Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Теофановият разказ за похода през 811 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    По въпроса за каменните жилища. Една едноетажна къща направена от камъни наредени в суха зидария или споени с кал, каменна ли е или не? Май е каменна. Колкото за кирпичените сгради и тези строени с греди плет, само пълен лайк по отношение на архитектурата може да ги нарече “сламени хижи”. С подобна техника могат да се изградят огромни няколкоетажни сгради. Между другото, те винаги имат основа и цокъл от каменна зидария. Разбира, се това съвсем не означава, че масовите византийски жилища по селата и градчетата са били огромни много етажни къщи, но определението “сламени хижи” е меко казано несериозно. Всъщност, това определение е плод на Йоан Екзарх, който чрез него характеризираза масовите жилища в България през 10 в., които са били именно такива – полувкопани, с едно помещение и сламен покрив.
    Опа, Stan... Чакай сега. Ти ми твърдеше, че "традиционните византийски жилища през периода са или каменни или с каменни цокли и кирпич." ОК, но в края на краищата, какво разбираш под "каменни" жилища?

    Ако за теб "опус кратикум" е класическо каменно жилище, за Икономидис и Каждан явно не е. Аз пък ти казах, че въз основата на чутото от Тъпкова-Заимова (която при всички случаи е имала навремето контакти с Икономидис и Каждан) по крепостите се срещали предимно:
    а) повечко сгради "опус кратикум" - дървените конструкции, стените на които са от камънаци, слама и глина, нацапотени с хоросан,
    б) и по-малко сгради "опус латерикум" върху "опус кайментикус" или "цементикус" - сгради, стените на които са от бетон, а върху тях зидария от печени тухли.

    Освен тези сгради по "кастроните" се срещали и сламени хижи. Да, точно така - "полувкопани, с едно помещение и сламен покрив". Заеби (засега) "масовите византийски жилища по селата и градчетата". Надали ще надбилюриш Икономидис, Гийу, Каждан или Литаврин. Те са по селата и градчетата. Иначе все драпаш към твоята специалност, а аз трябва насила да "бръмча на всичките ти фасони". Е, хубаво, от мен да мине ...

    Класически каменни жилища би трябвало да имаме най-вече в по-големите градове. Виж, ако считаш себе си за по-голям авторитет от Икономидис и Каждан, просто го кажи на всеослушание. Твърде вероятно е с теб да говорим на различни езици. Едно поне ми е напълно ясно - архитектурен специалист няма да стана, но все нещичко "отбирам".

    А като стана въпрос за Маркели, то това кастрон ли е, кале ли, градче ли е, крепост ли е? Би ли на светнал, нас невежите?

    Преди да почнеш да разсъждаваш на тема “кастрони”, вземи барем за цвят посочи няколко конкретни – такива, дето се споменават в изворите именно като такива или крепости проучени по археологически път, но за момента все още не идентифициране. Демек, ако искаш да звучиш сериозно трябва да напишеш нещо от типа “кастрон е това и това, като такива в изворите изрично са посочени тази и таза, а пък крепостта до Горно Надолнище е не известна как се казва, но може да се сложи в категория “кастрони”. Без да си направил това, всичкото ти пънене е напразно, а опитите ти за “анализ” на това кое е крепост, кое кале, кое пиргос
    Маркели е крепост (кастро), но изхождайки от контекста (когато е споменаван във връзка с най-различни събития) за тази крепост се подразбира, че не е само крепост, а всъщност става дума за укрепен град (охиромен поли, въобще градче - полихнион), т.е. това населено място притежава фрурио (укрепление) или като цяло охира (укрепена система, укрепления). Оттам и фрурион в медиавистиката - подразбира се укрепен град (град с укрепления, крепост), т.е. тук имаме не само само военен аспект, но и социален такъв.
    В интерес на истината, класифицирането на "крепостите" не следва строго научен модел. Най-малкото всяко едно населено място е с различна съдба - някои градчета процъфтяват и се разрастват; други са затрити; при трети имаме възстановяване само на цитаделата, но не и на административните и частни сгради; при четвърти от разрушените сгради може да се използва материал за направата на крепост на съседния хълм и т.нат.
    Кое му е сложното, питам аз? Красимира Гагова не ти ли ги е обяснявала някога тези неща? Едно и също нещо повтарям, ама нали съм аматьор, та "професионалистите" не ми вЕрват. Тя и Земята била сфера - вЕрваш, или не?

