тази опозиция между впрочем в прабългарската фонетика и липсата й в други тюркски езици само потвърждава огромната специфика на прабългарския език и на фонетично равнище спрямо останалите тюркски езици и нищо повече.

Унгарските примери обаче са с безвучна съгласна, което навежда на мисълта, че звучната съгласна е собствено славянска субституция на праб. Ш. Така или иначе звучната съгласна не може да бъде аргумент против прабългарския произход на титлата.

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011

http://bolgnames.com/Images/Russians_1.pdf

За отбелязване тук още е и това, че и тази титла, подобно на титл. бан, бик (от сю-биги), жупан, кавхан, тархан, тигин (от канар-тигин), тиун, хан, ювиги, е заемка от китайския в прабългарския език:
22. тюркск. qaγan 'каган, государь' < кит. Ke-xan' /27/ 'великий хан' (Чэнь Чан-Хао, 1953); < кит. ke-kuan /28/ 'великий государь' > qaγan (Ramstedt, 1951, 62) (Н. Баскаков; Е. Pulleyblank).

[Кухулин]

Титлата не е употребена "сравнително късно", а чисто и просто до тогава не е попаднала в изворите.

Това също е вариант, но данните от изворите го правят малко вероятен. Преди VI в. титлата не се среща никъде, а от края на VI в. изведнъж навлиза в тюркската и иранската титулатура. Нещо повече, втората част от дулуската титла чупан-чур е добре известна в Западнохунската империя, но първата напълно отсъства.

Още от преди времето на Атила прабългарски племена достигат и се установяват в Панония и Карпатите, така че преминаването впоследствие на титлата по вътрешноинтегративен път в езиците на тези народи изобщо не е проблем.

Заемането на титлата в славянските диалекти по времето на Атила все пак представлява проблем, защото нямаме данни за такива контактолингвистични процеси. Единственото сведение, което съм срещал в тази връзка, е прословутата страва, но по конкретния проблем тя съвсем не ни върши работа.

Унгарските примери обаче са с безвучна съгласна, което навежда на мисълта, че звучната съгласна е собствено славянска субституция на праб. Ш. Така или иначе звучната съгласна не може да бъде аргумент против прабългарския произход на титлата.

Ако оставим настрана звучността на първата съгласна, как може да се обясни липсата на гласна /у/ в ишпан при заемане от прабългарскяи език?

[Кухулин]

Щом е регистрирана в бактрийски надписи, малко неуместно е да се говори, че се е оформила в "ирано-тюркска среда около V-VI в.", още повече, че за V в. - V² в. не разполагаме с тюркски надписи, които да покажат битуването й в тюркска среда.
Очевидно, титлата е отличен пример, за огромното влияние, което иранските народи от Средна Азия оказват върху тюркските.
...а освен това, както знаем, в тюркските езици няма думи започващи с "ж"

Влиянието на иранските народи върху тюркските е факт и едва ли може да буди съмнение. Да си спомним Ашина
Титлата жупан в тюркското и звучене най-вероятно започва с ч-/ш- или нещо подобно, но не с ж-.

Писах "ирано-тюркска среда", защото първата част от титлата може би е минала през тюркски или поне е оказала влияние (ср. чу(б) "провинция"), докато втората почти-сигурно е иранска (ср. марзбан). Във всеки случай китайският етимон ( 州 чъу, съвр. жоу "провинция") се свързва със согдийското население, тюрките също употребяват заемката по негов адрес.

[Гост]

Влиянието на иранските народи върху тюркските е факт и едва ли може да буди съмнение. Да си спомним Ашина: Титлата жупан в тюркското и звучене най-вероятно започва с ч-/ш- или нещо подобно, но не с ж-.

Писах "ирано-тюркска среда", защото първата част от титлата може би е минала през тюркски или поне е оказала влияние (ср. чу(б) "провинция"), докато втората почти-сигурно е иранска (ср. марзбан). Във всеки случай китайският етимон ( 州 чъу, съвр. жоу "провинция") се свързва със согдийското население, тюрките също употребяват заемката по негов адрес.