    Има резон в писанките ти - признавам, но дали си струва да отмятам коя "крепост" каква била? Някакво съдействие видях ли от теб за "кастроните"? Нищо подобно! Само "ме набута" да се ограмотявам допълнително, а ти се надуваш излишно ... Заради това диалогът с теб върви трудно. И ако аз играя ролята на "форумен съсък", ти каква роля играеш?
    Ей го на, пак те влече към крепостите и натам (за пореден път) се запъти темата. От всичкото това, което ти обясних, мисля, че отсега нататък няма да имаш проблеми с класифицирането.

    А сега една малка справка в изворите:
    680 г. Месемврия във връзка с похода на Константин ²V
    Никифор – град (полин)
    767 г., Теофан - крепост "кастра"

    708 г., Анхиало
    Теофан – крепост “кастро”
    Никифор – град “полеи”

    756 г., за построените от Константин V крепости в Тракия
    Теофан – крепости “кастро”
    Никифор – градове “посимата”

    Пита се в заданието, на кого да вярваме – на Теофан или на патриарх Никифор, и двамата живели по едно и също време и ползвали един и същи извор и описват едни и същи неща. Между другото и двата извора са преведени от В. Бешевлиев.
    Предполагам, че нашият самозван форумен византинист веднага ще каже, че Теофан и патриарх Никифор, за разлика от него не са имали представа какво са писали, щото за разлика от него, са имали твърде смътна представа що е то Византия през 8 – 9 в.

    Тъй наречените “прабългарски надписи” пък по-добре хич да не ги споменаваме, щото там е пълно с “кастрони”. Те верно са правени в Плиска, по поръчка на Крум, обаче са писани от ромеи.

    Най-забавното обаче е че в един византийски извор от началото на 9 в. като “кастрон” е даден и Адрианопол. Ако следваме логиката на въпросния наш самозван форумен византинист, то трябва да обявим Адрианопол за някакво мизерно “кале”.

    По-горе споменах, че в един византийски извор от началото на 9 в. "кастрон" е наречен не някакво кале на майната си, не някоя паланка, ами Адрианопол Да невземе някой да си помисли, че това е някой напълно маргинален, никому неизвестен извор. Неее, това е добре познаният ни Scrirporis incerti, който на всичкото отгоре e публикуван на български и е ключов извор за историята на България и Византия по времето на Крум.
    Ето, точно тези двата ти последни поста доказват, че засега не си наясно с нещата. Може би никога няма да ти станат ясни.
    Същата работа, когато ти обяснявах за Василий II. И досега съм убеден, че не можа да схванеш, дето Романия е била управлявана само от Василий, а не от Василий II, нито от Василий Българоубиеца, нито даже от Василий Млади или от Василий Порфирогенит. Да, ако изкарам списъци на императорите с имената им (под които са управлявали държавата) ще се видиш в чудо. Но да не се отклоняваме излишно.

    И двата превода са от Бешевлиев, а сега задаваш въпроса на кого да вярваме - на Теофан или на Никифор. Мислиш, хм...някак схематично. Толкова ли не можеш да разбереш, че има контекст, има различен стил и начин на изразяване при двамата. Май ще трябва да те изпращаме да се ровиш при Чичуров. Но да правим комплексен анализ на техните произведения - това вече е висш пилотаж и не е работа нито за мен, още пък по-малко за теб. Нещо прекалено сложно. При Теофан (поне си мисля) има тенденция към простонародна реч.

    Толкова ли не можеш да разбереш, че при случая с Адрианопол в SI (а също и с другите крепости в извора) авторът е нахакал навсякъде "кастрон" след "кастрон". Въобще не се замисля "кое какво е". Пък не му се и налага (в интерес на истината). Единствен Цариград е наречен "град", ама то няма и по какъв друг начин да го наречеш. Разбира се, понеже и той има крепостни стени, на теб нищо няма да ти пречи да го обявиш за "кастрон". Защо не?
    Бях ти споменал преди половин година, че когато някой от хронистите е бил словоохотлив (и донякъде в час), е съобщавал подробно за какво иде реч. Там охира, там кастел, там пиргос, там кастрон, там фрурион. Все крепости за теб, което, обаче, може да ти изглежда парадоксално - не е точно така. Те че са крепости, крепости са, ама ...
    ... за да те спася от резил при нЕкоя нАучна конференция, да ти кажа под секрет: да не вземеш да изхакаш под общ знаменател Адрианопол и да речем Шавовото кале, само защото българите щурмували "крепостта" (на Адрианопол). Щото за Адрианопол ще ти се смеят, ако им кажеш: "ама то тъй пише в изворите - кастрон". Адрианопол още от памтивека (демек от основаването си) има всички предпоставки да бъде ... укрепен град. Защото няма какво друго да бъде. Оттам нататък ще бъде всичко друго, но не и обикновен "кастрон".
    Last edited by monte christo; 07-02-2013, 05:56.

    Comment


      Сметките къде колко точно войска е имало, ги оставям на теб. Но първо ще трябва да направиш възможно най-пълен списък на крепостите в Тракия (наблегни особено на въпроса за Одринска Тракия) към 774 г. След това сметни във всяка една колко души могат да бъдат разквартирувани, повтарям разквартирувани временно, а не колко е мирновременият гарнизон, събери тези данни, и ще получиш колко души са могли да бъдат временно настанени по крепостите в тази територия. А които арсат, мисля, че преспокойно можеш да ги разположиш на лагери покрай същите крепости. Не го ли направиш това упражнение, е безсмислено да продъжиш да разсъждаваш по този въпрос. А най-добре е да се придържаме към извора, без много много свърхинтерпретации.
      ------------------------------------------------------
      За съжаление, Теофан, който очевидно въобще не е знаел какво аджеба е представлявала Византия по негово време, не е чел написаното от Монте Кристо, иначе нямаше да напише такива глупости.
      Профешънъл, в "новопостроени и стегнати" една дузина градчета и половин дузина кастрони, (всичкото това го брой като единици - кастрони ли ще го пишеш, фруриони ли, градчета ли - на теб оставям) колко армия може да се разквартирува? При най-оптимистични оценки между 5-10 000 души.

      Така ли те е учила българската византинистика - "да се придържаме към извора?" Браво, всичкото това е много похвално! Ама буквално ли трябва да се придържаме, без да го осмисляме? И то само заради пустият извор, вече вовеки ще смяташ Теофан за правдив, когато става дума за големи числа? Добре де, Теофан е писал и за корабите. Отговори ми за тях и стотиците хиляди души екипаж, които ще им трябват. Някои май стават смешни, когато се придържат към изворите, без да са чели други извори (и изследвания).
      Ще си чакам отговорите нали? Но ти мълчиш. За стотен път ти задавам въпроса: понеже вярваш в цифрите на Теофан за 80 000 ромеи, смяташ ли, че арабите са предприемали походи с 300 000 армия; смяташ ли, че щом Теофан твърди за 2000 или 2600 "хеландии", по ромейските кораби са били накачулени по 216 000 или по 280 800 моряци? Мълчиш, защото точно Теофан е контрааргумент на твоите твърдения. Защото ужасно много ще се изложиш (пред форумното общество; за историографията не се притеснявай - тя не те приема насериозно), че наистина няма как по корабите да има стотици хиляди моряци, пък и арабите да нахлуват с 300 000 войска. А това означава, че ще трябва "да преразгледаш" 80 000 ромеи - пак от Теофан. Не чувстваш ли, че се мъчиш да бягаш по тъч линията? Внимавай - замерят с бутилки и запалки, т.е. не е лесно

      Е ...? Пак ли ще прескачаме? Типично български маниер на част от българската византинистика - да отбягваме неудобните въпроси?!? Да, знам, че няма да ми отговориш ...