Когато се разсъждава и пише за тюрките, добре е да се знае и помни, че прабългарите/болгарите са първите тюрки, които излизат на историческата сцена на Монголското Плато през 1700 г. пр.н.е., а последователно и по-късно след това и в Средна Азия и Европа.

След тях вече, но много по-късно, се появяват половците/куманите къпчаки, само че едва след средата на 11. век. Така че през Късната Античност и Ранното Средновековие по Западно-Северна Азия и Централно-Източна Европа тюрките са представени главно единствено и само от прабългарите/болгарите и в една много по-малка степен - от аварите и хазарите.

Затова най-добре е да се казва "прабългарското/болгарското й звучене", а не "тюркското", което в случая не означава изобщо нищо.

Специално при генонима Ашина, средисловното Ш може да бъде и етимологично, ако това име идва от съответната иранска дума със значението "мургав; тъмен", но и прабългарско, ако идва от пратюрк. есен.

Тук вие правите откритие, което, нека ми е позволено да се пошегувам със самия себе си, даже и самият аз не съм правил, защото китайският термин, съвършено очевидно, е в основата на първата съставка на китайския етимон, докато втората съставка е пак кит. ван, но не и перс. бан в арм. марз-бан "пазител на границата".

Това също е вариант, но данните от изворите го правят малко вероятен. Преди VI в. титлата не се среща никъде, а от края на VI в. изведнъж навлиза в тюркската и иранската титулатура. Нещо повече, втората част от дулуската титла чупан-чур е добре известна в Западнохунската империя, но първата напълно отсъства.

Согдийският пример надали е от "края" на 6-и век?

Никак не изключено това Чупан да е съкратено Чолпан, както е при Каланкатуаци, така че по-добре да не се основаваме на него.
Впрочем в кой извор го намирате и на какво основание приемате, че е дулуско?

Заемането на титлата в славянските диалекти по времето на Атила все пак представлява проблем, защото нямаме данни за такива контактолингвистични процеси. Единственото сведение, което съм срещал в тази връзка, е прословутата страва, но по конкретния проблем тя съвсем не ни върши работа.

Наличието на данни от изворите, моля да ме извините, е сламката за която се зацепва давещият се български историк ираноид, но това не прави чест на никой сериозен проучвател.

Сравнително-историческото езикознание е къде по-надеждната и сигурна основа и метод за постигането на някакви що-годе прилични резултати в тази област.

След готите германи, славяните са може би вторият по численост етнос в Западно-Хунската Империя. Те например са лодкарите, които пренасят на другия бряг на Дунава делегацията на Максимин (Прискус).

Но и топонимията в областта е южнославянска, което показва, че по него време южните славяни все още мигрират на юг:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Сименон. София, 2005

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Прародината на южните славяни – склавините (българските славяни), сърбите и хърватите, се е простирала между Горна Висла на север, реките Сан, Вишня и Днестър на изток, а на запад е достигала земите на чехите. В своето движение на юг южните славяни и по-конкретно склавините (българските славяни) постепенно заемат цялата територия, западно от Днестър и Среден Дунав (Панония) (Ем. Михайлов).

Свидетелство и доказателство за много ранно присъствие в северните области на Седмиградско на славяни от югоизточната, българската група са селищни имена като сега рум. Bistra, Bistriţa, а по територията на Унгария пък хидрнм, ойкнм Beszterce, Beszterce-patak, Kisbeszterce, всички от стб. быстръ “бърз; ловък; съобразителен”, запазено с това си значение само в топонимията и от което е съвр. бълг. бистър “чист, немътен, ясен”, обяснението на значението на което като резултат от семантически пренос на основата на това, че бързата планинска вода, за разлика от застоялата, е бистра, макар и да не изглежда особено убедително, все пак като че ли е единственото възможно и най-логично и трябва да се приеме, но и генетико-исторически безспорно неделимо пак от рум. хидрнм Bistriţa, но от другата, източната страна на Карпатите, а така също и от бълг. хидрнм и ойкнм Бистрица (Сф), паралели на който са множеството местни имена с тази форма и значение по цялата територия главно и основно на южните славяни, включително и мак. ойкнм Бистрица (Битл) [вж. и срв. Дуриданов 1963, 192,202-204].