      Човек, който само пръстите на краката си е топвал в морето, си мисли, че то е доколене. Ами действай. Ама първо ще ти се наложи да научиш немски, турски и гръцки. След това ще ти се наложи да идиш до Истанбул и да си потърсиш нужната литература, щото в Бг я няма, а далеч не всичко е качено в Интернет. И като изгубиш един бог знае колко време и бая пари, ще те е срам да си четеш постовете дето си писал. Каква ще ти е ползата? Много интересен въпрос. Имало един човек, който много се интересувал от мечки, знаел, така поне твърдял, всичко за тях, ама всичко знаел, даже и поименно ги знаел. Обаче никога не бил виждал мечка на живо. Веднъж го попитали “що не отидеш до зоопарка, там има всякакви мечки – кафяви, бели, гризли, тибетски, панди”, а той отвърнал “защо да ходя, каква ще ми е ползата”. Та така и с твоята полза.
      А теб не те е срам да си четеш постовете, така ли? Ами статиите; ами книгата, дето си писал за Тракия? Не те ли е срам, че на север от Стара планина все пак имаме някаква ромейска администрация, но ти я зачеркна? Каква ти е ползата тогаз, дето ходи до Стамбула града и видя зоо градината ...

      Че то е повече от ясно – българите искат данък за построените крепости. Отказът на Константин им дава повод. Ако не е имало договор, българите е можело преспокойно да си нападнат, без да търсят повод.
      А иначе, има и конкретно споменаване в изворите:
      “... тях (арменците и сирийците) дори той преселил в земите на Тракия, като отхвърлил сигурността на обещанията, уговорени с клетва, на които нарушението наказва днес, както мисля, тракийската земя.”

      Ама няма да ти кажа кой е, щото не ме кефи тонът ти.
      Благодаря за информацията. Беше изключително подробен - и там ти беше грешката Друг път не се издавай.
      Както аз направих прекалено, ама прекалено много грешки, когато ти снасях информация.

      Относно тонът: най-много мразя, когато някой "професионалист" съвсем целенасочено и съвсем провокативно (именно чрез своят си тон) ми подпали фитила, а след това се изкара жертва. Такива изстрели на тъмно съм преживял много. Жънеш, каквото си посял. А ти пося ветрове още през юни 2011, когато с Монферата ми се дръгнехте и "доказвахте", че България има едва ли не металургията на Армения. Предполагам, към днешно дата вече и двамата сте си разбрали грешката, т.е. "тежка конница при българите", ама - нанай! Определено тонът ти още тогава страдаше от "професионална грандомания". Известно време спазвах правилата, траех си и се държах коректно. Сега жънеш бури.

      За да разбереш, че не аз съм проблемният в този форум (визирам надменно отношение към събеседниците, професионална грандомания, духовно заслепяване) ще ти дам пример - ти успя да изкараш из нерви (дори хрисим човечец като) Монферата по Гагаузкия въпрос ли беше, по Морското дело ли ... но, за да се стигне до декориране в жълто?!?

      Прескачам проблемът че скачаш като заек от период в период, което само по себе си издава лаишко отношение – как може да говориш едновременно за края на 8 – началото на 9 в. и за Василий ²²? Случайно да си чувал, че нещата с времето се променят? Прескачам и това, че изворите за теб очевидно нямат никакво значение, а по-важното е как ти си ги представяш нещата и това всъщност ти е единственият аргумент. Това са неща, които вече са дискусирани тук и невиждам смисъл да се преповтарят.
      Абе, ти все прескачаш всичко, което не ти е изгодно. Прескачаш, защото просто нямаш никакви аргументи, нали? Повторението е майка на знанието, не си ли чувал? Мога да говоря всякак и да сравнявам каквото си поискам - от средата на VII в. до средата на XI в. положението с армията е в общи линии идентично, с изключение на един малък ъпгрейд в началото на IX в., а след това друг през средата на X в. Заради това (насила) бръмча на твоите фасони, щото ти на моите не можеш (т.е. не се получава дискусия).

      Е, за изворите ще те чакаме да направиш малък анализ (коментар), т.е. ти как виждаш нещата с армията. На този фасон можеш ли да бръмчиш, или ще мълчиш? Нали, то е лесно да се изрежеш: "мега тъпотия"...
      Last edited by monte christo; 07-02-2013, 05:45.

      Comment


        Да, бил съм. В едно поделение си хапвахме много добре – и обилно и вкусно. В другото – почти умирахме от глад. Най-странното е че във второто бях лятото, поделението беше насред пловдивското поле, пълно по това време с домати, буквално на метри от поделението прекрасни домати се продаваха за жълти стотинки, а на нас 2-3 седмицата ни даваха по един полузелен домат (ако се случеха големи, ги режеха на половини и даваха по половин). Та това е един прекрасен пример по въпроса за изхранването – всичко е въпрос на организация и на това колко се краде.
        ---------------------------------------------------
        Интересни изчисления, но …. напълно погрешни изводи. Защото, ако не ти е известно, всяка една армия яде. Не само ромейската. И армиите ядът не само през 8 – 9 в. Предвид факта че до 19 в., сухопътните транспортни средства не са се променили много в сравнение с 8 – 9 в. (по-точно въобще не са се променили), то следвайки твоята логика, излиза, че до откриването на влаковете и по-точно до изграждането на разгърната жп мрежа, не може да има армия повече от няколко хиляди души. Нито през античността, нито през средновековието, нито през новото време в прединдустриалния му период. Почваш ли да стопляш колко криви са ти сметките?
        Значи на нищо не те е научила казарамата. Всичко е въпрос на ресурси, и чак след това на организация и крадене. Е, ромейската армия не е постила като вас. Ромеите са плюскали поне по 2 кг. на ден. Заповядай менюто, може да ти потрябва за някоя статия: около 1 кг. хляб; месо, сирене, маслини, лук, плодове, че и вино са смучели. Когато войските от Опсикийксата тема останали гладни през 712 г. и на това отгоре "без работа", взели, че изтормозили и опустошили цялата тема Тракия. Оставям на теб да си припомниш колко пъти по-малко са били от Теофановото число. И за 10 000 хуни ти споменах в началото на V век. Вземи се запознай подробно как е изхранвана тази наемна войска от римляните.

        Това е твоята логика, не моята. Дадох ти пример за километрите товарни вагони, за да добиеш представа какво означават общо 11 000 тона провизии, които подобна по численост армия ще изяде за три месеца. То е ясно, че трябва да ти се дават нагледни примери от по-ново време, щото хич те няма в Средновековието. Така и не можа да осмислиш защо направих тези "интересни изчисления". Аматьорите ме разбраха; защо на "профешънъла" му е толкова трудно?

        Единственото, което има значение в случая е производството на храни, в случая основно зърно и добитък и по-точно. И какво показват твоите “икономически показатели” – добивът от декар средно годишно е бил най-нисък, та не е могъл да осигури достатъчно зърно за армията ли?
        Не само "добивът на зърно" е фактор при "икономическите показатели". Тук говорим за множество фактори. Поразтършувай се и ще "се светнеш".