Ако оставим настрана звучността на първата съгласна, как може да се обясни липсата на гласна /у/ в ишпан при заемане от прабългарскяи език?

На първо време като метатеза с делабиализация и палатализация на етимологичния заден вокал на основата на фонотактическа инконгруенция/дисхармония в процеса на заемането от тюркския прабългарски език към угрофинския унгарски език, които не само генеалогически, но и структурнотипологически са достатъчно раздалечени един от друг:
Според П. Скок срхрв. žúpa, juppa (1070), supa (1242) “стара славянска административна единица; село; място, изложено на слънце, припек и където не се задържа сняг; род, челяд; епархия, енория”, отговаря на нем. Gau, равно на гот., стгорнем. Gawi; от žúpa със значението “стара административна единица” и с помощта на суф. -аn, който се среща само при žùpān, се образува наименованието за старейшината на жупата, друго негово значение е “селски кмет”; думата влиза в латинската и гръцката средновековна терминология – juppania = ζουπανία при Конст. Багрянородни; унгарците не са имали žùpān, него румънците са пренесли върху болярите със значението “господин”; в хърватски първата гласна изпада до špan “глава на жупа”, което се задържа до 16 в., но също и “надзирател на господарските имоти, дворник”; със същия облик думата я има и при панонските славяни, което се доказва от унг. ispan “capitaneus”, от което е словн. išpan “надзирател на ратаите и слугите”; унг. ispan е преминало и в нем. ge Gespan; eтимологията не е съвсем сигурна, според Брюкнер и други думата е от аварския език, както и ban; едно от потвържденията за това би бил надписът на златната чаша от Надь Сент-Миклош (9 в.) - ζοαπαν/ζωαπαν, което отговаря на ζουπαν от прабългарските надписи; завършекът -an е същият както при kagan > kan, bajan > bojan > ban [Skok-3, 687-688].

Специално в историческия и съвременния книжовен унгарски език има лексеми като zuppanus (892), при което авторът историк отбелязва, че župan e славянска дума в унгарския език и е равна на лекс. beg, bö, славянска дума е и ispán, която първоначално е означавала не “comes castri”, а само в съчетание с думата vár “Burg” е означавала “várispán”, т.е. Burggespan “градоначалник” и освен това е и в структурата на дворцовата титл. nadórispán “comes Palatinus”, без обаче да е възможно “от произхода на думата Gespan (ispán) да се съди за дворцовия произход на дворцовата структура”, тук е и титл. suburbanus [Györffy 1982, 133-146]; supаn (1290) [Gombos-3, 1821], csupa, csupán, като значението на лекс. csupa се представя и изразява и посредством слсъч. csupán scak, при което и двете имат знач. “puszta, merö” [MagEtSz-3, 317], също и титл. ispán “управляющий, приказчик; ишпан, начальник комитата” [MagОrSz-1, 1116], откъдето и сложносъставната титл. várispán “градоначалник” с помощта на лекс. vár “град” (Пак там).

[Кухулин]

Согдийският пример надали е от "края" на 6-и век?

Впрочем в кой извор го намирате и на какво основание приемате, че е дулуско?

Бактрийският докумет е от 589 г. Датира се по първия ред, където е изписана година τʹ νʹ ἀϛʹ по кушано-сасанидското летоброене, т.е. 300 + 50 + 6 + 233 = 589. Публикуван е в Sims-Williams, Bactrian Documents from Northern Afghanistan, 2001, Vol.I.