        Никой не отрича наличие на латиноезично население на юг от Дунав след 271 г. Даже думата “анклав” не е най-точната, при положение, че точно това е най-романизираната част на Балканите.
        Твърденията, че на север от Дунав след 271 г. са останали римляни е малко несериозно. А каква е била съдбата на романизираните даки, един Господ знае. Разбира се най-романизираните, са се оттеглили заедно с римляните, останалите селяни може да и да останали, ама дали са били латиноезични…
        ----------------------------------------------------
        А бе май нямаме данни за 3 - 6 в. Конкретно унгарските са за края на 9 в., когато тези земи са били под българска власт. Няма как да се докаже, че власите там в края на 9 в. са потомци на някакво предполагаемо оцеляло латиноезично население от 3 в. Но за въпросните власи в земите на север от Дунав, известни от края на 9 в., са писали няколко светила във византинистиката и се свързат с групи латиноезичнонаселение отвлечени от аварите и останали там. Би трябвало да ги знаеш тези неща.
        Аз още преди повече от половин година ти писах да помислиш малко върху термините "синоним", "екзоним", "контаминация" ако щеш. Тогава ти орева орталъка, че за власите нямало извори, че съм сънувал и не знам какво си още. Ами "няма извори", защото не си запознат с тях. Написах ти повече от подробно и нагледно кое-как-защо. От теб се иска само да четеш ... повечко. Пък ме и обвини, че много съм пишел ... Не, Stan - другите пишат. Аз просто чета и се интересувам.

        По въпроса за Хиерокъл и Певтингеровата карта, пак казвам, най-добре първо ги прочети, после осмисли а накрая се изкажи. В тях Литосория няма. Както и да четеш и въртиш, просто такова място там няма.
        ------------------------------------------------------
        Колкото за въпроса с Берзития и битката при Литосория – също е вече коментирана подробно, не е нужно да се повтаряш. Повтаряш като папагал “знаели са, знаели са”. Ама аргументи – йок. Естествено, че ромеите в края на 8 в. са имали някаква най-обща представа за териториите във вътрешността на Балканите, но не и детайлно познаване. Както казах, по-горе това е обсъждано и нямам намерение да се връщам на него.
        Стане, за десети път казвам - никой не ти твърди, че Литосория се споменава при пътеводителя на Хиерокъл или в Певтингеровата карта. Ти беше човекът, който изгради дрънчащата на кухо теза, че щом Литосория я няма, значи ромеите не са познавали Балканите. Ами ... смешно. Аз отдавна съм ти написал, че не Литосория е интересна при събитията от 773/774. Въобще не си измисляй и не ми приписвай, че твърдя каквото и да било за Литосория.

        А... ти пък много имаш някакви аргументи за всичките тези нелепости, които изтърси в минали постове, нали? Какви ли не примери ти дадох! Но спираме дотук: живей си в заблудата, че земите оттатък Солун или Адрианопол са били непознати на ромеите. Подобно плоско твърдение, разбира се, никога няма да се срещне в сериозната историография.



        п.п. Ако имаш дерт на душата (за това-онова) можеш да си напишеш репликите, но аз ще си помисля дали ти отговарям, понеже смятам, че каквото имаше да го кажа - вече съм го казал. Пък и осрахме темата, за което, разбира се, и аз имам вина. Все пак, за твое душевно спокойствие, можеш да бъдеш сигурен, че ако напишеш нещо, то аз ще го прочета. Така че - дерзай! Бъди жив и здрав!


        С уважение,
        Монте Кристо, граф Опсикийски
        Last edited by monte christo; 07-02-2013, 05:53.

        Comment


          monte christo написа Виж мнение
          въз основата на чутото от Тъпкова-Заимова
          Към този източник е хубаво да се подхожда с известни резерви. Каждан, Божилов... по-добре.

          Comment


            Кухулин написа Виж мнение
            Към този източник е хубаво да се подхожда с известни резерви. Каждан, Божилов... по-добре.
            Василка Тъпкова-Заимова е най-добрият византинист раждал се по нашите земи. Друг е въпросът че аргументът "аз съм чул В. Тъпкова-Заимова да казва че е чула че Каждан е казал едикакво си" е от типа "чух една жена да казва на пазара, че чула в трамвая друга жена да казва...." е меко казано обиден предвид средното ниво на участниците в този форум.

            Comment


              Опа, Stan... Чакай сега. Ти ми твърдеше, че "традиционните византийски жилища през периода са или каменни или с каменни цокли и кирпич." ОК, но в края на краищата, какво разбираш под "каменни" жилища?

              Ако за теб "опус кратикум" е класическо каменно жилище, за Икономидис и Каждан явно не е. Аз пък ти казах, че въз основата на чутото от Тъпкова-Заимова (която при всички случаи е имала навремето контакти с Икономидис и Каждан) по крепостите се срещали предимно:
              а) повечко сгради "опус кратикум" - дървените конструкции, стените на които са от камънаци, слама и глина, нацапотени с хоросан,
              б) и по-малко сгради "опус латерикум" върху "опус кайментикус" или "цементикус" - сгради, стените на които са от бетон, а върху тях зидария от печени тухли.

              Че аз съм го написал много ясно дори в цитата, който показваш. Но ще го повторя – има жилищни с гради направени изцяло от камъни на суха зидария, има жилищни сгради каменен цокъл и нагоре от кирпич или дървен скелет и плет, а има и сгради правени с камъни и тухли и споени с хоросан. Ти между другото сигурен ли си че напълно разбираш, това което четеш? Сгради направени от бетон, 8-9 в., тук на Балканите (повтарям 8-9 в., тук на Балканите, а не през античността в Рим)


              Икономидис, Гийу, Каждан или Литаврин
              Вадиш имена (даже не си правиш труда да посочиш къде са написали това) и мислиш, че това са вълшебните думички, които ще замажат положението. Обаче си в много голяма заблуда. Защото как точно е изглеждала византийската масова архитектура, най-добре е се вижда от археологическите разкопки. Не, не България, тук византийски материали от 7-8 в. почти няма. Става въпрос крепости и селища в Крим, Мала Азия и Гърция. Би трябвало да ги знаеш тези обекти, нали се пънеш за велик византинист.

              Маркели е крепост (кастро), но изхождайки от контекста (когато е споменаван във връзка с най-различни събития) за тази крепост се подразбира, че не е само крепост, а всъщност става дума за укрепен град (охиромен поли, въобще градче - полихнион), т.е. това населено място притежава фрурио (укрепление) или като цяло охира (укрепена система, укрепления). Оттам и фрурион в медиавистиката - подразбира се укрепен град (град с укрепления, крепост), т.е. тук имаме не само само военен аспект, но и социален такъв.
              Би ли потвърдил тези си разсъждения за Маркели с конкретни данни от изворите и археологическите проучвания в Маркели?

              Същата работа, когато ти обяснявах за Василий II. И досега съм убеден, че не можа да схванеш, дето Романия е била управлявана само от Василий, а не от Василий II, нито от Василий Българоубиеца, нито даже от Василий Млади или от Василий Порфирогенит.
              С прякора на Василий ²² нищо не си обяснил. Напротив много ясно се видя, че дискусията с теб е напълно безсмислена, защото за теб единственият аргумент за мнението ти е собственото мнение, а не изворите. В случая с тезата ти за “кастроните” е същото. Какво пише в изворите няма абсолютно никакво значение, важното какво мисли Монте Кристо. Аз не случайно сложих и снимка на старозагорския камък (който ти деликатно прескачаш). Ама йок! И 50 снимки на византийски официални надписа да ти дам, те пак нямат за теб никакво значение, защото ромеите, както многократно вече казваш, въз основа на чиито данни ние се опитваме да възстановим тяхната история, за разлика от великия форумен византолог Монте Кристо, хал хабер си нямали от това що е било аджеба Византия по тяхно време.

              Да, знам, че няма да ми отговориш ...
              Не, ще ти отговоря – това вече е дъвкано, при това тук.