Дулуската титла чупан-чур е известна от китайската хроника Цзю Тан шу, достъпна в изданието на Chavannes, Documents sur les Tou-kiue (Turcs) occidentaux, 1900, стр. 34:

Il se donna le nom de Cha-po-lo kagan; il gouverna les dix tribus Tou-lou et Nou-che-pi. Pour les (cinq tribus) Tou-lou, il y avait cinq tch’ouo (tchour); le premier s’appelait Tch’ou-mou-koen lu tch’ouo; le second s’appelait Hou-lou-kiu k’iue tch’ouo (kul tchour); Ho-lou lui avait donné une de ses filles en mariage ; le troisième s’appelait Che-cho-t’i t’oen tch’ouo; le quatrième s’appelait Tou-k’i-che ho-lo-che tch’ouo; le cinquième s’appelait Chou-ni-che tch’ou-pan tch’ouo.

Под Chou-ni-che е транслитерирано племето Шуниши. Епизодът описва назначението на племенен чупан-чур от Ъшбара шад през 651 г.

По-късно ще пиша по другите въпроси, че жената ще ме бие

[Кухулин]

Тук вие правите откритие, което, нека ми е позволено да се пошегувам със самия себе си, даже и самият аз не съм правил, защото китайският термин, съвършено очевидно, е в основата на първата съставка на китайския етимон, докато втората съставка е пак кит. ван, но не и перс. бан в арм. марз-бан "пазител на границата".

Проф. Добрев, далеч съм от мисълта да правя каквито и да е открития при положение, че не ми е работа. Просто споделям най-новите постижения в областта, на които съм попаднал по един или друг повод. Иранският характер на втората част от титлата е доказан по категоричен начин. Бактрийската титла е заемка (липсва озвучаване в интервокална позиция). Словообразуването се извършва най-вероятно в хотанска среда като калка от кит. чъу-му "пазител на провинция" => чу-пан "пазител на провинция". Целият процес е проследим и логически обоснован. Потърсете публикацията на Агусти Алемани From Central Asia to Balkans: the title *ču(b)-pān от 2009 г. Науката препуска, не трябва да я изтърваме

Наличието на данни от изворите, моля да ме извините, е сламката за която се зацепва давещият се български историк ираноид, но това не прави чест на никой сериозен проучвател.

Сравнително-историческото езикознание е къде по-надеждната и сигурна основа и метод за постигането на някакви що-годе прилични резултати в тази област.

След готите германи, славяните са може би вторият по численост етнос в Западно-Хунската Империя. Те например са лодкарите, които пренасят на другия бряг на Дунава делегацията на Максимин (Прискус).

Но и топонимията в областта е южнославянска, което показва, че по него време южните славяни все още мигрират на юг:

Пръв аз ще се съглася, че в подобни случаи сравнителното езикознание е далеч по-мощен инструмент от класическата историческа методология. Тук обаче имах предвид именно данни и анализи от областта на лингвистиката. Съществува ли обосновано датиране на всички тези топоними към V в.?

На първо време като метатеза с делабиализация и палатализация на етимологичния заден вокал на основата на фонотактическа инконгруенция/дисхармония в процеса на заемането от тюркския прабългарски език към угрофинския унгарски език, които не само генеалогически, но и структурнотипологически са достатъчно раздалечени един от друг

Проф. Рона-Таш категорично изключва такава възможност, вижте Hungarians and Europe in the early Middle Ages, 1999, стр. 115. Единственият път за оформяне на звученето [ишпан] е редукция на гласната в слаба позиция с последващо изпадане още в етимона. Смятам, ще се съгласите, че в прабългарския език не съществува такъв процес.

[SRH]

Един въпрос: защо досега не включвате възможността "жу-пан" да е свързан с "бан", което пък да е с трако-илирийски произход? Например в албански "бан" е със значението на "господар (на къща)".

Титлата жупан в тюркското и звучене най-вероятно започва с ч-/ш- или нещо подобно, но не с ж-.