              А теб не те е срам да си четеш постовете, така ли? Ами статиите; ами книгата, дето си писал за Тракия? Не те ли е срам, че на север от Стара планина все пак имаме някаква ромейска администрация, но ти я зачеркна? Каква ти е ползата тогаз, дето ходи до Стамбула града и видя зоо градината ...
              За съжаление стигнах само до Ямбол, до Стамбол
              .
              Византийската администрация на север от Стара планина след началото на 7 в. (по-точно 614/15 г.) ли те притеснява? Теб, дето бълваш змии и гущери срещу българската медиевистика и византинистика, а като папагал повтаряш най-големия й мит и заблуда, ти ли дето се вадиш като аргументи разни световни светила, а не знаеш, че проблемът с обхвата на Византия на Балканите след началото на 7 в. е отдавна решен. Какви са данните за византийска администрация в земите на север от Стара планина след началото на 7 в.?
              - писмени извори – няма.
              - археологически данни, в това число и оловни печати – няма
              Може би си мислиш че ромеите през 7 в. са били някакви неграмотници и затова няма писмени данни или че са живеели по дърветата и затова няма никакви археологически данни. А да, сещам се, има един много важен аргумент и той е че така мисли великият форумен византолог Монте Кристо, него факти и аргументи му нетребат.

              през юни 2011, когато с Монферата ми се дръгнехте и "доказвахте", че България има едва ли не металургията на Армения. Предполагам, към днешно дата вече и двамата сте си разбрали грешката, т.е. "тежка конница при българите", ама - нанай!
              Какъв беше тогава спорът? А да, ти твърдеше, че българите нямали тежка конница. Ама че такава се споменава в изворите, че дори има запазени инвентарни надписи – абе майната им, те нямат никакво значение, важното е какво мисли Монте Кристо, а не какво пише в изворите.

              Няма нужда да повтаряш сметките си с изхранването на армията. Както казах, следвайки твоята логика, до средата на 19 в. не би трябвало да има армии по-големи от няколко хиляди души. С това мисля, че въпросът е изчерпан.

              Стане, за десети път казвам - никой не ти твърди, че Литосория се споменава при пътеводителя на Хиерокъл или в Певтингеровата карта. Ти беше човекът, който изгради дрънчащата на кухо теза, че щом Литосория я няма, значи ромеите не са познавали Балканите. Ами ... смешно. Аз отдавна съм ти написал, че не Литосория е интересна при събитията от 773/774. Въобще не си измисляй и не ми приписвай, че твърдя каквото и да било за Литосория.
              Абе друго беше – твърдеше, че ромеите по това време са познавали Балканите като задния си двор и като аргумент изкара Певтингеровата карта и Хиерокъл, ама не ми се търси в момента точния ти цитат, пък и няма смисъл.

              А... ти пък много имаш някакви аргументи за всичките тези нелепости, които изтърси в минали постове, нали? Какви ли не примери ти дадох! Но спираме дотук: живей си в заблудата, че земите оттатък Солун или Адрианопол са били непознати на ромеите. Подобно плоско твърдение, разбира се, никога няма да се срещне в сериозната историография.
              Не непознати, а почти непознати. Познавали са основните пътища, които през този период (8 в.) не са били особено много, пътища, които са ги отвеждали при аварите, българите и славяните, но не и в детайли пространствата между тях. А тези пространства са огромни. И ти знаеш, че като пътуваш от София за Одрин, ще минеш покрай Пловдив, ама това означава ли че познаваш Столипиново (най-голямата циганска махала в България) като познаваш задния си двор? Та така и с ромеите. Ромеите са знаели, че ако тръгнат от Солун на север, ще стигнат до аварите, това обаче означава ли, че са знаели всяко дере в Осоговската планина примерно.

              Подобно плоско твърдение, разбира се, никога няма да се срещне в сериозната историография.
              А ти вече си и говорител на “сериозната историография”.

              п.п. Ако имаш дерт на душата (за това-онова) можеш да си напишеш репликите, но аз ще си помисля дали ти отговарям, понеже смятам, че каквото имаше да го кажа - вече съм го казал. Пък и осрахме темата, за което, разбира се, и аз имам вина. Все пак, за твое душевно спокойствие, можеш да бъдеш сигурен, че ако напишеш нещо, то аз ще го прочета. Така че - дерзай! Бъди жив и здрав!
              По-добре не отговаряй. Репертоарът ти е ясен – изворите нямат значение, археологическите данни не ме интересуват, това е така щото така мисля, аз това, аз онова, аз познавам Византия по-добре от самите ромеи, т.н. Айде остани си и ти със здраве.

              Comment

              Working...
              X