Най-вероятно с "ч" и става "чобан" Думата на изток е заемка от персийски.

[Гост]

Потърсете публикацията на Агусти Алемани From Central Asia to Balkans: the title *ču(b)-pān от 2009 г.

Тази компилация е много боса в културно-исторически план, а в номинативно-семантически план е направо скандална, защото не извежда и не обяснява, а директно декларира значението ‘shepherd-of-men’ .

Проф. Рона-Таш категорично изключва такава възможност, вижте Hungarians and Europe in the early Middle Ages, 1999, стр. 115. Единственият път за оформяне на звученето [ишпан] е редукция на гласната в слаба позиция с последващо изпадане още в етимона. Смятам, ще се съгласите, че в прабългарския език не съществува такъв процес.

Редуцират се широките гласни към тесните, а тясната закръглена гласна просто няма накъде да се редуцира и най-много да изпадне, но тогава пък откъде се появява това прегласно И?

Il se donna le nom de Cha-po-lo kagan; il gouverna les dix tribus Tou-lou et Nou-che-pi. Pour les (cinq tribus) Tou-lou, il y avait cinq tch’ouo (tchour); le premier s’appelait Tch’ou-mou-koen lu tch’ouo; le second s’appelait Hou-lou-kiu k’iue tch’ouo (kul tchour); Ho-lou lui avait donné une de ses filles en mariage ; le troisième s’appelait Che-cho-t’i t’oen tch’ouo; le quatrième s’appelait Tou-k’i-che ho-lo-che tch’ouo; le cinquième s’appelait Chou-ni-che tch’ou-pan tch’ouo.
Под Chou-ni-che е транслитерирано племето Шуниши. Епизодът описва назначението на племенен чупан-чур от Ъшбара шад през 651 г.

Такова племе Шуниши надали има, не само защото гласежът му чисто и просто не е тюркски, пък и е много близко до евентуалната си китайска транскрибция. Затова тук аз бих допуснал прабългарски адектив *хунгче „хунски” от собствено китайското наименование на племето болгар – хунг.

Струва ми се, че и този документ потвърждава моето допускане, че името на петия чур или наместник е Чулпан, защото и то, подобно на предишните е в препозиция спрямо титлата. Вън от това допускане той чисто и просто остава без име, а самата титла пък се превръща в двусъставна.

[Кухулин]

Най-вероятно с "ч" и става "чобан" Думата на изток е заемка от персийски.

Думите чобан "овчар" и чупан "управител на провинция" няма как да са в етимологична връзка, което е ясно горе-долу на всички, освен на Омелян Прицак. Не съществува такъв типологичен паралел. Освен това от контактолингвистична гледна точка не е възможно средноперсийската дума šupān да бъде заета в бактрийски като σωπανο поради наличието на буква þ ( sho) с фонетична стойност [ш], виж например αχþονο [ашоно] "година (356)" в горния бактрийски надпис.

[Кухулин]

Тази компилация е много боса в културно-исторически план, а в номинативно-семантически план е направо скандална, защото не извежда и не обяснява, а директно декларира значението ‘shepherd-of-men’ .

Попаднали сте на лошо публикуван вариант. Вижте например в google books:

From Central Asia to Balkans: the title *ču(b)-pān

Редуцират се широките гласни към тесните, а тясната закръглена гласна просто няма накъде да се редуцира и най-много да изпадне, но тогава пък откъде се появява това прегласно И?

Протетично заради заради групата sp- в анлаут. Вижте стр. 93, 115:

Hungarians and Europe in the early Middle Ages

Такова племе Шуниши надали има, не само защото гласежът му чисто и просто не е тюркски, пък и е много близко до евентуалната си китайска транскрибция.

Името на петото племе от групата Дулу у нас се предава и като Суниши, например при Ст. Йорданов:

ПАИСИЙ ИЛИ НИКИФОР: ЗА ЛИЧНОТО ИМЕ И ТИТЛИТЕ НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО